Висши служители в Йерусалим заявиха, че сред разглежданите варианти е временно примирие от 45 дни
Американският президент Доналд Тръмп нарече иранското предложение „значително“, докато усилията за дипломатически пробив се засилват преди изтичането на крайния срок, поставен от Белия дом на Техеран да отвори отново Хормузкия проток за всички кораби.
Иран затвори водния път, след като Съединените щати започнаха операция „Епична ярост“ на 28 февруари, но по-късно Техеран заяви, че ще пропуска кораби без връзка със САЩ, Израел или техни съюзници.
Пакистан, който посредничи между Вашингтон и Техеран за постигане на примирие, продължава да търси работеща формула преди изтичането на американския краен срок в 20:00 ч. източно време на 7 април.
Говорителят на иранското Министерство на външните работи Исмаил Бакаи заяви на 6 април, че Техеран отхвърля крайния срок на Тръмп за примирие, съобщи Tasnim – новинарска агенция, свързана с Корпуса на стражите на ислямската революция.
Иранската държавна агенция IRNA съобщи в своя Telegram канал, че Техеран е изпратил насрещно предложение до Пакистан, в което също отхвърля примирие и настоява за трайно прекратяване на войната.
Според IRNA иранският отговор съдържа 10 клаузи, включително протокол за безопасно преминаване през Хормузкия проток, отмяна на санкциите и прекратяване на конфликта в региона.
Говорейки пред журналисти пред Белия дом на 6 април, Тръмп коментира иранското предложение: „Това е значително предложение. Значителна стъпка. Не е достатъчно, но е много значителна стъпка.“
„Ще видим какво ще се случи“, добави той.
Висши служители в Йерусалим заявиха пред Epoch Magazine Israel, че сред разглежданите варианти е временно примирие от 45 дни, по време на което страните биха обсъдили условията на всеобхватно споразумение за прекратяване на войната.
Тръмп удължи крайния срок на ултиматума си, за да осигури повече време за преговори, но израелски служители заявиха, че ръководството на иранския Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) не проявява готовност за компромис.
Служителите посочиха, че Израел се подготвя за евентуална ескалация на конфликта при провал на преговорите, но добавиха, че споразумение в последния момент не може да бъде изключено.
На 6 април Израел удари нефтохимически завод в иранското газово находище Южен Парс.
Израелският министър на отбраната Исраел Кац заяви, че военновъздушните сили на страната са нанесли „мощен удар по най-голямото нефтохимическо съоръжение в Иран“.
Израелският военен говорител подполковник Надав Шошани заяви, че Иран няма да се ползва с „имунитет“, независимо от воденето на разговори за примирие.
Южен Парс се намира в Персийския залив и е част от най-голямото газово находище в света, което се споделя с Катар.
Когато Израел удари Южен Парс на 18 март, Тръмп заяви, че това е станало „от гняв заради случилото се на Близкия изток“ и без негово знание.
В публикация в Truth Social от 5 април Тръмп написа: „Вторник ще е Денят на електроцентралите и Денят на мостовете – всичко наведнъж, в Иран. Нищо подобно не е имало!!!“
Той също предупреди иранците, че ако не отворят Хормузкия проток, ще „живеят в ада“.
Ирански служители предупредиха, че ще отговорят с незабавна ескалация, ако Тръмп изпълни заплахата си.
Иран сигнализира за риск от ескалация
Вашингтон настоява за пълно отваряне на протока като условие за деескалация, докато ирански служители дават ясно да се разбере, че възнамеряват да запазят дългосрочен контрол над водния път и да го защитават с пълна военна сила – което превръща наближаващия краен срок в опасно противостояние.
Иранският заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади обеща „решителен“ и „предизвикващ съжаление“ отговор на заплахата на Тръмп, а КСИР предупреди, че при удари по цивилна инфраструктура ще последват по-мащабни и по-интензивни ответни действия.
В публикация в X председателят на иранския парламент Мохамад Багер Калибаф отговори на заплахата на Тръмп, като заяви, че целият регион „ще се запали“.
„Вашите безразсъдни действия въвличат Съединените щати в истински АД за всяко семейство, а целият ни регион ще се запали, защото настоявате да следвате заповедите на Нетаняху“, написа той.
„Единственото истинско решение е зачитането на правата на иранския народ и прекратяването на тази опасна игра“, добави той в последваща публикация.
Хормузкият проток е ключов воден път, намиращ се непосредствено южно от Иран, през който преминава една пета от световния добив на нефт и газ. По-голямата част от нефта и газа, транзитиращ през водния път, е отивал за Азия, докато САЩ и Европа са закупували съответно около 3% и 4% от суровия петрол, минаващ през протока.
Цената на петрола марка Brent достигна връх от 111,89 долара в края на 5 април, а към 6:00 ч. източно време на 6 април се търгуваше на 108,61 долара.
През последните седмици Иран е допускал отделни кораби да преминат през Хормузкия проток, но трафикът е спаднал с над 90% спрямо същия период на миналата година.
Данните за корабоплаването показват, че от 2 април насам протока са преминали три танкера под оманско управление, един контейнеровоз с французи собственици и газовоз, собственост на японска компания – в отражение на иранската политика да пропуска кораби, смятани за приятелски настроени.
Контейнеровоз на френската компания CMA CGM премина протока на 2 април – същия ден, в който френският президент Еманюел Макрон заяви, че единствено дипломацията, а не военна операция, може да отвори водния път.
Преди да навлезе в иранските води, френският кораб смени дестинацията в автоматичната си система за идентификация на „Собственик Франция“, с което сигнализира националността си на иранските власти.
На 3 април два нефтени танкера и кораб за втечнен природен газ преминаха протока, придържайки се към бреговете на Оман.
Поне един от корабите е собственост на оманска корабна компания. Оманското министерство на външните работи съобщи, че заместник-министрите на Иран и Оман са се срещнали, за да обсъдят условията за преминаване през протока.
„Dhalkut“, „Habrut“ и „Sohar LNG“ бяха първите кораби от повече от три седмици, преминали протока, без да минат през иранската „митница“ северно от остров Ларак.
На 6 април САЩ и Израел продължиха да си разменят удари с иранския режим.
Иранската държавна агенция Tasnim съобщи, че КСИР потвърдил гибелта на генерал-майор Маджид Хадеми – началник на разузнаването на корпуса, убит при въздушен удар на 6 април.
В публикация в X Израелските отбранителни сили потвърдиха ликвидирането на Хадеми.
„Хадеми е работил за осъществяването на терористични атаки по целия свят и е отговарял за наблюдението на ирански граждани в рамките на режимното потискане на вътрешните протести“, се казва в изявлението.
Двама души бяха намерени мъртви, след като жилищна сграда в Хайфа, Северна Израел, беше поразена от ирански ракети в ранните часове на 6 април.
Цяла нощ над Техеран се чуваха експлозии от въздушни удари, а сутринта гъст черен дим се издигна в близост до площад „Азади“, след като един от ударите порази района на Технологичния университет „Шариф“.
В публикация в X Международната агенция за атомна енергия съобщи, че въздушните удари са се доближили на не повече от 73 метра до периметъра на ядрената централа в Бушер в Южен Иран.
Агенцията посочи, че генералният директор Рафаел Гроси е предупредил, че централата в Бушер съдържа големи количества ядрено гориво и че директно попадение би могло да предизвика „тежка радиологична авария с вредни последствия за хората и околната среда в Иран и извън него“.
Асошиейтед прес и Ройтерс допринесоха за този материал.
