Проф. Михаил Мирчев коментира парламентарните избори от 19 април 2026 г.

Как да разчетем изборния резултат: как се извърши преходът от „стъписване“ към финалната вълна от ентусиазъм? (Част I)

Изборният резултат от 19 април 2026 г. се превърна в едно от най-коментираните и оспорвани политически събития у нас – с рязък обрат в настроенията и неочакван мащаб на победата. В това интервю проф. Михаил Мирчев проследява динамиката на кампанията – от първоначалното „стъписване“ сред избирателите до финалната вълна от ентусиазъм, която изведе Румен Радев до категоричен успех.

Проф. Мирчев, в предишното ни интервю ( https://epochtimes.bg/prof-mihail-mirchev-za-izborite-za-narodno-sabranie-19-april-2026-g/ ), с валидност на рейтингови изследвания към края на март, Вие описахте обществените нагласи по-скоро като пасивни, някакво състояние на СТЪПИСВАНЕ. После какво така рязко се промени, та се стигна до такъв неочакван и мащабен изборен успех на Румен Радев и провал за останалите? Всичко това изненада мнозина, ако не всички.

Ще си позволя една корекция. Тогава не говорих за пасивност, а за временно СТЪПИСВАНЕ – през март и особено в началото на официалната кампания, веднага след аристократичното елитарно откриване на кампанията на „президента“ Радев (21 март), в онази синьо-притъмнена зала с название „Сила“. Общо погледнато, към края на март имаше превъзбуденост сред избиратели и медии, която аха-аха да се излее във висока изборна активност. Но процентът за Радев бе рисково спаднал от 33% през февруари до 29% през март. И хората се питаха дали ще успеят да обърнат тенденцията и той отново да подскочи нагоре като процент?

Тук има нещо важно, което дава обяснение. Тогава сред готовите да гласуват около 20% все още декларираха, че не бяха решили дали да подкрепят Румен Радев като привиждаща им се алтернатива или все пак да търсят „по-малкото зло“ и някакъв по-стар вариант в големите стари партии или в малките стари партии. Така че нямаше пасивност, в предишното интервю използвах думата стъписване – акцентирах на трепетното гражданско очакване МЪГЛАТА да се поразсее и в изборния ден или да се излее ентусиазъм и огромни очаквания към Радев, или да се гласува със скептицизъм и предпазливост.

Откъде дойде онова временно СТЪПИСВАНЕ?

Първо, тогавашното стъписване се бе получило заради ПЛЪЗГАВОТО неясно говорене от страна на Радев в месеца преди кампанията и особено след официалното й откриване. То бе направено от Радев в стилистика и символика на аристократична ЕЛИТАРНА ПРОЗАПАДНОСТ, с ясни и недвусмислени декларации, че ще продължи да води България като много вярна на евроатлантическите, на Брюкселските и на САЩ-политиките. Това се сблъска с огромния скептицизъм сред българските избиратели спрямо политиката на Брюксел и Мерц, на САЩ и НАТО, на войнствения западен глобализъм. Това поля с ледена вода и левите социалистически избиратели, и антифашистките избиратели у нас, и простонародните патриотични избиратели, които търсеха по-добрата партия за себе си. Ето, всичко това тогава СТЪПИСА не по-малко от 400 хиляди потенциални избиратели за Радев; те се чудеха какво да мислят, да гласуват ли изобщо, кого да подкрепят?

Второ, може да се каже, че Румен Радев направи една ЕЛИТАРИСТКА и еднолично МАЖОРИТАРНА изборна кампания – нито Костов през 1997 г., нито Борисов през 2009 г. като „силни личности“ са правили такъв тип мажоритарна кампания. Хората психично бяха готови да гласуват за Радев като изявена личност и като пореден СПАСИТЕЛ, но: (1) третата вълна хардварци и финансисти в черни костюми (след вълните от 2001 и от 2020 г.) им дойде в повече; (2) радикалната декларация, че външната политика на България няма да се завърти към балансиране с Русия и Китай им дойде в повече; (3) пълното премълчаване на злокобната война срещу Иран и в Близкия Изток им дойде в повече; (4) упоритата защита на договора „Боташ“ им дойде в повече. Символиката на Откриването и геополитическите вектори от началото стъписа много българи, които искаха да харесат Радев, самонавиваха се да му дадат доверието си.

Гражданският профил на стъписалите се после бе потвърден от профила на гласуващите за него. В края на краищата видяхме, че не малка част от гласувалите за него са леви и социалисти, антифашисти и неприемащи слугуването на Украйна, че са Брюксел-скептици. Огромна част от 1,445 милиона гласа за него не са от десни избиратели, не са от джендър избиратели, не са елитарни българи, не са от космополити и либерална интелигенция, а бяха от обикновени българи, от онези бедните и ежедневно страдащи от държавата и мутрите хора, не от елита и не от привилегированите.

Трето, в началото на кампанията и до края й Румен Радев като развален грамофон непрекъснато говореше, че смело и мъжествено щял бил да сваля, щял бил да преодолява и смачква ОЛИГАРХИЯТА, но хората проявиха реализъм и започнаха да се питат: „Той какво, наистина ли иска да се справи с олигархията на Борисов и Пеевски или иска да избута тяхната, за да настани своята собствена олигархия?“. И оттам също дойде стъписване.

