От 30 години насам жителите на Поморие почитат Свети Великомъченик Георги Победоносец като покровител на града. Отслужване на Света литургия в манастир „Свети Георги“ по случай празника на град Поморие – Гергьовден е част от традиционните празненства в града, които тази година се провеждат от 3 до 8 май. В рамките на богатата програма на празника на град Поморие са откриването на XVII Национален тракийски фолклорен събор „Гергьовден 2022 г.” и Международен фестивал по спортни танци, предшестван от празнична фолклорна програма на Мария Чакърдъкова.
Наред с богатия си културен календар, третият по големина черноморски град ежегодно привлича множество туристи със своята древна история, богата природа и калолечение.
Древното име на Поморие е Анхиало, което има гръцки произход и означава “близо до солта”. В материал от две части ще разкрием привлекателността на едноименния полуостров и населяващия го град, пласт след пласт – от древния му произход до уникалната му, съхранена и до днес, природа.
Древният поморийски полуостров през Античността
Предполага се, че Анхиало е създаден преди двадесет и шест века (около 6-5 век пр. Хр.), като първоначалната конфигурация на терена е много различна от сегашната. В момента Поморийският полуостров навлиза на 3,5 км навътре в морето, но в миналото той е бил остров. Картата по-долу, която е намерена преди 1724 г. от неизвестен откривател и чиито оригинал се съхранява във френска библиотека, свидетелства за острова, на който се намира град Анхиало.
Първите заселници на острова са гърци, съгласно твърдения на римския географ, историк и пътешественик Страбон. Той описва, че Анхиало е създаден като колония на съседния град Аполония (днешен Созопол), а континенталната част, на 4 км западно от острова, е населена от траки. Градът на траките се казва Палеокастро – в превод “град при старата крепост”. По това време траки и гърци си взаимодействат постоянно, а според писмена податка Анхиало е важен стратегически център. След римската експанзия, когато римляните установяват господство над Балканския полуостров (45 г. сл. Хр.), те правят Анхиало административен център на южното Черноморие. Тогава създават пътища по посока град Месембрия (днешен Несебър) и по посока Бургас (градът тогава все още не е съществувал), назовавайки целия този център – Улпия Анхилио. Улпия идва от името на император Траян, който управлява от 98 г. до 117 г. сл. Хр. Градът е заобиколен от крепостни стени, а монетосеченето от това време е знаков белег за силното му влияние като важен търговски, пристанищен и административен център.
Средновековие
Когато Римската империя се разделя на две части – Източна и Западна, градът принадлежи към Византия, преживявайки разцвет докъм 3 в. сл. Хр. След това нахлуват различни племена от север – готи, карпати, сармати, които опустошават града, ограбвайки и разрушавайки го. Вражеските племена пленяват способното занаятчийско население и го отвеждат на север към техните поселения, за да се възползват от занаятчийските умения и познания. По-късно, през 6 в. сл. Хр. градът е нападнат и разрушен от аварите. Те разбиват и крепостните му стени, като единствено пощадяват Анхиалските минерални бани – сегашните Бургаски минерални бани.
Когато се създава Първата българската държава през 681 г., желанието ѝ да се разшири на юг се осъществява с постоянни набези към византийските крепости. През 812 г. за пръв път град Анхилио е завладян от хан Крум. Само за няколко десетилетия са покорени и съседни черноморски градове. Цялата средновековна история на Анхиало е борба между Българската държава и Византийската империя, като градът попада ту под български, ту под византийски контрол.
Градът е древен християнски център. В житието на Свети Себастиан (1 в. сл.Хр.) се споменава, че след като е подложен на мъчения и гонения, той преминава през земите на Анхиало, където заварва ученика на Свети апостол Павел – Теофан. С него има и много други християни. Първи епископ на града е епископ Сотас, а когато християнството става официална религия и се свикват църковните Вселенски събори, на тях присъства Анхиалския епископ на Анхиалската Епархия.
През март 1453 г. град Анхиало попада под властта на османските турци, а два месеца по-късно е завладян и Константинопол. Много видни фамилии от Константинопол се преместват в Анхиало, Аполония и Месамбрия. През 16 в. в Анхиало е изграден голям дворец на Михаил Кантакузин, потомък на рода Кантакузини и по далечна родствена линия – и на българския царски род Асеневци. Михаил Кантакузин е изключително влиятелен магнат – той носи османското си име Шейтаноглу (Син на дявола) заради интригите и влиянието, което има в османския двор при управлението на Сюлейман Великолепни. Михаил Кантакузин Шейтаноглукойто управлява монопол над Анхиалските солници за добива и продажбата на сол. След време той става неудобен за султана и на 3 март 1578 г. бива обесен на портата на своя дворец, разположен навътре в морето до сегашните поморийски „Яворови скали“.
