От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
в. Утвърждаване на догмата в научната общност
Породената от комунистическите сили шумотевица около климатичните промени има за цел не само да проправи пътя за глобално правителство, но и да унищожи изследователската етика в научната общност.
Климатологията е млада дисциплина с едва няколко десетилетия история. И все пак хипотезите, свързани с глобалното затопляне, биват прибързано възприети като факт. Медиите поддържат глобалното затопляне на първите страници на вестниците и прикриват неточностите в основите на науката. Правителствата наливат средства за изследване на хипотезата за глобалното затопляне, като същевременно маргинализират други открития. Медиите и политиците определят прогнозата за катастрофални климатични промени като „научно доказана“ и я разпространяват по целия свят като неоспорима. По този начин мисленето на широката общественост по този въпрос е до голяма степен унифицирано и това насажда в съзнанието на хората объркани представи за правилно и неправилно.
Ако се стигне докрай, естествената траектория е създаването на глобално свръхправителство – т.е. комунизъм – с привидната цел да се спасят Земята и човечеството от измислена или силно преувеличена криза. Унищожаването на стария свят с всички средства е основната стратегия на комунизма.
Независимо от академичната репутация на даден учен, щом той или тя публично изрази съмнения относно консенсусната догма, веднага се сблъсква с огромен натиск от страна на колегите си и академичните институции. Някои хора дори твърдят, че на скептиците по отношение на глобалното затопляне трябва да бъдат повдигнати обвинения или скептицизмът да бъде криминализиран. Тези, които са живели в комунистическо тоталитарно общество, са имали подобни преживявания, когато са поставяли под въпрос догмите на комунистическата партия.
Покойният Дейвид Белами, известен британски ботаник и президент на Фонда за дивата природа (WWF), който през кариерата си е написал десетки книги и статии, публично заявява, че не вярва в консенсусната догма за глобалното затопляне. В отговор на това WWF прави изявление, в което изразява недоволство, и го отстранява няколко месеца по-късно, след изтичането на мандата му. [46] Природозащитниците, които преди това го уважават, започнаха да се съмняват в умствените му способности. [47]
Покойният Уилям Грей, известент професор, е пионер в американските изследвания на ураганите. След като си позволява да разкритикува консенсусната догма за предизвиканото от човека глобално затопляне, предложенията му за изследвания биват многократно отхвърляни. [48]
В книгата „Климат на крайностите“: науката за глобалното затопляне, за която не искат да знаете, съавторът Патрик Дж. Майкълс, бивш президент на Американската асоциация на щатските климатолози и климатолог в Университета на Вирджиния, изброява многобройни примери за заглушаване на научното мнение от страна на природозащитниците, за да постигнат предполагаемия си консенсус. Тъй като Майкълс твърди, че промените в климата няма непременно да доведат до катастрофа – а тази позиция е в противоречие с консенсусната догма – губернаторът на Вирджиния го инструктира да спре да се изказва по въпросите на глобалното затопляне като щатски климатолог. В крайна сметка Майкълс решава да подаде оставка. [49]
Помощник-климатологът на щата Вашингтон Марк Олбрайт е освободен от поста си след инцидент, свързан с подвеждащи изявления, дадени от кмета на Сиатъл, който твърди, че „средната снежна покривка в [Каскадните планини] е намаляла с 50 % от 1950 г. насам“. Олбрайт започнал да изпраща на колегите си данни, които показвали, че снежната покривка в Каскадите нараства, а не намалява от 70-те години на миналия век. Тогавашният щатски климатолог поискал от Олбрайт да започне да изпраща имейлите си за проверка, преди да ги изпрати, и когато Олбрайт отказал, бил лишен от титлата си. [50]
В комунистическите страни грубата политическа намеса в науката е често срещана. В западните страни политиката на екологията се използва за намеса в академичната свобода. В академичните списания рядко се срещат научни изследвания, които поставят под съмнение консенсусната догма – явление, започнало през 90-те години на ХХ век. В документалния филм „Парниковата конспирация“ от 1990 г. Майкълс разказва как веднъж попитал редактор защо една от статиите му е била отхвърлена за публикуване и му било отговорено, че работата му е била подложена на по-висок стандарт на оценяване от тази на другите. [51] Според доклада на МГИК от 1990 г. тогавашното разбиране е било, че степента/обхвата на глобалното затопляне е еквивалентна на естествените промени в климата. Следователно, въпреки че гледната точка на Майкълс се различаваше от тази на много други, тя не можеше да се разглежда като еретична. Въпреки това целта за установяване на фалшив консенсус вече беше поставена и всички трябваше да се присъединят към нея.
През март 2008 г. учените, които се съмняват в консенсусната догма по въпросите на климата, провеждат частно академично събитие в Ню Йорк. Много от тези учени споделят, че са се сблъсквали с различни пречки, когато са опитвали да публикуват изследванията си в академични списания. Метеорологът Джоузеф Д’Алео, бивш председател на Комитета за анализ и прогнозиране на времето към Американското метеорологично дружество, заявява, че някои от колегите му не са посмели да присъстват на срещата от страх, че това може да се отрази на работата им. Той смята, че е „много вероятно да има мълчаливо мнозинство от учени в областта на климатологията, метеорологията и сродните науки, които не одобряват това, което се твърди, че е „консенсусна“ позиция“. [52]
Климатоложката Джудит Къри, бивш ръководител на Училището по науки за Земята и атмосферата към Технологичния институт на Джорджия, свидетелства по време на изслушване в Сената на САЩ през 2015 г., че веднъж е получила имейл от учен, работещ в НАСА, който казва: „На среща с учени, свързани с НАСА, нашият топ мениджър ми каза, че шефът му в НАСА го е предупредил да не се опитваме да публикуваме статии, противоречащи на настоящите твърдения за глобалното затопляне. Иначе след това той би имал неприятности да противодейства на „нежеланата“ публичност“.
