Идеята ни като плуралистична медия беше този материал да бъде дебат. Дебат между трите нови политически сили, намерили място в последния парламент на България, които сега се надяват да увеличат резултата си. Но преди изборите успя да се отзове единствено кандидатка на коалиция „Демократична България“.
Наталия Димитрова-Попова е съучредител на партия „Зелените“ и кандидат за народен представител от „Демократична България“ в област Благоевград и област Ловеч, откъдето е майчиният ѝ корен. Завършила е магистратура по “Управление на градската и околната среда” в университета Вагенинген, Холандия и бакалавърска степен в Американския университет в България, Благоевград, специалности “Приложна икономика” и “Бизнес администрация”. Над двадесет години консултантира и ръководи проекти, финансирани със средства от европейските фондове и световни организации, свързани с управление на отпадъците и водните ресурси, адаптация към климатичните промени, обществено участие и достъп до информация, подкрепа за развитие на бизнес от граждани в нервностойно положение и разработка на програми за преквалификация и обучение през целия живот.
Срещата ни с Наталия е на 25 юни, когато предизборната кампания вече е в разгара си. Затова първият ми въпрос е:
Как върви кампанията?
Много от кандидат депутатите са изпаднали в летаргия и почти нямат кампания. Дори и плакати няма. Но ние се стараем да обикаляме – бяхме в Кресна, в Петрич, в Сандански. Като се връщахме от Петрич, спряхме и в село Джигурово, откъдето е един от нашите доброволци. И минахме през село Склаве – сравнително голямо, с 500 жители. Миналата седмица имало събор на поляната извън селото. През 10 метра стояха чували, пълни с боклуци, вече разкъсани от животни. Беше към 38 градуса и духаше много силен вятър. Част от тези боклуци се бяха запалили. Извадихме от разкъсаните чували събрани пластмасови бутилки, добре, че имаше чешма на поляната и угасихме запаленото.
Пожарникари по неволя.
Всичко правим – агитираме, помагаме.
От какво се вълнуват хората по места?
От съвсем конкретни неща, които всъщност би трябвало да е разрешават от местните администрации. Но хората някак винаги опират от нас, зелените активиси и партийци. Още преди кампанията с мен се свърза един петричанин, Божидар Пенчев, който живее в бившата вилна зона на града и покрай къщата му минава черен път, който гражданите на Петрич и от околните села са използвали за разходка – възрастни хора, майки с деца, велосипедисти… Но преди няколко месеца този път е асфалтиран и през него е пренасочен трафика към Петрич от околните села за хората, които не желаят да използват винетки. Никой не уведомил местните жители за това. Тръгва трафикът и той не е малък, минават и тежки камиони. Къщите се напукват, асфалтът е досами портите на къщите, без изграден тротоар. Няма знаци за ограничени на скоростта, а пътя е четвъртокласен и максимумът би следвало да е 40 километра. Вече дори има инциденти – бащата на г-н Пенчев е бил блъснат от кола. Хората се чудеха какво да правят, бяха си събрали подписка, с мое съдействие я входираха в общинския съвет. Кметът публично обеща (без да се ангажира със срокове), че ще свика общинската комисия, за да мислят как да подобрят нещата. В шубраците с г-н Пенчев открихме табели кой е строил пътя, така че ще направим едно запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да видим каква сума е изплатена, с какви средства, изпълнил ли е строителят всички предписания. И това не е единствен случай. Местните власти масово правят нещата през пръсти и започват да ги поправят само ако някой се оплаче. От община Хаджидимово при Гоце Делчев ми звъняха, защото са открили живак в питейната вода. Рутинна проверка, и в две от големите села – Ново Ляски и Копривлен, открили живак във водата. ВИК сложили няколко хартиени обявления в селото, закарват водоноски, но няма ясна информация. Хората разбрали от медиите и се стреснали. А РЗИ изпратили за втора проба през уикенда, в понеделник вече излязла и нямало нищо. Та хората сега съшо си бяха събрали подписка, изпратили я до РЗИ и ВИК. Препоръчах им да я пратят и до принципалите – МРРБ и МЗ. Искат да си тестват и водата, защото нямат доверие на РЗИ, аз намерих няколко оферти от различни лаборатории в Благоевград, те ми дадоха срок за изследването 45 дни. На РЗИ излиза за ден през уикенда, за гражданите – 45 дни.
Тоест, хората ви припознават като онези, които съдействат в случаи като този?
Да, защото ние наистина съдействаме. Но много по-полезни бихме били, ако имаме и властови лостове, а не просто гражданския си опит, знания и умения. Време е да ги приложим на практика във властта и вярвам, че ще бъде за доброто на обществото.
Осъзнават ли хората вече връзката между гласуването за някого и решаването на тези свои проблеми?
