Законодатели и критици алармират, че новата програма може да представлява риск за индивидуалните права и свободи
Организацията на обединените нации иска нови обширни правомощия и по-силни инструменти за „глобално управление“, за да се справя с извънредни ситуации в международен план като пандемии и икономически кризи. Това става ясно от новата политическа стратегия на ООН.
Планът за създаване на „Платформа за извънредни ситуации“, която ще включва набор от протоколи, задействани по време на кризи, които биха могли да засегнат милиарди хора, вече предизвика силна загриженост и критики от страна на много политици и анализатори.
Сред тези, които изразяват опасения, е и председателят на Комисията по външни работи на Камарата на представителите на САЩ Майкъл Маккол (Р-Тексас), чиято комисия следи за външната политика на САЩ и участието на страната в международни организации.
„Трябва да сме сигурни, че всеки глобален протокол или платформа, управлявани от ООН, зачитат националния суверенитет на САЩ и парите на американските данъкоплатци“, казва Маккол пред The Epoch Times.
Той отбеляза и загрижеността си, че предложената платформа разширява правомощията и финансирането на ООН, както и определенията за „извънредна ситуация“ и „криза“, които включват например изменението на климата.
Документите на ООН и изявленията, публикувани през март от ключови лидери на световната организация, ясно показват, че изменението на климата е основна част от програмата на ООН за извънредни ситуации.
Други критици, които разговаряха с The Epoch Times, изразяват загриженост относно влиянието на Китайската комунистическа партия (ККП) в ООН, добре документираните проблеми с корупцията в световната организация и нейния опит в справянето с предишни извънредни ситуации.
„Да се позволи на ООН да се занимава с това е равносилно на това ККП да отговаря за глобалните извънредни ситуации“, казва пред The Epoch Times бившият помощник държавен секретар на САЩ по въпросите на международните организации Кевин Моли.
Визията на ООН за реакция при глобална криза
В стратегията си, наречена „Нашата обща програма: Укрепване на международната реакция при кризисни ситуации – извънредна платформа„, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш излага визията си за овластяване на световната организация за справяне с глобални кризи.
„Предизвикателствата, пред които сме изправени, могат да бъдат посрещнати само чрез по-силно международно сътрудничество“, заяви Гутериш, призовавайки за „укрепване на глобалното управление“ за настоящите и бъдещите поколения.
Политическата справка се основава на по-ранния документ „Общата ни програма“ и се появява в момент, когато лидерите на ООН подготвят плановете за „Срещата на върха на бъдещето“, която ще се проведе по време на годишната среща Общото събрание през септември.
Ако получим зелена светлина от държавите членки, глобалните протоколи за извънредни ситуации ще се задействат „автоматично“ в случай на глобална криза, „независимо от вида или естеството на кризата“, заяви ръководителят на ООН.
Протоколите ще обединят усилията на различни институции, включително национални правителства, международни институции и частния сектор. В крайна сметка всички ще трябва да признаят „основната роля на междуправителствените органи [като агенциите на ООН] при вземането на решения“, се посочва в документа.
„Веднъж задействана, Платформата за извънредни ситуации ще бъде инструментът, с който ООН ще изпълнени решенията, взети от съответните органи“, се казва в стратегическия документ.
Подкрепа от държавния департамент на САЩ
Говорител на Държавния департамент на САЩ предположи, че администрацията на Байдън ще подкрепи плана.
„Администрацията ясно изрази твърдото си убеждение, че националната сигурност на САЩ е най-добре обслужвана чрез активно и всеобхватно взаимодействие с ООН и други международни организации“, заяви говорителят пред The Epoch Times в изявление по електронната поща относно предложението.
„ООН е толкова ефективна, прозрачна и отговорна, колкото изисква членството в нея, и САЩ работят неуморно, за да гарантират, че ООН отговаря на тези изисквания.“
Предложението на ООН беше представено в момент, когато мултимилиардерът Бил Гейтс, който по време на кризата COVID-19 бе основен финансист на Световната здравна организация (СЗО) и ваксините, призова за създаване на глобална „пожарна служба“ за справяне с извънредни ситуации в международното здравеопазване.
Миналия месец Гейтс написа в „Ню Йорк Таймс“, че „корпусът за спешни случаи в областта на здравеопазването в световен мащаб“ би могъл „да се задейства на мига, когато се появи опасност“.
„Глобалният корпус за спешна медицинска помощ ще представлява огромен напредък към едно бъдеще без пандемии – пише Гейтс в статията си. – Въпросът е дали сме достатъчно предвидливи, за да инвестираме в това бъдеще сега, преди да е станало твърде късно.“
Протокол на ООН за извънредни ситуации
Гутериш, който иска от правителствата да одобрят плана му по-късно тази година, заяви, че рисковете нарастват и стават все по-сложни.