По-нататък в показанията си Къри казва:
Климатолог, който прави изявление относно несигурността или степента на съмнение в дебата за климата, се категоризира като отрицател или „търговец на съмнения“, чиито мотиви се приемат за идеологически или мотивирани от финансиране от индустрията за изкопаеми горива. Собственият ми опит в публичното обсъждане на опасенията относно начина, по който МГИК характеризира несигурността, доведе до това, че бях наречена „климатичен еретик“, което настрои колегите ми срещу мен. Върху учените, занимаващи се с климата, се оказва огромен натиск да се съобразяват с така наречения консенсус. Този натиск идва не само от политиците, но и от федералните агенции за финансиране, университетите и професионалните общества, както и от самите учени, които са зелени активисти и застъпници. Този консенсус се подсилва от силни парични, репутационни и авторитетни интереси. [53]
През януари 2017 г. Къри избира да се пенсионира преждевременно от постоянното си работно място, като пише, че „вече не [знае] какво да каже на студентите и постдокторантите относно ориентирането им в ЛУДОСТТА, обхванала науката за климата“. В интервю през 2017 г. Къри казва: „След като разберете научната несигурност, сегашният политически път, по който вървим, няма много смисъл. … Трябва да отворим политическия диалог към по-голямо пространство за решения. Така че аз просто се стремя да отворя диалога и да провокирам хората да се замислят“. [54]
Роджър Пилке-младши, професор в Университета на Колорадо, казва, че опитът на Къри показва, че „дори и сигурното работно място в академичните среди не е гаранция за академична свобода“. [55] Преди това Пилке е бил сътрудник в Кооперативния институт за изследвания в областта на науките за околната среда към своя университет. Въпреки че се съгласява с повечето от „консенсусните“ заключения на IPCC, той е подложен на подобен натиск, защото посочва, че данните не подкрепят идеята, че екстремните метеорологични явления като урагани, торнадо и сушата са се увеличили поради емисиите на парникови газове. В крайна сметка той се премества в Центъра за управление на спорта към Университета на Колорадо. [56]
Не е чудно, че Джоан Симпсън, член на Националната инженерна академия и награждаван атмосферен учен от НАСА, изразява скептицизма си към „консенсуса“ едва след пенсионирането си. „Тъй като вече не съм свързана с никоя организация и не получавам никакво финансиране, мога да говоря съвсем откровено – казва тя. – Като учен аз оставам скептична. … В основата на твърдението, че отделянето на парникови газове от човека е причина за затоплянето, стоят почти изцяло климатични модели. Всички знаем за слабостта на моделите, свързани със системата въздух-повърхност.“ [57]
г. Пропаганда и заплаха
В книгата „Голямата глупост за глобалното затопляне: Рой Спенсър, климатолог и бивш експерт по сателитите на НАСА, изброява петнадесет пропагандни техники, използвани от природозащитниците, сред които предизвикване на паника, позоваване на авторитети, насърчаване на стадния манталитет, прибягване до лични нападки, стереотипизиране, сензация и фалшифициране на записи. [58]
В статията „Климат на цензура“ от 2016 г. британският журналист Брендън О’Нийл пише за подигравателната реторика, с която се сблъскват хората в много страни, ако се осмелят да се усъмнят в преобладаващата теория за изменението на климата. Така например британски дипломат заявява в публична реч, че тези, които се съмняват в изменението на климата, трябва да бъдат третирани от медиите не по-различно от терористите и не трябва да им се дава трибуна за изказване. Бившият изпълнителен директор на голяма екологична група предупреждава, че медиите трябва да помислят два пъти, преди да излъчват възгледите на скептиците по отношение на изменението на климата, тъй като „допускането на разпространение на подобна дезинформация би причинило вреда“. [59]
Някои дори се опитват да използват правна сила, за да преустановят свободата на словото, за да заглушат гласовете на противниците на хипотезата за затоплянето на климата. На среща на високо равнище с участието на висши политици в Австралия, включително министър-председателят,е направено предложение нарушителите да бъдат лишени от гражданство. Една от идеите е да се проверят всички австралийски граждани и да се преиздаде гражданство само на тези, които са потвърдили, че са „приятелски настроени към околната среда и климата“. [60] През 2015 г. двадесет учени изпращат писмо до президента и главния прокурор на САЩ с искане да се използва Законът за рекетьорски и корупционни организации за преследване на „корпорации и други организации, които съзнателно са заблуждавали американския народ относно рисковете от изменението на климата“, като добавят, че „злодеянията“ на тези организации трябва да бъдат „спрени възможно най-скоро“. [61]
Скептично настроените към теорията за изменението на климата са наречени „отрицатели/отричащите“. Това включва групи и лица, вариращи от тези, които признават климатичното затопляне, но смятат, че сме в състояние да се справим с него, до тези, които напълно отричат затоплянето като научно явление. Силата на етикета „отрицател/отричащ“ е значителна. Чарлз Джоунс, пенсиониран професор по английски език в Единбургския университет, заяви, че този термин има за цел да постави скептиците на същото ниво на морална/нравствена поквара като отрицателите/отричащите на Холокоста. Според О’Нийл някои хора дори твърдят, че скептиците по отношение на теорията за изменението на климата са съучастници в предстоящия екохолокаост и в бъдеще може да бъдат изправени пред съдебни процеси в стил Нюрнберг. Той цитира думите на един зелен колумнист: „Чудя се какви присъди биха могли да издадат съдиите в бъдещите международни наказателни трибунали за тези, които ще бъдат частично, но пряко отговорни за милиони смъртни случаи от глад, гладуване и болести през следващите десетилетия. Поставям [тяхното отричане на изменението на климата] в подобна морална/нравствена категория като отричането на Холокоста – с тази разлика, че този път Холокостът тепърва предстои и все още имаме време да го избегнем. Онези, които се опитват да гарантират, че няма да го направим, един ден ще трябва да отговарят за престъпленията си.“
В статията си О’Нийл коментира: „Обикновено мислите или думите се приравняват с престъпления само в авторитарните държави, когато диктаторите говорят за „мисловни престъпления“ и тяхната заплаха за структурата на обществото. … От демонизирането на дадена група хора и описването на техните аргументи като токсични и опасни до искането за повече и по-строга цензура има само една крачка.“ [62] Това съждение е правилно. Ограничаването на правото на мислене е един от начините, по които комунизмът разединява хората от концепцията за добро и зло, която се основава на универсални ценности.
