Чудесата по нашите земи не са никак малко. Те по нищо не отстъпват на чудати събития, случващи се по различни места на света, за които разказваме с голямо възхищение. Силната връзка на българина с невидимия свят и висшите му добродетели са ни превърнали в интересен и чудат народ.
Едно такова чудо е нестинарството – обвито в мистика и много красота, то не спира да вълнува и удивлява хората, които стават свидетели на неговата магия. В края на 2009 г. организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО включи нестинарството в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството, което трябва да бъде защитено и съхранявано. Няколко години преди това да се случи, „Бистришките баби” намериха място сред нематериалните шедьоври на престижната организация.
Нестинарската обредност е летен обичай, почитан в различните краища на страната по различно време, но най-вече през май, юни и юли. Преди време най-голяма почит се отдавало на нестинарството на 21 май – празникът на Св. Св. Константин и Елена. Тогава тържествата са продължавали няколко дни. По стар стил това е било на 3 срещу 4 юни.
По-късно нестинарски огньове се палят и на Еньовден, отбелязван по настоящем на 24 юни, както и на деня за почит на Свети Пророк Илия.
Произход на нестинарството
Няма точни данни за произхода на нестинарството. Интерпретациите са много и разнообразни. Нестинарството се приема като вид ритуал за почит и поради тази причина му се приписват различни теории, в които се предполага, че то е било култ към някое божество. Според експерти от ЮНЕСКО корените на нестинарската обредност се губят някъде преди Христа – още от времето, когато култът към Бога Слънце бил трайно установен. Нестинарството е християнизирана обредност на траките и вярващите са разпознали в образите на Свети Константин и майка му Света Елена своите стари богове. Старите поколения предават на новите ежегодно да хармонизират ритъма на човешкия живот с космическия.
В страната ни този ритуал съществува в автентичния му вид единствено в няколко села около района на Странджа планина. Поради тази причина една от теориите за възникването му е, че навлиза от преселили се от Мала Азия гърци.
Първият опис на нестинарството е направен от Пенчо Р. Славейков в публикация от 15 юни 1866 г. в цариградския вестник „Гайда”.
Участниците в обреда
Това са специални хора, наричани нестинари или огнеиграчи, а уменията и знанията им се предават по наследство. Към днешна дата те дори са застрашени от изчезване, тъй като понастоящем са се запазили само няколко фамилии от автентични нестинари. Те са уважавани хора и дори са минавали за гадатели и ясновидци.
Според изследователя Михаил Арнаудов нестинарите добиват чрез газенето в жаравата висша форма на посвещение. По време на ритуала те стават проводници на светеца и могат да отгатнат всяка тайна на смъртните. Те биха могли да назидават с авторитета си, който им се полага след общуването със светеца.
„Прихващането“ е най-мистичното и най-интересното състояние при нестинарите, изучавано от изследователите му. Това е необяснимото състояние на нестинаря непосредствено преди играта в огъня. То наподобява транс, но човекът е в пълно и бистро съзнание. Всички нестинари от миналото споделят, че са изпитвали огромно земно страдание преди ритуала – нещо като изплащане на грехове или момент на катарзис.
За вярващите тези хора, възприемани за специални пратеници, са способни да правят чудеса. Нестинарите са познавали причините за болестите и начините за лекуването им. Те са долавяли скрития ход на исторически и лични случки, както са предвиждали и важни събития вкл. природни явления като наводнения и бурии. Те напътствали хората към богоугодни и полезни дела за селото и за ближните.
За да бъде човек нестинар, трябва да е готов за религиозна екзалтация, пълно потапяне и отдаване в ритуала, както и отдадено служене на другите.
Нестинарският празник
Срещу празника в почит на Св. Св. Константин и Елена хората се събират привечер на мястото за обредния ритуал, под тържествените звуци на тъпан и гайда, носещи икони на светците в ръцете. Местните наклаждат огън от 7-8 трупи дърва, като по-късно хората се нареждат около огъня. След като изгори и последното дърво, най-опитните правят харман от жаравата – поне 3 метра в диаметър и 10 – 12 сантиметра дебелина. Под съпровода на тъпана и гайдата настъпва мълчание, гробно мълчание. Мълчанието продължава около 15 мин. Предполага се, че всеки се свързва чрез земната енергия с космическата. След това в огъня влиза жена – нестинарка, омъжена. С ръце нагоре към небето и със затворени очи, тя подскача и нарежда нещо. Така в огъня влизат един по един хората, осмелили се да го направят. Обикновено повечето са били жени. След това с икони в ръце и в пълно мълчание хората обикалят селото и храма.
Защо Свети Константин и Света Елена?
Свети Константин и майка му Света Елена се възприемат като покровители на древния обичай. С икони с техните ликове са обикаляли и танцували във жаравата нестинарите. По-възрастните хора разказват преданието, че цар Константин и царица Елена, когато царували, искали да завладеят и асимилират невярващи езичници. Обсадените наклали огньове, за да не може никой да ги доближи в тяхното царство. Но Константин и майка му Елена минали през огъня със силната си вяра в Бога и превзели царството на неверниците.
Нестинарството е неповторим обреден ритуал. Той не се среща никъде другаде върху българската етническа територия и за разлика от много други обичаи от обредния комплекс на страната ни – той не е игра, а нещо много повече.
