Наследникът на Симеон II ще бъде Пазител на Короната

На 2 май в България се навършиха 1115 години от успението на цар Борис-Михаил, българският покръстител. По този повод Софийската Света Митрополия направи интервю с цар Симеон Втори, в което той споделя част от непознатата и до днес на българското общество история на царското семейство, както и вижданията си за мястото на българското царско семейство в българското общество в бъдеще.

Публикуваме интервюто на Пламен Михайлов от в. „Епархийски глас“ със съкращения.

Вашето св. Кръщение е тържествено отслужено на 12 юли 1937 г., Петровден, в Дворцовия параклис. На него присъства Св. Синод в пълен състав, Ваш кръстник става „патриархът на българската войска“ ген. Данаил Николаев, участва и министърът на войната ген. Христо Луков. Водата за Вашето св. Кръщение е донесена специално за случая от река Йордан, а кръстът е подарен лично от руския император св. Цар Николай II, кръстник на Н. В. Цар Борис III. Вярно ли е всичко това?

Моето свето Кръщение беше извършено в Дворцовия параклис от Светия Синод и по желание на баща ми, мой кръстник стана „патриархът“ генерал Данаил Николаев от името на цялата войска. Генерал Христо Луков не е мой кръстник, но със сигурност е присъствал като член на правителството. Кръстчето, което получих тогава, действително е дар от св. император Николай II и е неизменно с мен оттогава. Било е подарено от императора на духовния наставник на Цар Борис, митрополит Василий.

Знаем, че по време на кръщението всеки православен християнин бива и миропомазан с „печат дара Духа Светаго“. Кога е извършено над Вас и второто, Царско помазание – този свещен акт, даруващ особена благодат на православния монарх за опазване на Църквата и позволяващ му да преминава през Царските двери по време на св. Литургия в храма, за да се причасти заедно с цялото си семейство на светия Престол?

Вие сте отгледан като единствен престолонаследник и за Вашето обучение и възпитание още от дете вероятно са полагани огромни грижи. Баща Ви е кръстен в Православието, а майка Ви, Н. В. Царица Йоанна – в римокатолицизма. Кой отговаряше за Вашето православно вероучение в Царство България и впоследствие в Кралство Испания, имахте ли духовен наставник?

Както повеляваше Конституцията през 1943 г. бе определено и моето Настойничество, като мой духовен наставник стана Ловчанският митрополит Филарет, а с моето и на сестра ми религиозно обучение бе натоварен отец Иван Сунгарски, към когото и до днес съм запазил най-мили чувства. След 9 септември часовете ни по Закон Божи бяха силно намалени… Отец Иван заедно с дворцовия ефимерий отец Рафаил Алексиев редовно служеха в нашия параклис. Отец Рафаил отслужи и последната заупокойна литургия при втория гроб на  баща ми във Врана, ден преди да напуснем България.

…

Израснал сте далеч от България, в католическа страна, но все пак монархия. Доколко според Вас формата на държавно управление влияе върху мирогледа и духовните нагласи на един народ? Или смятате, че личността на управника е по-важна за връзката между Църква и държава?

О, това е доста труден въпрос за категоричен отговор. Но логично би било, ако държавният глава е вярващ човек и практикува своята вяра, и дава един пример в тази посока, хората да следват този пример. Но само формата не е водеща. Ние като християни знаем десетки примери за царе, които са достигнали святост в своето смирение и изповядване на вярата си. И нашата собствена, над 1100-годишна християнска история е пълна с подобни примери – св. Цар Борис-Михаил, св. Цар Петър, дори св. Тривелий, за когото, за съжаление, не много се знае сред хората днес. Ето например българската църковна община в Мадрид ще носи името на св. Тривелий, което мен особено много ме радва.

Вие сте отгледан като единствен престолонаследник и за Вашето обучение и възпитание още от дете вероятно са полагани огромни грижи. Баща Ви е кръстен в Православието, а майка Ви, Н. В. Царица Йоанна – в римокатолицизма. Кой отговаряше за Вашето православно вероучение в Царство България и впоследствие в Кралство Испания, имахте ли духовен наставник?