3. Комунизмът в екологията
През последните десетилетия, когато комунистическите сили са в отстъпление, а политическите и икономическите катастрофи на комунистическите режими са разкрити, комунизмът използва опазването на околната среда като средство за постигане на целите си.
a. Обвиняване на капитализма
Екологията третира капитализма като враг, така че споделя общ враг с комунизма. Когато комунизмът не постига успех с работническите движения в развитите западни страни, той превключва на друга скорост и се захваща със зелената кауза. Нормалният активизъм за опазване на околната среда се е преобразил в активизъм , насочен към победа над капитализма.
Първоначално комунистическата доктрина пропагандира утопия, „рай на земята“, за да подтикне към бунт и да свали съществуващата социална система. Под прикритието на екологията комунизмът възприема подобен подход, но визията, която описва, е точно обратната: на мястото на прекрасната работническа утопия имаше плашеща антиутопия, визия за „ада на земята“. Според този сценарий само след десетилетия оцеляването на човечеството ще бъде застрашено от глобалното затопляне, свлачищата, цунамитата, сушата, наводненията и горещите вълни. Целевите новобранци на това движение не са бедните, а по-скоро богатите.
Според първоначалните доктрини на комунизма, след като се сдобият с власт, първата стъпка е да лишат заможните от богатството им с предполагаемата цел да го преразпределят между бедните. В действителност бедните си остават бедни, докато цялото богатство се оказва в ръцете на корумпирана чиновническа върхушка. Втората стъпка включва създаването на икономика, контролирана от държавата, и премахването на частната собственост. Това унищожава националната икономика и води до затруднения за всички.
Същото уравнение се разиграва и на международно равнище, или когато се позволи да бъдат наложени радикалните екологични политики. От богатите държави се очаква да предоставят помощи на по-бедните – т.е. да преразпределят богатството в световен мащаб. В действителност бедните страни си остават бедни, тъй като парите, предназначени за тяхното развитие, обикновено попадат в ръцете на корумпираните служители на тези страни. Междувременно отговорността на правителството се разширява и пазарните механизми се заменят с командна икономика, като се използват всякакви тежки екологични политики, за да се възпрепятства нормалното функциониране на капитализма, принуждавайки предприятията да затворят или да се преместят в чужбина, като по този начин се осакатява икономиката на страната. Чрез тези пазарно ориентирани методи екологичното движение се стреми да осакати капитализма. Екологичните разпоредби се превръщат във важни инструменти за подкопаване на капиталистическата икономика и вече е ясно, че затварят повече работни места, отколкото създават.
Съвременното екологично движение се стреми да разпространява страх от бъдещи бедствия и да държи обществото и правителствата заложници на този страх. Но сред тези, които активно насърчават подобна паника за края на света, мнозина водят луксозен начин на живот, използват много енергия и оставят голям въглероден отпечатък. Очевидно е, че те не смятат, че бедствието е неминуемо.
За да се възползват от кризисния манталитет, особено използвайки като „общ враг“ глобалното затопляне, както и да обединят различни сили, които да се противопоставят на капитализма, за еколозите става наложително да подчертават и преувеличават естеството на предполагаемата криза. Най-простият начин е да се подклажда/разпалва масов страх около използването на най-евтините източници на енергия, т.е. изкопаемите горива – въглища, нефт, природен газ – а също и ядрената енергия. Преди десетилетия природозащитниците успяха да накарат хората да се страхуват от ядрената енергия, а сега се опитват да ги накарат да се страхуват от използването на изкопаеми горива, като твърдят, че използването на тези енергийни източници води до катастрофално глобално затопляне.
В действителност обаче науката за климата не е стигнала до заключението, че глобалното затопляне е причинено от човешката дейност или че глобалното затопляне със сигурност ще доведе до катастрофа. Ако зад изменението на климата стоят естествени причини, тогава всички тези правителствени политики служат само за възпрепятстване на икономическото развитие, като често осигуряват само незначителни ползи.
