Част втора от серията анализи на “Световната онлайн конференция за борба с насилственото отнемане на органи”
Световната среща на високо равнище за борба и предотвратяване на насилственото отнемане на органи подчертава мълчанието на медиите по отношение на едно от най-големите зверства на нашето време: индустрията за насилствено отнемане на органи в Китай, струваща милиарди долари.
Китайската комунистическа партия (ККП) злоупотребява с огромната икономическа мощ на Китай и кампаниите за политическо влияние в чужбина, за да заглуши световните медии и да повлияе на нациите и международните организации в световен мащаб по отношение на жестокостта на принудителното отнемане на органи, свързана с правата на човека. Срещата на върха, проведена между 17 и 26 септември, хвърли светлина не само върху този факт, но и върху това, което един от участниците нарече „дипломация на мълчанието“.
Въпреки неопровержимите доказателства Пекин отрича, че в момента извършва насилствено отнемане на органи и е принудил Световната здравна организация (СЗО) да подкрепи това становище. Но оценката на СЗО е погрешна. Според лорд Хънт в Обединеното кралство „през 2019 г. правителството на Обединеното кралство разкрива, че оценката на Световната здравна организация се основава на самооценката на Китай и че СЗО не е извършила собствена оценка на [китайската] система за трансплантация на органи“.
Организаторите на Световната среща на върха доказват, че натискът на ККП е намалил медийното отразяване на насилственото отнемане на органи в Китай, което е довело до това, че държавите и международните организации нямат стимул да предприемат скъпоструващите мерки, необходими за справяне с проблема.
„Много представители на новинарските медии не успяха да съобщят истината за това зверство, а вместо това се поддадоха на натиска на ККП и публикуваха платена пропаганда“, пишат организаторите на уебсайта на срещата на върха. „Обществата по целия свят са държани в неведение за опасностите от това да станат съучастници в престъпленията, свързани с насилственото отнемане на органи.“
Основателят на групата с нестопанска цел „Лекари срещу насилственото отнемане на органи“ (DAFOH) и домакин на срещата на върха, д-р Торстен Трей, заяви на 17 септември, че срещата на върха разглежда „ролята на новинарските медии и въпроса за цензурата. По подразбиране първата задача на новинарските медии е да съобщават факти и истини, но друг важен аспект на медиите е да свързват хората. През последните петнадесет години [откакто „Ню Йорк Таймс“ разказа за насилственото отнемане на органи в Китай] основните медии не успяха да свържат хората в свободния свят с жертвите на насилственото отнемане на органи в Китай. Това разделение между читателите и жертвите е друг, често пренебрегван аспект на цензурата.“
Трей отбелязва, че онлайн конференцията е опит да се преодолее разделението между гражданите и жертвите на насилственото отнемане на органи.
Д-р Уелдън Гилкрийз, директор на онкологията в Медицинския факултет на Университета в Юта, заяви пред участниците в срещата на върха, че обширните доказателства за насилствено отнемане на органи са останали непризнати от „по-голямата част от медицинската общност и всъщност от по-голямата част от света“.
Когато Гилкрийз прави опит да прекрати обучението на китайски лекари в собствения си университет с аргумента, че те вероятно ще използват знанията, за да убиват недоброволни донори, администрацията му се противопоставя, заявявайки: „няма съмнение, че насилственото отнемане на органи се случва, но заемането на позиция срещу голяма, силна държава като Китай може да бъде опасно както за нашата институция, така и за бакалавърските и магистърските програми, които обслужва нашият университет“. Казват още: „ако кажем нещо [за тези жестокости], Китай просто ще изпрати всичките си студенти в Тексас“.
Няколко други участници в срещата на високо равнище призоваха да се прекрати международното обучение на лекари от Китай в областта на техниките за трансплантация. Д-р Андре Гатолин, сенатор от Франция и съпредседател на Междупарламентарния алианс за Китай (IPAC), разкритикува „развитите страни, които в името на свещеното медицинско и здравно сътрудничество без предпазни мерки са пристъпили към трансфер на умения и технологии, довели до срамните злоупотреби, наблюдавани днес в Китай“.
Гатолин отбеляза, че Франция е „взела широко участие в обучението на многобройни китайски хирурзи в изключително деликатната техника на трансплантация на органи“. В резултат на това „доверието ни, което беше дадено твърде наивно, беше предадено. Не успяхме да изискаме право на контрол върху това, което можеше да се случи, а онези, които бяха измамени в името на споделянето на знания и на известна научна хуманност, все още отказват да признаят своята част от отговорността.“
Карлос Иглесиас Хименес, международен адвокат по правата на човека от Испания, заяви на срещата на върха, че западните правителства и международни организации не са били достатъчно твърди, за да се противопоставят на ККП и да осъдят насилственото отнемане на органи.