Затова през март, и особено след Откриването, процентите от 33 бяха паднали на 29%. Но минаха още 2 седмици и дойде новата вълна изследвания – с валидност към 10 – 15 април, само дни преди изборите. Те показаха, че електоралното дъно е било 29%, но не се е извършило пропадане още надолу, няма и задържане около 29%, а има пречупване на кривата и обратна възходяща тенденция. Към 10 – 15 април процентите отново тръгнаха чувствително нагоре, възвърнаха се до 33%, с очакване възходът да продължи още в дните до изборите. Към изборния ден в неделя процентите за Радев още веднъж рязко подскочиха и станаха 39%. Това е реалността. Кампанията на Радев тръгна по един начин, стъписа не малко от избиратели, потъна в рисково ниски проценти, но после бе изведена отново нагоре, разгърна се възход, три пъти се постигна подскачане на процента. И накрая видяхме зашеметяващата му победа. Замислено – направено, искано – сторено.

Четвърто, ТРАЕКТОРИЯТА и ДИНАМИКАТА на изборната кампания наподобява тактика при големи бегачи на средни и дълги разстояния. Знаете, че се случва някои от тях да започват слабичко, в края или в средата на бягащата група, но една обиколка преди финала дръпват изненадващо и мощно, настигат и задминават, накрая финишират 100 метра преди останалите. Така бе направено и в тази изборна кампания.

Символно и емоционално кампанията само за четири седмици бе извъртяна, превъртяна на 180 градуса. В началото тя говореше към външни фактори и към елитарни външни структури, а в края тя се обърна към масовия народ, към българската символика, към близостта с народа. И успя при произвеждането на масов избирателен ЕНТУСИАЗЪМ. Блестящо като професионално манипулативно изпълнение от страна на мои колеги, работили за Радев.

Пето, три от социологическите агенции си свършиха добре работата и показваха три месеца подред (февруари, март и април) адекватни на реалността рейтинги и динамика в процентите. Една от агенциите изпреварващо работеше като ПРОВОКАТОР – първоначално даде неестествено ниски проценти, после нещо й се случи и процентите неестествено подскочиха. В четвъртък преди изборите даде адекватни рейтингови 33%, но към тях подвеждащо залепи и една фалшива уж „прогноза“ с 38% – публиката запомни второто, вторачи се в числото и се превъзбуди: „Ааа, видяхте ли, трендът нагоре е толкова стръмен, че до изборите ще мине абсолютното мнозинство и ще убие старите партии!“.

Допълнително в последните три дни – четвъртък, петък и събота, имаше няколко събития, които бяха струпани и натрупани, давайки още по-могъщ стимул на изборния ЕНТУСИАЗЪМ. На практика само в тези последни четири дни, вкл. изборния ден, към Румен Радев се залепиха още няколко 100-тици хиляди гласоподаватели.

Обобщено, на тези избори хем имаше огромна изборна изненада, хем изненадата беше в някаква степен предизвестена в последните дни – поне за онези, които разбират от числа и тяхната динамика в реалния изборен процес. Стъписването се превърна в ентусиазъм. Опасността Румен Радев да загуби част от първоначалния си електорат не се реализира. Електоратът му се стабилизира и дойдоха нови 100-тици хиляди избиратели в последните няколко дни.

За всички останали изборният му резултат е действително катастрофално огромен. 1 445 000 гласа, 44,6% от действителните гласове, 54,6% от полезните действителни гласове, мнозинство със 131 депутата. Това е подобно на изборния успех на „червения“ Жан Виденов през 1996 г., както и онзи на „синия“ Иван Костов през 1997 год. Успехът му е впечатляващо по-голям от успеха на „жълтите“ и „Царя“ през 2001 г., значително по-голям от успеха на „мутрата“ Бойко Борисов през 2009 год.

Радев действително постигна огромен изборен успех, но от това следват и проблемите му – екстремно завишените граждански ОЧАКВАНИЯ към него. Поради тях при откриване на 52-рото НС стана отново СТЪПИСВАНЕ пред неговите кадрови решения: (1) ген. Румен Миланов (доайен, откриващ НС), който над 30 години е ключово лице в схемите на Олигархията и Дълбоката държава под нея, сега точно той ли ще сменя Системата, ще замества лошата олигархия с някаква нова, която да е уж по-доброкачествена; (2) Михаела Доцова (председател на НС) – очевидно посредствено момиче на 42 години, само с частичен държавнически опит и доста смехотворна докторска дисертация, при това с компрометирана лична и семейна биография, точно тя ли ще окрилява българите от председателския престол на големите български личности, както помним Гиньо Ганев, акад. Сендов, Стефан Савов; (3) Петър Витанов (председател на парламентарната група на „Прогресивна България“ – с висок статус в Европа, но без опит да се справи с такова гнездо на оси от 131 разнопосочни депутати, каквато очаквам да бъде групата на ПБ в 52-то НС.