Например, чиновниците вдигат летвата на стандартите за вредни емисии за автомобилите с оправданието, че така се намалява въглеродният отпечатък. Това обаче естествено води до по-високи производствени разходи и по-малка печалба, последвани от по-голяма безработица и изнасяне на производството в развиващите се страни, където разходите са по-ниски. Освен това увеличаването на горивната ефективност на всички автомобили от 35,5 мили на/за галон при моделите от 2016 г. на 54,5 мили на/за галон до 2025 г. ще намали най-много с 0,02 градуса по Целзий мащабите на глобалното затопляне до 2100 г. [63] Това на практика няма да допринесе за намаляване на глобалното затопляне. Различни ограничения със съмнителна ефективност са коствали работните места на милиони работници и са нанесли тежък удар върху производствените отрасли, изследователските отдели, енергийните иновации и международната конкурентоспособност на бизнеса в западните страни.
Привържениците на опазването на околната среда ентусиазирано насърчават зелената енергия, особено слънчевата и вятърната. За съжаление замърсяването, което се получава при производството на зелена енергия, е или подценявано, или просто скрито. При производството на соларни панели като страничен продукт се образува смъртоносната отрова силициев тетрахлорид, която създава отделен екологичен проблем. В доклад на „The Washington Post“ се цитира Рен Бинян, професор от Факултета по материалознание към Технологичния университет в Хъбей, който казва: „Земята, където го изхвърляте или заравяте [силициев тетрахлорид], ще бъде неплодородна. На това място няма да расте трева или дървета. … Той е като динамита – отровен е, замърсява. Човешките същества никога не могат да се докоснат до него.“ [64] Производството на слънчеви панели обикновено консумира и огромни количества конвенционална енергия, включително въглища и петрол.
Според Парижкото споразумение за климата до 2025 г. развитите страни трябва колективно да мобилизират 100 млрд. долара всяка година, за да помогнат на развиващите се страни да намалят емисиите и да се „адаптират към изменението на климата“. Ако Съединените щати не се бяха оттеглили от споразумението, те щяха да бъдат задължени да намалят емисиите си на парникови газове до 2025 г. с между 26 и 28% под нивата от 2005 г. Това щеше да означава, че всяка година Съединените щати щяха да намаляват емисиите си с 1,6 милиарда тона. Що се отнася до Китай, най-големият замърсител в света, споразумението му позволява да продължи да увеличава въглеродните си емисии до 2030 г. [65]
В изявлението, с което официално обяви оттеглянето от споразумението, президентът Доналд Тръмп заяви, че спазването му би струвало 2,7 милиона американски работни места до 2025 г., позовавайки се на проучване на „National Economic Research Associates“.
Президентът заяви, че проучването също така прогнозира, че спазването на споразумението ще намали производството в следните американски сектори до 2040 г.: хартия, което ще намалее с 12%; цимент – с 23%; желязо и стомана – с 38%; въглища – с 86%; и природен газ – с 31%.
„Цената за икономиката в този момент ще бъде близо 3 трилиона долара под формата на загубен БВП и 6,5 милиона работни места в промишлеността, а домакинствата ще имат 7000 долара по-малък доход, а в много случаи и много по-лошо“, заяви Тръмп. „Всъщност 14 дни въглеродни емисии само от Китай биха заличили ползите от … очакваните съкращения на Америка през 2030 г. – след като е трябвало да похарчим милиарди и милиарди долари, да загубим работни места, да затворим фабрики и да понесем много по-високи разходи за енергия за нашите предприятия и за нашите домове. [66]
С възхода на екологичното движение комунистическите страни получиха почивка в борбата си срещу Запада. Неразумните регулации и споразумения задушават индустриите, икономиките и технологичното развитие в западните капиталистически страни. Това пречи на Америка да изпълнява ролята си на водеща свръхсила и бастион на свободата срещу комунизма.
Опазването на околната среда е както практическа, така и морална необходимост. Но целта за опазването на околната среда трябва да бъде балансирана с нуждите на човечеството. Защитата на околната среда като самоцел е прекомерна и вреди на човечеството, като в същото време се съюзява с комунизма. Днешната екология не се интересува от баланса и се е превърнал в екстремистка идеология. Несъмнено много природозащитници таят добри намерения. Но в стремежа си да мобилизират и концентрират ресурсите на държавата в името на своята кауза те се обединяват с комунизма.
б. Превръщане на екологията в религия
Майкъл Крайтън, авторът на „Джурасик парк“, веднъж отбелязва, че екологията е една от най-мощните религии в съвременния западен свят. Според него тя притежава типичните характеристики на една религия: „Има първоначален рай, състояние на благодат и единство с природата; има падение, когато сме изгонени от благодатта заради замърсяване в резултат на ядене от дървото на познанието; и в резултат на нашите действия за всички нас настъпва денят на Страшният съд. Всички ние сме енергийни грешници, обречени на смърт, освен ако не потърсим спасение, което сега се нарича устойчивост. Устойчивостта е спасението в църквата на околната среда.“
Крайтън смята, че принципите, на които се основава екологията, се базирани на сляпа вяра, а не на факти. „Все повече изглежда, че фактите не са необходими, защото догмите на екологията са свързани с вяра. Въпросът е дали ще бъдете грешник, или [ще бъдете] спасен; дали ще бъдете един от хората на страната на спасението, или на страната на гибелта; дали ще бъдете един от нас, или един от тях.“ [67]
Този възглед е признат от редица учени. Уилям Кронън, влиятелен историк на околната среда в САЩ, смята, че екологията е религия, защото предлага сложен набор от морални изисквания, с които да се прецени човешкото поведение. [68] Фрийман Дайсън, известен учен и квантов механик, в статия на „The New York Review of Books“ от 12 юни 2008 г. казва, че екологията „световна светска религия“, която е „изместила социализма като водеща светска религия“. Религията на екологията твърди, че „опустошаването на планетата с отпадъчни продукти от нашия луксозен живот е грях и че пътят на праведността е да живеем възможно най-скромно“. Етиката на тази нова религия „се преподава на децата в детските градини, училищата и колежите по целия свят“. [69]
Много от природозащитниците не се плашат от тази тема. Бивш ръководител на МГИК, подал оставка след скандал за сексуален тормоз, намеква в изявлението си за напускане, че екологията е неговата религия. [70]
Тъй като екологията придобива все по-идеологически и религиозен характер, тя става и все по-нетолерантна към различните възгледи. Бившият президент на Чешката република Вацлав Клаус, който е икономист, смята, че екологичното движение сега се ръководи повече от идеология, отколкото от истинска наука, превръщайки се в квазирелигия, целяща да разруши съществуващото общество. Тази нова религия, подобно на комунизма, описва прекрасна картина на утопия, която се постига чрез използване на човешката мъдрост за планиране на природната среда и спасяване на света. Това „спасение“ се основава на противопоставяне на съществуващата цивилизация.
