Потребителите могат да настроят приложението за проверка на възрастта с паспорт или лична карта
Официални представители на Европейския съюз обявиха ново приложение за проверка на възрастта, предназначено да защити децата в интернет. Това се случи в момент, когато правителствата по целия свят се борят с въпроса как да ограничат достъпа на непълнолетни до вредно дигитално съдържание, без да накърняват личната неприкосновеност или свободния достъп до информация.
Хена Виркунен, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия по технологичен суверенитет, сигурност и демокрация, заяви в изявление от 15 април, че приложението е технически готово и ще позволи на потребителите да доказват възрастта си, без да споделят чувствителни лични данни.
„Нашето решение се основава на доказателство с нулево разкриване“, каза тя, добавяйки, че потребителите ще запазят „пълен контрол“ над данните си при достъп до услуги с възрастови ограничения.
Виркунен уточни, че този подход не изисква от платформите да сканират паспорти или лицеви данни.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен описа приложението като „напълно анонимно“ в изявление от 15 април и допълни, че потребителите могат да го настроят с паспорт или лична карта.
„Така че вече няма извинения“, каза фон дер Лайен. „Европа предлага безплатно и лесно за използване решение, което може да предпази децата ни от вредно и незаконно съдържание.“
Съобщението се появи на фона на по-широки глобални усилия за регулиране на достъпа на децата до социалните мрежи.
Няколко държави, сред които Австралия, Франция, Гърция, Дания, Испания и Словения, обявиха или вече въведоха подобни ограничения. Австралия стана първата страна, която забрани използването на социални мрежи от деца под 16 години – това се случи през декември 2024 г.
Опозиция
Организации за защита на цифровите права и гражданските свободи реагираха остро срещу инициативата на ЕС за проверка на възрастта. Те изтъкнаха, че тя рискува да подкопае основни онлайн свободи, без да допринесе реално за безопасността на децата. Фондацията „Електронна граница“ заяви, че подобни изисквания принуждават потребителите да „жертват анонимността, личната неприкосновеност и сигурността си само за да имат достъп до законно съдържание“. Организацията описа тези мерки като форма на цензура, която може да засегне непропорционално уязвимите общности.
От своя страна Open Rights Group твърди, че регулаторите тласкат платформите към все по-инвазивни инструменти – като биометрични сканирания и проверки на самоличността – въпреки техническите им ограничения, рисковете от злоупотреба с данни и данните, че потребителите лесно намират начини да заобиколят ограниченията. Според организацията инициативите като тази на ЕС крият опасност от постепенно разширяване на онлайн наблюдението, без да е доказана реалната им ефективност.
В Съединените щати не е приет федерален закон, забраняващ социалните мрежи за деца под 16 години. Въпреки това, според Асоциацията на доставчиците на услуги за проверка на възрастта, към февруари поне 17 щата бяха приели закони, регулиращи достъпа на непълнолетни до социалните мрежи или т.нар. „пристрастяващи фийдове“.
Според Европейската комисия седем държави вече тестват версии на системата за проверка на възрастта.
„Франция, Дания, Гърция, Италия, Испания, Кипър и Ирландия са начело. Те планират да интегрират приложението в националните си електронни портфейли“, заяви фон дер Лайен.
Виркунен заяви, че планира да създаде механизъм за координация на равнище ЕС по-късно през април, за да се гарантира единно прилагане във всички държави членки. Целта, по думите ѝ, е изграждането на обща система, а не „27 различни“.
ЕС също така възнамерява да публикува кода на приложението като отворен, което ще позволи на частни компании да разработват съвместими решения, при условие че отговарят на изискванията за поверителност и техническите стандарти.
„Интернет трябва да бъде безопасно място за нашите деца“, заяви Виркунен. „Място, където те могат да учат, да се развиват и да общуват.“
„Безпрецедентни мерки“
Виркунен заяви, че ЕС е предприел това, което тя нарече „безпрецедентни мерки“ срещу TikTok заради функции като безкрайното превъртане, автоматичното възпроизвеждане и алгоритмичната персонализация. По думите ѝ тези функции са създадени, за да задържат вниманието на потребителите възможно най-дълго – особено на децата.
„Посланието е ясно: в Европа TikTok ще трябва да промени фундаменталния си дизайн“, каза тя, подчертавайки, че ЕС „отказва да прави компромиси с [благополучието] на нашите деца“.
Тя добави, че подобни действия се предприемат и срещу Facebook, Instagram, Snapchat и платформата за бърза мода Shein, както и срещу четири неназовани порнографски сайта, за които ЕС твърди, че не разполагат с адекватни механизми за проверка на възрастта.
Регулаторите обосноваха засилените мерки с твърдението, че много платформи не са успели да предотвратят достъпа на непълнолетни до вредно или неподходящо съдържание.
Резултати от проучвания
Ефективността на забраните в социалните мрежи остава под въпрос, а първите резултати от проучванията са противоречиви.
Проучване на YouGov, публикувано на 17 март, установи, че 59% от пълнолетните австралийци смятат, че забраната за лица под 16 години е дала резултат – нагласа, която изследователите описаха като предпазлив оптимизъм.
Преди въвеждането на забраната 77% от пълнолетните са изразявали тревога за онлайн рисковете, пред които са изложени децата – кибер тормоз и достъп до вредно съдържание. Въпреки това някои родители съобщиха и за негативни последици: задълбочаване на цифровото неравенство, преминаване към по-слабо регулирани платформи и отслабване на социалните връзки сред децата.
Отделно проучване, публикувано на 13 април от базираната във Великобритания организация с нестопанска цел в областта на онлайн безопасността Molly Rose Foundation, повдигна сериозни въпроси относно реалното прилагане на забраната.
Организацията установи, че 61% от австралийските деца на възраст между 12 и 15 години, които са имали акаунти преди забраната, са запазили достъп до поне една от ограничените платформи.
Проучването показа също, че платформите често не премахват профилите на непълнолетни – много деца съобщиха, че срещу техните акаунти не е предприето никакво действие.
Половината от анкетираните заявиха, че забраната не е променила нищо по отношение на онлайн безопасността им, а 14% казаха, че се чувстват дори по-малко защитени.
Фондация „Моли Роуз“ заяви, че резултатите поставят под съмнение ефективността на пълните забрани и предупреди, че те могат да създадат „илюзия за безопасност“, без да решават реалните проблеми, свързани с начина, по който са проектирани самите платформи.
Правителствата продължават да търсят алтернативни подходи. На 25 март Обединеното кралство обяви шестседмичен пилотен проект с участието на 300 семейства, в рамките на който ще бъдат тествани мерки като забрани за социални мрежи, ограничения на екранното време и дигитален вечерен час.
Официалните представители заявиха, че програмата цели да установи какво работи на практика, преди да се вземе решение за национална политика.
