Част първа от серията анализи на „Световната онлайн конференция за борба с насилственото отнемане на органи“
Появяват се нови подробности за милиардната индустрия за принудително отнемане на органи в Китай, която е причинила смъртта на милион или повече „донори“.
Световната онлайн конференция за борба и предотвратяване на насилственото отнемане на органи, която се проведе между 17 и 26 септември, събра учени, юристи и политици от цял свят, които обсъдиха неопровержимите доказателства за злоупотребите на Китайската комунистическа партия (ККП) с трансплантации, извършвани най-вече срещу затворници на съвестта.
Но според участниците в срещата на върха ККП не е единственият извършител. Политическото, академичното и медийното мълчание на Запад, поради търговски съображения, е равносилно на съучастие. Целта на ККП да ерозира международните норми за съгласие, за да увеличи печалбата си от тази индустрия, трябва да бъде спряна, твърдят участниците, чрез по-решително противопоставяне на злоупотребите и законодателни мерки, включително чрез индивидуални санкции срещу членовете на ККП, които са най-отговорни, както и чрез прекратяване на международното обучение на хирурзи за трансплантации от Китай.
„Медицински геноцид“
Според организаторите на Световната среща за борба и предотвратяване на насилственото отнемане на органи, повече от един милион души са станали жертва на насилствено отнемане на органи, което може да се счита за „медицински геноцид“. Убийствата отговарят на определението за геноцид, дадено в Конвенцията на ООН за геноцида, което включва опити за изкореняване не само на раси, но и на религии, когато е налице намерение за това на държавно ниво.
Според Дейвид Матас, международен адвокат по правата на човека от Канада, „масовите убийства на затворници на съвестта заради органите им имат двойна цел за [китайската комунистическа] партия… Убийствата елиминират тези, които партията смята за свои политически врагове.“
Карлос Иглесиас Хименес, международен адвокат по правата на човека от Испания, потвърждава неговото становище: „Целта на ККП е да изкорени, физически да елиминира хората заради техните духовни убеждения – тези затворници на съвестта – като християни, тибетци, будисти и особено милионите практикуващи Фалун Гонг. Приоритетната цел е тяхното елиминиране, изкореняване, а това логично има конотации на престъпление [с размерите ] на геноцид“.
Според Тереза Чу, адвокат от Тайванската група на адвокатите на Фалун Гонг, „насилственото отнемане на органи не само се използва за извършване на … геноцид над практикуващите Фалун Гонг и етнически малцинствени групи, като уйгурите, но също така е замесено в огромни икономически печалби от трансплантации на органи, продажба на органи, трансплантационен туризъм и посредничество с органи“.
Принудителното отнемане на органи в Китай има финансов корен, тъй като вероятно е донесло милиарди долари приходи за китайските болници и стотици милиони под формата на данъци, които Пекин може да използва.
Лорд Хънт от Кингс Хийт, Лондон, нарече тази практика „комерсиализирано убийство“.
Всъщност това е масово убийство, извършвано в промишлени мащаби с участието на китайската армия. При внимателен прочит доказателствата за насилственото отнемане на органи в Китай много приличат на геноцид, като се има предвид, че то е насочено към определена религия, която държавата се стреми да изкорени.
Д-р Деклан Лайънс от колежа „Тринити“ в Дъблин заяви, че „трансплантацията на органи … се оценява като бизнес за милиарди долари годишно в Китай, а годишно в Народната република [Китай] се извършват между 60 000 и 100 000 трансплантации“.
Пациентите, които идват в Китай за трансплантации на органи, са от цял свят. Д-р Хуан Ши-уей от Тайван заяви, че „през последните 20 години над 4000 тайванци са отишли в Китай за трансплантация на черен дроб или бъбрек. Освен от Тайван, след 2000 г. хора от Южна Корея, Япония, Югоизточна Азия, Близкия изток и дори от западни страни се стичат в Китай, за да получат органи за трансплантация“.