Клаус, който през 2008 г. написва книгата „Синята планета в зелени окови“, казва в една своя реч: „Ако приемем сериозно разсъжденията на природозащитниците, ще открием, че тяхната идеология е античовешка“. Той се съгласява с биолога Иван Брезина, че екологията не е рационален, научен отговор на екологичните кризи, а по-скоро се свежда до цялостно отричане на цивилизацията. [71]
В допълнение към превръщането на екологията като политическо движение, комунистическото влияние придава на екологията характеристики на антихуманен култ срещу човечеството.
Канадският политически критик Марк Стейн казва, че според еколозите „ние сме замърсяването, а стерилизацията е решението“. Според тях „най-добрият начин да завещаем на децата си по-устойчива околна среда е да нямаме такива“. Той дава пример с британска жена, която е направила аборт и се е подложила на стерилизация, защото е смятала, че раждането на деца е вредно за околната среда. [72]
Това мислене поставя природната среда като върховен приоритет, далеч отвъд свещеното положение на човешките същества, като дори контролира човешката раждаемост и лишава хората от самото им право на съществуване. Този възглед, който по същество е антихуманна идеология, не се различава от комунизма. Той върви ръка за ръка и с атаката на лявото срещу семейството и традиционните роли на половете.
Контролът на населението се превърна в предпочитан метод за справяне с унищожаването на околната среда, като екоактивистите и други социалисти насърчават абортите и бездетните политики и дори възхваляват бруталната политика на Китайската комунистическа партия (ККП) за едно дете.
Религиозният плам, наложената догма, антикапиталистическите действия и незачитането на човечеството заради околната среда няма да доведат до по-здрава природна среда, още по-малко до справедливо или по-справедливо човешко общество. Достатъчно е да погледнем към катастрофите на комунистическото управление през миналия век, за да предскажем крайния резултат, ако радикалните еколози успеят да постигне целите си.
в. Политическа инфилтрация: изграждане на световно правителство
Трудно е комунизмът да се наложи политически в демократичния западен свят, който цени индивидуалните права, частната собственост, върховенството на закона и свободните пазари. Радикалното екологично движение изисква от правителството да принуди хората да се разделят с имуществото си и с живота си в комфорт и удобство.
От гледна точка на радикалните природозащитници правителството на една нация далеч не е достатъчно, за да се справи с многобройните екологични кризи, пред които е изправена планетата. Като се оправдават с предполагаемия консенсус по въпроси като предизвиканите от човека климатични промени, те призовават за упълномощяване на ООН или за създаване на друг глобална институция.
Ако движението не успее да се разгърне, визията за неминуемата екологична криза може да се увеличи допълнително, като се всява паника и страх, необходими, за да се повлияе на обществеността и правителствата да приемат насилствено прилагане на екологични политики и по този начин да се постигне целта за премахване на капитализма и налагане на комунизма.
Традиционно комунистическите държави преразпределят богатството чрез революция. С течение на годините обаче този подход става все по-труден. Затова природозащитниците възприемат непреки стратегии, принуждаващи хората тихомълком да се откажат от свободата и собствеността си в името на предотвратяването на екологична трагедия.
На конференция на ООН активист на групата „Приятели на Земята“ заявява: „Отговорът на изменението на климата трябва да има в основата си преразпределение на богатството и ресурсите“. [73] Водещ зелен мислител от Уестминстърския университет казва пред репортер, че нормирането на въглеродните емисии „трябва да бъде наложено на хората, независимо дали им харесва или не“ и че „демокрацията е по-маловажна цел от защитата на планетата, за да продължи на нея да съществува живот „.
В „битката“ срещу изменението на климата Обединеното кралство е първото, което въвежда концепцията за индивидуални талони за въглеродни емисии. Един британски учен разглежда това като „въвеждане на втора валута, като всички имат еднакви квоти – преразпределение на богатството, като се налага да се купуват въглеродни квоти от някой, който е в по-лошо положение“.
Онези, които са живели в Съветския съюз или комунистически Китай, лесно могат да видят, че този вид въглеродни дажби се използват като друг метод за изграждане на тоталитарна система. В Китай някога купоните за храна са използвани за закупуване на стоки от първа необходимост като олио за готвене, зърно и платове. Чрез хранителното нормиране се преразпределя богатството, а централното правителство получава върховен контрол върху имуществото и свободата на хората.
