От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Днес модерният транспорт, телекомуникациите и цифровите мрежи са свили географските пространства и са премахнали границите, съществували в продължение на хиляди години. Светът е станал по-малък, а броят на взаимодействията и обмена между държавите е безпрецедентен. Това засилване на глобалното сътрудничество е естествен резултат от технологичното развитие, разширяването на производството и миграцията. Този вид глобализация е резултат от естествен исторически процес.
Съществува обаче и друг вид глобализация и тя е резултат от комунистически идеологии, които овладяват естествения процес, за да унищожат човечеството. Ще разгледаме тази втора форма.
След епохата на Възраждането човешката история навлиза в период на драматична промяна. В края на XVIII в. индустриалната революция значително увеличава производителността, което предизвиква социални сътресения, както и дълбоки промени във философията и духовността. С развитието на технологиите на преден план излизат материалистичните и атеистичните идеи; все повече хора отхвърлят традиционния морал и вярата в божественото.
На този исторически фон призракът на комунизма е превърнал глобализацията в мощен инструмент за постигане на целта си да отдели хората от техните традиционни култури и вярвания. Макар глобализацията да предоставя възможности за международно сътрудничество и разбирателство, разрушаването на границите между нациите и икономиките позволява на призрака да съчетае най-лошите аспекти както на комунистическата, така и на некомунистическата система, провеждайки широки политически и културни операции за осъществяване на своята програма по света. Глобализираната икономическа и финансова система улеснява този процес, като прави още по-трудно за отделните общности и нации да се противопоставят на настъплението на комунистическия призрак.
В тази книга се подчертава, че комунизмът не е просто теория, а зъл призрак. Той е жив и в крайната си цел да унищожи човечеството е способен на почти всякакъв вид мутации, които му помагат да се поддържа и разширява. От 90-те години на миналия век насам глобализацията привидно е насочена към насърчаване на демокрацията, пазарната икономика и свободната търговия и поради това среща съпротивата на редица леви групи и фигури. Но тези лица не осъзнават, че всъщност това е комунистическият призрак, действащ на друго ниво. Целта на комунизма не е да използва глобализацията, за да създаде по-добър свят, а да завладее света, като наложи идеология на глобален контрол върху всички народи по света.
Глобализмът е постигнал поразителен напредък на различни фронтове, особено в икономическата, политическата и културната сфера. Като идеологическа сила глобализмът има много лица и се проявява в различни, дори повърхностно противоречиви форми – често предизвиквайки мъгляви чувства за свят, свободен от войни, бедност, дискриминация или експлоатация. Но на практика методите, предлагани за постигането на тези неща, по същество приличат на утопичните лъжи на комунистическата революция.
Въпреки че всеки народ има своя собствена култура и история, техните разнообразни традиции съдържат универсални морални ценности, общи за цялото човечество. Националният суверенитет и културните традиции на всяка етническа група играят важна роля за националното наследство и самоопределението и предлагат колективна защита пред различни заплахи – от природни бедствия до военни нашествия. Освен това националните легенди и религиозната вяра на дадена етническа група помагат на целия народ да запази чувството си за идентичност и го предпазват да не стане час злите проекти на призрака.
Въпреки че глобалистите често твърдят, че защитават културите на всички етноси, през последните години става все по-очевидно, че тази идеология всъщност служи за укрепване на левите каузи. Вместо да подкрепят традиционната култура, вкоренена във вярата и добродетелта, глобалистките опорни точки са склонни да отразяват лявата политическа коректност, „социалната справедливост“, неутралността на ценностите и абсолютния егалитаризъм.
Основната крайна цел на глобализма е формирането на световно правителство, като в началото стои увеличаването на наднационалните органи и регулации. Формирането на глобално свръхправителство би приближило комунизма до постигането на целите му за премахване на правата на частна собственост, суверенните държави, характерните раси и традиционната култура на всяка нация.
1. Глобализъм и комунизъм
Карл Маркс не споменава концепцията за глобализъм в своите трудове, а вместо това използва термина „световна история“, който има подобна конотация. В „Комунистическия манифест“ Маркс и неговият съавтор Фридрих Енгелс твърдят, че глобалната експанзия на капитализма неминуемо ще доведе до създаването на огромна работническа класа в индустриализираните страни и че скоро пролетарската революция ще обхване целия свят, ще свали капитализма и ще постигне „рая“ на комунизма. Маркс и Енгелс пишат още: „Така пролетариатът може да съществува само световноисторически, както и комунизмът, неговата дейност, може да има само „световноисторическо“ съществуване.“ [1] Това означава, че осъществяването на комунизма зависи от съвместните действия на пролетариата по целия свят – комунистическата революция трябва да бъде глобално движение.
По-късно Владимир Ленин модифицира доктрината на Маркс и предлага световната революция да започне в Русия, въпреки преобладаващо селския характер на обществото ѝ по това време. През 1919 г. съветските комунисти основават в Москва Комунистическия интернационал, чиито клонове са разпространени в повече от шестдесет държави. Ленин заявява, че целта на Комунистическия интернационал е да създаде Световна съветска република. [2]
Йосиф Сталин, съветският лидер, който наследява Ленин, е известен с временната политика на „социализъм в една страна“, но в книгата си „Марксизмът и националният въпрос“ предлага няколко цели на комунистическата световна революция. Американският мислител Г. Едуард Грифин обобщава тезите на Сталин по следния начин:
Объркване, дезорганизиране и унищожаване на силите на капитализма по света.
Обединяване на всички нации в единна световна икономическа система.
Принуждаване на напредналите страни да предоставят продължителна финансова помощ на слаборазвитите страни.
Разделете света на регионални групи като преходен етап към всеобщо световно управление. Населението по-лесно ще се откаже от националната си лоялност в полза на неясна регионална лоялност, отколкото за една световна власт. По-късно регионалните групи [като НАТО, SEATO и Организацията на американските щати] могат да бъдат доведени до единна световна диктатура на пролетариата. [3]
Уилям З. Фостър, бивш национален председател на Комунистическата партия на САЩ, пише: „Комунистическият свят ще бъде единен, организиран свят. Икономическата система ще бъде една голяма организация, основана на принципа на планирането, който сега се заражда в СССР. Американското съветско правителство ще бъде важна секция в това световно правителство“. [4]
От действията на Маркс, Ленин, Сталин и Фостър до „общността на човешката съдба“, предложена от ръководството на комунистически Китай, може да се види, че комунистите не се задоволяват с притежаване на властта само в няколко държави. Комунизмът, във всичките му форми, се стреми към световно господство.
Световната пролетарска революция не успява да се осъществи във формата, която Маркс предвиждаше. Онова, което той смята за отчаяни и умиращи капиталистически общества, вместо това е било проспериращо и процъфтяващо благодарение на институциите на частната собственост и върховенството на закона. С разпадането на съветския и източноевропейския комунистически лагер и приемането на пазарните принципи от Китайската комунистическа партия изглежда, че свободният свят е триумфирал над комунизма. Но комунистическият призрак се крие зад различни доктрини и движения, като разяжда, инфилтрира и разширява комунистическите елементи във всяко кътче на света. Социализмът – първичният стадий на комунизма – набира популярност в международен план, като се възползва от дестабилизиращите аспекти, породени от глобализацията и глобалистичните фактори.