Д-р Уелдън Гилкрийз, директор на онкологията в Медицинския факултет на Университета в Юта, заяви: „Подобно тежко и масово престъпление никога в историята не е било до такава степен в ръцете на медицинската общност.“
Хуан заяви, че от 2000 до 2006 г. китайските военни са поддържали банките за органи в страната, в които се съхраняват данни за „донорите“ на органи. След като през 2006 г. за първи път са публикувани доказателства, че практикуващи Фалун Гонг са били обект на принудително отнемане на органи, ККП започва по-ефективно да прикрива тази практика. През същата година Дейвид Матас и Дейвид Килгор, бивш член на канадския парламент, публикуват книгата си „Кървава реколта: Отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай“.
Чу разказва историята на жена на име Ани, която помага да се разкрие съществуването на насилствено отнемане на органи в Китай, на което стават жертва практикуващите Фалун Гонг. Ани е бивша съпруга на китайски лекар, който „отстранява роговици от живи затворници на Фалун Гонг“, и нейният разказ, разкриващ престъплението, предизвиква глобален шум, казва Чу.
Според Хуан трансплантациите са основният източник на приходи за някои болници в Китай, като една от тях в Пекин е регистрирала увеличение на приходите от трансплантации от 4,5 млн. долара през 2006 г. на 30 млн. долара през 2010 г. Той казва, че след 2007 г. уйгурите и други етнически малцинства също са станали жертви на насилствено отнемане на органи.
Фалун Гонг и уйгурите на прицел
Д-р Реймънд Скалетар, бивш председател на Американската медицинска асоциация, отбеляза по време на срещата, че Световната медицинска асоциация е заела позиция срещу насилственото отнемане на органи, включително от уйгури, които САЩ и Обединеното кралство са признали за жертви на геноцид.
„През 2020 г. Световната медицинска асоциация издаде декларация за предотвратяване и борба с престъпленията, свързани с трансплантации – заяви той. – Предишните резолюции осъдиха действията, описани в многобройните доклади за продължаващо нарушаване на тези етични стандарти от страна на КНР със задържаните членове на уйгурите и Фалун Гонг.“
Международна коалиция от пет групи с нестопанска цел – „Лекари срещу насилственото отнемане на органи“ (DAFOH) в САЩ, „Свобода на съвестта“ във Франция, Тайванската асоциация за международна грижа за трансплантираните органи, Корейската асоциация за етична трансплантация на органи в Южна Корея и Асоциацията за изследване на трансплантационния туризъм в Япония – организираха събитието.
Основателят на DAFOH и домакин на срещата на върха, д-р Торстен Трей, заяви на 15 септември, че целта на Пекин за отнемането на органи надхвърля границите на Китай. Тя е свързана с подкопаването на международните норми, изискващи съгласието на донорите, каза той пред телевизия Epoch TV. Подобна ерозия би била от полза за китайската индустрия за трансплантации на органи, която зависи от масовите и бързи доставки на органи от живи затворници на съвестта. „Така че Китай е силно заинтересован от разрушаването на тази система [на западната медицинска етика], за да превърне насилственото отнемане на органи в общ стандарт в трансплантационната медицина“ – заяви Трей.
DAFOH е номинирана два пъти за Нобелова награда за мир, а през 2019 г. получава наградата „Майка Тереза“ за социална справедливост.
През 2019 г. Лондонският трибунал за насилствено отнемане на органи в Китай разгледа доказателства, че тази практика е широко разпространена и е поддържана от държавата. Практикуващите Фалун Гонг, чиято религия китайският режим се стреми да изкорени, са хвърляни в затвора и превръщани в основен източник на органи, както признаха мнозина на Световната среща на върха.
Ключов компонент на религията Фалун Гонг е „истинността“, което ги прави лесни мишени за китайските власти, които просто чукат на вратите им и чакат самопризнанията им (за вярата им), според източник от Фалун Гонг.
Практикуващите Фалун Гонг също така избягват вещества като алкохол и тютюн, които биха могли да навредят на органите им, което ги прави оптимална мишена за неетични хирурзи, занимаващи се с трансплантации.