Мисля, че вече го осъзнават. Вчера в Кресна например много хора казаха на Андрей Ковачев, който също е кандидат: „Теб те познаваме, ти си тук всяка година, работиш по нашия казус. Ще те подкрепим.“ Защото в момента това трасе (на автомагистрала „Струма“ – бел.авт.) е наникъде, Европейската комисия не прие варианта на ГЕРБ с две отделни трасета на магистрала, едното от които да бъде сегашния път. Рискът да загубим финансирането за цялото трасе – от Благоевград до Кулата, не е малък, и ние отсега си знаем, че бившето правителство ще обвини нас за това. Хората често ни казват: „Вие сте против магистралите“. Ние не сме против магистралите, но да се строят по правилата. Тунелът от 2008 г. като вариант беше одобрен от всички, но ГЕРБ отказаха да го строят, най-вероятно защото близките до тях строителни фирми решиха, че не им е изгодно.
Да коментираме и частичните местни избори за кмет в Благоевград на 27 юни.
Те сякаш са доста неглижирани. Всички информации излязоха първо за парламентарните и чак след това за местните избори, макар че местните са две седмици преди парламентарни и за първи ще се тества новия закон с машинното гласуване. Кампанията за кметските избори също е доста вяла, нямало е дебати между кандидатите, макар че имаше опити да се инициират такива в социалните мрежи. Единственият кандидат, който е обявил, че ще има има срещи лице в лице с гражданите е едно момче, независим кандидат – казва се Стефан Делилов. Нашият кандидат е Виктория Каракостова – лекар, предложение на ДСБ, има известен политически опит. Предложението на „Зелените“ беше Спас Митев, който сега е кандидат за народен представител. Г-жа Каракостова в програмата си залага на запазване на зелените площи, на това залагат в момента всички кандидати, (след масовото застрояване на зелени площи в града по време на предишното управление при г-н Камбитов от ГЕРБ – бел.авт.). Също и електронизация на общинските услуги, за която все си говорим и все се наливат пари, а пък тя не се случва. Това, което отличава нашият кандидат е, че предлага да има сътрудничество на общината с двата университета в града. Защото през последните 12 години аз не знам да е имало кмет в Благоевград, който да е потърсил такова сътрудничество, за развиване на бизнеспарк, да се правят старт-ъпи. Американският университет редовно отправя такива покани към местната управа, засега не са получавали отговор. Друга нейна идея е да предоставя общински сгради за споделени офис пространства, както и експертността, с която разполага в областта на здравеопазването, във връзка с управлението на пандемията.
В тази връзка и аз искам да те попитам ти как се отнасяш към темата с ваксините?
Мисля, че всеки човек трябва да има право на свободен избор. Аз например имам заболяване, свързано със съсирване на кръвта, и на този етап не желая да се вкасинирам. Още повече, че всички вкъщи го изкарахме този вирус, имаме изградена имунна защита на този етап. Когато попитах моята лична лекарка за мнение, тя ми каза: „Всеки има право да избира кога и как ще се срещне с Господ“.
Има ли някоя тема, която ти липсва в предизборния дебат за Благоевград – на теб като жител на града?
Аз съм майка на тригодишна дъщеря и съм отчаяна от състоянието на детските площадки. Снимала съм ги, пращала съм писма на предишните кметове – без резултат. А те наистина са опасни – стърчат железа, пирони, незаковани дъски на пейки. Самите съоръжения могат да се разпаднат. Говорим за площадки, които са в центъра на града. Достъпността на градската среда също ми липсва. Преди две-три години площадът в центъра на града беше обновен с евросредства, стоя разкопан половн година заради работа, която би могла да се свърши за месец. И отново липсват рампи за инвалидни колички и майки с колички. Има един асансьор, редовно се разваля. Една такава рампа не струва хиляди левове все пак. А наличието ѝ би помогнало на много хора.
Зелено движение подкрепи гейпрайда. Срещате ли критики от избирателите си затова?
Аз не съм участвала в писането на тази позиция, слабо запозната съм с темата. Подкрепям хората да не бъдат дискриминирани по никакъв признак. В Благоевград никой не ме е питал за това. Тук хората се интересуват от много по-конкретни, свързани с тях неща, например дали зелената им площ ще бъде застроена, или не, къде ще могат да си продадат селскостопанската продукция, дали ще имат работа. Ако говорим за дискриминация, тук съм се сблъсквала с такава срещу цигани. Аз се опитвам да давам личен пример на моето дете: никакви обидни думи срещу цигани, мюсюлмани или каквито и да е хора въз основа на принадлежност към някаква общност. Оставям я свободно да играе с ромски деца, докато съм виждала майки да дърпат своите. На предишните избори една наша съгражданка и моя лична приятелка, адвокат Миглена Михайлова от „Roma standing conference“, беше спечелил гранд за организиране на политически дебати именно по теми, свързани с ромския етнос. Участието ми в такъв дебат може да бъде намерен на страницата ми във Фейсбук. Тогава всъщност разбрах, че има един голям проблем, който засяга около 80-100 хиляди граждани (предимно роми, но не само), които нямат лични документи, защото нямат законно жилище, и като такива са напълно обезправени. За мен лично това е въпрос от национална сигурност и се чудя как никой досега не му е обърнал внимание.
