Част III: Големите процеси и най-известните присъди
Началото на съдебните заседания
На 20 декември 1944 г. Народният съд официално започва своята дейност. Само за няколко месеца се организира мащабна съдебна кампания, която няма аналог в дотогавашната българска история. Заседанията се провеждат както в София, така и в редица градове из страната. Част от най-значимите процеси се състоят в сградата на Софийския университет и в Съдебната палата.
Паралелно със съдебните заседания се организират масови митинги и публични прояви в подкрепа на процесите. По тогавашното Радио София се излъчват предавания и речи, представящи Народния съд като историческа необходимост и акт на възмездие срещу виновниците за войната и репресиите.
Дело №1 – процесът срещу държавното ръководство
Най-известният процес в историята на Народния съд остава Дело №1, разгледано от Първия върховен състав.
Пред съда застават регентите, царските съветници, министър-председатели и министри, управлявали България през годините на Втората световна война. Сред най-известните подсъдими са регентите принц Кирил Преславски, Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и министър-председателите Добри Божилов, Иван Багрянов и други членове на правителствата от периода 1941–1944 г.
Обвинението твърди, че чрез своите решения те са изложили страната на тежки политически и военни рискове, въвлекли са България във войната на страната на Тристранния пакт, не са предотвратили последиците от конфликта за населението и са допуснали действия, довели до човешки жертви и нарушения на международното право.
Сред основните обвинения са:
- въвличане на България във войната;
- нарушаване на обявения неутралитет спрямо СССР;
- изпращане на български войски в окупираните територии на Югославия и Гърция;
- неизпълнение на задълженията за защита на населението от последствията на войната;
- носене на политическа отговорност за репресии срещу антифашистката съпротива;
- участие в политиката на преследване на еврейското население.
Присъдите от 1 февруари 1945 г.
На 1 февруари 1945 г. Първият и Вторият върховен състав произнасят едни от най-мащабните смъртни присъди в българската история.
На смърт са осъдени тримата регенти, десетки министри, царски съветници и народни представители. Сред тях са Богдан Филов, принц Кирил, генерал Никола Михов, Иван Багрянов и Добри Божилов.
Според историческите сведения екзекуциите са извършени още през нощта срещу 2 февруари 1945 г.
Най-разпространената версия сочи, че осъдените са разстреляни край Централните софийски гробища, в района на Орландовци. Съществуват обаче и други свидетелства, според които мястото на изпълнение на присъдите може да е било различно. Поради липсата на официални протоколи и противоречивите спомени на очевидци този въпрос остава предмет на исторически изследвания.
Един от малкото оцелели министър-председатели
Сред подсъдимите е и Константин Муравиев – министър-председател на последното правителство преди политическите промени от 9 септември 1944 г.
За разлика от много други представители на политическия елит той не получава смъртна присъда, а доживотен затвор. В следващите години прекарва дълги периоди в затвори и трудови лагери, като е освободен окончателно едва след края на 50-те години.
Делото срещу интелигенцията
Сред най-обсъжданите процеси е и Дело №6, насочено срещу представители на българската интелигенция.
Пред съда застават повече от сто журналисти, писатели, художници и общественици. Част от обвиняемите вече не са живи към момента на процеса.
Сред известните имена са журналистът Данаил Крапчев, карикатуристът Райко Алексиев, писателката Фани Попова-Мутафова и други обществени фигури.
Обвиненията срещу тях са свързани основно с публикации, обществени изяви и подкрепа за официалната държавна политика през годините на войната.
Тези процеси остават едни от най-дискутираните в историята на Народния съд, тъй като поставят въпроса докъде се простира наказателната отговорност за публично изразени политически възгледи.
Делата срещу магистрати и военни
Други съдебни състави разглеждат обвинения срещу съдии, прокурори и военни магистрати.
Те са обвинени в участие в извънредни военнополеви съдилища, постановяване на смъртни присъди срещу участници в съпротивителното движение и съдействие за репресии срещу политически противници.
Пред съдебните състави застават също генерали, офицери, служители на полицията, Държавна сигурност и жандармерията.
Обвиненията включват участие в операции срещу партизански формирования, незаконни арести, убийства и злоупотреба със служебно положение.
Обвинения срещу администрацията в окупираните територии
Специални съдебни състави разглеждат действията на българските административни и военни власти в Беломорска Тракия, Вардарска Македония и части от Сърбия през периода 1941–1944 г.
Сред разглежданите обвинения са нарушения срещу цивилното население, административни злоупотреби и участие в депортирането на евреи от територии под българско управление.
Тези дела имат особено значение за историческата оценка на българската политика в окупираните райони по време на войната.
Ограничени процесуални права
Една от най-често отправяните критики към Народния съд е свързана с процесуалните правила.
Присъдите не подлежат на обжалване, а законът определя кратки срокове за приключване на делата. Това поставя съдебните състави под значителен натиск да приключват процесите в рамките на няколко месеца.
Според критиците именно тази организация не позволява достатъчно подробно изследване на всички доказателства по отделните дела.
От своя страна защитниците на Народния съд подчертават, че страната се намира в извънредна следвоенна обстановка и че бързото правораздаване е било възприемано като необходимо условие за политическа стабилизация.
Хиляди присъди за няколко месеца
До края на работата на Народния съд са разгледани общо 135 съдебни процеса, а според някои архивни данни броят им достига 145, в зависимост от начина на отчитане.
За приблизително четири месеца са постановени 9155 присъди, което превръща Народния съд в най-мащабната съдебна акция в историята на България.
Сред осъдените има представители на почти всички държавни институции и обществени прослойки – политици, офицери, съдии, прокурори, журналисти, университетски преподаватели, банкери, писатели и държавни служители.
Политически и обществен отзвук
Още по време на процесите Народният съд предизвиква силни реакции както в България, така и извън страната.
За привържениците на новата власт съдебните заседания са символ на историческо възмездие и окончателно скъсване с предишния политически режим.
За критиците те представляват извънредно правосъдие, в което политическите цели често надделяват над принципите на независимия съдебен процес.
Именно това противопоставяне поставя началото на дебат, който продължава и десетилетия след края на съдебните заседания.
Следва част 4-та…