Сега очакваме до 15 Май неговите министри, неговите вице-премиери, както и личното му поведение, говорене и стил вече в ОПЕРАТИВЕН държавен властови процес, а не само с намеци отгоре и отдалеч, както бе досега 9 години като президент. Трудното предстои. Ако Радев се справи в тази екстремна за него ситуация, това би било свидетелство за огромен личен делови и политически потенциал и политически талант. Ако се провали, това би било поредно горчиво разочарование за 45% от активните български избиратели и граждани. Не крия, че аз засега съм откъм страната на скептицизма, но като българин и патриот бих се радвал да видим на практика първото, а не второто.

Може ли по-конкретно за динамиката на процентите – спадане от 33% към 29% в края на февруари? После стана неочаквана ИЗБОРНА ИЗНЕНАДА, в небивал мащаб. Как да си я обясним, каква бе динамиката в тази кампания и на изборния успех?

Резултатът от парламентарните избори на 19 април 2026 г. успя да ИЗНЕНАДА ВСИЧКИ, само с изключение на малцина влюбени ентусиасти, които гледаха към звездите и пророкуваха за любимия Радев изборен успех още от декември 2025 г., още от февруари 2026 г.

Изборната изненада бе по няколко линии.

Първо, количественият резултат буквално ПОДСКОЧИ само за четири дни, от четвъртък до неделя (16 – 19 април), вероятните към четвъртък 1,150 милиона гласа подскочиха в неделя до 1,445 милиона гласа. Става дума за екстремно добавяне на около 300 хиляди гласа – 150 – 200 хиляди гласа от тях са дадени допълнително поради протуберанси от ентусиазъм и допълнително разгаряне на гняв срещу наглите Пеевски-Сарафов-Борисов. За останалите 100 – 150 хиляди гласа може да се търсят някакви манипулации от страна на победителите – та нали не подозираме Николай Копринков да е стоял пасивен и без работа в тези решителни седмици и дни?

Такова подскачане в ентусиазма и гласуването не се е случвало на демократични избори в България от 1990 г. досега. Дори при изборния успех на „Царя“ през 2001 г. рейтинговите изследвания показваха мащаба на гласуването за него един месец предварително. Има само един изборен аналог, но той е с отрицателен знак – това е пропадането на устойчивия месеци наред предварителен рейтинг на Петър Стоянов в президентските избори през Ноември 2001 г. – тогава Стоянов изведнъж загуби цели 10%, при това само за 7 дни преди изборите. Тогава Георги Първанов не спечели президентските избори, а обратно, Петър Стоянов сам се провали и ги загуби. Тогава го подлъгаха неговите пиари (Нери Терзиева), провали се динамиката и финала на неговата изборна кампания. Това стана поради един скандал в телевизора седем дни преди изборите и породения след него масов гняв сред неговите собствени избиратели; те просто се отдръпнаха и наказаха Стоянов.

И толкоз, сегашното подскачане в гласуването и в процента за Радев няма изборен прецедент в България. То бе произведено ИЗКУСТВЕНО чрез умелата изборна кампания, очевидно правена от изключителни професионалисти, които успяха да изпълнят на дело замисъла си.

Второ, изборната изненада и прецедент бяха произведени чрез ДИНАМИКАТА на самата кампания. Тръгнаха от едно, после към края извъртяха на 180 градуса към противоположното. Това бе невероятно изпълнение, аз като професионалист ръкопляскам на колегите си.

Тръгнаха от символиката на западно аристократично елитаристко тъмно СИНЬО, в луксозна богаташка зала с полутъмно осветление, в което се виждаше преди всичко небесния Радев, а всички останали, в черни костюми, се нареждаха зад него като послушен миманс. А завършиха в народняшката спортна зала „Арена Армеец-8888“, с доведени от страната обикновени хорица, вече облени в светлина и с обърната символика на цвета – едно хубаво, народно, пролетно, бликащо жизненост ЗЕЛЕНО.

Началото символно и с говоренето бе подсказване към началниците от запада – „Ето, виждате, аз съм един от Вас, аз съм Вашият представител в България – подкрепяйте, финансирайте, подбутвайте успеха ми тук!“. Краят бе завъртян и обърнат към народа, който трепетно търсеше своя СПАСИТЕЛ от лошите мутри, останали непреборени след вдигнатия президентски юмрук от 2020 г. Краят символно чрез цвят и вече променено говорене внушаваше: „Аз съм Вашият човек от народа, патриот съм, уважавам ви, ще обърна държавата и икономиката, и културата, и психиката на властта към Вас – гласувайте масово за мен!“. И точно това бе чуто от народа, именно то зарази ентусиазма и вдигна изборната емоция.

Началото бе правоверно евроатлантическо, прозападно и убедено проукраинско, дигитално и технократско, финансистско – и всичкото това емоционално и подсъзнателно покрепяно от символния син цвят и полутъмната зала на откриването, от строгите черни костюми на новите хардвардци зад него, както и от стойката на Радев, която бе на елитарно и господарско величие, застанало пред и над тълпата. Краят ни изненада с обръщане към „прагматизъм“ в отношенията със сатанизирания Путин, обявен в началото от Радев за „агресор“. И тук социалистите и антифашистите в България си отдъхнаха, русофилите си отдъхнаха, търсещите баланс между великите сили си отдъхнаха – „Ето, видяхте ли, той и нас уважава, и за нас ще работи, той ще изведе България от едно-полюсна към много-полюсна ориентация! Ама, как да не гласуваме за Него!“.

