В къщата-музей на Дан Колов в севлиевското село Сенник на 26-ти декември, рождения ден на големия борец, откриха негова восъчна фигура. Тя е с реалните размери на шампиона в най-силните му години и посреща гостите на входа на къщата-музей. Автор на статуята е Борис Борисов от Велико Търново. Там е окачен и триизмерен портрет на великия спортист, дело на Георги Врабчев. Инициативата е на Тихомир Благовестов, световен шампион по самбо и №1 в Европа по бойно самбо, бивш състезател по ММА, съобщават от сайта bgwrestling.bg.
Десетки почитатели на Дан Колов се събират в Сенник, за да почетат паметта му за поредна година. От кметството на родното му място благодарят на кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов и на всички дарители, отзовали се за направата на восъчната фигура и портрета, както „и на всички споделили с нас този паметен миг в историята на селото ни“.
Родът на Дан Колов е от тревненските села – здрави балканджии с пословична сила. Дончо е третото от четири деца. След ранната смърт на баща си отива на гурбет в Унгария, още ненавършил 13 години. В края на октомври 1909 година Дончо Колев Тревненски пристига в Америка с надеждата за по-добро бъдеще в „страната на неограничените възможности”. Без образование и квалификация, той се захваща с най-тежката работа първо в Ню Йорк, сетне в Скалистите планини и по поречието на Мисисипи, където получава медал „за достойна работа”. Млад и видимо силен физически, Дончо скоро изпитва първата тръпка от голяма победа – първо в любителска среща, а след това срещу професионален борец.С желязната му воля и огромното желание да се бори и побеждава са принудени да се съобразяват всички. Става известен в борбата свободен стил. Гастролира в Ню Йорк и Чикаго, Детройт и Филаделфия, Сан Франциско и Лос Анджелис и побеждава най-силните мъже по това време. Следват турнета в Аржентина и Бразилия, после Китай, където побеждава борец, наричан „Геният на борбата”. Получава покани за мачове и в Африка, а след това в Европа. С победа над Анри Деглан става европейски шампион по свободна борба и носител на диамантения пояс. Заради феноменалната му сила, издръжливост и пъргавина, както и бързината на мисълта му при избора и прилагането на хватки, пресата с уважение и възхита го нарича Кралят на ринга. Не става носител на световната титла, защото носителят ѝ Джим Лондос упорито отбягва двубой с българина. Многократно му предлагат да приеме американско гражданство, но той е непреклонен: „Не мога да се откажа от България никога”.
През април 1935 г., след прекарани 30 години в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си. През 1936 г. създава в София школа по борба на свое име. Най-мащабните му благотворителни акции в полза на родината са дарение от половин милион лева за закупуването на първия самолет на българските пощи и подпомагане изграждането на военното летище в Горна Оряховица.
Дан Колов умира в България на 27-ми март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в двора на църквата „Св. Иван Рилски“ в родното му село Сенник.
След 9-ти септември 1944 г. посмъртно получава званието „Заслужил майстор на спорта“, а от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва Международен турнир по борба „Дан Колов – Никола Петров“. На негово име е кръстен и един от най-престижните турнири в света, който следващата година ще бъде във Варна (23-26 януари).