След Втората световна война левите сили в европейските страни продължават да се разрастват. Социалистическият интернационал, който се застъпва за демократичен социализъм, включва политически партии от повече от сто държави. Тези партии идват на власт в различни държави и се разпространяват в по-голямата част от Европа, като провеждат политики на щедро социално подпомагане, високо данъчно облагане и увеличаване на държавната собственост.
Глобализацията става причина за изчерпване на американската промишленост, свиване на средната класа, стагнация на доходите, поляризиране на богатите и бедните и разцепление на обществото. Това значително подпомага нарастването на популярността на левицата и социализма в САЩ ипрез последното десетилетие измества глобалния политически спектър рязко наляво. Левите сили насърчават антиглобалистките настроения, като приписват вината за световните несполуки на капитализма и пропагандират социалистически политики.
След Студената война антитрадиционните тенденции проникват в развитието на икономическата глобализация, като целта е да се подкопае суверенитетът на икономическите основи на всяка страна. Човешката алчност, някога ограничавана и управлявана в рамките на общностите, е интернационализирана и така се превръща в мощна глобална сила. През последните няколко десетилетия западните финансови сили прехвърлят богатството, натрупвано от обществото в продължение на няколкостотин години, за бързото изграждане на икономиката на континентален Китай след пазарните реформи на ККП. ККП използва тези инвестиции, за да поддържа режима си, като същевременно обвързва чуждестранните бизнеси и лидери с корумпираната си система.
Като ръководител на комунистическите сили в света днес ККП се стреми да изгради социалистическа икономическа суперсила, като същевременно укрепва левите и комунистическите партии по света. Нейната тоталитарна система е преобърнала правилата на нормалната търговия и възнамерява да използва обогатяването, което получи от демократичните свободни пазари, за да ги завладее и подкопае отвътре. Икономическата сила на ККП стимулира и нейните политически и военни амбиции, тъй като тя се опитва да изнесе своя авторитарен комунистически модел в целия свят. Ако разгледаме глобализираната стратегия на ККП от гледна точка на Маркс, Ленин и Сталин, днешният свят разполага с много от условията, необходими за комунистическа революция.
2. Икономическа глобализация
Икономическата глобализация включва интеграцията на веригите на световния капитал, производство и търговия, която започва през 40-те и 50-те години на ХХ век, узрява през 70-те и 80-те години и се превръща в глобална норма през 90-те години. Движещите сили са международните агенции и корпорации, те искат разхлабване на регулациите и контрола, което да позволи свободния поток на капитали и стоки.
На повърхността икономическата глобализация е насърчавана от западните държави с цел разпространение на капитализма по света. За съжаление обаче глобализацията се е превърнала в средство за разпространение на комунистическия призрак. По-конкретно глобализацията стана причина западните държави да предоставят финансова подкрепа на китайския режим, създавайки взаимна зависимост между капиталистическата пазарна икономика и социалистическата тоталитарна икономика на ККП. В замяна на икономическите ползи Западът жертва своята съвест и универсални ценности, докато комунистическият режим разширява контрола си чрез икономическа принуда.
a. Дестабилизиращи ефекти на глобализацията
В процеса на глобализацията, и по-специално на глобализацията на националните икономики, са създадени големи международни организации, договори и разпоредби. На пръв поглед изглежда, че става дума за разширяване на капитализма и свободния пазар. Но в действителност тенденцията работи в посока на единна система за икономически контрол, която е в състояние да издава заповеди, определящи съдбата на предприятията в много държави. След установяването на този международен финансов ред се оформя и тенденцията развитите страни да оказват дългосрочна икономическа помощ на развиващите се страни – в съответствие с третата цел на Сталин, спомената по-горе.
По отношение на отпускането на финансова помощ международните финансови организации, например Световната банка, обикновено прилагат макроикономически интервенционизъм, който е не само авторитарен, но и подкопава свободния пазар. Той също така пренебрегва социалните, културните и историческите условия на страната получател. Резултатът е намаляване на свободата и националния суверенитет, както и засилване на централизирания икономически контрол. Американският учен Джеймс Бовард пише, че Световната банка „значително е насърчила национализацията на икономиките на страните от Третия свят и е увеличила политическия и бюрократичния контрол върху живота на най-бедните от бедните“. [5]
Икономическата глобализация допринася и за развитието на хомогенна глобална култура, което води до широко уеднаквяване на потребителските тенденции и унифицирани механизми на производство и потребление. Много малки предприятия и такива, свързани с местни етнически групи, просто биват заличени от вълната на глобализацията. Все повече хора губят средата или стимулите да се занимават свободно с търговия в границите на собствените си държави.
Тъй като напредъкът в комуникациите и пътуванията правят света по-свързан, изглеждаше, че глобализацията ще донесе финансов просперитет и демократични ценности на цялото глобално село. В много случаи стана точно обратното.
Развиващите се страни станаха част от глобалната производствена верига, което води до отслабване на икономическия им суверенитет, а в някои случаи и до държавен провал. Някои страни са се натоварили с дългове и необходимостта да посрещат погасителните вноски, което фундаментално разкъсва основите на свободната капиталистическа икономика в тези страни.
Глобализацията отслабва развиващите се страни и по други начини. В началото на 2000 г. Ямайка отваря пазарите си и започва да внася големи количества евтино мляко. Това прави млякото по-достъпно за повече хора, но също така води до фалита на местните млекопроизводители, които не са в състояние да се конкурират на фона на потока от евтин внос. В Мексико са разположени многобройни заводи за лека промишленост, но след като Пекин е приет в Световната търговска организация (СТО), повечето от тези работни места са преместенйи в Китай, който може да конкурира Мексико по отношение на промишления капацитет и разходите за труд. По време на азиатската финансова криза през 1997 г. Тайланд отваря слабата си финансова система за международни инвестиции, което води до временен просперитет. Но когато чуждестранните инвеститори си заминават, тайландската икономика спира. Съседните на Тайланд държави също са засегнати от негативни последици.
В много развиващи се страни с богати природни ресурси се вливат чуждестранните инвестиции, но за местните жители са генерирани много малко икономически ползи. Глобализацията претендира, че носи демокрация в развиващите се страни, но в действителност тя е дала възможност на корумпирани служители, докато в голямата си част населението е оставено да се бори за оцеляването си.
Както заявява професор Дани Родрик от Училището по управление „Джон Ф. Кенеди“ в Харвард, глобализацията представлява „трилема“: „Не можем да преследваме едновременно демокрация, национален суверенитет и икономическа глобализация.“ [6] Това е фаталният недостатък на глобализацията и е черта, която лесно се използва от комунизма.
Ползите и възможностите, които носи глобализацията, често са ограничени до малък брой елити. В много страни глобализацията е задълбочила неравенството, като на пръв поглед няма дългосрочни възможни решения.