Как бихте описали гражданската МОТИВАЦИЯ зад този изборен резултат? Като търсене на стабилност или като желание за промяна?

Първо, няма съмнение е, че на първо място бе огромното желание за ПРОМЯНА, но промяна същността, а не козметична. „Мутри, мутри, мутри – вън от властта и политиката!“ Този възглас от президента Румен Радев, с вдигнат заканителен и революционен юмрук от Юли 2020 г. бе не само запомнен, но сега чрез овластяването му се превръща в неговото ЗАДЪЛЖЕНИЕ пред народа и нацията, пред държавата и възвръщането й към демократична и правова, а и към морална нормалност в политиката.

Не се получи тогава, през 2020 – 2022 г., не се получи с неговите отрочета от „Продължаваме промяната“, с политическите му чеда Кирил Петковци и Асен Василевци, не се получи и стигнахме до обръщането той лично да ги оцени и обвини като „шарлатани“. Сега той вече е в ситуация, която го принуждава лично да ги ИЗВАДИ от властта и от сериозната политика в България. Той сам се насади на тези пачи яйца, сега от него се очаква да се ЕМАНЦИПИРА от тях, всъщност да ги изреже от властта и избута в маргиналност. Радев сега е в ситуация това да го направи на практика, въпреки някакви свои лични сантименти, или въпреки външни центрове на власт, които работят и за тях, и за него. По същество това е един от основните мотиви в това огромно гласуване за него на 19 април. ОТГОВОРНОСТТА вече е стоварена върху раменете му, няма как да се извърти и това вероятно ще се окаже доста неудобно за него.

Второ, мисля, че основен мотив е радикална положителна промяна в страната чрез Румен Радев, а след нея да се постигне нова доброкачествена СТАБИЛНОСТ. В него хората виждаха СИЛА, виждаха достоен генерал и респектиращ летец, виждаха мъж с мъжественост, искаше им се да разпознават в него не само бистър ум, но и патриотична СМЕЛОСТ.

Самата му еднолична кампания бе изградена чрез осветляване само на неговото лице и фигура, на официалния му властови черен костюм, на добрата му фигура в бяла риза. Всичко в кампанията бе единствено и само от неговото лично и единствено „Аз“. Нещо като предварително изграждан „култ към личността“. Преминахме през култивиране на култ към личността на Иван Костов, после на „Царя“ Симеон, после на Бойко Борисов, а сега масовото съзнание бе обработвано по този модел за култ към личността на генерала-летец Румен Радев.

Сценариите на срещите му в страната бяха режисирани все едно на народа в залата се дава привилегия за 15 минути да се докоснат до Него – Спасителят. Влизаше в залите с народа със закъснение, ръкуваше се по кралски с няколко избиратели, посрещаха го няколко преторианци, качваше се на сцената, говореше кратко и после… без въпроси, без диалог, без реално общуване с избирателите тръгваше към следваща подобна среща. Тази и такава режисура и атмосфера бяха открояващи се, те носят ГОСПОДАРСКА символика, натрапваше се СИЛАТА на бъдещия премиер, както и съответна дистанция между него и народа.

Е, всичко това бе нещо подобно на режисурата някога преди години с Бойко Борисов – само дето той беше в кожена мутро-ливрея, с пистолет на бюрото си, с вълнена препаска на главата. Нещо подобно и с режисурата с Делян Пеевски от последните 4 – 5 години, движещ се сред тълпа от безогледни мутри-охранители, летящ насам-натам с милионерските си частни самолети, говорещ на бедния народец като господар от кабинета на бившия Първи в България (Тодор Живков). Нещо подобно и като архетипът Ахмед Доган от далечната 2005 и 2007 г., който кацаше на предизборен митинг в Кърджали с вертолет, спускаше се от небето, после народняшки се молеше заедно със свои избиратели мюсюлмани, а накрая им обясняваше, че той и никой друг в държавата не раздава парчета и парченца от обществената баница и държавните благинки.

Извинете ме, но не мога да не правя такива АНАЛОГИИ. Политическият театър в България не е от три месеца. Вождовете на уж промяната не са от 20 години. Личните изкушения към лична ДИКТАТУРА ПОД МАСКАТА на демокрация и демократичност днес не са никакво новаторство, а стар и престарял властови манталитет. Тук пак трябва да кажа, че желая на Румен Радев да успее да излезе от сянката на подобни аналогии, дано успее, ако го желае и ако го може! Бихме имали полза като народ и държава.

Трето, огромна сила в тези избори бе ГРАЖДАНСКИЯТ ГНЯВ. Имаше много емоция и натрупан гняв. Особено в последната фаза. Гражданският гняв беше институционално подкрепен и окрилен от страна на МВР и Главния секретар чрез демонстрираните усилия за озаптяване на брокерите и купувачите на гласове. Това бе правено показно няколко поредни седмици из цялата страна, особено на ключови места, където има голяма концентрация на купуване на гласове, на робовладелски корпоративен вот и тарторски структури в определени квартали и специфични общности. МВР даде надежда на гражданите, че най-после, след 20 – 25 години БЕЗПОМОЩНОСТ на цялото гражданско общество и на политическата опозиция да се справим с този проблем – от избори на избори нещата ставаха по-злокачествени, по-демонстративни, по-цинично-злокачествени.

