Представянето включи дискусия за актуалните предизвикателства пред Европа и България: миграция отбранителни способности, лидерство и национален интерес
Книгите „Общата европейска отбрана и сигурност и мястото на България в нея“ и „Проблеми на общата европейска отбрана и сигурност в един все по-несигурен свят“ бяха представени на 9 декември в Централния военен клуб в София. Събитието беше организирано от Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната, Секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към Института по философия и социология, Българска академия на науките (БАН), Балканският институт за стратегически прогнози и управление на риска и Фондация „Български криле“
Колективните монографии са резултат от съвместната работа на Конфедерацията на обществените организации по сигурност и отбрана и БАН. Книгите са посветени на проблемите на общата европейска отбрана и сигурност, включително мястото на България. Дискусията по време на представянето разгледа актуалните предизвикателства пред Европа и нашата страна, като миграция, отбранителни способности, лидерство и национален интерес.
Предоставяме на Вашето внимание акценти от докладите и изказванията по време на събитието.
Кратко представяне на книгите
Проф. д.н. Борислав Градинаров е съставител на колективните монографи. Той e доктор на науките и професор в секция „Социални теории, стратегии и прогнози“ към ИФС, БАН, Гост-преподавател в катедра „Политическа икономия“ на УНСС . Има юридическо и философско образование.
В краткото представяне на книгите проф.д.н. Борислав Градинаров подчерта, че те са с високо качество и че в тях участват около 30 автора – военни, дипломати, учени, преподаватели, някои от които с опит в изпълнителната власт.
„Общата европейска отбрана и сигурност и мястото на България в нея“ е издадена в електронен вариант, а „Проблеми на общата европейска отбрана и сигурност в един все по-несигурен свят“, включваща 15 автора – на хартиен носител.
Проф.д.н. Борислав Градинаров благодари на Сергей Александров и Фондация „Български Криле“ за съдействието при издаване на колективните монографии.
В дискусията се включиха с доклади и изказвания автори на книгите и гости.
Връзка между миграция и национална сигурност
Полк. Иван Иванов разгледа свързаността между миграцията и национална сигурност Според него темата е изключително актуална за България, Европа и ЕС.
Полк. Иван Иванов е председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и почетен председател на КООСО – Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната, бивш изпълнителен директор на военните заводи „ТЕРЕМ”, областен управител на Софийска област и заместник-министър на отбраната.
Припомни, че президентът Доналд Тръмп е посочил миграцията като една от двете големи опасности пред Европа. „Новият Пакт на ЕС за миграция и убежище, влизащ в сила през юни следващата година, ще трансформира дейността на агенцията и държавата“, каза той.
Обясни, че България е геополитически разположена на два миграционни потока – източносредиземноморски и западнобалкански – и е външна граница на ЕС.
Полк. Иван Иванов подчерта, че миграционните процеси у нас зависят пряко от отношенията ни с Турция, където има над 3.5 милиона мигранти и действащ безвизов режим с 60 държави, улесняващ икономическите мигранти от Магреб през България за Централна и Западна Европа.
Уточни, че България е дала временна закрила на над 221 000 украински граждани, чието бъдеще след изтичане на определения срок е неясно.
По думите му в момента няма засилен миграционен натиск, свидетелство за което е фактът, че са запълнени едва 20% от центровете, но процесите са динамични и непредсказуеми.
България изпълнява пилотен проект с УНИЦЕФ и Международната организация по миграция за алтернативни услуги за адаптация и интеграция на непридружени деца бежанци в четири общини: Бургас, Малко Търново, Ивайловград и Тунджа. „Сред търсещите закрила има високообразовани хора, чиято интеграция би била от полза за България“, изтъкна полк. Иван Иванов.
Той изрази тревога от проблема с трафика на хора, уточнявайки, че стойността му в ЕС надхвърля 4 милиарда евро.
Във връзка с минали инциденти, разкри, че с цел сигурност предстои изграждането на два нови центъра от затворен тип в Харманли и в „Овча купел“, София.
В заключение полк. Иван Иванов заяви, че решаването на миграционните проблеми е възможно само в рамките на ЕС.
Европейски отбранителни способности и предизвикателства
Проф. ген. (бригаден ген. о. р.) д-р Пламен Богданов заяви, че европейската сигурност и отбрана стават все по-актуални.
Проф. ген. д-р Пламен Богданов е ръководител на Департамента по национална и международна сигурност на Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ ), бивш началник на Националния военен университет „Васил Левски“, Велико Търново.
Той говори за дефицита на способности в европейските страни и членки на НАТО, наблюдаван още по време на войните в Залива през 1991 г. и в Югославия през 1999 г. – особено по отношение на стратегическия транспорт, прецизните удари и системите за командване и управление. Категоричен е, че въпреки множеството инициативи и планове на НАТО и ЕС за развитие на способности, напредъкът е бавен.
Критичен по думите му е дефицитът в стратегическия въздушен транспорт: само 4 европейски държави имат такива самолети (63 през 2019 г. срещу 264 на САЩ), като след Брекзит (Brexit) броят в ЕС е намалял с 1/3.
