Точно преди 1 юли 2020, когато се навършват 23 години от прехвърлянето на Хонконг от британско към китайско управление, правителството на Хонконг обяви, че в сила влиза нов Закон за националната сигурност. Той е приет в Пекин от ККП и предвижда за нарушителите го доживотно лишаване от свобода.
Разпоредбите на закона предизвикват опасения, че това е сложи край на обещаните от Китай на Хонконг свобода и автономия, и градът ще попадне под авторитарното управление на ККП.
Законът дава на Пекин всеобхватни правомощия да наказва граждани, замесени в отцепническа и подривна дейност, тероризъм и тайни споразумения с чуждестранни сили. Китайският режим предвижда да създаде бюро за сигурност, което да инструктира и контролира градската управа по прилагането на закона и да упражнява надзор над „сложни случаи“, в които е замесено чуждестранно участие. Бюрото няма да е под юрисдикцията на правителството на Хонконг.
Законът подробно дефинира четири основни нарушения. Терористичните дейности например включват отправяне на заплахи към централното правителство, властите в Хонконг или международните организации „с цел реализиране на политически цели, организиране или ръководене на терористични групи“ и извършване на „други опасни дейности, сериозно застрашаващи общественото здраве и сигурност“.
Заговори с чуждестранни сили включва събирането на сведения за външни или чуждестранни институции, получаването на външно финансиране или подкрепа за намеса в китайската и хонконгската политика, подкопаване на местните избори, налагане на санкции и „предизвикване на омраза“ към властите. Лицата, които пребивават извън Хонконг, но нарушат Закона за сигурността, също ще бъдат подложени на наказателно преследване, съгласно Член 38.
Властите имат право да изземат документи за пътуване на заподозрените, да замразяват авоари или да конфискуват имуществото им, да изискват информация от чуждестранни организации и да подслушват заподозрени лица по време на разследване.
Доставчиците на онлайн услуги от своя страна ще са длъжни да сътрудничат на органите при наказателно разследване и да премахват обидната информация, съгласно Член 43.
Една от най-популярните онлайн платформи, където протестиращите се срещат, за да обсъждат бъдещите си планове е LIHKG. След като Законът за сигурността беше приет, LIHKG Picks – доброволческа група, която подбира информация, свързана с протестите, и я превежда на английски език – обяви, че администраторите на групата в Хонконг се оттеглят от акаунта и работата им се премества в чужбина. „Ние ще продължим, докато можем“, се казва в съобщение в Туитър.
Китайският режим има крайната юрисдикция, когато се отнася до сигурността. „Централното народно правителство носи всеобхватна отговорност по въпросите на националната сигурност, свързани със специалния административен регион Хонконг“, се посочва в Член 2 от закона.
На съдиите може да бъде наложена забрана да водят дела, ако езикът и действията им прозвучат „застрашаващо за националната сигурност“. Законът също така предвижда бюрото за сигурност да „затегне управлението“ на неправителствените информационни агенции и на чуждестранните организации с обществено полезна дейност.
Страхове за бъдещето на Хонконг надвиснаха над града веднага след приемането му. Множество продемократични групи, включително Демосисто, чиито съосновател е известният активист Джошуа Уон, обявиха, че ще се разпуснат.
Въпреки че мерките в закона не правят директна препратка към протестиращите продемократични сили в Хонконг, забраните за увреждане на съоръжения изглежда целят да спрат действията на демонстрантите, които миналата година, в знак на протест срещу китайска намеса, стигнаха до вандалски прояви.
„Най-лошият сценарий вече не е абстрактна политическа възможност – той чука на входната врата на Хонконг“, заяви Уолтър Ломан, директор на Азиатския център за научни изследвания към Фондация „Наследство“. Той добави, че „Пекин губи своето международно доверие, опитвайки се да убеди света, че „възстановява реда“ в Хонконг“.
Дан Гарет, американски учен и писател, който следипротестното движение в Хонконг, заяви, че използването на двусмислени термини, като например „обществено здраве или безопасност“, е просто опит да се оправдае политическото преследване на несъгласието.
Суровите присъди са „многостепенна заплаха“, каза още той. С преследването на една или две ключови фигури, като изтъкнатия активист Джошуа Уон и местния медиен магнат Джими Лай, режимът може ефективно да възпре и други свои критици да говорят открито.
„Това е краят на свободен Хонконг и официалното начало на окупирания от комунисти Хонконг“, обобщи Дан Гарет и добави, че ще има „много, много повече битки“ след влизането на закона в сила.
„[Законът за националната сигурност] по своя дух и действие третира Хонконг като терористична бунтовническа и враждебна територия, която трябва да се омиротвори“, споделя още той. „Сега ще има хонконгска нация в изгнание, която няма да се откаже от борбата за родината си.“
Статията е написана със съдействието на Кати Хъ.
Последвайте Ева в Twitter: @EvaSailEast