Македония?
Да, този въпрос в Благоевград често си го дискутираме. Има много запалени хора, които искат да продължим с натиска върху Македония до последно. Тези хора са нйа-често над 60 години. А младите българи, младите македонци, младите турци ги интересуват съвсем други неща. Те искат да пътуват свободно, да учат където им хареса, да ходят на концерти и малко се вълнуват какво им пише в учебниците, а може би дори са забравили вече, като имам предвид нивото на образование. До миналата година преди пандемията половин Благоевград се изнасяше на пазара в Делчево. Защо? Защото плодовете и зеленчуците им са по-евтини и по-вкусни тези, котио се продават тук. Та народът купуваше масово и си правеше туршии и лютеници с македонски зеленчуци. И зъболекарските услуги също са много търсени, защото са евтини. Така че хората тук по границата изобщо не се интересуват какво пише в учебниците на македонците, важно е икономическият обмен да върви. А политиците горе винаги ще се карат. Не подкрепям разбира се унищожаването на военни паметници, не бива да се вандалства, но Македония е поела своя път към членство в ЕС. Ние къде искам да видим Македония – в някой евразийски съюз? Ако поставим нещата по-скоро на икономическа основа, вместо на историческа, нещата ще се регулират по естествен път.
Случвало ли се е твоите политически разбирания да се разминават с партийните и как реагираш в такива случаи?
Едва ли на някого се е случвало личните му обществени разбирания да се покриват на 100% с партийните. Особено сега, когато сме в коалиция. Ето например, в Бургас излязоха данни за един от кандидатите за народни представители, Димитър Найденов, на единия ни коалиционен партньор, че е строил на Корал с политически протекции. Но нямаше никаква реакция, нито от коалицията, нито от нашата партия… Говорим помежду си, но реално действия не сме предприели. Аз в зелената посока съм по-консервативна. Легализирането на конопа например ми е малко странична тема, не участвам в тази тема. А пък по едно време съпартийците ми много се бяха активирали да правят кампания, да променят закони. Хората са загрижени за поминъка си и за сигурността в държавата, а ние – за нелегалния коноп… Нека оправим малко икономиката – ще обърнем внимание и на конопа.
Ти първа спомена зелената икономика – би ли я пояснила малко повече, защото за хората това е все още едно много имагинерно понятие?
Веднага давам пример – санирането, което се направи в българските градове, в други държави, като Румъния, го съчетаха с монтиране на соларни панели, система за събиране и съхранение на дъждовната вода. Ако постепенно бяхме тръгнали към целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии с 55% през 2030 г., сега нямаше да се чудим как да наваксваме в оставащите ни по-малко от девет години. Трябва да се постараем д намалим бюрокрацията, защото тук няма значение дали си просто собственик на къща, който иска да си сложи фотоволтаик на покрива, или искаш да имаш голям соларен парк – процедурата е еднакво тежка. По същия начин и с малките земеделски производители – ако ще се регистрират като такива, и те минават през тежка процедура. В училище също трябва да се говори повече за кръговата икономика и как няма отпадъци, а просто ресурси. Например строителните отпадъци, които ние хвърляме по поляните и деретата, се използват за строителство на пътища. Може да направим и много повече за велопридвижването, както и за првидвижването с електромобили.
Оптимист ли си, че това ще се случи?
Ако не бях, нямаше да съм в България. Понякога даже имам чувството, че съм от тези, прекалените оптимисти. Занаитила съм се, че ако не ние не останем да променим нещата, на кого да разчитаме? Ако не за себе си, поне за децата си да успеем да гo променим.
Твоята дъщеричка знае ли, че мама е кандидат за народен представител? И как гледа съпругът ти на твоята политическа кариера?
Дъщеричката ми знае, че мама я има по плакати. И че много говори по телефона, и че малко си стои вкъщи. Да е жива и здрава баба, че помага. А съпругът ми…. Не му е лесно. Вече май много му дойдоха политическите кампании и на него. Аз не искам да бъда политик на всяка цена. Но си мисля: ако съм наясно с посоката, в която искам да върви обществото ни, трябва да направя каквото зависи от мен, за да се случат нещата. И вярвам, че това ще е за доброто на България.
