Кой обучи българските комунисти, за да осъществят този коварен атентат? Само Българската комунистическа партия ли е виновна или от Москва са изработили перфектния терористичен план? И какъв е пътят, който изминава БКП от 1919 г. – когато става секция на Коминтерна – до „кървавия Великден” през 1925 г.?
Не се знае много, а и не се говори достатъчно за този ужасяващ терористичен акт в българската история. Много факти остават скрити, много лъжи се тиражират с цел прикриването на най-мащабния случай на тероризъм, извършен от българските комунисти тогава. Близо век след този инцидент, който попада на челно място в класациите за атентати и в световен план, е редно ние да научим истината за него.
Това е едно от ужасяващите проявления на комунизма в България – терористичният акт, извършен на 16 април 1925 г., а именно взривът в „Света Неделя”. Най-разпространената информация за този акт е твърде повърхностна, без да засяга генезиса на проблема.
Комунизмът поражда войни, глад, масови убийства и тирания. Сами по себе си те са достатъчно ужасяващи, но моралните щети, нанесени от комунизма, далеч надхвърлят това. Става все по-ясно, че за разлика от всяка друга система в историята, комунизмът е обявил война на човечеството като цяло, включително на човешките ценности и достойнство.
Повърхностното тълкуване на акта е, че комунистите през 1925 г. са осъществили атентат, който е послужил на полицията и правителството да извърша голям погром над прогресивните сили да ликвидират БКП. Тоест, завоалираното обяснение е, че някой е извършил нещо на тази дата, но никой не изследва случилото се в дълбочина. А именно, чие дело е този атентат, само БКП ли има вина или Москва е организирала този акт по брилянтен начин?
На всички тези въпроси проф. Вили Лилков неотдавна се опита да даде разбираеми отговори пред граждани и студенти на открита лекция в Софийския университет „Климент Охридски”.
Малко факти или кратко припомняне
Атентатът започва на 14 април 1925 г., когато е убит генерал Константин Георгиев, представител на Демократическия сговор. Погребението на генерала е планирано за 16 април, 15 часа, 1925 г. в храма „Света Неделя”, където се очаква да присъстват високопоставени гости, представители на висшия държавен и военен елит. Освен офицери, висши чиновници, министри на погребението се е очаквало да присъства и Негово величество цар Борис III. Именно това е и планът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много представители на влиятелния политически елит и така да бъдат елиминирани.
На 16 април 1929 г., малко след 15:00 часа от храма се чува експлозия и над него се издига тъмен дим – “Света Неделя” е взривен с 25 кг взривни вещества. Главният купол се събаря, а под него остават десетки невинни хора. Жертвите са много, трагедията е невиждана, а паника е обхванала цялото множество. Поради друг ангажимент Цар Борис III закъснява и не присъства на опелото, а всички членове на правителството се разминават с леки наранявания.
Жертвите са 213 души, а голяма част от тях са воини, защитаващи честта на страната . Убити са 12 генерали, множествено полковници, майори, капитани и трима депутати.
Проф. Лилков споделя, че в историята на България след 1944 г. много от важните документи, свързани с атентата изчезват. Липсват писмени доказателства като вестници, книги, но изчезват и хората с пряко участие или свидетели на събитията – полицаи, военни, политици, журналисти. Един от най-големите изследователи на болшевиките, разплитал техните мрежи по това време, полицаят Пане Дичев изчезва, изчезват и неговата книга и всички материали по разследванията му. Самият той е убит през ноември 1944 г.
Всякакви версии започват да бъдат тиражирани от българските историци, а истинските факти са прикривани. Атентатът се споменава само като взрив, а отговорни за него не се посочват.
Проф. Вили Лилков ни върна малко назад преди инцидента, като проследи събитията 6 години след 1919 г., когато БКП се болшевизира. Става ясно ,че атентатът в „Света Неделя” е логично следствие от действията на Коминтерна в Москва, които целенасочено през 1919 г. се опитват да предизвикат болшевишки пожар и да запалят революцията в Европа, а след това и по целия свят.
Как започва всичко
През май 1919 г. в театър „Ренесанс” в столицата Българската работническа социалдемократическа партия – тесни социалисти се преименува на БКП и така българските тесни социалисти стават комунисти. Те приемат БКП да стане секция на Комунистическия интернационал.