б. Как глобализацията улеснява разпространението на комунистическата идеология
Комунистическата идеология на егалитаризма и етосът на борбата се разпространяват по света благодарение на глобализацията. Тя ерозира националния суверенитет, изостря регионалните сътресения и засилва архетипните марксистки конфликти между „потисника“ и „потиснатите“, които левите използват като идеологически оръжия в борбата срещу свободния пазар, частната собственост и други аспекти на „старото общество“.
Поляризацията на богати и бедни, създадена от глобализацията, генерира самоподдържащ се цикъл. В западните страни огромният отлив на работни места и цели индустрии превръща ниските и средните класи в жертви на глобализацията. В Съединените щати масовото изтичане на капитали и технологии към Китайската народна република (КНР) води до закриването на милиони работни места в производството, до загуба на индустрии и увеличаване на безработицата. От 2000 г. до 2011 г. са закрити 65 хил. фабрики и са загубени 5,7 млн. или 33% от работните места в производството. [7]
Разликата между богатите и бедните в Съединените щати се задълбочава от десетилетия. През последните тридесет години ръстът на средната работна заплата (коригирана спрямо инфлацията) се забавя, което води до появата на работещите бедни – тези, които работят или търсят работа през двадесет и седем седмици от годината, но чиито доходи са под официалното ниво на бедност. През 2016 г. 7,6 милиона американци са били причислени към работещите бедни. [8]
Тази поляризация предоставя благодатна почва за комунистически и леви движения. Икономическите проблеми оказват влияние върху всеки аспект на обществото, но търсенето на решение, основано на възприетото несправедливо разпределение на доходите, води до рязко нарастване на социалистическата идеология и на активизма за „социална справедливост“. Междувременно разширяването на социалните помощи на свой ред създава повече бедни семейства, пораждайки порочен кръг на намалена производителност и индивидуална зависимост от държавата.
От 2000 г. насам лявата идеология придобива все по-голямо влияние в Съединените щати, като младежите все повече се ориентират наляво по социални, икономически и политически въпроси. Към изборите през 2016 г. се забелязва нарастващо търсене на социализъм, както и засилваща се политическа поляризация. До голяма степен зад тези промени стои влиянието на глобализацията. В същото време, колкото по-големи изглеждат икономическите и социалните конфликти, от които страдат западните демократични общества, толкова по-триумфираща изглежда силата на комунизма на световната сцена.
За да постигне целите си, комунистическият призрак играе без угризения и от двете страни на проблема. Така заедно с напредъка на глобализацията се появяват и антиглобалистки кампании, белязани най-напред от мащабните насилствени протести в края на 1999 г. в Сиатъл срещу Министерската конференция на СТО. Три мащабни международни конференции през 2001 г. (Срещата на върха на Северна и Южна Америка в Квебек, Канада; Срещата на върха на Европейския съюз в Гьотеборг, Швеция; и Икономическата среща на върха на Групата на осемте в Генуа, Италия) също биват обсадени от такива демонстрации.
Световните антиглобализационни кампании привличат участници от най-различни среди. Огромното мнозинство от тях са блеви противници на капитализма като цяло, включително профсъюзи и екологични организации, както и жертви на глобализацията и хора в неравностойно положение. В резултат на това обществеността, независимо дали е привърженик или противник на глобализацията, в крайна сметка неволно служи на целите на комунизма.
в. Западен капитализъм: подхранване на Китайската комунистическа партия
Когато оценяват успехите на глобализацията, учените често цитират КНР, която бързо излезе на преден план като втората по големина икономика в света. Мнозина прогнозираха, че Китай в крайна сметка ще измести Съединените щати като най-голямата икономика в света. Докато Мексико, например, налага като свой модел производството на ниски цени, КНР се стреми да получи най-модерните технологии от Запада и след това да замени своите конкуренти. За целта компаниите от развитите страни са задължени да създават съвместни предприятия с китайски компании, за да продават на китайския пазар, което ККП използва за извличане на ключови технологии. Партията използва многобройни методи – от принудително прехвърляне на технологии до открита кражба чрез хакерски атаки. След като се сдобива с тези усъвършенствани технологии, КНР използва предимствата им, за да предлага на световния пазар продукти на ниски цени. С помощта на експортни отстъпки и субсидии континентален Китай побеждава конкурентите си с по-ниски цени от пазарните и нарушава реда на свободните пазари.
Докато повечето развиващи се държави са отворили вътрешните си пазари, ККП е създала множество търговски бариери за чуждестранните фирми, които оперират в Китай или търгуват с него. Въпреки това ККП извлича огромни печалби, като се възползва от правилата на СТО при приемането си през 2001 г., и едновременно с това се възползва от глобалния пазар, за да предлага китайски продукти на дъмпингови цени в чужбина. Партията отказва да отвори ключови отрасли – включително телекомуникациите, банковото дело и енергетиката – което на свой ред дава възможност на континентален Китай да се възползва от световната икономика, като същевременно не спазва поетите ангажименти.
Подкупен от икономическите печалби, западният свят си затваря очите и е глух за крещящите нарушения на човешките права, които ККП извършва, а международната общност продължава да показва щедро благоволение към режима. В разгара на глобализацията могъщият китайски комунистически режим, заедно с морално корумпираното китайско общество, нанася сериозен удар по пазарната икономика и търговските правила на Запад.
КНР пренебрегва правилата и се възползва от всички предимства на глобализацията. В известен смисъл глобализацията е като преливане на кръв за комунистическата партия, което позволява на залязващата комунистическа държава да се върне към действие. Зад манипулирането на глобализацията се крие скритата цел да се подкрепи ККП чрез преразпределение на богатството.
Глобализацията е процес на спасяване на ККП и ѝ дава нова политическа легитимност. Докато партията укрепва социалистическите си мускули с капиталистически хранителни продукти, Западът изпада в относителен упадък, което допълнително дава на ККП увереност в нейния комунистически тоталитаризъм и глобални амбиции. Възходът на континентален Китай също така силно развълнува множество социалисти и членове на левицата по света.
Докато икономиката ѝ расте, КНР засилва усилията си да завоюва силни позиции в световните икономически организации, включително СТО, Международния валутен фонд, Световната банка, Организацията на ООН за индустриално развитие и други. Когато служители биват назначени на важни постове в тези организации, китайските служители ги убеждават да сътрудничат на режима, да одобряват схемите на партията и да защитават нейните политики.
Режимът на ККП използва международните икономически организации, за да осъществява собствената си икономическа програма и корпоративен модел. Ако амбициите му не бъдат спрени, икономическите и политическите последици, които очакват света, ще бъдат катастрофални.
3. Политическа глобализация
Политическите аспекти на глобализацията включват засилено сътрудничество между държавите, създаването на международни организации и формулирането на международни програми и договори. След създаването на такива международни институции, както и на правила и разпоредби, които надхвърлят националните граници, тези организации са се превърнали в бази на международната власт, отслабващи националния суверенитет и ерозиращи културните, социалните и моралните устои на отделните нации. Използвайки каузата за световен мир и международно разбирателство, глобалистките институции целят да консолидират властта с цел постепенното развитие на комунистическата програма.
