|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Изминаха повече от две години, откакто Европа, а и светът, бяха разтърсени от бруталната реалност на завръщането на Русия към войната срещу Украйна. В продължение на много месеци, недоверчиви и объркани от своята наивност, европейските лидери се опитваха да приемат новия развой на събитията на своя континент. Както обикновено, те се опитваха да постигнат и двете, като се опитваха да предотвратят масирано нахлуване в Украйна и същевременно да запазят икономическите си интереси, като продължат да търгуват с Русия. И в двата случая се провалиха с гръм и трясък.
Неуспехът на Европа не е изненада. От създаването си Европейският съюз е голям пазар и икономическа сила без общи военни сили или политика, чиято сигурност зависи от Съединените щати. С течение на времето Европа се превърна от страна на военни завоевания в задължителна туристическа дестинация. Най-кръвожадният от континентите, чието население от векове се занимава основно с това да се убива взаимно, се ужасява от мисълта, че ще трябва да осигури военната си защита със собствени ресурси, без помощта на Съединените щати.
Заради войната в Украйна европейците за първи път говорят в един глас, за да осъдят агресията и да приемат общи мерки като икономически санкции срещу Русия или изпращане на финансова помощ и доставка на оръжия и боеприпаси в недостатъчни количества за Киев. Със скромните си средства те се опитват да се противопоставят на инвазията, която нарушава световния ред. Някои хора с дълга памет обаче се учудват на тяхното лицемерие, като се има предвид, че самият Запад реши да не предприема нищо и най-вече да не защитава Крим през 2014 г., което позволи на Путин да планира напълно спокойно нахлуването в останалата част на Украйна през 2022 г.
Колкото и да реват и да се вайкат европейците днес, те никога няма да посмеят да се противопоставят на Русия с главата напред по отношение на Украйна без участието на Съединените щати. В състояние на интелектуално объркване от 24 февруари 2022 г. насам европейските лидери не спират да обясняват на народите си как да спечелят войната, без никога да предприемат действия. Изпращането на сухопътни войски, както неотдавна няколко пъти предложи френският президент Еманюел Макрон, не намери разбиране сред европейските му съюзници.
За първи път западната дипломация се сблъсква със собственото си безсилие. Свикнали да постигат резултати чрез очертаване на „червени линии“, европейските политици след края на Студената война използваха неизпълнената заплаха толкова неинтелигентно, че враговете им я възприеха като жалка измама.
В продължение на десетилетия Европа губи инерцията, необходима за изграждането на военно силен континент, и сега времето ѝ изтича. Това осъзнаване е парадоксално. В миналото Европейската комисия прекарваше по-голямата част от времето си в осъществяване на интензивна законодателна дейност, която тровеше живота на гражданите и стопанските ръководители, вместо да укрепва обединението на нациите. Тези безбройни разпоредби понякога нямаха никакъв смисъл.
И така, докато светът беше разтърсван от кризи, Старият континент можеше да си отдъхне, защото Европейската комисия успя да се справи със заплахата, която представляваха прахосмукачките. В резултат на това моделите прахосмукачки с мощност над 1600 W вече не се предлагат на пазара в Европа, а от 2017 г. съгласно Регламент (ЕС) № 666/2013 [относно изискванията за екопроектиране за прахосмукачки] са забранени дори моделите с мощност над 900 W. Същото се отнася и за бананите. Регламент (ЕС) № 2257/94 на Брюксел предвижда, че за да бъдат продавани в ЕС, тези плодове не трябва да имат „необичайно изкривяване“. Това е една от директивите, които имат заслугата да ни припомнят много неприятната истина, че докато руснаците са конструирали танкове и ракети, европейските лидери са били по-загрижени за регулирането на размера и кривината на бананите.
Цената на толкова години бездействие по отношение на строителството на въоръжените сили е висока и Европа ще трябва да я плати до последната стотинка. Държавите-членки на ЕС имат общо повече от два пъти по-големи военни разходи от тези на Русия, но далеч по-малък военен потенциал. Последиците от Европа без отбранителни способности са огромни по отношение на нейната сигурност, способността ѝ да играе стабилизираща роля и най-вече способността ѝ да бъде признат и уважаван глобален играч.
