От „Сигнал“ до Пиацола: пътят на Цветан Недялков

От случайно посещение в репетиционната на една рок група до сцените с най-големите музиканти – виртуозният китарист е солист в концерт, посветен на Астор Пиацола

Понякога големите музикални истории започват съвсем обикновено – с една улица, едни съседи и една китара.

Така започва и историята на проф. д-р Цветан Недялков – един от най-разпознаваемите български китаристи, чиято кариера преминава през поп, рок, джаз и класическа музика, театъра и киното. На 9 септември той ще излезе на сцената на Държавна опера – Стара Загора като солист в концерта „С почит към Пиацола“.

До него ще бъдат бандонеонистът Стоян Караиванов, диригентът Христо Павлов и Оркестърът на Държавна опера – Стара Загора.

Родителите на Цветан Недялков не са музиканти – баща му е строителен инженер, а майка му икономист. Но синът им отрано усеща, че музиката е неговият път.

Решаващият момент идва почти случайно. Данчо Караджов и музикантите от „Сигнал“ живеят на същата улица. По онова време групата репетира в стая в дома на един от тях. Един ден приятел води Цветан там.

„Като видях китарите, барабаните, изпитах такова силно вълнение!“, спомня си той.

Първоначално се насочва към ударните инструменти, но скоро китарата го завладява.

Първият му инструмент също има своя история. Братовчед му намира на тавана стара китара, разпаднала се на части. Баща му я сглобява с болт, без да знае, че корпусът трябва да бъде лепен. По-късно Цветан получава „Кремона“.

А първият му учител – Стефан Владимиров – по думите на музиканта „запалва пламъка“.

„Бийтълс“, „Дийп Пърпъл“, „Стикс“, „Лед Цепелин“ и „Сигнал“ оформят музикалния му свят. Само няколко години по-късно той вече е ученик в музикално училище, а след това – студент в Националната музикална академия.

Китарист без жанрови граници

Цветан Недялков завършва специалност „Поп и джаз изкуство“, а днес е професор и преподавател по поп и джаз китара в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Професионалният му път обаче трудно се побира в рамките на един жанр.

Той е концертирал като солист със Софийската филхармония и редица симфонични оркестри в страната, участвал е във фестивали като „Аполония“, „Варненско лято“, „Златният Орфей“ и Spirit of Burgas и е работил с музиканти от различни поколения и стилове.

Сред международните имена, с които е свирил, са Дзукеро, Manhattan Transfer, Judas Priest, Найджъл Кенеди, Крис Норман, Ищар, Джо Лин Търнър, Глен Хюз, Иън Гилън, Джон Андерсън и Ник Мейсън.

От „Ку-ку“ до голямата сцена

За много българи Цветан Недялков е познат и от телевизионния екран. Той е бил част от музикалните състави на „Ку-ку“, „Каналето“, „Хит минус едно“ и „Шоуто на Слави“, както и от редица музикални телевизионни формати.

Телевизионната популярност обаче е само една страна от неговата кариера.

Недялков е композитор, аранжор, преподавател и участник в различни музикални проекти. Част е и от „Акустично трио 3000“, с което през 2012 г. получава международната награда на американския независим лейбъл Indiacoustic за най-добър инструментален албум на годината.

За него музиката очевидно никога не е била въпрос на строго разделени жанрове.

Инструментът има собствен характер

Китарата за Цветан Недялков не е просто средство за изпълнение. Сред инструментите, на които свири, са Gibson, Fender и ръчно изработена Zemaitis – марка, свързвана с легендарни китаристи като Карлос Сантана.

Любопитна е и историята около зеления Fender Stratocaster, който Слави Трифонов избира по съвет на Недялков.

„Все питаше за цвета, а аз му казах, че няма значение“, разказва китаристът.

Зад подобни истории обаче стои не колекционерска страст, а професионалното отношение към инструмента – като към част от личния звук на музиканта.

Пиацола, китарата и бандонеона

На 9 септември тази китара ще се срещне с бандонеона на Стоян Караиванов в музиката на Астор Пиацола – композитора, който преобръща представите за тангото и го превръща в самостоятелен музикален свят.

В програмата са включени Histoire du Tango („История на тангото“), Doble Concierto para Bandoneón y Guitarra („Двоен концерт за бандонеон и китара“) и Las Cuatro Estaciones Porteñas („Четирите сезона на Буенос Айрес“). Специалната оркестрация е дело на Стоян Караиванов и Цветан Недялков.

Така на една сцена ще се срещнат три различни музикални гласа – бандонеонът, китарата и симфоничният оркестър. А от ще звучи Пиацола – музика, която отдавна е преминала границите на Аржентина и не се нуждае от превод.