Със сигурност всички сме си мислили, че ЦРУ наистина управлява Съединените щати, включително и много медии. Може би това е вярно от десетилетия, а ние просто не сме го знаели. Ако е така, нека просто кажем, че това би обяснило огромна част от това, което иначе е било забулено в тайна.
Как би било възможно това? Знанието е сила, а тайното знание е пълен контрол. Дори фалшивото знание означава власт и контрол, както разбрахме при фалшивото разследване „Рашагейт“ в началото на мандата на президента Доналд Тръмп. Те преследваха новата администрация в продължение на години по напълно фалшив сценарий, в който Русия по някакъв начин е накарала президента Тръмп да бъде избран.
Да, това през цялото време беше разузнавателна операция, пряко насочена към сваляне на избори, „цветна революция“ на наша собствена земя.
Как смее една агенция, която не е избрана от народа и отбягва надзора и публичната отчетност, да се поставя над Конституцията и върховенството на закона? Това се случва от много десетилетия, тъй като агенциите придобиват все по-голяма власт, дори до степен да наложат пълно блокиране на Съединените щати и дори на света под фалшив претекст.
Нищо от това не може да бъде проверено именно поради свързаната с това секретност. Не е сякаш разузнавателната общност ще изпрати съобщение за пресата: „Демокрацията в Америка е илюзия. Ние знаем, защото контролираме почти всичко, а освен това се стремим да контролираме още повече“.
Недоверчивите сред нас ще отвърнат: Вижте какво казвате! Вашата конспиративна теория не може да бъде потвърдена. Колкото по-малко доказателства имате за нея, толкова повече вярвате в нея. Как, за Бога, можем да спорим с вас? Позицията ви наистина не е правдоподобна, но няма какво да направим, за да ви убедим в обратното.
Нека да признаем точката. Все пак нека не отхвърляме теорията напълно. Въз основа на статия в „Ню Йорк Таймс“, която се появи миналата седмица, тя съдържа повече от зрънце истина. Статията е озаглавена „Кампанията поставя Тръмп и шпионските агенции на сблъсък“ (Campaign Puts Trump and the Spy Agencies on a Collision Course).
„Дори като президент Доналд Тръмп демонстрираше враждебността си към служителите на разузнаването, представяйки ги като част от политизирана „дълбока държава“, която иска да го хване“, се казва в статията. „А след като напусна поста си, това недоверие прерасна в открита враждебност с потенциално сериозни последици за националната сигурност, ако бъде избран отново.“
Нека да сме наясно. Ако разузнавателната общност, ръководена от ЦРУ, не е „дълбоката държава“, то какво е?
Освен това е доказано многократно, че „дълбоката държава“ всъщност иска да го хване. Това дори не е спорно. Всъщност няма причина тези журналисти да пишат горепосоченото, сякаш президентът Тръмп по някакъв начин е обхванат от някаква необоснована параноя.
„Сега Тръмп е на път да се сблъска с разузнавателната общност. … Резултатът е сложна и вероятно дестабилизираща ситуация, каквато Съединените щати не са виждали никога досега: дълбоко вкоренено подозрение и презрение от страна на бивш и може би бъдещ президент към същите хора, на които ще разчита за най-деликатната информация, която ще му е необходима, за да изпълнява ролята си, ако бъде избран отново“, се посочва в статията.
Изчакайте малко. Искате да ни кажете, че всички предишни президенти са имали добри отношения с ЦРУ? Това е доста интересно да се знае. И също така дълбоко обезпокоително, тъй като ЦРУ управлява смяната на режими по света от много дълго време и сега е пряко замесено в политиката на САЩ на най-близко ниво.
Всеки президент, който отговаря на изискванията си, би трябвало да има абсолютно враждебни отношения с подобна агенция, дори само за да установи ясен граждански контрол върху правителството, без който не е възможно да се каже, че живеем в конституционна република.
А сега, според „Ню Йорк Tаймс“, имаме човек, който се стреми към президентския пост и не се подчинява на агенцията, а това е дестабилизиращо и дълбоко проблематично. Кой предполага, че наистина управлява тази страна?