МВР, министър и главен секретар, казаха: „Ето, ние можем, ние искаме, ние най-после се осмеляваме, тук ги ловим, там ги ловим, тук заедно с парите – 200 000 евро, там заедно с парите – 40 000 евро…“. В събота обявиха, че са арестували 1 000 000 евро, приготвени за купуване на гласове, заедно с брокерите, с ключови фигури, със списъци, с фалшиви лични карти, за да може един избирател да гласува 3 – 4 – 5 пъти, и други подобни. Тогава хората се ОБНАДЕЖДИХА, гневът им срещу предишния политически модел Борисов–Пеевски се актуализира. Като цяло, през последната седмица, и особено в събота и неделя, се натрупаха много фактори, които съвместно и кумулативно доведоха до ИЗБУХВАНЕ на допълнителен граждански ентусиазъм, досегашното възмущаване и спотаен гняв избухна и се изля в още няколко стотин хиляди гласа през последните два – три дни.

Четвърто, дойде стимул и вдъхновение откъм Унгария. Там също стана катастрофално ОБРЪЩАНЕ за предишната власт на „диктатора Орбан“, само седмица преди нашите избори – 12 април. Там младият Мадияр спечели също с огромна преднина и абсолютно мнозинство. Тук нека само да кажем, че аналогията с числата не би била точна – там почти година Мадияр и ТИСА водеха рейтингово над Орбан и ФИДЕС с 10 – 12%. Едва на финала в изборния ден тази дистанция се разтегна, но само малко – до 15%. Освен това огромната дистанция там се получи не от пропорционалните проценти, а чрез 94 от общо 106 мажоритарно избрани депутати в едномандатни райони, от общо 199 мандата в парламента. От тази гледна точка пряката изборна аналогия би била неточна – тамнямаше изненада при пропорционалното гласуване и проценти, както се получи нас, там изненадата дойде от абсолютното господство при мажоритарните депутати – 94 от общо 106.

Нека все пак кажа и това, че аз общо взето харесвам Виктор Орбан – има много причини за това, въпреки че той е десен националист, доста мафиотизиран и семейно олигархичен, въпреки антибългарската му позиция в казуса „Македония“, въпреки прегръдките му с Борисов. След неговото падане ЕС и Европа стават тотално еднополярни, зомбирано-маниакални в геополитиката си. След него Робърт Фицо в Словакия остана сам и вероятно ще се предаде под натиска на Брюксел. В тази връзка нека кажем, че ситуацията ще притисне и Румен Радев до стената да не мисли никакви своеволия спрямо Путин и за някакво си мирно балансиране.

Общо взето харесвах Орбан, но е факт, че той беше еднопартиен и едноличен ДИКТАТОР. Тепърва ще се дава оценка дали дошлият след него либерално-демократичен Мадияр с новата партия TISZA ще бъдат по-доброкачествени или ще се окажат по-злокачествени за Унгария от Орбан. Но все пак там се осъществи революция или контрареволюция (всеки сам да си преценя), стана партийно и политическо обръщане, така или иначе бе извършена ярка победа на народа над диктатора и неговата партийна структура. За това говорят фактите.

И като видяха и усетиха това, тук хората се ОКРИЛИХА. Окриляване е третата дума след ПРОМЯНА и ГНЯВ. Окрилиха се, че и в България може, че България по много неща прилича на Унгария и „Дайте да го направим и тук, в България!“. Това надъхване и натрупване на огромна мотивация да се направи нещо, подобно на унгарското преобръщане, работеше в продължение на цялата решаваща последна изборна седмица.

До каква степен този вот за Румен Радев е положителен избор и до каква е избор на най-малкото зло?

Задавате ми парадоксален въпрос. Ще Ви обвинят, а и мен, отговаряйки Ви, че търсим нещо негативно в един толкова позитивен образ, поне както настойчиво бива представян.

По същество изборът на Румен Радев е ПОЗИТИВЕН, просто защото старото статукво беше ПОБЕДЕНО, притиснато надолу и встрани. При това, резултатите за победените бяха катастрофални.

ГЕРБ има наполовина проценти и с 210 хиляди гласа по-малко. На предишните избори имаха 643 000, а сега – само 433 000. Това е катастрофална загуба за мутро-диктатора в България от далечната 2009 до сегашната 2026 г. Така стана, защото им орязаха голяма част от купения и корпоративния вот, а и не малко гербери предадоха вожда си и отидоха при новия вожд Радев. Сега задачата пред Бойко Борисов е да не разреши да му се разпадне командата – преди изборите той успя да не го допусне, но сега вече става истински опасно за него.