В миналото полуостровът е много по-голям по площ от това, което е в днешни дни, като сушата се е простира на 7-8 км навътре в морето. Свидетелства за това са стари нотариални актове на поморийски наследници, които обаче няма как да използват земята, тъй като тя се намира под вода. Тези потънали части са около „Яворовите скали“ – днешният нос на полуострова, около стария фар и по цялата периферия на полуострова. Фарът на Поморие е издигнат югоизточно от нос Поморие върху платформа от каменни блокове с надморска височина 8 метра. Рибари споделят, че за придвижването около фара с лодка, яхта или с плуване се изискват много големи умения, поради факта, че около основата на фара има останки от старинно потънало пристанище, което все още не е изследвано.
Уникалната история на града продължава с възкачването на престола на Вселенската патриаршия от патриарх Транос (около 1580 г.), който е родом от Анхиало. Нивото на образование в Анхиало е на много високо ниво в сравнение с близките градове. Патриарх Транос е толкова ерудиран, че го наричат „Слънцето на изтока“, а неговата е цел е да подпомага и развива учебното дело.
Два века по-късно, през 1765 г., е построен храм “Преображение Господне”, който може да бъде открит в автентичния му вид в старинната част на днешно Поморие.
Ново време
През 1878 г. градът е освободен от османско владичество и от тогава започва да се гради новата му история. От 80 до 90 процента от населението е гръцко, а малкото българи, които обитават града по това време, са основно административни служители. Когато поетът Яворов посещава града през 1899 г., той отбелязва този факт в своите писма. Населението говори гръцки, а основните икономически дейности са в ръцете на гръцката етническа общност.
Началото на 20 век е трудно за обитателите на Балканския полуостров, тъй като Османската империя все още има много територии на Балканите. Българската държава реализира желанието си да се утвърди като такава, като започва масово антигръцко движение в редица български градове като Варна, Пловдив, Асеновград и черноморските градове, но в Анхиало последиците от това движение са най-тежки. На 30 юли 1906 г. се стига до въоръжено противопоставяне на двата етноса – българи и гърци, като в града има ежедневни престрелки. Избухва пожар, който не може да бъде овладян. Тъй като по това време къщите са основно дървени, изгарят над 800 сгради – пощата, административни сгради, семейни къщи, околийското управление с архива, много дюкяни и инвентар – земеделски, риболовен и свързан с добива на сол. Последиците са катастрофални. След тази дата гръцкото население започва да емигрира в различни посоки, най-вече към Гърция. В сегашната стара част на града са останали само 10 от тези къщи, които представляват архитектурния резерват „Стари поморийски къщи“. През 1912 г. българи от Източна Тракия, най-вече бежанци, прогонени от османската власт, се настаняват на територията на града в изключително тежко положение. Идват и македонски бежанци, връщат се и част от емигриралите гърци, като в Анхиало населението става основно българско.
До 1934 г. градът се казва Анхиало, а след това с министерска заповед името на града е променено на Поморие, произхождащо от наименованието Допоморе.
Съвременният град Поморие е разположен върху едноименния скалист полуостров. На север граничи със соленото Поморийско езеро, а на северозапад се свързва с обширното Поморийско поле чрез тесен провлак, заливан често от морето.
Днешните изследователи не могат да посочат конкретен период, в който островът се е съединил със континенталната част. Поглеждайки назад в историята, на картата открита през 1724 г., се вижда островът, около чиято западна част има изрисувани черни точки. Те се приближават до брега на континенталната част и обозначават наличието на плитчини на няколко места. През 8 в. сл. Хр. на територията на Анхиало настъпва голямо земетресение, като точно след този момент започва да се изгражда по естествен път пясъчният насип, образуващ свръзката със сушата. До към 12 – 13 в. вече се образува цялостен съединен полуостров. По същото време се образува и поморийското солено езеро. Природата на Поморийското езеро, с нейните богатства и неподправена красота, е обект на втората част на настоящия материал.
Следва продължение.
Настоящата статия е подготвена със съдействието на директора на Историческия музей на Поморие – Антон Карабашев. Той обяви, че по повод Международния ден на музеите – 18 май, се подготвят нови експонати, включително обновена експозиция за градската култура на Старо Поморие – Анхиало. Музеят ще покаже и експозиция на гостуващия Историческия музей – Хасково, представящ историята на коприната в своя регион и нейното приложение през годините. Наред с това, по повод тазгодишното честване на Международния ден на музеите, екипът на Исторически музей в Поморие планира да организира и две образователни игри за учениците в града.