Природозащитниците също използват идеологията си, за да ограничават индивидуалната свобода. В западните страни създаването на апокалиптични картини за предстояща екологична катастрофа се превръща в удобно средство за убеждаване на хората да се откажат от правата си. Намиращата се в Австралия коалиция „Въглероден разум“ предлага списък с нови закони, които да принудят хората да променят поведението си в името на решаването на проблема с глобалното затопляне:
- Забрана на огън на открито и на печките за готвене
- Забрана на електрическите крушки с нажежаема жичка…
- Забрана на бутилираната вода
- Забрана за движение на частни автомобили в някои райони
- Забрана на плазмените телевизори
- Забрана на нови летища
- Забрана за разширяване на съществуващите летища
- Забрана на „режим на готовност“ при уредите
- Забрана на производството на електроенергия от въглища
- Забрана на електрическите системи за топла вода
- Забрана на почивката с автомобил
- Забрана за тридневни почивни дни
- Данък върху бебетата
- Данък върху големите автомобили
- Данък върху паркингите на супермаркетите
- Облагане на боклука
- Облагане на вторите жилища
- Данък върху вторите автомобили
- Данък върху ваканционните самолетни полети
- Данък върху електроенергията за субсидиране на слънчевата [енергия]
- Данък върху шоурумите за големи автомобили
- Екологичен данък за автомобилите, влизащи в градовете
- Изискване на разрешителни за управление на автомобила извън границите на града
- Ограничаване на избора на електроуреди
- Издаване на въглеродни кредити на всеки човек
- Определяне на стандарти за горивна ефективност
- Проучване как да се намали производството на метан от норвежките лосове
- Премахване на белите линии по пътищата, за да карат шофьорите по-внимателно … [74]
Екологията се използва и за разширяване на размера и правомощията на правителствата. Различни западни държави не само имат огромни агенции за опазване на околната среда, но и използват околната среда като оправдание за създаване на нови правителствени агенции и разширяване на правомощията на съществуващите. Всички агенции имат бюрократичната тенденция за самосъхранение и разширение и агенциите за околната среда не правят изключение. Те злоупотребяват с властта, която имат в ръцете си, за да разпространяват сред широката общественост разказа за екологичната катастрофа с цел да получат по-голямо финансиране и да запазят позициите си в държавната структура. Разбира се, данъкоплатците са тези, които плащат сметката.
В Сан Франциско създават работно място за началник по въпросите на климата с годишна заплата от 160 000 долара. В един от най-бедните райони на Лондон, Тауър Хамлетс, в един момент имаше петдесет и осем официални длъжности, свързани с изменението на климата. [75] Логиката е същата като тази, която се използва от университетите и компаниите за наемане на служители по „многообразието“.
Екологията дори се използва, за да се внуши, че демокрацията е отживелица и да се настоява за създаването на многонационално или дори глобално тоталитарно правителство. Природозащитниците твърдят, че демокрациите не могат да се справят с предстоящата екологична криза. Вместо това, за да преодолеем предстоящите предизвикателства, трябва да приемем тоталитарни или авторитарни форми на управление или поне някои техни аспекти. [76]
Авторката Джанет Бийл обобщава този начин на мислене така: „Екологичната криза е разрешима само с тоталитарни средства“ и „Необходима е екодиктатура“. [77] Тя твърди, че никое свободно общество не би направило това, което изисква екологичната програма.
Пол Р. Ерлих, един от основоположниците на екологията, пише в книгата „Как да оцелеем: план за спасяване на космическия кораб Земя“:
- Контролът на населението трябва да се въведе както в свръхразвитите, така и в слаборазвитите държави;
- Свръхразвитите държави трябва да бъдат обезлюдени;
- Недостатъчно развитите държави трябва да бъдат полуразвити;
- Трябва да се създадат процедури за наблюдение и регулиране на световната система в непрекъснати усилия за поддържане на оптимален баланс между населението, ресурсите и околната среда. [78]
На практика само едно глобално тоталитарно правителство би могло да натрупа толкова много власт. В крайна сметка програмите, предлагани от природозащитниците, възхваляват комунистическия тоталитаризъм и внушават, че комунистическата система е по-добра.
В доклад от 2007 г. Ройтерс изчислява, че ККП е успяла да ограничи населението на Китай до 1,3 милиарда души – с 300 милиона по-малко от предвидените 1,6 милиарда – благодарение на политиката за едно дете, въведена през 80-те години на ХХ век. Авторът на доклада отбелязва, че политиката на ККП е имала страничен ефект да допринесе за намаляване на глобалните въглеродни емисии, като напълно игнорира бруталността, с която е била прилагана тоталитарната политика – включително принудителни аборти и стерилизации и икономическо преследване – както и травмите и страданията, които тя е донесла на милиони китайски жени и техните семейства, чиито основни права и личен живот са били потъпкани. [79]
Един от най-големите проблеми, засягащи околната среда, е замърсяването. Въпреки че заличава стотици милиони хора от бъдещите поколения на Китай, икономическият модел на ККП, който е с интензивен растеж, потребява енергия с огромни темпове, което превръща Китайската народна република в най-големия замърсител в света, с най-голямо замърсяване на въздуха в големите градове и сериозно замърсяване на водата. Водата на по-голямата част от реките в континенталната част на Китай вече не е безопасна за пиене; замърсеният въздух от Китай се разнася по море към Корея и Япония и дори прекосява Тихия океан, за да достигне западното крайбрежие на САЩ.