„Засиленото международно сътрудничество е единственият начин, по който можем да реагираме адекватно на тези сътресения, а ООН е единствената организация с обхват и легитимност, която може да свика среща на най-високо равнище и да стимулира глобални действия – каза той. – Трябва да продължим да укрепваме многостранната система, така че тя да е в състояние да посрещне предизвикателствата на утрешния ден.“
Не беше изяснено какво точно означава извънредна ситуация, която би задействала спешната реакция на ООН.
В документа обаче се посочва, че кризи без „глобално влияние“ „не е задължително“ да бъдат категоризирани като извънредна ситуация, изискваща намесата на ООН. С други думи, някои кризи, които нямат глобални последици, биха могли да предизвикат такава намеса.
В доклада се дават два примера за неотдавнашни глобални кризи, настъпили през 21-ви век, които според лидерите на ООН подкрепят необходимостта от координирани глобални реакции: пандемията COVID-19 и „кризата с разходите за живот“ през 2022 г.
Вместо да предлага конкретика, политическата стратегия предлага широки категории и видове извънредни ситуации, които биха могли да активират глобалните протоколи. Те включват климатични или екологични събития; влошаване на състоянието на околната среда; пандемии; случайно или умишлено освобождаване на биологични агенти; прекъсване на потока от стоки, хора или финанси; прекъсване на киберпространството или „глобалната цифрова свързаност“; голямо събитие в „космическото пространство“; и „непредвидени рискове („черни лебеди“)“.
Често цитирана в документа е глобалната реакция срещу COVID-19. Ръководителят на ООН, който е известен с това, че е ръководил Социалистическия интернационал, преди да заеме настоящия си пост, заяви, че по-силна и по-координирана реакция на ООН би помогнала повече хора да получат ваксината срещу COVID-19.
Продължаващите усилия на ръководителите на СЗО за укрепване на здравната агенция на ООН с нов международен договор за пандемиите и промени в Международните здравни правила се изтъкват като ключови механизми за извънредни ситуации.
При задействане на протоколите за извънредни ситуации ООН ще свиква за реакция правителствени ръководители, агенции на ООН, международни финансови институции, частния сектор, гражданското общество и експерти.
Генералният секретар на ООН ще реши кога да задейства протоколите. В програмата се посочва, че той също така ще определи всички участници и ще контролира техния принос към реакцията. Приносът, споменат в документа, включва всичко – от предоставяне на парични средства до промяна на правителствената политика.
Приоритет на Програма 2030
Сред причините за спешността ООН посочва, че извънредните ситуации в международен план биха могли да подкопаят напредъка към постигането на двусмислените цели за устойчиво развитие от Програмата 2030, наричани от лидерите на ООН „генерален план за човечеството“.
Седемнайсетте цели, които обхващат практически всички области на живота и са подложени на обстрел от критици, бяха подписани от почти всички национални правителства през 2015 г., със силната подкрепа на администрацията на Обама и ККП.
„След настъпването на сложен глобален шок по-навременната, предвидима и ефективна международна реакция би могла потенциално да смекчи някои от въздействията върху Целите за устойчиво развитие и да позволи процесът на възстановяване да започне по-рано“, се посочва в документа. „Предложението за договаряне на протоколи за свикване на Платформата за извънредни ситуации има за цел да постигне това.“
По време на 75-ата годишнина на световната организация, стимул за плана за извънредни ситуации беше обещанието на държавите – членки на ООН, да укрепят „глобалното управление“.
Други компоненти на това укрепване – политики, които са паралелни на голяма част от „големият рестарт“, обявен през 2020 г. от Гутериш и други, като Клаус Шваб, на Световния икономически форум – включват подновен „социален договор“. Световният икономически форум е „стратегически партньор“ на ООН в изпълнението на Програмата 2030, особено по отношение на привличането на частния сектор на глобално ниво.
Програмата на ООН за реагиране при извънредни ситуации беше публикуван заедно с друг план „Нашето общо бъдеще“, в който се призовава за нов „специален пратеник за бъдещите поколения“, създаване на „Лаборатория за бъдещето“, драматични промени в политиката към това, което ООН нарича „устойчиво развитие“ и др.
Планът призовава за утвърждаване на политиките, които според лидерите на ООН ще запазят планетата за бъдещето, „на глобално ниво, където се вземат някои от най-съществените решения за човечеството“.
Критиците ни насочват към ККП, корупция и COVID-19
Една от основните причини за безпокойство на лидерите на САЩ, свързани с предложението за реагиране при кризи, е силното влияние на ККП в ООН – влияние, което беше ясно усетено по време на пандемията и което според критиците на ККП може да бъде още по-опасно при бъдещи извънредни ситуации в световен мащаб.