Както повеляваше Конституцията през 1943 г., бе определено и моето Настойничество, като мой духовен наставник стана Ловчанският митрополит Филарет, а с моето и на сестра ми религиозно обучение бе натоварен отец Иван Сунгарски, към когото и до днес съм запазил най-мили чувства. След 9 септември часовете ни по Закон Божи бяха силно намалени… Отец Иван заедно с дворцовия ефимерий отец Рафаил Алексиев редовно служеха в нашия параклис. Отец Рафаил отслужи и последната заупокойна литургия при втория гроб на  баща ми във Врана ден преди да напуснем България.

По-късно в изгнание, основна заслуга за моето, а и на сестра ми православно възпитание имаше майка ни Царица Йоанна, което на мнозина може и да изглежда леко противоречиво, защото тя бе ревностна католичка, но държеше ние строго да съблюдаваме православните традиции, празници и обичаи. Още в Египет ни посети покойният Нюйоркски митрополит Андрей, с когото през годините съм имал многократни срещи, разговори и кореспонденция. Но духовен наставник в прекия смисъл на думата не съм имал в изгнание. През 1955 г. във Виена имах среща, която, както можете да си представите, беше осъществена при пълна конспиративност, с блаженопочившия български патриарх Кирил, който беше дошъл на лечение в австрийската столица. И за двама ни срещата беше сюрреалистична… Впоследствие, през 1961 г., аз му написах дълго писмо, в което го молех за неговото благословение за женитбата ми, излагайки становището на папа Йоан ХХIII по отношение на моя брак с католичка. Трябва да призная, и то с огромна благодарност към паметта и на двамата, че и патриархът, и папата подходиха по темата с бащинска грижа и такт.

…

Тази година честваме 1170 години от възцаряването и 1115 години от успението на св. Цар Борис-Михаил, българския Покръстител. Каква според Вас днес следва да бъде ролята на един православен Цар за подобряване на взаимодействието между Църква и държава, за разширяване на вероучението, за единството на българите в страната и в чужбина, независимо от политическата обстановка? Каква бе Вашата роля за преодоляване на печалния разкол в Българската православна църква?

Вижте, в конституционната монархия Царят не определя взаимоотношенията между държавата и Църквата. Това не е в неговите прерогативи, но безспорно, както казах и по-рано, когато един държавен глава е вярващ човек, то неминуемо това се отразява и в неговите решения, и в редица сфери на живота на страната. Търновската конституция е категорична, че Царят олицетворява единството на нацията във всичкото ѝ многообразие, но лично той принадлежи към православната вяра. И този факт ни най-малко не е пречил Царят да бъде обединител на цялата нация, даже напротив. Колкото до болезнената тема с разкола, смея да кажа, че моето упорито становище по темата беше решаващо. Не е моя самооценка, още по-малко – липса на скромност! Това са думи на мнозина, които си дават сметка каква бешеполитическата ситуация тогава и какъв кураж изискваше това историческо решение. Впрочем това не е първият български разкол през ХХ век, с който аз се сблъсквам. Още от 1965 година, когато започна политическото противопоставяне в Църквата и намеренията на някои да учредят българска задгранична църква, и то под мой „благослов“, те срещнаха решителния ми отпор. Аз всякога съм се старал да пазя своята вярност към единството на Българската църква. Така също и от първия ми ден като министър-председател продължих така, щото да се пази установеният каноничен ред и да се прекрати това печално разделение.

