На 6 май почитаме Св. Великомъченик Георги Победоносец, един от най-тачените светци в християнството.
Историята за Гергьовден
Свети Георги Победоносец е роден в Кападокия от знатни родители. Достигнал до висок военен чин – комис, той е бил измъчван и накрая посечен заради Христовата му вяра през 288 г. – по времето на император Диоклециан.
Според поверието близо до гроба му се появил змей, опустошаващ областта. Светецът успял да го унищожи. Ето защо в иконографията той винаги е изобразен на кон и въоръжен, а в нозете му лежи убита ламя. В народното ни творчество той е смел и силен юнак, поразяващ чудовището и освобождаващ изворите и дъжда. В образа му откриваме символиката на езическите божества.
Как се празнува Гергьовден в България
Гергьовден е един от най-големите пролетни празници за народа ни. Свързан е с традиционните схващания за някогашния активен работен сезон от Гергьовден до Димитровден по балканските земи.
В народните песни се пее:
Хубав ден Великден,
Ощ’ по-хубав – Гергьовден!
Обредите, обичаите и песните на българския народ показват, че Гергьовден е по-свиден, по-скъп и по-велик.
Великден е хубав, но подвижен и понякога се празнува, когато все още е студено или всичко е покрито със сняг и няма никаква зеленина. Гергьовден идва със зеленината, когато природата е разцъфнала и ликува засмяна.
Някога приготовленията за празника започвали с бране на цветя за венците на агнето, което щяло да се заколи в жертва на Бога и на Св. Георги, както и на овцата, която щяла първа да се издои. Моми, момци и деца берели цветя в гората или в полето, а момите пеели обредни песни.
Момите, роднините и съседките се събирали на групички и в присъствието на момци, булки и деца от набраните цветя започвали да вият венците.
Момите пеели:
Ходила е в гора Рада невяста
Цвете да бере,
Набрала е цвете Рада невяста,
Цвете Гергьовка.
Седнала е под явор Рада невяста
Венци да вие.
На явор славей, Ради невести песен си пее,
Песен си пее, тихо говори
Ради невести:
– Иди си, иди, Радо невясто,
Гости ти дошли.
Майка и тейко, Радо невясто,
И девет братя.
И ти донели, Радо невясто
Дари големи:
От злато пафти, Радо невясто,
От сребро гривни.
И ти донели, Радо невясто,
Ощ’ кован гердан.
От с. Шипка, сборник на Д. Маринов
Готовите венци за жертвеното агне и за овцата били наросявани и оставяни да пренощуват под трендафил в градината. Китка от други цветя била поставяна в котела или ведрото, с което щяла да бъде донесена цветната вода за замесване на обредните гергьовски хлябове.
Водата за замесване на тестото за гергьовските хлябове била донасяна от моми или булки, накичени с китки и венци. Преди да налеят вода, те слагали в съда китки от гергьовчета и други цветя. Булката се връщала с ведрото и го поставяла насред двора, където идвали всички жени и деца. Най-старата жена наливала в котела вода, която се греела на огън за замесване на гергьовския хляб. След наливане на водата тя поръсвала хамбара и обора, кошарата на животните и всички сгради.
През това време момите и булките пеели:
Хубав Георги, мили Георги,
Кой ти рече, та да дойдеш?
Отговаря хубав Георги:
– Мене рече ден Великден:
„Цветен Георги, мили Георги,
Скоро по мен ти да дойдеш,
А по тебе шума, трева,
По тревата овчарите,
По овчари сиво стадо…
От сборник на Д. Маринов
Докато водата се греела, бабата приготвяла брашното, ситото и нощвите. После поканвала младата булка, ако имало такава, да се приближи. Булката пристъпвала пременена, целувала ръка на свекървата и замесвала първото тесто в живота си, а докато тя месела, момите, наредени в полукръг около нощвите, пеели.
В различните краища на страната гергьовските хлябове били различни. Обредният хляб в Ловешко например се наричал кошара – от тесто се правел незатворен кръг, който символизирал кошара, а вътре се поставяли топчета, наподобяващи овце. С този хляб се захранвали и животните.
Какво се яде на Гергьовден
Гергьовското агне е главен обект в обредните действия и в празненството. В жертва се принасяло първото, родено през пролетта мъжко агне.
Агнето, определено за жертва на Бога и на Св. Георги, трябвало да бъде предварително накичено с венец от цветя – гергьовчета – преди да бъде заклано. Увиването на венеца било съпроводено с песни и игри. Венецът се внасял вкъщи и се поставял под иконата преди да бъде донесено агнето от кошарата.
След донасяне на агнето моми и булки сядали да изчистят кожата и вълната му, за да стане то красиво и гиздаво. После поставяли на вратлето му цветния венец, а на рогцата му – восъчни свещи. Някога то трябвало да бъде осветено от най-възрастния мъж в семейството, а в по-късни времена – от попа.
На Гергьовден във всяка къща трябвало да се заколи агне. Къща или семейство, които не колели агне, се смятали за извън вярата. В този ден цялото село – мъже, жени и деца – се събирало в двора на черквата за всеобщо селско угощение на открито, преди което попът прочитал молитва за освещаване на всички донесени агнета. На тази всеобща селска трапеза за първи път през пролетта се опитвали мляко и млечни продукти.
На Гергьовден младите се люлеели на гергьовски люлки под зелено дърво и се извършвало характерното за някои региони, напр. Средните Родопи, напяване или наричане на пръстени и китки. Тези любовно-брачни обичаи са били свързани с вярването, че през нощта срещу Гергьовден небето се отваря и се сбъдва всяко нещо, което си пожелаеш.
Българинът вярвал, че зелената растителност и водата в навечерието на Гергьовден носят здраве и плодовитост и че с дъжда на Гергьовден идват плодородие и благодат за цялата природа. Бездетните жени се търкаляли в росата на поляните и се пръскали с изворова вода.
Извеждането на стадото на първа паша, отбиването на агнетата от майките им и доенето на мляко са други важни обредни практики на Гергьовден. В Ловешко през пръстен на мома или на младоженка се издоявала онази овца, чието агне щяло да стане жертвено. Нейното мляко се наричало ново и всеки трябвало да го опита. На котлето завързвали мартеничка, а в него пускали сребърна пара.
Гергьовден е свързан с утвърждаването на националната ни държава. С указ на княз Александър Батенберг през 1880 г. е обявен за Ден на храбростта и Празник на българската армия. Политиката на социалистическата власт го трансформира – през 1947 г. става Ден на пастира или Ден на животновъда. През 1993 г. е възстановен с указ на Министерския съвет и отново се чества с военен парад, приеман вече не от царя, а от президента.
Днес на 6 май светлата ни традиция продължава – на много места в България в чест на Св. Георги се организират събори, общоселски тържества и курбани.
Именици на Гергьовден
Гергьовден е най-таченият имен ден в страната ни – на него празнуват всички с имена Воин, Гошо, Гюрo, Гюргa, Гюргeлeнa, Гюрга, Гюро, Гeo, Гeoргинa, Ганка, Ганчо, Ганя, Генко, Генчо, Гoцe, Галина, Гaля, Гана, Георги, Георгия, Герга, Гергана, Гергин, Гергина, Гинка, Гиньo, Гиргин, Гиргинa, Жорж, Жоро, Йoргo, Пoрицa и др.
Българските етнографи, познаващи най-добре традиционната ни култура, са избрали Гергьовден за свой професионален празник заради символиката му и защото той е един от най-големите ни национални празници.