И така една българска партия се превръща в секция на комунистическия интернационал – Коминтерна! Това е комунистическа организация в целия свят с ръководство и център Москва. Целта на Коминтерна е да обедини комунистите от целия свят, да подпали световна революция и да направи световна социалистическа държава. С този акт българските комунисти приемат да станат част от Коминтерна, приемат идеите на Октомврийската революция, повеждат битка срещу капитализма, приемат да разрушат буржоазния строй, да ликвидират буржоазията като класа и приемат всички възможни форми на легални и нелегални действия за осъществяването на своите планове.
Цялата политика на БКП от 1919 г. е насочена към подпалване на болшевишки пожар, който се цели в Балканите, а оттам и в Европа.
За да се осъществява абсолютен контрол, комунистическия Интернационал изпраща в България свой представител – Владимир Милютин. Той има за цел да участва в заседанията, докладва в Москва и пренася посланията на Москва тук. Към България тръгват потоци от пари, нелегална литература и оръжие. Подготвя се българската социалистическа революция. България е под управлението на Александър Стамболийски. В БКП става преврат. На мястото на социалдемократите, хора с високо образование от Париж, Берн, Женева, нахлуват хора с една единствена цел – да изпълняват стриктно повелите на Коминтерна. Появяват се професионално обучени революционери от специални школи, идващи от Москва и носители на нов морал.
„Бомба, отрова разстрел, ето нашата нова психология. Според БКП промяната на обществото е допустимо да се извърши сред пълно незачитане на законността, правилата и етичните норми и чрез освобождаване на съвестта от всякакви задръжки”. Това са думи на Васил Коларов.
“За нас няма и не могат да съществуват старите устои на хуманността, нашият морал е нов, нашата хуманност е абсолютна, на нас всичко ни е разрешено”. Този цитат на Мартин Лацис затвърждава въвеждането на друг „нов морал”.
Оформени са вече новите политически ядра, „новият морал” е приет като пътеводна светлина и нищо друго не остава на българските комунисти освен стриктно да се придържат към порядките, идващи от Москва.
Първите помощи в България за българските комунисти пристигат под формата на скъпоценности през 1919 г. Това се случва преди конгреса, а след него идва и втората порция помощ в размер на 3 млн. лв. Те отново са под формата на скъпоценности, които са осребрени в Париж и Виена от търговци на бижута, а парите се връщат в обращение в България. Тези ресурси се използват за издръжка на БКП и въоръжаване.
БКП започва да се въоръжава и подготвя за революция. Има целенасочена подготовка от Москва за извършване на революция в България. Тезата, че Септемврийския метеж, че Априлските събития са някакви инцидентни случаи, се оказва лъжа. Българските комунисти се поставят в услуга изцяло на съветското разузнаване. Журналисти, писатели, ръководители на отдели в институции, Народно събрание, полиция- няма структура в която болшевишкото разузнаване да не позиционира своя агентура. Създават се групи, резиденти, работещи изцяло за Съветска Русия срещу добро заплащане.
Парите, които идват от Москва, покваряват цели поколения, индоктринират ги и насаждат т.нар. „нов морал”. Появяват се платени революционери, всичко в БКП се заплаща -всеки пост, всяка дейност. Към 1925 г. партийните организации от всяка област са получавали редовно по 80 000 лв. на месец. Тази добре платена и добре организирана система действа безотказно за съветското разузнаване в подготовка на революцията.
От всяка партия, която стане член на Коминтерна, се изисква да изгради нелегална въоръжена организация, която има за цел да изпълнява терористични поръчки. И така БКП се въоръжава и се стига до преврата на 9 юни. Превратът заварва БКП неподготвена, нито една от чуждите мисии не е успяла да разбере за него. До 24-25 юни ситуацията в страната се успокоява. БЗНС са свалени от власт, а Демократическият сговор получава широка подкрепа. Превратът минава спокойно с много малко жертви – около 30, но е превърнат от българските историци в огромно юнско въстание. Абсолютен мит се оказва, че жертвите, които му приписват въпросните историци са стотици.
След този преврат, новото правителство изгонва над 400 служители- агенти на Русия. Светкавична реакция последва от Коминтерна, за тях е необяснимо как БКП е пропуснала революционния момент. Започва огромен натиск върху БКП да подготви ответен удар – въстание.
На 23 юни, на пленум на Изпълнителния комитет на Коминтерна е решено: В България има гражданска война, на лице са благоприятни условия за революция и ние трябва да дадем урок на останалите комунистически партии и да утвърдим авторитета на Коминтерна.
