Николай Александрович Бердяев е роден през на 1874 г., на 18 март (6 март по стар стил) в имението Обухово на Киевска губерния на Руската империя. Семейство Бердяеви са дворяни и офицери. Дядото Михаил Бердяев е генерал, а бащата Александър Бердяев е офицер, ръководител на дворяните от Киевска област, по-късно председател на Киевската земеделска банка. Майката Алина Сергеевна също е от благородно потекло.
Бердяев получава първо традиционното за руското дворянство образование от гувернантки у дома, а след това, според семейните традиции, постъпва в Киевския кадетски корпус. Но го напуска и се готви за следване в университет. Постъпва в биологическия факултет на Киевския университет, а след една година се мести да учи право. Изключен е от университета през 1887 г. за участие в безредици на левите студенти. През 1899 г. в немскоезичното марксистко списание „Новото време“ (Die Neue Zeit) e напечатана първата му философска статия на социалистическа тематика. През 1901 г. излиза статията му „Борба за идеализъм“, която продължава линията на левите идеи и социалната справедливост. Постепенно обаче, виждайки как се развива обществената и политическа ситуация в Русия, той започва да критикува мирогледа на революционната интелигенция и заклеймява случващото се в революциите през 1905 и 1917 г.
„На банкетите на „освободителите“, с които Русия по това време бе пълна, аз се чувствах зле, не на място и макар да имам буен темперамент, там бях много пасивен. Сравнително добре се чувствах при социалдемократите, но те не можеха да ми простят „реакционните“ според тяхното разбиране стремежи към духовното и странсцеденталното“, пише Бердяев в своя опит за философска автобиография „Самопознание“.
През 1913 г. Бердяев пише статията си „Гасителите на духа“, в която критикува православната църква и защитава възникналото сред руските монаси в Атон християнско движение „имяславие“ (свързано с практикуването на исихазма, подобни на медитацията християнски практики – бел.авт.). Руската църква обаче критикува движението до степен, че в руските манастира в Атон са изпратени войски, а привържениците на движението са разселени в различни руски манастири. Заради статията си Бердяев е осъден на заточение в Сибир, но заради Първата световна война и Октомврийската революция заточението му е в богатата и по-южна област Вологда. След Октомврийската революция Бердяев създава Свободната академия за духовна култура, която съществува от 1919 до 1922 г., когато той напуска Русия. Първата година е в Германия, а след това заминава за френската столица Париж.
Там стремежът му към духовното се усилва още повече. Бердяев вярва, че на земята следва да има йерархия, а светът трябва да бъде управляван от най-благородните и духовни хора. Взема активно участие в Руското студентско християнско движение, като се явява един от основателите му. От 1925 до 1940 г. е редактор на руското православно списание „Път“.
„Падна ми се да живея в епоха, изпълнена с катастрофи и за моята Родина, и за целия свят. Пред очите ми се рушаха светове и изникваха нови. Можех да наблюдавам необичайните превратности на човешките съдби. Видях как хората се трансформират, приспособяват, променят и може да се каже, че това беше най-тежкото в живота ми. От изпитанията, които преживях лично, произлезе вярата, че ме пазеше Висша сила, която не допусна да умра. Епохите, които са изпълнени със събития и промени, се смятат за интересни и значителни, но това са и епохи на нещастие и страдания не само за отделни хора, но и за цели поколения. Историята не щади хората и даже не ги забелязва. Преживях три войни, две от които световни, две революции в Русия, малка и голяма, преживях духовното възраждане в началото на 20-ти век, после руският комунизъм, кризата на световната култура, превратът в Германия, крахът на Франция и нейната окупация, бях и още съм изгнаник. Много мъчително преживях страшната война срещу Русия. И още не зная как ще свършат световните сътресения. Твърде много преживях за философ: четири пъти в затвора (два пъти при царския и два пъти при комунистическия режим), бях три години в изгнание на Север, грозеше ме съдебен процес с доживотна присъда в Сибир, бях прогонен от страната си и най-вероятно ще завърша живота си като изгнаник“, пише той в „Самопознание“, която излиза след смъртта му, през 1949 г.
Бердяев умира от сърдечен удар през април 1948 г. През 1946 г. е получил съветско гражданство. Две седмица преди смъртта си завършва последния си труд, „Царството на Духа и царството на Кесаря“. Погребан е в гробището на малкия град Кламар до Париж, където прекарва последните си години.
Нему принадлежат и думите, които най-добре характеризират същността на комунизма: „По своята природа хората не са равни. Равенство може да се постигне само чрез насилие. Освен това ще бъде изравняване “по ниското ниво”. Да изравним бедния с богатия може само ако отнемем от богатия неговото богатство. Да изравним слабия със силния може само ако отнемем силата на силния. Да изравним глупавия с умния може само ако превърнем ума и достойнството в недостатъци. Обществото на всеобщо равенство е общество на бедни, слаби и глупави, основано на насилие.”