Комунистическият призрак насърчава и използва международните организации за укрепване на силата на левите фактори, като популяризира марксистката философия на борбата и изкривените определения на комунистическите режими за правата на човека и свободата. Глобализмът популяризира социалистически идеи в световен мащаб, включително опити за преразпределение на богатството и формиране на световно правителство, което в крайна сметка да постави цялото човечество под тоталитарно управление.
a. Разширяване на комунистическата политическа власт чрез ООН
Организацията на обединените нации, най-голямата международна организация, е създадена след Втората световна война, за да засили сътрудничеството и координацията между държавите. В качеството си на наднационална структура ООН е използвана от комунистическите силиза целите им да отслабят и премахнат националните държави. От самото си създаване ООН е компрометирана от ръководения от Съветския съюз комунистически блок и служи като инструмент за защита интересите на комунистическите режими.
При създаването на ООН и съставянето на нейната харта Съветският съюз е една от страните спонсори и постоянен член на Съвета за сигурност, който играе решаваща роля. Генерален секретар на Конференцията на ООН по въпросите на международната организация през 1945 г. е Алджър Хис, служител на Държавния департамент на САЩ и важен съветник на президента Франклин Д. Рузвелт. По-малко от пет години по-късно Хис е осъден за лъжесвидетелстване във връзка с обвинението, че е съветски шпионин. Хартата и конвенциите на ООН съдържат „задни вратички“, които са изгодни за комунистическите режими, за което голяма заслуга вероятно има именно Хис. Тези конвенции са били използвани за пряко или косвено насърчаване на комунистическите идеи и разширяване на комунистическата власт.
Ръководителите на много важни агенции на ООН са комунисти или съмишленици. Редица генерални секретари са били социалисти и марксисти. Например първият, Тригве Лие, е норвежки социалист, който първоначално получава силна подкрепа от Съветския съюз. Най-важната му задача е да се застъпи за приемането на КНР в ООН.
Неговият наследник, Даг Хамаршелд от Швеция, е социалист и симпатизант на световната комунистическа революция. Хамаршелд често се захласва по високопоставения служител на ККП Джоу Енлай. Третият генерален секретар, У Тхант от Бирма (известна също като Мианмар), е марксист, който вярва, че идеалите на Ленин са в съответсвие с устава на ООН. Шестият генерален секретар, Бутрос Бутрос-Гали от Египет, започва политическата си кариера при режима на Гамал Абдел Насър и преди това е вицепрезидент на Социалистическия интернационал. [9] Като се има предвид това, лесно е да се разбере защо ръководителите на комунистическите режими редовно се радват на благоразположение от страна на Организацията на Обединените Нации.
Най-висшата мисия на ООН е да поддържа световния мир и сигурност. Нейните мироопазващи сили се контролират от заместник-генералния секретар по политическите въпроси и въпросите за изграждането на мира. От четиринадесетте лица, заемали тази длъжност от 1946 до 1992 г., тринадесет са съветски граждани. Въпреки че Съветският съюз използва „опазването на световния мир“ като свой лозунг, режимът никога не се отказва от опита си да разшири комунистическата власт и няма интерес да допринася за световния мир. Истинската му цел винаги е била да превземе ООН, използвайки я като просоциалистическа организация за развитие на комунистическото движение. Комунистическото влияние е толкова силно утвърдено в ООН, че организацията действа като същински авангард на Съветския съюз. През 1963 г. директорът на ФБР Джей Едгар Хувър заявява, че комунистическите дипломати, назначени в ООН, „представляват гръбнака на руските разузнавателни операции в тази страна“.
Дори след разпадането на съветския блок комунистическото наследство в ООН остава широко разпространено. През 1991 г., в навечерието на разпадането на Съветския съюз, „Уолстрийт джърнъл“ съобщава: „Много от работещите в Секретариата или в мисии в близост до него твърдят, че комунизмът е оставил наследство в бюрокрацията на ООН. … „Той действа като жило на скорпион“, казва един от специалистите в ООН. „Скорпионът – социализмът от Източния блок – умира. Но жилото остава отровно и поразява нови жертви“. … [През годините] западните граждани, които са работили в ООН … са се оказали заобиколени от нещо, което мнозина наричат комунистическа мафия.“
Днес ККП използва ООН като пропагандна платформа. Например високопоставени служители на ООН, включително генералният секретар, насърчават инициативата на ККП „Един пояс, един път“ (OBOR) – глобална инфраструктурна и инвестиционна инициатива – като начин за справяне с бедността в развиващите се страни. В действителност инициативата е средство за ККП да разшири своята международна хегемония. OBOR доведе до дългови кризи в много държави; Пакистан например поиска от Международния валутен фонд помощ в размер на 6 млрд. долара заради дълга на страната, произтичащ от заеми по OBOR. Други бяха принудени да преотстъпят контрола върху своя ключова инфраструктура на КНР. Шри Ланка трябваше да отдаде под наем стратегическото си пристанище Хамбантота на Пекин за деветдесет и девет години, за да изплати дълга си. Освен това инициативата дава възможност на ККП да упражнява контрол върху политиката и икономиките на участващите държави, като същевременно подкопава правата на човека и демокрацията в тези държави. [12]
б. Подкопаване на хуманните идеали на ООН
ККП използва ООН като платформа за атака срещу демократичните ценности на Запада, като разчита на съюзите си с развиващите се страни, за да подкопае усилията на свободните нации да насърчават универсалните ценности. Поради манипулиране от страна на комунистически фактори ООН не само че не е направила почти нищо за подобряване правата на човека, но и се е превърнала в инструмент, използван от комунистическите режими, за да получат индулгенции за това, че самите те нарушават човешките праваа. Доре Голд, бивш посланик на Израел в ООН, твърди: „ООН не е добронамерен, а неефективен световен орган. Всъщност те ускориха и разпространиха глобалния хаос“. Голд изтъкна множество примери, сред които „ценностната неутралност“ на ООН и кухото звучене на „моралната еквивалентност“ и „моралния релативизъм“ (всички те са леви концепции, целящи да отрекат универсалните морални ценности); общата корупция в организацията; фактът, че на недемократични държави се позволява да притежават мнозинството от гласовете; и степента на контрол, предоставена на комунистическите режими. [13] Той нарича ООН „унизителен провал“, като пише, че организацията е „доминирана от антизападни сили, диктатури, държавни спонсори на тероризма и най-големите врагове на Америка“. [14]
Например на държави с лоши резултати в областта на правата на човека се позволява да станат членки на Съвета по правата на човека, което напълно компрометира стойността на прегледите на Съвета по правата на човека. Освен това КНР е подкупила много развиващи се страни, като си е гарантирала всички критики срещу политиката на комунистическия режим в областта на правата на човека да бъдат игнорирани. Тиранията на мнозинството в ООН я е превърнала в инструмент за комунистическите режими, който често блокира усилията на свободните държави да насърчават свободата и правата на човека. В резултат Съединените щати решават да се оттеглят от Съвета по правата на човека, който е превзет от авторитарни държави. Приетите т.нар. „международни конвенции“ не обвързват с нищо тоталитарните държави, които просто изричат лозунги и фрази, без да правят нищо за прилагането им.