Проф. ген. д-р Пламен Богданов отчете, че войната в Украйна е предизвикала бърза реакция, като плана „Стратегически компас“ на ЕС от мес. март 2022 г. и нова стратегическа концепция на НАТО от мес. юни 2022 г..
По думите му идеята за задълбочено партньорство със САЩ се изпарява с администрацията на Тръмп, което налага на Европа да търси собствената си роля. Лидерите на ЕС са призовали за „Европа на отбраната“ с акцент върху способности, финансиране и партньорства в областта на противовъздушната в т.ч. противоракетната отбрана, прецизните боеприпаси и стратегическата мобилност.
Проф. ген. д-р Пламен Богданов посочи, че Европейската комисия е одобрила план „Пре-въоръжи Европа“ за 800 млрд. евро, т.е. Европа формира нов курс – „Европа без САЩ“, силна и независима от американска военна помощ.
Той разкри, че се разглеждат различни сценарии за европейска сигурност като запазване на НАТО със или без американски гаранции, както и европейска НАТО.
Разгледа идеите на Марио Драги за континентален подход към отбраната и съвместни платформи.
Като препятствия пред създаването на европейски въоръжени сили той посочи, че сключените договори не предвиждат отбранителен съюз (за който е необходима политическа воля), национален суверенитет (което може да се реши по модела на НАТО) и негативно отношение от САЩ и Великобритания, което вече не е актуално.
Според изказването му предизвикателство е дефицитът на военните способности.
Проф. ген. д-р Пламен Богданов поясни, че новата стратегия на САЩ, в която се споменава доктрината „Монро“, показва изместване на американския фокус към Западното полукълбо и индо-тихоокеанския регион, което налага Европа сама да се погрижи за сигурността си.
Уточни, че разходите за отбрана на ЕС (326 млрд. евро през 2024 г.) са три пъти по-малко от тези на САЩ (968 млрд. долара) и прогнозира, че Европа се нуждае от поне 10 години, за да догони измеримите донякъде отбранителни способности на САЩ, и много повече време – за създаване на свой независим ядрен чадър.
Дейност на Балканския институт за стратегически прогнози и управление на риска
Проф. Искра Баева сподели, че Балканският институт за стратегически прогнози и управление на риска, създаден 2012 г., е граждански и работи по стратегически прогнози и управление на риска, събирайки различни гледни точки.
Проф. Искра Баева е историк, доктор по история и професор по световна история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава история на света през ХХ в., история на международните отношения, история на Източна Европа през ХХ и ХХI век.
Тя подчерта необходимостта на България от изработване на собствена национална стратегия, преодолявайки „сателитния синдром“ и заяви, че техният институт работи за формиране на националния интерес и влияние върху националната политика.
Предизвикателства пред прогнозирането и демографията
Чл. кор. проф. д.ф.н. Васил Проданов благодари за работата на колегите си по актуални интердисциплинарни проблеми и сподели, че прогнозирането става все по-трудно. За пример даде факта, че дори разузнавателни агенции не са успели да предвидят разпада на СССР. Каза, че скоростта на извършване на подобни процеси създава асиметрични заплахи и изисква усилията на много специалисти.
Проф. д.ф.н. Васил Проданов е директор на Тракийския научен институт, учен от БАН и дългогодишен преподавател по различни учебни дисциплини в областта на сигурността и отбраната, един от авторите на първата българска стратегия за национална сигурност, разработена след 10 ноември 1989 г.
Още преди 10 години техният институт е обсъждал разпада на ЕС, предвещан от Брекзит, както и актуални коментари за цивилизационен срив като миграция и демография, сравнявайки ги с причините за разпада на Римската империя.
Чл.-кор. проф. Васил Проданов отбелязва увеличаващата се бюрокрация и броя на институциите, свързани със сигурността.
Той подчерта значението на устойчивата икономика в сегашния неустойчив свят, както и извършването на радикални промени – от геополитически до технологични: икономически национализъм, технологични войни, биологични оръжия, изкуствен интелект.
Критика към политиката на ЕС и България
Милена Плугчиева изрази критично отношение към Германия, която преди е била за пример, но сега е в регрес. Тя призова България да бъде активна и взискателна към партньорите си относно Пакта за миграция и убежище, а не само изпълнител, тъй като не всички страни са готови да поемат солидарно тежестта.
Меглена Плугчиева е политик и дипломат, бивш вицепремиер, посланик на България в Германия, Швейцария, Княжество Лихтенщайн и Черна гора. Член e на Института за икономика и международни отношения.
Тя разкритикува прекомерния акцент на Европа върху военната отбрана за сметка на дипломацията, особено предвид икономическата слабост и липсата на лидери с визия, като цитира Хелмут Кол.
Подчерта необходимоста от „твърда сила“ и лидерство в Европа.
Желанието й за България е да бъде по-активна, с по-силен и разумен глас при вземането на решения в ЕС
„Твърда сила“ и лидерство в Европа
Гл. ас. д-р Ангел Апостолов разгледа необходимостта от „твърда сила“ и лидерство в Европа.
