Скоковете в цените на енергията и сътресенията в пролива Хормуз доведоха до по-висока инфлация и задълбочиха рисковете пред най-голямата икономика в Европа
На фона на войната с Иран германското министерство на икономиката намали наполовина прогнозите си за растеж за 2026 и 2027 г.
„Очакваното за тази година икономическо възстановяване отново ще бъде забавено от външни геополитически сътресения“, заяви германският министър на икономиката Катерина Райхе в публикация във Facebook от 22 април, в която представи пролетната прогноза на Германия.
Правителството очаква растеж от 0,5% за 2026 г. – по-ниско от по-ранната прогноза от 1% – и намали прогнозата си за растеж за 2027 г. от 1,3% на 0,9%.
Федералното министерство на икономиката и климатичните действия допълни, че конфликтът в Близкия изток, и „най-вече“ затварянето на Ормузкия проток, е довел до недостиг и поскъпване на енергията и други суровини, което засяга както компаниите, така и домакинствата в Германия.
Министерството вече очаква инфлацията да се повиши до 2,7% тази година и до 2,8% през 2027 г., спрямо 2,2% миналата година.
„По-нататъшното икономическо развитие е свързано със значителни несигурности и зависи в голяма степен от развоя на конфликта в Близкия изток“, добави министерството.
Германия, най-голямата икономика в Европа, известна с квалифицираната си работна ръка и висококачествения си износ, вече се сблъскваше с немалко пречки още преди конфликта с Иран.
След като САЩ и Израел нанесоха удари по Иран на 28 февруари и иранският режим започна да атакува търговски кораби в отговор, корабоплаването през пролива Хормуз, който минава покрай иранското крайбрежие, почти замря.
В Германия съчетанието от енергийни кризи, политическа нестабилност и свиваща се конкурентоспособност вече застрашава дългогодишния статут на страната като водеща индустриална сила в Европейския съюз.
След две години на свиване през 2023 и 2024 г. и стагнация през 2025 г., страната се бори с последиците от загубата на евтин руски газ, закриването на емблематични заводи на Volkswagen и ожесточената конкуренция от по-евтините китайски електромобили.
Икономическите сътресения отново повдигнаха въпроса за залегналата в конституцията „спирачка на дълга“.
Въведена през 2009 г. по времето на канцлера Ангела Меркел с цел да не се натоварват бъдещите поколения, „спирачката на дълга“ не оставя място за структурно задлъжняване, освен при извънредни обстоятелства – тогава се допуска структурен дефицит от до 0,35% от брутния вътрешен продукт.
По време на локдауните заради COVID-19 Германия взе заем от около 470 милиарда евро, като временно спря действието на „спирачката на дълга“.
Тъй като икономическите перспективи бяха преразгледани надолу, правителството ще може да заеме допълнителни 2,7 млрд. евро за бюджета за 2027 г., тъй като сега се очаква растежът да е по-слаб от първоначално заложения.
Германският министър на финансите Ларс Клингбеил се стреми да представи първия проект на бюджета за 2027 г. до края на месеца.
На 20 април Федерацията на германската индустрия (BDI), която представлява 39 браншови организации, заяви, че конфликтът с Иран добавя нови рискове за влошаване на ситуацията – по-скъпа енергия, по-широк ценови натиск и смущения в корабоплаването и логистиката.
„От 2022 г. насам промишленото производство в Германия спада всяка година. За 2026 г. вече не очакваме възстановяване, а стагнация“, заяви президентът на BDI Петер Лайбингер.
В целия Европейски съюз производството се очаква да нарасне само с 0,5% тази година заради войната, се посочва в изявлението.
В сряда Европейската комисия заяви, че иска напълно да се откаже от газа.
Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен посочи, че нанесените от войната в Иран щети върху газовата инфраструктура в Близкия изток ще задържат цените на нива по-високи от очакваното за „няколко години“.
„Дори най-оптимистичният сценарий, при който войната свърши много скоро, си остава лош сценарий“, каза той.
„Наистина трябва да се освободим от зависимостта си от газ възможно най-бързо. За нас това означава да ускорим прехода към по-чиста енергия.“
Ройтерс допринесе за този материал.