Дали самият вестник „Ню Йорк Таймс“ е виновен за най-крайната конспиративна теория, която можете да си представите, или просто излага фактите, които познаваме? Предполагам, че е второто. В този случай всеки един американец трябва да бъде дълбоко разтревожен.
Безумно, нали? Що се отнася до фразата „невиждано досега“, трябва да се въздържим. Какво ще кажете за Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Андрю Джаксън, Джеймс Полк и Калвин Кулидж? Всички те са били предишни президенти, според учебниците по история, които хората някога са чели.
По онова време не е имало ЦРУ.
Трябва да се допусне, че когато „Ню Йорк Таймс“ казва „невиждано досега“, има предвид в следвоенния период. И това съвсем спокойно може да е вярно. Джон Ф. Кенеди им се противопостави. Това го знаем със сигурност. Загадките около убийството му няма да бъдат напълно разгадани, докато не получим документите. Но все повече нараства консенсусът, че това убийство всъщност е било преврат, извършен от ЦРУ, послание, изпратено като урок за всеки наследник на този пост.
Помислете за това: Днес живеем в страна, в която повечето хора с готовност признават, че ЦРУ вероятно са убили президента. Удивително.
Интригуващо е, че в този късен момент знаем, че „Аферата Уотъргейт“ не е бил това, което изглеждаше, а именно безстрашни медии, които държат правителството под отговорност. Дори проницателните наблюдатели по онова време вярваха на мейнстрийм разказа. Сега разполагаме с множество доказателства, че и това не е било нищо друго освен атака на „дълбоката държава“ срещу президента, който е загубил търпение към нея и е провокирал поредния преврат.
Цялата заслуга е на моя гениален баща, който по онова време разсъждаваше в тази посока. Бях много млад и имах само най-бегла представа за това, което се случваше. Но си спомням много добре, че той беше убеден, че Ричард Никсън е бил вкаран в капан и несправедливо е бил изгонен от поста си не заради лошите неща, които е вършил, а заради това, че се е противопоставил на „дълбоката държава“.
Ако собственият ми баща, който не е особено политическа личност, е знаел това със сигурност по онова време, това трябва да е било силно схващане дори тогава.
Чувате, че тези агенции – ЦРУ е една от тях, но има и много други – нямат право по закон да се намесват във вътрешната политика. На този етап и след толкова много опит това ми се струва като нещо като шега. От многобройни доказателства и лични свидетелства знаем, че ЦРУ манипулира политически фигури, разкази и резултати от много дълго време.
Доколко ЦРУ е замесено в журналистиката днес? Е, може да се предположи, че като традиционно либерален вестник самият „Ню Йорк Таймс“ би бил силно скептичен към ЦРУ. Но тези дни те публикуваха дълга поредица от агресивно защитни статии със заглавия като „Оказа се, че дълбоката държава е страхотна“ и „Правителственото наблюдение ни пази“. Към списъка можем да добавим и последната статия.
Така че нека просто го кажем: „Ню Йорк Таймс“ е ЦРУ. Както и „Mother Jones“, „Rolling Stone“, „Slate“, „Salon“ и много други популярни издания, включително големи технологични компании като „Google“ и „Microsoft“. Пипалата са навсякъде и са все по-очевидни. Операция „Присмехулник“ беше само началото. Мрежата е навсякъде, а практиката на манипулиране на новините е напълно нормализирана.
След като започнете да развивате способността да виждате маркировката, просто не можете да не я видите, ето защо хората, които мислят и пишат за това, след известно време могат да ви се сторят луди.
Замисляли ли сте се, че може би крекоманите са напълно прави? Ако е така, не трябва ли да се стремим да подкрепим кандидат за президент, който има враждебни отношения с разузнавателната общност?
Всъщност това би трябвало да е минимален стандарт за квалификация. Просто няма как да възстановим гражданския контрол върху правителството и конституционното управление, докато тази агенция не бъде напълно овладяна или напълно премахната.
Възгледите, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно тези на „Епок Таймс България“.