Д-р Ангел Апостолов е преподавател в катедра „Национална и международна сигурност“, факултет „Национална сигурност и отбрана“ на Военна академия „Георги Стойков Раковски.
Според него Европа има потенциал със своите половин милиард души население и със своя напредък, но проблемът й е в лидерството – липсват лидери като Хелмут Кол и Маргарет Тачър.
Според него трябва да се излезе от рамките на „меката сила“ и да се възстанови „твърдата сила“, за да бъде Европа „хищник, а не плячка“ в модерния свят.
Каза, че по време на Студената война Европа е съставлявала близо 50% от военните разходи на НАТО, докато днес е около 30%.
Смята, че Европа е пропуснала много шансове да развие отбранителните си способности като войната в Грузия, Арабската пролет и анексирането на Крим.
Мнението му е, че в името на сигурността е необходимо да се дефинират отново политическите и идеологическите основи на европейската интеграция, ограничавайки „либералните утопии“ като мултикултурен свят, зелена сделка и отричане на културното наследство на нациите.
Като ключови фактори за сигурността на Европа той изтъкна икономическата стабилност и контролираната миграция.
Призова за единство и сътрудничество между умерените политически крила в името на европейското бъдеще, припомняйки следвоенното помирение с Германия.
България, като средноевропейска държава, смята той, може и трябва да играе важна роля в изграждането на европейската отбрана.
Руската заплаха, европейската слабост и българския национален интерес
Д-р Станимира Радева разгледа въпроса дали Русия е реална заплаха за война с Европа и готовността на ЕС за такъв конфликт, анализирайки политическите, икономическите, военно-техническите и демографските му аспекти.
Д-р Станимира Радева е старши преподавател в Професионалната гимназия по транспорт и транспортен мениджмънт в Казанлък.
Тя заяви, че ЕС страда от вътрешна фрагментация, нееднородно отношение към Русия и нарастваща зависимост от САЩ, съотв. НАТО.
По думите й бюрократичната архитектура на ЕС пречи на ефективната му отбранителна политика.
Русия следва собствен геополитически курс. Европейската реторика за руската заплаха често е вътрешен политически механизъм, смята тя.
ЕС не е подготвен за променящата се среда за сигурност и липсата на американски гаранции.
Твърди, че аксиомата за малки, професионални армии е погрешна, защото войната в Украйна показва нуждата от големи формирования.
Д-р Станимира Радева заяви, че европейските армии са „разбити“ и даде за пример унищожаването на български ракети.
Тя изрази мнение, че без САЩ ЕС не може да води война с Русия, тъй като събраните сили на Великобритания, Франция и Германия са недостатъчни и подготовката ще отнеме години, и подчерта, че САЩ и Западът не са спазвали ангажиментите си след 1989 г.
Проф. д-р Валерий Тодоров заяви, че България няма своя стратегия за национална сигурност и е изненадан от промените в американската доктрина. Той разкритикува „информационното чипиране“ и липсата на национален интерес. Смята, че България няма реална военна сигурност и подготвени за това поколения. Осъди пропагандата и липсата на диалог на Европа с Русия. Определи ЕС като „обект“, а не „субект“ в преговорите за Украйна. Подчерта, че Русия не е заплаха за сигурността на САЩ, но Европа продължава с войната. Посочи корупцията в Украйна и намесата на Великобритания. Призова за откровен разговор без омраза и за преосмисляне на политиката, включително ядрената енергетика и демографските промени.
Проф. д-р Валерий Тодоров е бивш вицепрезидент на Европейската асоциация на обществените медии от Югоизточна Европа и вицепрезидент на европейската радиомрежа за обмен на новини и предавания „Евранет+“, която включва 14 радиостанции и 30 млн. аудитория; член е на Управителния съвет на Форум „Русия – България“ и на Управителния съвет на Форум „България – Китай“; бивш председател на гражданското сдружение „Партньори“ /Москва/ и издател на излизащия в Москва двуезичен вестник „Български вести“, бивш член на Обществения съвет на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи на Република България)В провелата се дискусия беше подкрепена тезата, че неолибералният модел не променя нещата в България. Изразено беше мнение, че е необходимо сключването на нов обществен договор, който да поставя българския интерес над всичко. Разкритикувана беше помощта за Украйна и незаинтересоваността на украинските граждани в България да воюват. Беше изразен призив за „изолационизъм“ и фокусиране върху вътрешни проблеми като нашето селско стопанство.
Подчертано беше, че Лисабонският договор и еврорегламентите дават право на националните органи да решават национални въпроси. Отхвърли се идеята, че България е „малка държава“ и се заяви, че тя е средна с равни права. Призив беше „България преди всичко“.
Представител на 110 годишния Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите повтори девиза „Всичко за България“ изрази съжаление, че този патриотизъм не се предава на младите поколения и призова за възстановяване на наборната военна служба, защото без нея не бихме могли да имаме силна армия, и подчерта липсата на лидери и национална стратегия.