Хартата на ООН е много подобна на съветската конституция и е в пряка опозиция на конституцията на САЩ. Целта ѝ не е да защитава човешките права, а да обслужва интересите на политическите лидери. По подобен начин съветската конституция повърхностно дава на гражданите някои права, но в действителност много конкретни закони са предвидени като „в рамките на закона“, което позволява на съветския режим произволно да лишава гражданите от техните права в съответствие със своите тълкувания на „в рамките на закона“. Хартата на ООН и различните договори и конвенции към него определят правата на човека по същия двусмислен начин. Например в Международния пакт за граждански и политически права твърдения като „всеки има право“ са прикрепени към разпоредби като „гореспоменатите права не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, които са предвидени в закона“. Това не е просто произволен или случаен избор как да се действа, а задна вратичка, съзнателно вградена от комунистическите сили.
Както пише Грифин: „Всъщност всяко едно право, описано в Пакта на ООН за правата на човека, може да бъде законно отказано, ако по мнението на политиците това е „необходимо за защита на националната сигурност или обществения ред, или обществената безопасност, или общественото здраве, или обществения морал, или правата, свободите или репутацията на другите“. Повечето войни и национални престъпления се извършват в името на една от тези [разпоредби]“. [15] За свободните държави е трудно произволно да лишават гражданите си от свобода, но комунистическите режими могат открито да се възползват от пропуски в законодателството на ООН за правата на човека.
в. Популяризиране на комунистическите политически идеи в световен мащаб
Комунистическият призрак, чрез своите агенти, многократно повдига глобални проблеми и твърди, че тези проблеми могат да бъдат решени само чрез международно сътрудничество и глобални властови структури. Истинската му цел е да установи световно правителство. Вследствие на това различните държави са ограничавани и регулирани все повече от нарастващ брой международни договори, като по този начин се отслабва националният им суверенитет.
Много групи подкрепят подобни международни властови структури и въпреки че тези групи не са непременно комунистически, техните твърдения съответстват на комунистическите цели – т.е. в крайна сметка да се премахнат отделните нации и да се установи световно правителство.
В шестнадесета глава подробно описахме как комунизмът използва исканията за защита на околната среда, за да прокара своята програма. Екологията върви ръка за ръка със стремежа да се отслаби националният суверенитет и да се популяризира наднационалната политическа власт. По случай Деня на Земята през 1970 г популярна тогава медийна фигура заявява: „Човечеството се нуждае от световен ред. Напълно суверенната нация е неспособна да се справи с отравянето на околната среда. … Следователно управлението на планетата, независимо дали става дума за необходимостта да се предотврати война, или за необходимостта да се предотврати окончателното увреждане на условията на живот, изисква световно правителство.“ [16]
В Манифест на хуманистите II от 1973 г. също се заявява: „Достигнали сме повратен момент в човешката история, в който най-добрият вариант е да се преодолеят границите на националния суверенитет и да се премине към изграждането на световна общност. … По този начин ние гледаме към развитието на система на световно право и световен ред, основани на транснационално федерално правителство.“ [17]
Всъщност създаването на Програмата на ООН за околната среда се осъществява именно поради факта, че според групата, застъпила се през 1972 г. за глобална конфедерация, екологичният проблем е световен проблем и затова призовава за разработване на глобални решения и създаване на глобална агенция за опазване на околната среда. Нейният първи директор е Морис Стронг, канадец със силни социалистически пристрастия.
На срещата на върха на ООН за Земята през 1992 г. в Рио де Жанейро (известна още като Конференция на ООН за околната среда и развитието) 178 правителства гласуват за приемането на Агенда 21. Този план от осемстотин страници включва теми, свързани с околната среда, правата на жените, медицинските грижи и т.н. Един влиятелен изследовател на околната среда, който става служител на Програмата на ООН за околната среда, казва: „Националният суверенитет – властта на една държава да контролира събитията на своя територия – е загубил голяма част от значението си в днешния свят, където границите редовно се нарушават от замърсяването, международната търговия, финансовите потоци и бежанците. … Нациите на практика преотстъпват части от своя суверенитет на международната общност и започват да създават нова система за международно управление на околната среда като средство за решаване на иначе неуправляеми проблеми.“ [18]
Повърхностно погледнато, много аргументи за световно правителство изглеждат разумни, но истинската им цел е да бъде разпространен комунизмът и той да доминира света. Комунистическите режими често публично осъждат намесата в делата на други държави, но същевременно активно участват в различните международни организации, които насърчават концепцията за световно управление.
По време на мандата си като генерален секретар от 1992 до 1996 г. Бутрос-Гали инициира бърз напредък в похода на ООН към световно правителство. Той призовава за създаването на постоянна армия на ООН и за правото да се събират данъци. [19] Съединените щати изразяват несъгласие Гали да получи втори мандат и можем само да си представим колко по-могъща щеше да бъде ООН днес, ако не беше тази намеса.
През 2002 г. генералният секретар Кофи Анан заявява: „В епохата на взаимозависимост глобалното гражданство е ключов стълб на прогреса“. Робърт Чандлър, бивш полковник от военновъздушните сили на САЩ и стратег на Белия дом, смята, че така нареченият от Анан напредък застрашава националния суверенитет и открива пътя за глобално гражданско общество под управлението на „огромна, безлика международна бюрокрация, която … ще принизи индивидите до статута на мравки-работнички в една социалистическа авторитарна вселена“. Програмите на ООН като „Обучение за култура на мира“ всъщност са организирани и наблюдавани от ултралеви хора, които според Чандлър са имали за цел да унищожат националния суверенитет. [20]
В книгата „Голият комунист“ от 1958 г. са описани четиридесет и петте цели на комунистите, една от които гласи „Насърчаване на ООН като единствената надежда за човечеството. Ако уставът ѝ бъде пренаписан, изисквайте тя да бъде създадена като световно правителство със собствени независими въоръжени сили“. [21] Световно правителство не може да бъде създадено в краткосрочен план; затова комунистите и глобалистите използват различни въпроси, за да създадат международни институции в различни области, след което насърчават единството на тези институции и продължават да пропагандират зависимостта от ООН.
г. Световно правителство и тоталитаризъм
Няма нищо лошо в това да си представяме един по-добър свят или бъдеще. Но стремежът към създаване на световно правителство, което да реши всички проблеми на човечеството, не се различава от заблуждаващата „диктатура на пролетариата“ или централното планиране, насърчавани от комунизма.
Застъпването за световно правителство, засилването на ролята на ООН, представянето на ООН като панацея за решаване на всички проблеми в днешния свят – всичко това е част от опита да се играе на Бог и да се организира бъдещето на човечеството. Ако бъде установен такъв режим, той неминуемо ще се превърне в тоталитаризъм от комунистически тип.