Между другото неговият шанс е един скоротечен провал на Радев и неговата партия – ако това стане до месеци, Борисов ще оцелее, отново ще надуе мускули и за ужас на България ще излезе на сцената пак в добра кондиция, а партията ГЕРБ ще си съхрани голяма част от номенклатурата и мафиозните схеми. Обратно, ако Радев успее и покаже високо властово качество и бързо донесе на народа осезаеми благини и успокояване, то ГЕРБ с Борисов потъват под ватерлинията. Просто те двамата и двете им партии са СКАЧЕНИ СЪДОВЕ във Властта – независимо дали го признават, дали това им харесва или не. По друга логика, но и поради този факт аз вече няколко месеца си позволявам да прогнозирам, че взаимодействието в 52-рото НС на Радев ще е с близкия им ГЕРБ и с кооперативния Борисов, а не с досадните и необуздани момчета от ПП с Асенвасилевци.

ДПС на Делян Пеевски на пръв поглед бе орязан по-умерено – като процент спадна по-малко от наполовина, от 11,55 на сегашните 7,1%, като брой гласове 281 хиляди спадна също умерено само до 231 хиляди. Това си е доста добър резултат като процент и гласове. Но по-важното за тях е, че вече са в ИЗОЛАЦИЯ.

В предишната ситуация те бяха по-малката, но ВОДЕЩА политическа формация. Лидерът на по-малката формация демонстрираше самочувствие и усещане, че той реално командва парада на Властта, че е поставил в зависимост дори ГЕРБ и Борисов и че той е ГОСПОДАР на България. След тези избори те остават в изолация и в процес на маргинализиране и обезсилване. Започва един процес на комплексно ОТНЕМАНЕ на силите на Делян Пеевски и на неговото чисто корпоративно господство, негова партия престои да се разтриса от центробежни движения, пладнешките разбойници в нея ще си търсят нов дон Корлеоне.

Ето, вижте, неговият Сарафов беше смачкан до такава степен, че сам си подаде оставката веднага след изборите. В момента много интензивно се говори, че не трябва просто да се залъгваме с оставката на Сарафов, а трябва да има поголовна чистка в прокуратурата, за да може тя като колективен държавен орган да стане АДЕКВАТНА на демокрацията, на българския държавен интерес, на фундаменталната си мисия да се съпротивлява и бори срещу беззаконието и престъпленията. Падането на Сарафов и вероятната скоротечна реформа в прокурорската и съдебната ни система на практика е едно могъщо обезсилване, обезсилване, обезсилване на Делян Пеевски. И тепърва ще му се случват все негативни за него неща. Това е позитивно за България.

Относно „Възраждане“ тук бих казал нещо, което няма да се хареса на доста патриоти и патриотари: смачкването на „Възраждане“ също е ПОЗИТИВЕН ефект. Колко години те са на сцената като най-кресливите и най-самонадеяните в патриотичната политическа ниша (2017 – 2021 – 2026 г.)? Но на практика работейки под господството на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов, това стана видимо през последните години; те предаваха страната ни, излъгваха съмишлениците си. Те гласуваха цял куп вредни за България законопроекти, закони, декларации, споразумения – не във, а против българския интерес. Защото бяха напоследък послушници на Делян Пеевски и повече на Борисов.

Но в тази кампания една политическа формация бе представена като по-патриотична и народо-загрижена. Румен Радев бе увенчан с такъв ПАТРИОТИЧЕН ОРЕОЛ, и въпреки не малкото съмнения в искреността му, накрая много избиратели гласуваха за него в това му привидно качество. Така гласовете за „Възраждане“ от 13,4% с авторитетните 325 хиляди гласа се свиха критично и посрамващо до минималните 4,3% с гранично малкото 138 хиляди гласа. Това представлява свиване и намаляване около 3 пъти, което наистина си е катастрофа.

И това им е дадено на тях като урок, за да могат да се вразумят и вместо да ПРАЗНОСЛОВЯТ патриотарски, да започнат да работят наистина патриотично и държавно-загрижено в 52-то НС. Те ще имат този шанс, да се ПОКАЯТ искрено и да направят своя морален завой към ефективна работа в полза на българите, в полза на патриотизма, в полза на държавата и държавността ни. Ако те не се покаят и не се вразумят, то на следващите избори ще изпаднат от каруцата на Властта, както БСП се самоуби и изпадна, както „сините“ се самоубиха и изпаднаха, както „България може“ и „консервите им“ се самоубиха преди да се качат на сцената.

Както виждате, това са все позитивни неща.

Още едно позитивно нещо е, че имаме повече от 50% за доминиращата партия и лидер. Румен Радев спечели с 54,6% от действителните гласове. Предполагам, че Вашите читатели правят разлика между гласували и действителни гласове, между действителни и полезни гласове. Той има 44,6% от гласувалите и признати за действителни гласове, което обаче се преизчислява и се превръща в 54,6% от полезните действителни гласове. И това му даде не мечтаните и сънуваните 120, а огромното число от 131 депутата.