Разбира се, ситуацията се е променила, както и реториката. Неотдавна европейските лидери най-накрая разкриха, че ще предприемат всички необходими корективни мерки. Но това е твърде малко и твърде късно. Русия вече е само на няколкостотин километра от страните от НАТО. Ако не се стигне до извънредни преговори, Третата световна война изглежда неизбежна, а докато Украйна гори, европейците броят стотинките си. Икономическата ситуация далеч не е благоприятна. Европейската икономика изостава и перспективите за подобрение се отдалечават. Последните икономически прогнози предвиждат среден ръст от 0,8% през тази и 1,4% през следващата година за еврозоната и съответно 1% и 1,6% за Европейския съюз като цяло. Според прогнозите на Европейската комисия дори БВП на икономическия „двигател“ Германия се очаква да нарасне само с 0,1% през тази година.
Същевременно БВП на Русия нарасна с 5,4% на годишна база през първото тримесечие на 2024 г., икономиката на Китай нарасна с 5,2% през 2023 г., при 3% през 2022 г., а икономиката на САЩ нарасна с 2,5% през 2023 г., при средна прогноза за растеж от 2,2% през 2024 г. Тези данни са особено важни във военно време. Икономиките са жизнената сила на войната и както всички войни, войната в Украйна е преди всичко война на производителността.
Санкциите срещу Русия се провалиха благодарение на изгодни договори, подписани по-специално с Индия и Китай. С икономика, изцяло ориентирана към военните усилия, Русия произвежда около 250 000 артилерийски снаряда месечно или около 3 милиона годишно. За година това производство е почти три пъти по-голямо от това на всички западни държави, участващи в процеса на предоставяне на военна помощ на Украйна, тъй като САЩ и Европа могат да произведат само 1,2 млн. снаряда годишно за Киев.
Трябва да се посочи, че въпреки усилията на Запада този избор започва да се усеща на място. Това е така въпреки доставките на високотехнологични оръжия и военни системи за Киев. Проблем номер едно са боеприпасите. На практика това означава огромни разлики в броя на ежедневните удари. Например руските сили изстрелват около 10 000 снаряда на ден, докато украинската страна – само 2 000.
Тази непреодолима ситуация обаче едва ли е изненадваща. Руската промишленост е поставена в услуга на политическата цел. Това далеч не е така в Европа. Нека не забравяме максимата на Карл фон Клаузевиц, че войната е просто продължение на политиката с други средства. Следователно военната стратегия трябва да бъде подчинена на политическата цел и да бъде подкрепена от икономическата мощ.
Войната е най-старото занимание на човека и за лидерите винаги е било по-лесно да започват войни, отколкото да ги спират и да установяват мир. Трудността се крие във факта, че един държавен глава може да започне война, но за сключването на мир са необходими поне двама. А в момента столовете около масата за мирни преговори в Украйна остават отчайващо празни, защото нито една от страните, участващи в конфликта, няма интерес от стабилен мир. Така че украинците ще трябва да чакат, докато масово умират, тъй като шансовете за мирни преговори се отлагат ad vitam aeternam.
Ситуацията се развива бързо и Китай печели надмощие
Слушайки речта на китайския президент Си Дзинпин по време на посещението на Путин миналата седмица, в която той говори за своя план от дванадесет точки за траен мир в Украйна и в света, ми идва наум тази мисъл на Стефан Цвайг: „Докато не са готови, деспотите, които се готвят за война, имат на устата си само думата мир“.
Това е конфликт, в който европейците са губещи, но не и Китай, който ще се възползва от украинската криза, за да разшири влиянието си в Европа, на Балканите и в Азия. Думите винаги са много важни в дипломацията. За Китай опасенията на Русия във връзка с Украйна трябва да бъдат взети под внимание и макар че първоначално Китай беше готов да подкрепи Русия само срещу евентуални западни санкции, той внимателно избягваше да се ангажира с каквато и да е открита подкрепа за Русия. Това вече не е така и Пекин не проявява сдържаност в подкрепата си за Москва.