Логично е истинските природозащитници да поставят комунистически Китай в центъра на своите критики, но любопитното е, че мнозина хвалят ККП и дори я смятат за надежден партньор в опазването на околната среда. Новинарският уебсайт на Комунистическата партия на САЩ „People’s World“ отразява обширно новините за околната среда. Основната тема на неговите репортажи е твърдението, че екологичната политика на администрацията на Тръмп ще унищожи страната и дори света, докато ККП е силата за нейното спасение. [80]
Клаус пише: „Екологията е движение, което възнамерява радикално да промени света независимо от последствията (с цената на човешки животи и сериозни ограничения на индивидуалната свобода). То възнамерява да промени човечеството, човешкото поведение, структурата на обществото, ценностната система – просто всичко!“ [81]
Клаус смята, че отношението на еколозите към природата е аналогично на марксисткия подход към икономиката: „И в двата случая целта е да се замени свободното, спонтанно развитие на света (и човечеството) с бъдещото оптимално, централизирано или – ако използваме модерното днес прилагателно – глобално планиране на световното развитие. Както и в случая с комунизма, този подход е утопичен и би довел до резултати, напълно различни от замислените. Подобно на другите утопии, и тази никога няма да да се материализира, а усилията за материализирането ѝ могат да се осъществят единствено чрез ограничаване на свободата, чрез диктата на едно малко, елитарно малцинство над преобладаващото мнозинство.“ [82]
4. Намиране на истинско решение на екологичната криза
Човечеството и Земята са създадени от небесата. Земята е среда, в която човешките същества могат да живеят, да просперират и да се размножават. Хората имат право да използват ресурсите на природата и в същото време са длъжни да пазят и да се грижат за дадената им среда. В продължение на хиляди години човешките същества са се вслушвали в предупрежденията, оставени от небесата в древността, и са живели в хармония с природата.
Появата на екологични проблеми в крайна сметка е резултат от моралната поквара на хората. В днешно време този морален упадък е допълнително засилен от силата на науката и технологиите. Замърсената природна среда е само външна проява на вътрешното морално замърсяване на човечеството. За да се пречисти околната среда, трябва да се започне с пречистване на сърцето.
Все по-ясното осъзнаване колко важна е околната среда произтича от човешкия инстинкт за самосъхранение. Това е естествено и разбираемо, но се е превърнало и във вратичка, използвана от комунистическия призрак. Комунизмът е фиксиран върху екологията, за да създаде мащабна паника, да пропагандира изкривени ценности, да лиши хората от свобода, да се опита да разшири държавното управление и дори да наложи световно правителство. Приемането на тази алтернативна форма на комунизъм в опит да се спаси околната среда може да доведе до поробване на човечеството.
Една задължителна политическа програма не е отговор на екологичните проблеми, пред които сме изправени, нито пък разчитането на съвременните технологии е изход от ситуацията. За да се справим с кризата, трябва да придобием по-дълбоко разбиране за Вселената и природата, както и за връзката между хората и природата, като същевременно поддържаме безупречно морално състояние. Човечеството трябва да възстанови традициите си, да подобри морала и да се върне обратно на пътя, определен от божественото. По този начин хората естествено ще получат божествена мъдрост и благословии, а красивият природен свят ще бъде възстановен, изпълнен с живот.
Препратки
46. Джонатан Лийк, „Wildlife Groups Axe Bellamy as Global Warming ‘Heretic'“, Sunday Times Online, 15 май 2005 г., https://web.archive.org/web/20080906161240/http://www.timesonline.co.uk/tol/news/uk/article522744.ece.
47. Christopher C. Horner, Red Hot Lies: How Global Warming Alarmists Use Threats, Fraud, and Deception to Keep You Misinformed (Washington, DC: Regnery Publishing, 2008 г.), 78-79.
48. Пак там, 73-74.
49. Patrick J. Michaels and Robert C. Balling Jr., Climate of Extremes: Глобалното затопляне – наука, която те не искат да знаете (Вашингтон, окръг Колумбия: Cato Institute, 2009 г.), x-xiii.
50. Джеймс Тейлър, „Associate State Climatologist Fired for Exposing Warming Myths“, The Heartland Institute, 1 юни 2007 г., https://www.heartland.org/news-opinion/news/associate-state-climatologist-fired-for-exposing-warming-myths.
51. Хилари Лоусън, режисьор, The Greenhouse Conspiracy (Великобритания: Channel 4 Television, 1990), публикувано в YouTube от ZilogBob на 16 февруари 2015 г., https://www.youtube.com/watch?v=lvpwAwvDxUU.
52. Марк Морано, „Climate Skeptics Reveal ‘Horror Stories’ of Scientific Suppression“ (Климатични скептици разкриват „ужасяващи истории“ за потискане на науката), Комисия по околна среда и обществени работи на Сената на САЩ, 6 март 2008 г., https://www.epw.senate.gov/public/index.cfm/press-releases-all?ID=865dbe39-802a-23ad-4949-ee9098538277.
53. Конгрес на САЩ, Сенат, Подкомисия по космоса, науката и конкурентоспособността, „Данни или догма? Насърчаване на откритото изследване в дебата за мащабите на човешкото въздействие върху изменението на климата“, 114-ти Конгрес, 2-ра сесия, 8 декември 2015 г., https://curryja.files.wordpress.com/2015/12/curry-senate-testimony-2015.pdf.
54. Скот Уолдмън, „Judith Curry Retires, Citing ‘Craziness’ of Climate Science“ (Джудит Къри се пенсионира, цитирайки „безумието“ на науката за климата), E&E News, 4 януари 2017 г., https://www.eenews.net/stories/1060047798.
55. Роджър Пилке младши, цитиран в Waldman, „Judith Curry Retires“ (Джудит Къри се пенсионира).