И така, положителното е, че излизаме от тази мъртвешка ситуация от 2021 г. насам, в която уж победителите да са с недостатъчен процент, да правят идиотски коалиции, а после да не се знае кой всъщност управлява, да не се знае кой носи отговорност, върху кого точно би следвало да се стовари гневът на париите. Когато стане големият държавен и социален сакатлък, да не се знае народът от кого трябва да поиска отговорност и кого да прогонва с камъни. Положително е, че в момента ЦЯЛАТА ОТГОВОРНОСТ носи лично Румен Радев. После, под и зад него цялата отговорност ще се носи от появилата се негова партия и нейните ръководители и министри. Все пак неговата партия се появи, учредиха я два дни преди изборите. Оттук нататък тя ще бъде водещата. Цялата отговорност е в парламентарната група на „Прогресивна България“ (ПБ). Цялата отговорност ще бъде в председателя на Народното събрание и т.н. Това е изключително положителен резултат.

Да се знае кой управлява България, да видим какво е съответствието между програма и крайни резултати, да го хващаме на тясно, когато говори едно, а върши обратното. И накрая да си понесе отговорността. Не знам кога ще бъде това – след 2, след 4 години? Ако Радев като премиер спечели още един мандат, което е планирано и практически е вероятно – след 8 години. Но да дойде моментът на истината и да се знае кой ще отговаря за грозното и вредното в тази истина.

Смятате ли, че след тези избори виждаме оформяне на по-ясен и по-доброкачествен МОДЕЛ на управление на България?

Първо, според мен има ИЛЮЗИЯ, че при Радев моделът ще бъде по-ясен и по-доброкачествен, но нека да видим. Аз съм скептик. Засега не виждам достатъчно аргументи и факти, демонстриращи, че Румен Радев ще поиска и после ще може да смени модела. Нещо козметично и частично ще направи за успокояване на народа, но по същество той не би могъл да смени модела на управление.

Олигархичната структура в икономиката и Властта ще си остане, най-много олигарсите малко да се ПОРАЗМЕСТЯТ, най-много държавата да прелее огромни ресурси, за да се пръкне някой и друг нов олигарх, както на времето направи Иван Костов, както след него направи Бойко Борисов. Радев най-много да успее да направи така, че някой от досегашните олигарси по изключение да влезе в затвора. Радев просто би ЗАМЕНИЛ предишните олигарси със свои приближени олигарси. Немалка част от предишните олигарси сами ще се преориентират и от фронта на Борисов и Пеевски ще дойдат като послушници при Радев. Това е реалистичното, в разрез с наивното.

Не виждам как олигархичният модел сега ще бъде сменен в днешната периферна и послушна България. Та нали точно този модел господства в САЩ и Лондон, в Брюксел, в Израел, в Русия и Турция, в Китай и Южна Корея.

Олигархичният обществен модел всъщност ВЛАСТВА по света, така че как ще бъде сменен у нас? Светът първо трябва да започне фундаментален ПРЕХОД от олигархичния тоталитарен обществен и икономически модел към реално плуралистичен и демократичен модел на държавата и обществената система. Едва след такова ВЪНШНО ОСВОБОЖДАВАНЕ тук, в България, би се дал шанс на добросъвестни политици да обезсилят олигарсите и всевластните корпоративни монополи, мафиотските мрежи и дълбоката държава – за да се даде отново живот на средната класа, на свободните професионални съсловия, на реалната демократичност. В кампанията Румен Радев горното не го обясняваше, неговите говорители горното не го обясняваха – и точно поради това героическото им обещаване пред електората, че те идват, за да ни отърват от олигарсите, за да заместят олигархичния модел отново с демокрация си беше чиста проба ЛЪЖЛИВА демагогия и ПОДВЕЖДАЩ популизъм. Аз това не харесах в кампанията, нагарчаше ми на нечисто и недостойно.

Второ, ЗАКОННОСТТА ще бъде ли върната в политиката и икономиката, в гражданските отношения? Нека видим какъв ще бъде новият състав на съдиите и на прокурорската квота във Висшия съдебен съвет. Едва тогава бихме могли да решим дали действително ще сменят съдебния модел – от беззаконие чрез съда да се върви към законност; от беззаконие да се завъртим към порядъчност и законност чрез новата персона на главен прокурор. Трябва да поизчакаме, за да видим тези неща в каква посока ще тръгнат под властта на Радев и хората му.

Трябва да видим и какво ще се случи с РЕГУЛАТОРНИТЕ органи. По какъв начин и кого персонално ще назначават в ръководствата им. Че отново ще търсят партийна лоялност и вярност към новия вожд, в това няма съмнение. Но наред с това отново ли ще ни обиждат като народ с някакви поредни „калинки“. Начинът на действие на регулаторните органи е от изключителна важност за бизнеса, за семействата, за младите и за старите, за патриотите и за космополитите у нас – те формално са непартийни, очакваме да действат като надпартийни. Дано сега поне малко се подобрят нещата в тази светлина.

Трето, вижте продължаващите емоции и заблуди по казуса „лев – евро“. Хората на изборите много се подлъгаха: „Радев е за референдум, за връщане на лева, като стане премиер ще направи референдум и ще върне лева. Той ще натисне западняците да си върнем лева“. А веднага след изборите двама – трима от най-приближените му удариха плесник на народа и казаха директно и дори цинично: „Абе какво връщане на лева? Не говорете глупости. Нали ние сме в ЕС. Подчиняваме се на ЕС, в еврозоната сме и няма връщане от нея. Изобщо, вразумете се и за лев оттук нататък повече дума да няма“.