Кевин Моли, който е изпълнявал ключови функции на международно ниво по време на няколко американски администрации, отхвърли плана на ООН.
„Този план на ООН е в разрез с опита, който току-що придобихме с последната пандемия, което показва защо трябва да затвърдим суверенитета си, а не да се отказваме от него“, казва той в телефонно интервю за The Epoch Times.
Моли, който по време на работата си в администрацията на Тръмп наблюдава отношенията на САЩ с международните организации, отдавна алармира за нарастващото влияние на ККП в ООН – процес, който според него е бил подкрепян както от администрацията на Обама, така и от тази на Байдън. Той го нарича екзистенциална заплаха за САЩ.
Мощното влияние на ККП и нейните съюзници, които са предимно „авторитарни“ и „псевдо-демократи“, върху системата на ООН представлява голяма опасност, когато става въпрос за предложения за предоставяне на повече власт на световната организация, казва Моли.
„Докато основните интереси на ООН са в ръцете на ККП и са подпомагани и подстрекавани от Г77 [алианс от 134 правителства, включително ККП], това не може да бъде допуснато“, каза той.
Поради добре документирания контрол на ККП върху ключови агенции на ООН и дори силното ѝ влияние върху повечето държави членки, одобряването на Програмата за протокол при извънредни ситуации би било равносилно на поставяне на комунистическия режим начело на световните кризи, смята Моли.
Като се има предвид, че ККП е по-скоро „престъпна конспирация“, отколкото правителство, и фактът, че нейни агенти сега доминират в огромни части от ООН, това е „рецепта за катастрофа“, казва той.
„Докато Държавният департамент остане в сегашния си състав, ние нямаме дипломати, които говорят от името на Америка, а от името на [милиардера финансист Джордж] Сорос [и неговите] фондации „Отворено общество“, глобализма и всичко, което прави, за да подкопае американския суверенитет“, заяви Моли.
Питър Гало, международен адвокат и бивш вътрешен следовател на ООН, отбелязва дългата история на корупция, политизиране и скандали в организацията, включително случаи, в които хуманитарната помощ е била отклонявана или дори използвана за политически цели.
Още по-тревожно обаче е това, което Гало описва като „сексуална експлоатация и трафик на хора, жертви на такива бедствия“.
„Служителите на ООН имат ужасяващ опит да участват в такава експлоатация – а организацията има срамен опит в прикриването на твърдения за сексуални нарушения, вместо да ги разследва както подобава“, каза Гало.
Гало и други бивши служители на ООН, използвайки данни на ООН, изчисляват, че повече от 60 000 жени и деца са били изнасилени и сексуално малтретирани от персонала на ООН по време на десетгодишния мандат на предишния генерален секретар Бан Ки-мун. Гало заяви, че според него това е „много консервативна оценка“.
„Няма доказателства, че при Антониу Гутериш нещата са се подобрили“, добавя Гало, като посочва безнаказаността на извършителите и атаките срещу информаторите на ООН, които се опитват да я спрат.
Като има предвид всичко това, Гало предполага, че е грешка правителствата да обмислят възможността да поверят на ООН още повече правомощия да контролира реакциите при извънредни ситуации.
Оспорвани твърдения
Междувременно разследващият журналист и експерт по въпросите на СЗО Джеймс Рогуски разкритикува ООН и оспори много от твърденията, изложени в нейната програма за спешни случаи.
Например Рогуски осмива намека, че африканците страдат от това, че не получават достатъчно ваксини COVID-19 от Запада.
„В действителност смъртните случаи на глава от населението в Северна, Южна Америка и Европа са 16 пъти повече от тези в Африка“, казва той пред The Epoch Times, цитирайки данни на СЗО и наричайки твърденията на ООН „очевидна лъжа“. Рогуски придоби национална известност с репортажите си за плановете на СЗО да консолидира властта си по въпросите на световното здравеопазване.
„По мое скромно мнение глобалистките организации не успяха да научат голям брой много важни уроци през последните повече от три години“, каза той.
Посочвайки политиките за COVID-19, подкрепяни от СЗО и други агенции на ООН, които според него са вредни, а в някои случаи „безспорно вредни и смъртоносни“, Рогуски призова за различен подход.
„Те не успяха да научат, че централизираният контрол се оказа много по-лош от индивидуализираното и творческо здравно лечение, което спаси десетки хиляди животи“, каза той.
„Ние, хората, трябва да дадем отпор на непрестанния стремеж към централизиран бюрократичен контрол, който глобалистите предлагат като решение на световните проблеми. Трябва да се изправим и да се изкажем в подкрепа на индивидуалните свободи и националния суверенитет.“
Генералният секретар на ООН Гутериш и неговият говорител Стефан Дюжарик не отговориха до момента на запитването на The Epoch Times за коментар.