За да привлече държавите да се присъединят към него, световното правителство неизменно би предложило изкушаващи облаги, обещания за благоденствие и проект на глобална утопия за човечеството. Но неизбежният проблем, с който се сблъсква едно световно правителство, е как реално да прилага своите политики – било то политически, военни, икономически или други. За да прокара политиките си в глобален мащаб, такова правителство не би могло да приеме формата на свободна република като тази на САЩ; по необходимост то би било тоталитарен режим като този на Съветския съюз или КНР. Тази централизация би издигнала властта на правителството до несравнимо ниво, а контролът му над обществото би бил безпрецедентен. На този етап едно такова световно правителство не би се занимавало с постигането на консенсус между страните членки, нито пък би се съобразявало с поетите към тях ангажименти; вместо това то би се съсредоточило единствено върху силовото прилагане на своята политика.
В съвременния свят съществуват големи различия между държавите. В много страни няма нито ортодоксални вероизповедания, нито свободни общества, да не говорим за зачитане на човешките права или високи морални стандарти. Ако държавите се обединят, за да създадат световно правителство, то ще трябва да приеме най-ниския стандарт сред тях, като премахне всякакви изисквания, свързани с вярата и убежденията, морала и правата на човека. С други думи, на държавите ще бъде дадена свобода на действие по тези въпроси, тъй като концепцията за така наречения „неутралитет“ по отношение на религията, морала и правата на човека ще бъде използвана, за да ги обедини. Едно световно правителство неизбежно би насърчило една основна култура, за да обедини света, въпреки факта, че всяка страна има свои собствени културни традиции и религиозни вярвания.
От експертите, учените и държавните служители, които активно се застъпват за световно правителство, мнозинството са атеисти или такива, които имат прогресивни възгледи за религиозната вяра. Очевидно е, че световното правителство би имало за основна ценност атеизма – неизбежно следствие, като се има предвид, че комунизмът е силата, която стои зад идеята за световно правителство. Освен това, тъй като културните и езиковите различия между народите биха възпрепятствали глобалната власт, привържениците на световното правителство често се противопоставят на понятия като патриотизъм или регионализъм, които са от съществено значение за благосъстоянието на националните държави. Правителството на държава или регион, чиито жители нямат обща вяра и култура, би могло да разчита единствено на тоталитарно управление, за да остане на власт, а резултатът би бил загуба на индивидуалната свобода.
За да запази властта си, едно световно правителство би приложило насилствено и брутално идеологическо превъзпитание. За да предотврати фрагментацията или движенията за независимост на страните членки, световното правителство би засилило значително военните и полицейските си сили и би засилило контрола си върху свободата на словото и медиите.
В крайна сметка световното правителство би могло да се реализира само като тоталитарен проект, който се характеризира със същото поробване, малтретиране и унижение на гражданите, каквито се наблюдават при комунистическите режими днес и в цялата история. Но вместо да се ограничи до една-единствена държава, този тоталитаризъм ще обхване целия свят, оставяйки комунистическия призрак на практика безпрепятствено да изпълни плана си да поквари традиционната човешка култура, да изкорени вярата в божественото и накрая да унищожи самото човечество.
4. Културната глобализация: средство за покваряване на човечеството
С разрастването на културния обмен и капиталовите потоци по света различните изкривени културни форми, които комунизмът е установил през последното столетие – като модерно изкуство, литература и мисъл; изкривени развлечения, начин на живот и консуматорство – се предават в световен мащаб. По време на този процес традициите на различни етнически групи се прекъсват и се откъсват от първоначалния си смисъл, което води до кухи, упадъчни начини на живот, насочени към потребление и печалба, разрушаващи морала и обществото навсякъде, където са разпространени.
Вили Мюнценберг, германски комунистически активист и един от основателите на Франкфуртската школа, казва: „[Трябва] да организираме интелектуалците и да ги използваме, за да накараме западната цивилизация да се развони. Едва тогава, след като те покварят всички нейни ценности и направят живота невъзможен, ще можем да наложим диктатурата на пролетариата.“ [22] Всъщност, както е описано в предишните глави на тази книга, наследството на западната цивилизация е заменено от изкривената съвременна попкултура, а духовните ѝ ценности са до голяма степен изместени от вариации на марксизма. Глобализацията и глобализмът пренасят тази дегенерация във всички краища на земята.
В световен мащаб Съединените щати са водещи на политическата, икономическата и военната арена. Тяхната уникална позиция в тези области се пренася и върху американската популярна култура, която бива лесно приета и утвърдена от други държави и региони. След като прониква в семейния живот, политиката, икономиката, правото, изкуството, медиите и популярната култура – във всички аспекти на ежедневието в Съединените щати – комунизмът използва културната глобализация, за да изнесе тази покварена култура. Възприемана като най-новите, най-желани тенденции от Америка, тази култура се разпространява по целия свят. Чрез холивудските филми дори жителите на отдалечените консервативни села във вътрешността на Китай са научили, че самотното майчинство, извънбрачните връзки и сексуалната освободеност са „нормални“ аспекти на живота в „напредналия“ Запад. Рокендролът става изключително популярен по целия свят – от Еквадор в Южна Америка, през Малайзия в Югоизточна Азия, до Фиджи на тихоокеанските острови. В областта на образованието идеологията, залегнала в основата на общата учебна програма, създадена от културните марксисти, почти мигновено се отразява в учебниците за средните училища в Тайван. В един миг движението „Окупирай Уолстрийт“ в Ню Йорк чрез телевизионните екрани достига в най-отдалечените планински селища на Индия.
Културната глобализация е ураганът, който разнася изкривената култура на Запада и партийната култура на комунистическите тоталитарни режими по целия свят, като безмилостно помита традиционните ценности, от които човечеството се е ръководело в продължение на хиляди години.
a. Унищожаване на световните културни традиции
Всяка етническа култура има уникални характеристики и носи дълбокото влияние на своята специална история. Въпреки различията между етническите обичаи, всички те спазват едни и същи божествено дарени универсални ценности в своите традиции. След индустриалната революция технологичното развитие довежда до удобство и едновременно с това традициите биват определени от прогресивните среди като изостанали. Оценяването на всичко въз основа на неговата модерност, новост и „напредък“ – или дали има търговска стойност – вече е стандарт.
Комунизмът пропагандира ценности, които изглеждат благородни, но в действителност имат за цел човечеството да се откаже от традиционните ценности, като вместо тях ги замени с хомогенни и пропаднали съвременни ценности. Днешните т.нар. общи ценности, формирани от културния обмен в процеса на глобализация, не са от някаква конкретна традиция – те са модерни ценности. Елементите и ценностите, които се възприемат от глобализма, неизбежно следва да се отклоняват от традицията. Те включват само най-грубите елементи на съществуващото културно наследство, както и аспектите, които могат да бъдат комерсиализирани. Представите за „общата съдба на човечеството“ и „нашето общо бъдеще“ са резултат от такива изкривени ценности.
Най-ниският стандарт, който се признава по време на културната глобализация, се проявява в потребителската култура. Дизайнът и маркетингът на продуктите, водени от икономически интереси, са изцяло съсредоточени върху привличането на базовите инстинкти на потребителите. Целта е да се контролира човечеството, като се съблазняват, задоволяват и задоволяват повърхностните желания на хората.