„Имаме много примери за това, ККП се е внедрила в толкова много международни организации: Съвета по правата на човека на ООН, Световната здравна организация, самата ООН, като по този начин гарантира, че всичко ще остане незабелязано, че всичко ще бъде скрито, че тези събития никога няма да могат да бъдат общо и публично известни на обществото и на целия свят. И те успяват да постигнат това със съучастническото мълчание на западните правителства, международните институции и международните организации“, заявява той.
Според бригадния генерал от ВВС на САЩ (в оставка) – Робърт Спалдинг, използването на методи за убеждение или принуда от страна на ККП срещу международните демократични процеси и обсъждането на принудителното отнемане на органи е равносилно на „политическа война“. Той заяви на конференцията на 19 септември, че политическата война, под формата на влияние чрез икономическите елити, се използва за обездвижване на демокрациите пред тези зверства.
Спалдинг каза: „Политическата война се използва за обезчувствяване, за отклоняване на всякаква критика на неща като: геноцида над уйгурското население, затварянето и контрола над хората в Хонконг, масовото лишаване от свобода и отнемането на органи от Фалун Гонг (практикуващи), както и откритото потискане на … някои елементи от китайското население, особено тези, от които … Китайската комунистическа партия се страхува.“
Франсоаз Хосталие, член на френския парламент, обяснява, че непризнаването на факта, че китайските лидери действат на основата на различни морални и етични принципи, се дължи на факта, че „Китай е неизбежен икономически партньор, който постига все по-големи успехи в много научни области и който поставя под свое господство все повече територии и държави. Съществува голям риск нашите изследователи, лекари, лаборатории, индустриалци и студенти чрез научен или икономически обмен да се окажат съучастници в нехуманните и престъпни практики на своите китайски колеги, които противоречат на всякаква етика, но без да го осъзнават.“
Херман Терч, член на Европейския парламент от Испания, разкритикува основните медии, че не изпълняват задължението си да отразяват престъпленията на ККП. „Критериите на медийния свят, който има хегемония над световната комуникация, са критерии, които през последните 50 години все повече се оформят в една посока, и именно в тази посока престъпленията, извършени от китайската диктатура, се третират по толкова благосклонен начин.“
Терч заяви, че критичните към ККП образи „изчезват от мрежите, не само в китайските мрежи, където не може да се намери нищо за тази трагедия отпреди 32 години [клането на площад Тянанмън], [но] и в западните медии, по желание на китайците или по желание на мнозинството от партньори на Китай, като например тези, които аплодират в Давос, тези, които аплодират Си Дзинпин, големите гиганти на големите предприемачи на огромните технологични компании, на големите мрежи, всички знаем имената им“.
Той продължи с думите, че сме снизходителни към престъпленията на ККП, защото „те произвеждат много там, защото имат много икономически отношения, защото се възхищават на модела, защото искат да приложат подобен модел“.
Според Терч демокрациите на Запад биха могли да потърсят отговорност от ККП, но „те предпочитат голям глобалистичен режим, в който всеки човек е анонимен и взаимозаменяем, а ние можем да отнемем органите на един човек и да ги дадем на по-висок купувач или на някой, който ни устройва по някаква причина“.
Икономическите интереси, според Терч, „карат тези западни елити да бъдат съучастници на Китайската комунистическа партия … за да скрият чудовищността на трансплантациите, които отнемат, не знаем колко хиляди политически затворници, обикновени затворници, хора от движението Фалун Гонг, дисиденти“.
Светът е длъжен да се изправи лице в лице с жестокостта, която представлява насилственото отнемане на органи. Фактът, че то се налага най-вече на силно уязвими групи от населението в Китай, а именно Фалун Гонг и потенциално и уйгурите, и че тези групи от населението са насочени към културно изкореняване, издига насилственото отнемане на органи до нивото на средство за геноцид според определението на ООН. Тъй като насилственото отнемане на органи е и търговска медицинска процедура, тези, които подкрепят правата на човека, са изправени пред съвсем нов вид престъпление срещу човечеството: медицински геноцид с цел печалба. Основните медии трябва да се справят по-добре с отразяването на този въпрос, защото в противен случай губят всякаква претенция да бъдат безпристрастна съвест на обществото.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