56. Рич Лоури, „A Shameful Climate Witch Hunt“ („Позорен лов на вещици за климата“), National Review, 27 февруари 2015 г., https://www.nationalreview.com/2015/02/shameful-climate-witch-hunt-rich-lowry/.
57. Конгрес на САЩ, Сенат, Комисия по околна среда и благоустройство, Доклад на малцинството в Сената на САЩ: More Than 650 International Scientists Dissent Over Man-Made Global Warming Claims (Повече от 650 международни учени изразяват несъгласие с твърденията за глобално затопляне, причинено от човека). Scientists Continue to Debunk ‘Consensus’ in 2008, S. Rep., 11 декември 2008 г., https://www.epw.senate.gov/public/_cache/files/8/3/83947f5d-d84a-4a84-ad5d-6e2d71db52d9/01AFD79733D77F24A71FEF9DAFCCB056.senateminorityreport2.pdf.
58. Рой Спенсър, Голямата грешка на глобалното затопляне: (Ню Йорк: Encounter Books, 2010 г.), 31.
59. Брендън О’Нийл, „Климат на цензура“, The Guardian, 22 ноември 2006 г., https://www.theguardian.com/commentisfree/2006/nov/22/aclimateofcensorship.
60. Horner/Хорнър, Red Hot Lies/Горещите червени лъжи, 107.
61. Ханс фон Шпаковски и Никола Лорис, „Инквизицията на климатичните промени: An Abuse of Power That Offens the First Amendment and Threatens Informed Debate,“ The Heritage Foundation, 24 октомври 2016 г., https://www.heritage.org/report/the-climate-change-inquisition-abuse-power-offends-the-first-amendment-and-threatens.
62. О’Нийл, „Климатът на цензурата“ (A Climate of Censorship).
63. Джон Фънд, „Rollback Obama’s CAFE Power Grab, Give Car Consumers Freedom,“ National Review, 23 май 2018 г., https://www.nationalreview.com/corner/fuel-standards-cafe-epa-rolls-back.
64. Ren Bingyan, цитиран в Ariana Eunjung Cha, „Solar Energy Firms Leave Waste Behind in China“, The Washington Post, 9 март 2008 г., http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/03/08/AR2008030802595.html?referrer=emailarticle&noredirect=on.
65. „The Paris Agreement on Climate Change“ („Парижкото споразумение за изменението на климата“), Съвет за защита на природните ресурси (NRDC), декември 2015 г., справка по темата: 15-11-Y, https://www.nrdc.org/sites/default/files/paris-climate-agreement-IB.pdf.
66. Президентът на САЩ Доналд Й. Тръмп, „Изявление на президента Тръмп относно Парижкото споразумение за климата“, Белият дом, 1 юни 2017 г., https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/statement-president-trump-paris-climate-accord.
67. Майкъл Крайтън, „Екологията е религия: Бележки пред Commonwealth Club“, Hawaii Free Press, 15 септември 2003 г., http://www.hawaiifreepress.com/ArticlesMain/tabid/56/ID/2818/Crichton-Environmentalism-is-a-religion.aspx.
68. Робърт Х. Нелсън, „Новата религия на екологията“, Независим институт, 22 април 2010 г., http://www.independent.org/news/article.asp?id=5081.
69. Фрийман Дайсън, „Въпросът за глобалното затопляне“, The New York Review of Books, юни 2008 г., https://www.nybooks.com/articles/2008/06/12/the-question-of-global-warming.
70. Деймиан Карингтън, „IPCC Chair Rajendra Pachauri Resigns“ („Председателят на IPCC Раджендра Пачаури подава оставка“), The Guardian, 24 февруари 2015 г., https://www.theguardian.com/environment/2015/feb/24/ipcc-chair-rajendra-pachauri-resigns.
71. Вацлав Клаус, „An Anti-Human Ideology“ („Античовешка идеология“), Financial Post, 20 октомври 2010 г., https://business.financialpost.com/opinion/vaclav-klaus-an-anti-human-ideology.
72. Марк Стейн, „Децата? Не и ако обичате планетата“, The Orange County Register, 14 декември 2007 г., https://www.ocregister.com/2007/12/14/mark-steyn-children-not-if-you-love-the-planet.
73. Ема Бриндал, цитирана в Horner, Red Hot Lies, 214.
74. Пак там, 211-215.
75. Пак там, 227.
76. David Shearman and Joseph Wayne Smith, The Climate Change Challenge and the Failure of Democracy (Westport, CT: Praeger, 2007).
77. Джанет Бийл, цитирана в Horner, Red Hot Lies, 219-220.
78. Пол Ерлих, цитиран в: Václav Klaus, Blue Planet in Green Shackles: Какво е застрашено: Климатът или свободата? (Вашингтон, окръг Колумбия: Competitive Enterprise Institute, 2008 г.), 14.
79. Алистър Дойл, „China Says One-Child Policy Helps Protect Climate“ („Китай казва, че политиката на едно дете помага за опазване на климата“), Reuters, 30 август 2007 г., https://www.reuters.com/article/environment-climate-population-dc-idUSKUA07724020070831.
80. John Bachtell, „China Builds an ‘Ecological Civilization’ While the World Burns“ („Китай изгражда „екологична цивилизация“, докато светът гори“), People’s World, 21 август 2018 г., https://www.peoplesworld.org/article/china-builds-an-ecological-civilization-while-the-world-burns.
81. Клаус, „Синята планета“, 4.
82. Пак там, 7-8.