Тази глобална консуматорска култура се използва за развала на традициите по множество начини. Първо, премахват се уникалните характеристики и значението на даден продукт, които произлизат от неговата етническа култура. С други думи, традицията се отнема от продуктите чрез декултурализация или стандартизация. Колкото по-отчуждена е една група хора от своето културно наследство и вяра, толкова по-податлива е тя на подобна опростена консуматорска култура. С течение на времето, чрез глобализацията, обичаите и идентичността на това население деволюират само до ниското ниво, необходимо за поддържането на евтина търговска култура, лишена от смисъл и морал.
Второ, глобализираната медийна индустрия и нейните монополи позволяват на комунистическите елементи лесно да се възползват от дегенериралите идеи, стоящи зад продуктите. Те рекламират повърхностните културни аспекти на продуктите и въвеждат марксистка идеология, докато ги рекламират. По този начин хибридизацията на културите чрез глобализацията се превръща в още един канал за популяризиране на комунистическата идеология.
Трето, глобалната култура превръща консуматорството в основна култура на обществото. Реклами, филми, телевизионни предавания и социални медии постоянно бомбардират потребителите с идеята, че не живеят истински живот, ако не консумират или не притежават определени продукти, или не се стремят да се забавляват по определени начини. Комунизмът използва различни средства и развлечения, за да подтикне хората да търсят задоволяване на основните си желания. Когато хората се отдават на тези желания, те се отдалечават от духовния замисъл, което ги води към отклонение от вековните им божествени вярвания и традиционни ценности в рамките на няколко кратки поколения.
Тъй като комунизмът бързо разпространява своята западнала идеология на фона на глобализацията, той използва стадния манталитет. С честото гледане на новини, социални медии, реклами, телевизионни предавания и филми хората са бомбардирани с различни антитрадиционни идеи и разкази. Така се създава илюзията, че тези влошени тенденции представляват глобален консенсус. Хората постепенно претръпват към щетите, нанесени от тези идеологии, тъй като извратеното поведение се възприема като модно и хората биват призовани да се гордеят с него. Злоупотребата с наркотици, сексуалната освободеност, дегенеративната музика, абстрактното изкуство и много други се разпространяват по този начин.
Съвременното изкуство е изродено и нарушава всички традиционни определения за естетика. Някои хора може и да са знаели това от самото начало, но след като произведенията на модерното изкуство постоянно се излагат в големите мегаполиси и се продават на високи цени, и когато медиите често отразяват мрачни и странни творби, нормалните хора започват да вярват, че те са тези, които са изпаднали от времето, и че именно техният вкус за изкуство трябва да се осъвремени. Под влияние на тази тенденция хората се научават да отричат вроденото си чувство какво е красиво и приемат отвратителната естетика на влошеното изкуство.
Всички видове упадъчна култура, маскирана като западна, понастоящем се разпространяват във всяко кътче на света. Холивуд, в частност, е основен носител на различни истории, които произтичат от културния марксизъм. Особеностите на филмовата индустрия позволяват тя да накара хората подсъзнателно да приемат нейните ценности. Както е описано в глава тринадесета, филмът има силата да изобразява завладяваща атмосфера, разкази и личности, потапяйки публиката в гледната точка на режисьора. Холивудските филми играят огромна роля във формирането на ценностите и светогледа на аудиторията.
В тази книга обсъдихме и как културният марксизъм е завладял западното образование (виж дванадесета глава) и на свой ред представя на чуждестранните студенти, избрали да учат на Запад, на различни леви идеологии. Когато се завърнат в своите страни, те разпространяват тези идеологии, които се възприемат като привлекателни, тъй като западните страни са по-напреднали в технологично и икономическо отношение. Така агресивните съвременни тенденции не срещат особена съпротива, тъй като се разпространяват и унищожават местната традиционна култура.
Тези модерни глобалистки ценности са станали повсеместни и масови и чрез корпоративната култура на мултинационалните корпорации. Тяхното насърчаване на сексуалната освободеност сериозно е подкопало моралните ценности на традиционното общество.
През 2016 г. голяма световна верига за търговия на дребно обявява, че съблекалните и тоалетните на магазините ѝ ще бъдат „приятелски настроени към транссексуалните хора“, което означава, че мъжете могат да влизат по желание в женските тоалетни или съблекални, ако се самоопределят като жени. Американската асоциация на семействата заяви, че тази политика е вредна за жените и децата, и призова потребителите да бойкотират компанията. До момента обещанието на асоциацията за бойкот на веригата магазини е събрало повече от 1,5 милиона подписа. [23] Бойкотите обаче станаха нереални, тъй като все повече компании в цялото общество възприемат такава политика. Комунизмът е в състояние да използва стадния манталитет, защото много хора нямат силна воля. След като човечеството се отклонява от божествено завещаните традиции, всичко става относително и се променя с времето. Съответно това може да бъде използвано в зависимост от ситуацията.
В условията на глобализация взаимното уважение и толерантността към различните национални култури се превръщат в основна тенденция. Комунизмът използва това, за да изопач понятието за толерантност и да превърне ценностната неутралност в „глобален консенсус“, като по този начин пропагандира изкривени идеи.
б. Ролята на ООН в разпространението на дегенеративни ценности
Член 13 от Конвенцията на ООН за правата на детето гласи: „Детето има право на свобода на изразяване; това право включва свободата да търси, получава и разпространява информация и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, устно, писмено или чрез печат, под формата на изкуство или чрез всякакви други средства по избор на детето.“ [24]
Някои учени задават въпроса: ако родителите не разрешават на децата си да носят тениски със сатанинска символика, това представлява ли нарушение на правата на децата? Имат ли децата право да избират как да говорят с родителите си? На децата може да им липсва преценка; ако извършат актове на насилие или нарушат етични норми, могат ли родителите да ги накажат? Тези притеснения не са без основание. През 2017 г. Онтарио, Канада, прие закон, който забранява на родителите да отричат желанията на децата си по отношение на изразяването на пола (т.е. децата могат сами да избират пола си). Родителите, които не приемат избраната от детето им полова идентичност, могат да бъдат считани за извършители на насилие над деца и децата могат да им бъдат отнети от държавата. [25]
През 1990 г. Световната здравна организация обяви, че хомосексуализмът не е психично заболяване, което значително повиши и даде тласък на ЛГБТ движението в световен мащаб. Южна Африка е първата държава, която внася нова конвенция в Съвета по правата на човека на ООН, която изисква признаването на сексуалната ориентация и половата идентичност да се използва като показател за спазване на човешките права. Конвенцията, първата, която беше пряко насочена към сексуалната ориентация и половата идентичност, беше окончателно приета. В действителност конвенцията нормализира това, което преди се е считало за изкривени идеи, като им придава същото значение като на естествените права.
По този начин комунизмът използва глобализацията, за да изкриви и унищожи традиционната култура и моралните ценности по всеобхватен начин. Това включва използването на развитите страни, световните предприятия и международните институции. Хората са потопени в повърхностното удобство на глобализирания начин на живот, но не осъзнават бързите трансформации, които настъпват на ниво идеология и съзнание. Само за няколко десетилетия тези напълно нови идеи са погълнали много части на света. Където и да отидат тези идеи, културата се променя – и дори най-старите и затворени държави не могат да избягат от тях. Ако тази тенденция продължи, самата цивилизация ще бъде загубена.