През 1999 г. в Китай е имало близо 100 милиона последователи на Фалун Гонг, по данни на държавните медии. На тях се гледа като на заплаха за държавата, тъй като надвишават броя на членовете на ККП по онова време и организират демонстрации срещу невярното представяне на практиката в китайските държавни медии. Според доклад на Хюман Райтс Уоч преследването започва сериозно след мобилизация на 25 април 1999 г. „По всички данни повече от 10 000 практикуващи, повечето на средна възраст, са се подредили в стройна колона около двете страни на Джонанхай – комплекса в сърцето на Пекин, където живеят и работят китайските лидери.“
Докато американското правителство и медиите обръщат голямо внимание на геноцида на Китай срещу уйгурите, по-малко внимание се отделя на подобния геноцид срещу Фалун Гонг. Това вероятно се дължи на три причини. Първо, Фалун Гонг се разглежда от някои учени като сравнително нова религия, която поради това е по-малко позната и получава по-малко съчувствие от страна на членовете на обществеността. Второ, геноцидът над уйгурите е насочен към по-утвърдената мюсюлманска религия. И трето, властите на ККП полагат целенасочени пропагандни усилия, за да обозначат Фалун Гонг с унизителния термин „секта“.
Андре Гатолин, сенатор от Франция, е съпредседател на Междупарламентарния алианс за Китай. Той сподели на срещата на върха, че тактиката на ККП да заклеймява Фалун Гонг като „секта“ е била ефективна за смразяване на дебата във Франция относно принудителните трансплантации на органи.
„Фактът, че жертвите на тези принудителни трансплантации най-често са последователи на религиозни малцинства като Фалун Гонг, представяни от китайското правителство като секта, винаги предизвиква недоверие сред нашето население… – заяви той. – Обвинението в сектантство звучи като анатема и често води до уволнение без обжалване. Това остава така, въпреки че Междуведомствената мисия за бдителност и борба със сектантските злоупотреби вече няколко пъти е посочвала, че Фалун Гонг не попада в тази категория.“
Междуведомствената мисия за бдителност и борба със сектантските злоупотреби е френска правителствена агенция, натоварена с анализа на сектите и защитата на техните жертви.
„Пекин изигра майсторски пропаганден ход, за да обгърне Фалун Гонг в образа на неприемлив и следователно незащитим“, казва Гатолин.
ККП се опитва по подобен начин да превърне уйгурите в анатема, определяйки законните им протестни дейности като „тероризъм“, въпреки че според авторитетен прочит на американското законодателство терористите са самата ККП. Американският адвокат по правата на човека Тери Марш и академикът от Чикагския университет Тън Бяо излагат този аргумент убедително в статия от 2020 г. в Journal of Political Risk, която включва обсъждане на насилственото отнемане на органи като един от видовете тероризъм, извършван от ККП.
Американският представител Стив Чабот (R-Ohio) отбелязва, че ККП е „основният извършител на насилствено отнемане на органи“. В качеството си на водещ републиканец в подкомисията по външни работи Чабот заяви, че следи отблизо „усилията на Пекин да преобрази света по модела на Китайската комунистическа партия“.
Като се имат предвид бруталните репресии на ККП срещу уйгури и тибетци, Чабот заяви, че „не бива да се изненадваме, че КНР под комунистическо ръководство се занимава с една от най-варварските практики в човешката история – насилствено отнемане на органи, за да донесе здраве и богатство на ККП и нейните приближени“.
Както посочва Трей, опасността за Запада е, че ККП може да стане толкова силна, че да успее да изнесе липсата на медицинска етика в световен мащаб.
Чабот добавя: „Светът, който се съобразява с ценностите на ККП, е свят, в който тези, които не се придържат към партийната линия, могат да бъдат вкарани в концентрационен лагер или да им бъдат взети органи. Това е визия за свят, в който никой не иска да живее. И това е визията за света, срещу която всички ние се борим.“
Дехуманизацията, която насилственото отнемане на органи изпълнява по почти буквален начин, е неразделна част от кампанията на ККП за терор и геноцид срещу Фалун Гонг.
Не е необходимо човек да бъде международен юрист, за да разбере, че бруталното потискане на Фалун Гонг, започнало през 1999 г., отговаря на определението на ООН за геноцид. А ръстът на трансплантационния туризъм в Китай в началото на 2000 г. съответства на началото на геноцида срещу Фалун Гонг. Двете неща са свързани. Принудителното отнемане на органи от Фалун Гонг е медицинско и основано на печалба средство за геноцид.
Напред към Част Втора
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