Под натиска на Коминтерна започва трескава подготовка за въстание, превърнало се впоследствие в метеж. Това се случва, тъй като то обхваща малка територия в страната и е овладяно за съвсем кратко време. На 2 септември 1923 г. БКП извършва мобилизация, строяват се редиците, проверяват се оръжията, но за всичко това се знае от полицията. На 12 септември тя издава заповед да бъдат арестувани 2500 водачи на комунистическата партия, да бъдат затворени техните клубове, спрян техния вестник, като с това предупреждение, се надяват, че комунистите няма да посмеят да въстанат.
Пристигат Георги Димитров, Васил Коларов и други представители, за да вдигнат народа на битка. Членове на БЗНС помагат в тази подготовка с надеждата да възстановят изгубените си по-рано позиции.
Септемврийския метеж е потушен, арестувани са много комунисти. Загинали са общо 864 души от комунистите по техни официални данни, въпреки че Георги Димитров говори за над 5000 човека. Почти толко са жертвите които дават военни, полицаи и доброволци. Метежът не се превръща във въстание, благодарение на превантивните мерки на полицията.
Към 25-26 септември, Коларов и Димитров бягат към Виена, а няколко дни след това, Коларов пише отворено писмо: Избухването на септемврийското въстание е следствие на повсеместния убийствен терор на правителството, който принудил селяните да бягат във горите, но тъй като те не се чувствали там добре и сигурни се върнали в селата и вдигнали въстание за самоотбрана.
Абсолютно лицемерно поведение от хората, планети от БКП да предизвикат въстание, които се опитват да прехвърлят вината на народа и да оправдаят след това своите действия. Ето какво казва и Георги Димитров: Народът, стремящ се към осъществяването на един идеал, никъде не се отдаде на изстъпления и грабежи и актове на отмъщение. Банките бяха строго охранявани, имотите на всички пазени, а малцина врагове на революцията бяха обезвредени, но никъде не бяха малтретирани и бити. Това е абсолютна лъжа, тъй като има писмени данни за точно обратното. Всички тези злодеяния са описани от хора – свидетели от Северозападна България.
Всички хора в БКП, които обявяват Септемврийското въстание за авантюра, които обвиняват Димитров и Коларов за подстрекатели, са изгонени от БКП. Подменени са ръководствата под въздействието на руските емисари, а Коларов и Димитров са легитимирани като ръководители на БКП и тя започва отново подготовка за въстание. Това се случва в началото на 1925 г.
Как обаче БКП, вече разбита и наброяваща едва малко над 2000 човека, да осъществи желанието на Коминтерна за революция? В периода след Първата световна война в България има множество от разбойнически банди. Завърналите се от фронта разполагат с много оръжие, безработицата е голяма и това дава благоприятна почва за възникването на банди. Те са свирепи и безкомпромисни в своите убийства и обири. БКП се възползва от тях, като им предлага заплащане, оръжие и заедно с тях комунисти, анархисти и разбойници правят политически чети. Те трябва да поддържа революционна обстановка в страната, да подлагат населението на терор, да атакуват и полицията и властта и така да създават усещането в народа, че нещо трябва да се промени.
И така, подготвяйки се за революция – въстание, комунистите подготвят и атентата в „Света Неделя”. Той е трябвало да послужи като сигнал за това въстание. БКП отрича да е знаела за подготовката на атентата и го приписва на някое от военните крила, въпреки че Вълко Червенков заявява следното: Аз бях убеден, както и повечето от нелегалните бойци на партията, че ние се готвим правилно за ново въстание, че революционната ситуация нараства. В продължение на три месеца ЦК на БКП не взе решение за отхвърляне на предложението на военния отдел. И допълва: Ние гласувахме единодушно за атентата, чакахме с нетърпение той да стане защото бяхме убедени, че по този начин ще успеем. Това е самопризнание!
Документи показват, че лично Георги Димитров е одобрил този атентат, а планът е бил изготвен в Коминтерна и съгласуван със задграничното бюро във Виена! Атентатът е мислен и благословен от първите хора на ЦК на БКП. Той не е случайно дело, а плод на много добра и целенасочена подготовка.
И така, на 16 април отбелязваме годишнината от един изключително страшен терористичен акт, организиран от българи срещу българи, пропит със срам, предателство и липса на всякаква човечност. Когато не зачиташ народа си, кръвта си и бога си, резултатите са на лице – опустошение!