И то на практика си е така, ама кой да мисли разумно преди изборите!? Сега вече сме в еврозоната, ако има референдум той вече не би могъл да бъде за връщане на лева, а трябва да е гласуване за излизане от еврозоната – нещо като BulExit. Всичко това е в друга част от модела, в който са ни запечатали. Радев и по това заблуди народа през май 2025 г. с фалшивите си думи за референдум уж против еврото. Месец преди решението на ЕС за влизане на България в еврозоната това си бе чиста проба фалшименто и подлъгване.

Като цяло пак казвам, че засега аз съм скептик. Някои неща Радев ще промени, някои неща ще се правят по-цивилизовани, ще имат по-културна визия, не толкова брутални и кръчмарски, каквито бяха нещата в последните няколко години. Надявам се, самия парламент да се цивилизова като поведение и като говорене, но в доста от съществените неща моделът ще бъде запазен.

Какви са според Вас основните ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА пред едно такова управление на Румен Радев?

Първото предизвикателство е КАДРОВОТО. Румен Радев трябва за 3, 6 или 9 месеца – това са реалистичните срокове – да подмени поне една трета, поне 50 или 70% от НОМЕНКЛАТУРАТА на досегашните властници, на ГЕРБ и на ДПС, а в някаква значима степен, ако иска да се еманципира като политик и да си понесе отговорността, и от номенклатурата на ПП и ДП. Кадри, кадри, кадри. Има ли ги в ръцете си? Как ще ги сплотява и мотивира? Който започне да си прави личния бизнес и да злепоставя новата властова партия, да злепоставя новия премиер, как ще бъде наказван, как ще бъде ваден от играта? Много тежък кадрови проблем и предизвикателство има Радев. Това на първо време ще е основния му препъни камък, хлъзгавата динена кора.

Второ, как ще се справи с казуса про- и анти-Русия? Западът със всеки следващ ден изнася все повече факти, намерения, учения, придвижване към ядрена война. Не само срещу Иран, но по-близо до нас, срещу „славянска и православна“ Русия. ЯДРЕНА ВОЙНА, разбираме ли за какво говорят и се подготвят?

Радев ще е подложен на неистово силен натиск и лични заплахи, само ако дръзне малко да се поотмести встрани, само с половин крачка и биха го съсипали. А от друга страна поне половината от гласувалите за него очакват той поне донякъде да успее в балансиране на българската външна политика, конкретно да спре военното споразумение на Гюров с Киев, да се поразчистят българските летища от огромните военни самолети на САЩ. Е, Радев как ще плува в този водовъртеж, как би се справил с този зловещ казус?

Избирателите няма как да забравят, че той в края на кампанията си заговори за прагматизъм и договаряне с Путин и Русия. Подведе избирателите, а сега лошо му се пише. Само по тази линия рейтингът му за 2-3 месеца може да спадне катастрофално. Сега живеем в ситуация с КОМПРЕСИЯ на политическото време – това на Радев може да окаже доста лоша шега.

А казусът с продължаване живота на АЕЦ „Козлодуй“ – ще го затваряме ли? За да можем политически и идеологически да сме верни на Брюксел. В VI блок на АЕЦ има някои специални устройства, вече амортизирани и повредени, които САЩ не може да подмени. Българските учени и индустрия не могат да ги подменят. Единствено Русия трябва да даде тези клапани или устройства за вентилация, за отвеждане на радиоактивността, защото те са патентовани там; Русия е лицензираният им производител. Никой друг в света не може да ни го направи. Е, ще затваряме ли заради политиката АЕЦ? Българите и избирателите как ще преживеят това?

Третото голямо предизвикателство е СВЕТОВНАТА ВОЙНА в Близкия Изток от 28 февруари насам. Чуждите военни самолети на граждански летища в София и във Варна. На нашата територия има 4 – 5 американски бази. Тези самолети поне да бяха паркирани и да кацаха там, поне САЩ да си ги държаха в американските бази. Защо така демонстративно са паркирани на софийското и работят оттам, а транспортните самолети кацат на Варненското летище? Тези дни правителството на Гюров гласува огромна сума ние да пълним с керосин тези чужди военни самолети.

Е, какво прави Радев с това, как той ще отговори на това предизвикателство? Тук също ще е концентрирано огромно внимание от страна на българската общественост, на цялата партийна опозиция, която сега само ще го чака, за да го заяде от някъде за нещо. По тази линия, ако не се справи с казуса за чуждите самолети и за нашето фактическо участие в Иранската и Близкоизточната война, още колко стотин хиляди от своите избиратели би разочаровал той? Това си е трето огромно властово, политическо и морално предизвикателство пред Румен Радев.

Обобщено, няма съмнение, че предизвикателствата и задачите пред премиер Румен Радев не са леки и през следващите седмици ще има поредица от практически изпитания и проверки за публично доказване на неговата истинност като политик или на неговата фалшивост като политик. Стоим на първия ред в киното и очакваме следващата игрова лента. Ако ни поканят и нас на сцената, бихме се качили да участваме, но няма да ни поканят – ние сме в ролята на театрален миманс и толкоз с прехвалената западна либерална демокрация. Поне в близката историческа перспектива ще е това положението.