Играта за влияние е в ход. От няколко години Пекин е обвиняван, че провокира напрежение в азиатския регион, като засилва контрола си върху островите и рифовете в Южнокитайско море. През последните месеци Китай засили и натиска си върху Тайван. Когато Китай гледа на кризите като цяло, той винаги търси възможности, от които да спечелят всички. В случая с Украйна Пекин има няколко струни на лъка си, всички много опортюнистични за комунистическия режим.
Геополитическите предимства за Китай са пропорционални на страховете на Запада. Подкрепата на Китай за Русия плаши западняците, които виждат в нея предизвикателство за световния ред. От американска страна анализът отива още по-далеч, като се прави паралел между Украйна и Тайван. Вашингтон с право поставя под съмнение подкрепата на Пекин за Москва, като предполага, че въоръжената намеса в Украйна дава на Китай идеи в индо-тихоокеанския регион за поемане на контрола върху няколко спорни острова и за дестабилизиране и поемане на контрола върху Тайван.
Китайските лидери очевидно са достатъчно умни, за да се възползват от отслабването на Европа, но и от изтощението на Русия, а играта на глупаци, която се разиграва зад кулисите, в момента е в тяхна полза.
Санкциите срещу Русия само отвориха вратата за огромния апетит на Китай за газ, нефт и други природни ресурси, които вече няма да се изнасят от Русия за Европа, а за Китай. Кой отново е спечелил? Китай. Още по-лошо, кой успя да изгради излъскания образ на разумна свръхсила, загрижена за мира и развитието: отново Китай. Кой ще продължи да държи всички карти, когато става въпрос за решаване на бъдещето на Азиатско-тихоокеанския регион, след като е демонстрирал така наречената си геополитическа и стратегическа мъдрост? Отново Китай.
Дори и в най-смелите си мечти Мао Дзедун и Джоу Енлай не биха могли да си представят, че за толкова кратък исторически период, според китайските представи, на Китай ще бъде позволено, дори ще бъде насърчаван, да играе първостепенна международна роля на посредник и влияние в двустранната и многостранната дипломация, с изключително влияние в рамките на ООН и далеч извън нея.
Съединените щати в необичайното положение да бъдат превъзхождани
В действителност през последните две години президентът Путин разви интересите си в света дори по-лесно, отколкото се очакваше. Маневрите му бяха улеснени от президента Байдън, който се отдалечи от традиционно силните реакции и бдителност, характерни за американската мегасила.
Въпреки предоставената финансова и военна помощ, преструването, че икономическите санкции могат да спрат мащабна военна експанзия, беше жалък жест и Украйна плаща висока цена за стратегическите грешки на основните си съюзници. Слабостта на администрацията на Байдън само насърчи руските действия, които далеч не са приключили. След епизода със светкавичното завземане на Крим Путин търпеливо изчака 8 години, преди да действа отново в Украйна. В Съединените щати нито един президент не разполага с такова пространство за планиране и маневриране, именно затова, когато са на власт, американските президенти не трябва да проявяват и най-малката слабост към който и да е държавен глава, още по-малко към ядрена сила.
За първи път в историята си американските и европейските лидери се сблъскват с рисковете от незападна универсализация, при която Европа вече няма да решава нищо. За европейците е трудно да приемат, че Европа вече не е основен играч, че историческата ѝ слава отдавна е отминала и че вече не е в центъра на световната политика. На Европа ѝ е трудно да приеме, че бъдещето ѝ никога няма да бъде толкова светло, колкото миналото ѝ, че колосалното ѝ его от колониалното минало никога няма да може да се задоволи с подчинената ѝ роля на мини-сила в контекста на китайско-американската конкуренция. Следователно Европа оттук нататък е обречена на блуждаеща незначителност, без да има голяма тежест, а американците и китайците имат интерес да видят как Русия се изтощава и отслабва чрез войнствените си усилия. Ето защо Съединените щати ще продължат да подкрепят Украйна, а Китай ще продължи да подкрепя Русия. Балансът на атомната люлка винаги е по-лесен с двама, отколкото с трима.
Възгледите, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
