Днес, когато се прощаваме с него, остават песните, стиховете и споменът за един изключителен артист, който превърна изкуството в мост между хората
България се раздели с една от най-светлите си и вдъхновяващи личности. Михаил Белчев – творец с изключителна чувствителност и мащаб, чието изкуство беляза десетилетия – напусна този свят, оставяйки след себе си богато духовно наследство и неизличима следа в сърцата на поколения българи.
Името му се превърна в символ на изящното съчетание между музика и слово. Като певец, композитор и поет, той създаде свой неподражаем свят – свят на емоция, размисъл и човечност. Песните му не просто звучаха – те се преживяваха, превръщайки се в част от личната история на хиляди слушатели.
„Всяка песен носи някакво послание, всяка песен носи част от моята изповед, част от моите истини, част от моето присъствие на тази земя“, каза приживе поетът Михаил Белчев.
С повече от 200 текста и над 50 авторски песни, Михаил Белчев изгради репертоар, който днес е неделима част от културната памет на България. Сред тях изпъкват емблематични заглавия като „Булевардът“, „Къде сте, приятели“ и „Двойникът“, „По първи петли“ и „Не остарявай, любов“ – песни, които продължават да живеят чрез гласовете на водещи български изпълнители. Неговото творчество се отличаваше с рядка способност да улавя нюансите на човешката душевност и да ги превръща в изкуство.
Йорданка Христова сподели по кончината на твореца: „Скъпи мой, каквото и да кажа ще е малко, но не мога да не ти благодаря за виртуозните текстове, които ни подари. Благодаря ти за приятелството, за скромността, за деликатността, за красотата на поетичната ти душа! Ще ни липсваш неописуемо, а сянката ти в стената остава да стои красиво във вечността!”.
Талантът на Михаил Белчев далеч надхвърляше музикалната сцена. Той създава музика за театър, кино и документални продукции, а като сценарист и режисьор стои зад проекти като „Кръговрат“ и „Време е да те обичам“. Професионалният му път преминава през различни роли – артист, редактор, режисьор и културен деец, включително и като директор на Столична библиотека – институция, на която отдаде своята енергия и визия.
Признанието към неговото творчество е многократно засвидетелствано – носител на престижни отличия, сред които нееднократни първи награди от Златният Орфей, както и награда за цялостен принос. Осем поетични книги допълват неговия творчески портрет – свидетелство за дълбоката му връзка със словото.
Съюзът на артистите в България сподели в публикация: „Лек полет на един голям музикален артист, носител на „Икар” за цялостно творчество. Ще пазим спомена за него в сърцата си. Светла и вечна да е паметта му”.
Поклонението ще се състои на 9 април, четвъртък, от 13 часа в Народния театър „Иван Вазов”.
СЪДБА
Как да скрия от хората,
как да скрия от птиците
своето тъжно лице.
Как да скрия крилете си
в два ръкава на ризата
и те да станат ръце.
Как да скрия от ангела,
седнал бял до косите ми,
че няма как да летя.
Как да скрия от себе си,
колко нощи са минали,
без да сънувам жена.
Как да скрия живота си,
отпечатък на челото
и да се върна назад.
Само мисля, че струва си,
да не крия, че влюбен съм
и да я карам така.
Как да скрия иконата,
дълго шита от майка ми,
завършена пред смъртта.
Как да скрия и песните,
пети някога с татко ми,
без да заплача сега.
Как да скрия съдбата си,
мен избрала от всичките,
баща да бъда на син.
Вече мисля, че има кой,
шепа пръст върху моя гроб,
да хвърли и да прости.