Традиционната култура е коренът на човешкото съществуване и важна защита за поддържане на моралните норми от страна на човешките същества. Тя е ключът хората да се върнат на праведния път и да бъдат спасени от своя Създател. В процеса на глобализация традиционната култура е изкривена и разрушена от подредбите на комунистическия призрак. Дългосрочната морална криза, пред която е изправена човешката цивилизация, е безпрецедентна.
5. Утвърждаване на националното наследство и универсалните ценности
Различните националности и държави съществуват от хилядолетия. Въпреки че населяват различни региони, имат различни социални форми и политически системи, използват различни езици и притежават различни културни и психологически качества, всички те споделят общи универсални ценности. Тези универсални ценности са сърцевината на традиционната култура на всички етнически групи.
В целия свят, особено след края на Студената война, представителите на комунизма както на Изток, така и на Запад, започват да използват международния политически, икономически и културен обмен и сътрудничество, за да разширяват и контролират глобализацията. Глобалистките институции насърчават дегенеративните ценности в почти всички страни по света, подпомагайки системното унищожение на универсалните ценности, традиционната култура и вярата в божественото от комунистическия призрак.
Като използва глобализацията в съчетание с други исторически процеси през последните няколко века, комунистическият призрак значително разширява властта си в човешкия свят.
През първата половина на ХХ в. комунистите завземат властта в Русия и Китай, избиват културните елити и унищожават традиционната култура на тези две огромни държави. След Втората световна война комунистическият лагер прониква в и контролира международни организации като ООН, злоупотребява с демократичните процедури, за да позволи на мнозинството да завладее малцинството, и използва пари, за да спечели малки държави в опит да използва наднационалната власт на ООН, за да разпространи своята политическа система по целия свят.
За малко повече от век след появата на комунизма на световната сцена тези транснационални политически и икономически сили придобиват огромна власт, застрашавайки суверенните държави навсякъде по света с програма за създаване на световно правителство.
Само със завръщането на традицията хората могат да възстановят националната си идентичност и суверенитет и да създадат хармонична международна среда, управлявана от възвишени универсални ценности. Това ще позволи на човечеството да прогони комунистическия призрак и да заживее под закрилата и благодатта на Небето.
Препратки
1. Карл Маркс и Фридрих Енгелс, „Немската идеология“, в Събрани съчинения на Маркс и Енгелс, том 5 (1932), достъпно чрез Марксисткия интернет архив на 4 май 2020 г., https://www.marxists.org/archive/marx/works/1845/german-ideology/index.htm.
2. Владимир Ленин, „Третият, комунистически интернационал“, в Събрани съчинения на Ленин, 4-то английско издание, т. 29 (Москва: Издателство „Прогрес“, 1972), 240-241, Marxists Internet Archive, достъпно на 4 май 2020 г., https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1919/mar/x04.htm.
3. Г. Едуард Грифин, Страшният господар: A Second Look at the United Nations (Appleton, WI: Western Islands, 1964), гл. 7.
4. William Z. Foster, Toward Soviet America (New York: Coward-McCann, 1932), гл. 5, Марксистки интернет архив, достъпно на 4 май 2020 г., https://www.marxists.org/archive/foster/1932/toward/06.htm.
5. James Bovard, „The World Bank vs. the World’s Poor“, Cato Institute Policy Analysis, no. 92, September 28, 1987, https://object.cato.org/sites/cato.org/files/pubs/pdf/pa092.pdf.
6. Dani Rodrik, The Globalization Paradox: Why Global Markets, States, and Democracy Can’t Coexist (New York: Oxford University Press, 2011), 19.
7. Робърт Аткинсън, „Защо 2000-те години бяха загубено десетилетие за американското производство“ (Why the 2000s Were a Lost Decade for American Manufacturing), IndustryWeek, 14 март 2013 г., https://www.industryweek.com/the-economy/article/22006840/why-the-2000s-were-a-lost-decade-for-american-manufacturing.
8. US Bureau of Labor Statistics, „A Profile of the Working Poor, 2016“, BLS Reports, юли 2018 г., https://www.bls.gov/opub/reports/working-poor/2016/home.htm.
9. Уилям Ф. Джаспър, „Глобалната тирания … Стъпка по стъпка: The United Nations and the Emerging New World Order (Appleton, WI: Western Islands Publishers, 1992 г.), гл. 4.
10. J. Edgar Hoover, цитиран в Griffin, Fearful Master, 48.
11. Амити Шлейс, „Communism Becomes Cronyism at the UN“ („Комунизмът се превръща в кронизъм в ООН“), The Wall Street Journal, 24 октомври 1991 г.
12. Colum Lynch, „China Enlists UN to Promote Its Belt and Road Project“ („Китай привлича ООН, за да популяризира проекта си „Пояс и път“), Foreign Policy, 10 май 2018 г., https://foreignpolicy.com/2018/05/10/china-enlists-u-n-to-promote-its-belt-and-road-project.
13. Dore Gold, Tower of Babble: How the United Nations Has Fueled Global Chaos (New York: Crown Forum, 2004), 1-24.
14. Доре Голд, цитиран в Робърт Чандлър, Светът на сенките: Чандър: „Възраждащата се Русия, глобалната нова левица и радикалният ислям“ (Вашингтон, окръг Колумбия: Regnery Publishing, 2008 г.), 403.
15. Грифин, Страшният господар, гл. 11.
16. Норман Къзънс, цитиран в Gary Benoit, „‘Earth Day’ – The Greatest Sham on Earth“, The New American, 21 април 2016 г., https://www.thenewamerican.com/tech/environment/item/23011-earth-day-the-greatest-sham-on-earth.
17. Американска хуманистична асоциация, „Хуманистичен манифест II“ (Вашингтон, окръг Колумбия: Американска хуманистична асоциация, 1973 г.), https://americanhumanist.org/what-is-humanism/manifesto2.
18. Хилари Ф. Френч и други, „След срещата на върха за Земята: The Future of Environmental Governance“, Worldwatch Institute 107, март 1992 г.
19. Джаспър, „Глобална тирания“, гл. 4.
20. Чандлър, „Светът на сенките“, 401-403.
21. У. Клеон Скоусен, Голият комунист (Солт Лейк Сити: Izzard Ink Publishing, 1958), гл. 12.
22. Вили Мюнценберг, цитиран в Bernard Connolly, The Rotten Heart of Europe: Мръсната война за парите на Европа (Лондон: Faber & Faber, 2013).
23. „Подпишете обещанието за бойкот на Target!“ Американска семейна асоциация, април 2016 г., https://www.afa.net/target.
24. Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека, „Конвенция за правата на детето“ (Женева: ООН, 1989 г.), https://www.ohchr.org/en/professionalinterest/pages/crc.aspx.
25. Грейс Кар, „Онтарио превръща неодобрението на избора на пол на дете в потенциално насилие над дете“, Daily Caller, 5 юни 2017 г., https://dailycaller.com/2017/06/05/ontario-makes-disapproval-of-kids-gender-choice-child-abuse.
Р