…

Според моето лично убеждение в онези години, когато демокрацията ни бе още толкова крехка, опит за връщане към Търновската конституция би довел до сътресения и голямо разделение на обществото. А това аз не исках да причиня! Не забравяйте, че в продължение на 50 години за нас или не се говореше, или се фабрикуваха всякакви лъжи и хули. Като пример – терминът „монархофашизъм“. Което само по себе си е оксиморон! А за възстановяването на монархията днес… Нека бъдем реалисти. И да се огледаме наоколо. Възстановена ли бе монархията в Гърция, Италия, Румъния, Сърбия, Черна гора? А дали има бъдеще монархията изобщо – разбира се, но това е един сериозен философски въпрос, на който не се наемам сега да отговарям. Всичко е в Божиите ръце…

…

Забелязвам, че през последните години в чужбина се появи един странен вид ревизионизъм – да се иска прошка за решения,които са взимани в съвсем други времена и в други условия. Например папата да се извинява за ролята на своя предшественик папа Пий ХІІ по времето на Втората световна война, а и други по-рано случили се събития. Или Испания да се извинява за покръстването на местните народи в Америките. И прочее, и прочее… Като православен християнин смятам, че човек винаги трябва да бъде готов да иска и да дава прошка. Сирни заговезни е един чудесен пример, който имаме в тази посока! Но да започнем да се извиняваме сега за решенията на други хора, в други времена, в други реалности, още повече че тези решения едва ли са били еднолични, ми се струва, меко казано, алогично и дори лицемерно.

…

Разкажете ни с няколко думи за настоящата дейност и за бъдещите идеи на учредените към Двореца „Врана“ Фонд за опазване на историческото и културно наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“ и Царско историческо общество. Възстановеният наскоро Дворцов параклис отворен ли е вече за посетители?

Преди повече от 10 години създадохме Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“ с цел да съхраним царското наследство на България със средствата, с които ние разполагаме. След дълги години на тотално безразличие, лъжи и пропаганда, семейството им и аз решихме, че ще е жалко да изпадне в забрава такова богато историческо наследство – архивите, семейните картини и предмети, при положение че могат да станат достояние на широката публика. Взели сме присърце тази задача, като се стараем да съберем отново в България голям брой исторически предмети, експонати и документи. За съжаление, даже и днес периодът на Третото българско царство продължава да бъде неглижиран и обект на непознаване и дори обругаване. Затова считам дейността на Фонда за извънредно важна! Не само като културно-историческа, но и като духовна, защото тя има и своите духовни измерения. Ето, с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит и Светия Синод се освети възстановеният Дворцов параклис „Св. св. Цар Борис и Йоан Рилски Чудотворец“, носещ имената на небесните закрилници на покойните ми родители. И така вече храмът е действащ и отворен за богомолци. Често се служи св. Литургия, което за мен е особено важно, и силно ме радва фактът, че вече имахме няколко пъти св. Кръщение.

…

Ваше Величество, днес Вие сте единственият жив православен Цар, не само в България, но и в света – дано Бог Ви дарува още дълги благодатни години! Но като християни се учим да сме подготвени за момента, в който ще се преставим в Господа, а историята ни дава редица неприятни примери за династически спорове. На кого от Вашите наследници бихте завещали отговорността на Царската корона, макар и към момента символично, но в името на това да бъде продължена историческата ни традиция от над 13 века?

Това е хубав въпрос и се радвам, че ми го задавате. Особено след като вече съм срещал спекулации по темата. Както е известно, в Европа монархиите се наследяват „вертикално“ – от родител към дете, „права низходяща мъжка линия“, както разпорежда и нашият основен закон – Търновската конституция. Извън Европа, например в Саудитска Арабия, наследяването е „хоризонтално“ – от брат към братa и така, докато се изчерпи тази линия. При нас въпросът е ясен – първородният син става престолонаследник. В случая днес, за наша огромна скръб, първородния ми син го няма, следователно неговият първороден син е следващ в линията на онаследяване. Но тъй като днес не сме монархия, един ден моят внук Княз Борис Търновски ще носи титлата Пазител на Короната. Подобен е случаят и с Румъния. Така съм решил подир множество продължителни обсъждания и размисли.

Цялото интервю можете да прочетете на уебсайта www.kingsimeon.bg.