След дипломатическия успех с островите Кук администрацията на Тръмп трябва да продължи сътрудничеството в региона
САЩ и Островите Кук сключиха през август 2025 г. общо споразумение, за изследване минералите на морското дъно. Така намерението на администрацията на Тръмп да утвърди Америка като международен лидер в дълбоководното извличане на минерали отбеляза реален прогрес. Това ново сътрудничество е ответен удар срещу все по-разширяващия се набор от съглашения между Островите Кук и Китай, които дават предимство на Китай при участието им в дoбиването на редки ресурси. Преговорите на САЩ удрят по интересите на Китай в малката държава и трябва да мотивират американските политически водачи да продължат офанзивата, за да осигурят влиянието на Запада в Тихоокеанския регион.
Сътрудничеството на Китай с островите Кук при разработването на минерали от морското дъно остава ограничен по отношение на експлоатацията, но затвърждава репутацията на Китай като индустриален лидер. През февруари е подписан меморандум за разбирателство (MOU) между двете държави за формиране на Общ комитет за морско сътрудничество по въпросите за минералите на морското дъно. Той трябва да управлява обещаното сътрудничество по изследването и споделянето на технологии. Меморандумът е подписан във връзка с по-голямо всеобхватно стратегическо партньорство (CSP) с Пекин, което включва теми от инфраструктура през околна среда до образователни стипендии.
Наскоро подписаното споразумение с Америка потвърждава общия интерес двете страни да си партнират в изследването на морското дъно. Според прес съобщението САЩ и островите Кук са „с извънредно благоприятни възможности да работят заедно, за да осигурят, че изследването и развиването на минералите по морското дъно се ръководи от златните стандарти на науката и най-добрите прaктики.“ По детайлите на партньорството все още текат дискусии, но документът ясно показва, че готовността на САЩ да предостави „експертиза в океанското изследване и технология“ за „богатите морски природни ресурси“ на островите Кук.
Извънредният закон за подводното минно дело на президента Тръмп от април 2025 г. декларира, че политика на САЩ е партньорството с „държави, развиващи минералите на морското дъно в райони под тяхната национална юрисдикция, включително ексклузивните им икономически зони“. Според оценки на Службата за минерални залежи на островите Кук, водите наоколо съдържат втория най-голям запас от богати на метали находища в света. Ще е победа, ако Америка си гарантира достъп до този ресурс. Макар свързани със САЩ фирми да водят в изучаването на тези ценни находища, китайските компании са сериозен конкурент в битката за ресурси, в която Пекин вече е водеща сила. Администрацията на Тръмп с право противопоставя на споразумението между Пекин и островната държава от февруари двустранни преговори между САЩ и островите Киу. Споразумението от август може да бъде врата към разширяване на сътрудничеството и да държи под контрол присъствието на Китай в региона.
САЩ признават островите Кук като независима държава през 2023 г., докато Китай поддържа официални отношения с островите от 1997 г. И все пак през май 2025 г. министърът на външните работи на островите Кук потвърждава, че най-близките партньори за държавата остава Нова Зеландия и Австралия, които са свързани по-скоро с Америка и предпазливи по отношение на Китай. Партньорството на островите с Китай предизвиква противоречиви реакции, като опозицията дори е внесла вот на недоверие към министър председателя скоро след сключването на сделката с Китай. Затова усилията на американския президент днес могат да донесат големи дивиденти в бъдеще.
Островите Кук са в свободен съюз с Нова Зеландия, но съглашенията с Китай създават разделение. Макар островите да водят самостоятелна външна политика, те са граждани на Нова Зеландия и имат новозеландски паспорти и обикновено се консултират с Уелингтън по важни въпроси от външната политика и сигурност. Правителството на Нова Зеландия не е доволно от преговорите на островите Кук с Китай и замразява финансиране за 10 милиона долара. Правителствен представител казва, че финансирането няма да бъде подновено, „докато правителството на островите Кук не предприеме конкретни стъпки, за да поправи отношенията и да възстанови доверието“. Подобно отношение не допринася за намаляване на напрежението и в този смисъл актът на президента Тръмп е стъпка в правилната посока.
САЩ имат териториална връзка с тихоокеанските острови чрез Гуам, Американска Самоа, Северните Мариански острови и Хавай. В замяна на икономическа помощ и други облаги, Споразуменията за свободна асоциация (COFA) дават на Съединените щати изключителното право да осигуряват отбраната на държавите Палау, Микронезия и Маршаловите острови. Но тази дългогодишна и силна връзка не е обезкуражила Китай.
Два от трите най-близки съюзника на Америка в Тихоокеанския регион, Палау и Маршаловите острови, признават Тайван като независима държава. Китайският натиск е особено силен върху Палау, който от години търпи нахлувания в ексклузивната си икономическа зона, както и атаки по туристическата си индустрия. В Палау са разположени американски военни съоръжения, а държавата е част от Втората островна линия, която започва на изток от Филипините и се простира от Япония до Индонезия, играейки важна роля в американската стратегия за сигурност в региона. През юни китайски самолетоносач си позволи да прекоси Втората островна линия, създавайки опасен прецедент.
Китай оказва натиск и върху други тихоокеански държави. От 2019 г. насам Кирибати, Соломонивоте острови и Науру са прекъснали икономическите си връзки с Тайван в замяна на официални връзки с КНР. Особено силни са връзките със Соломоновите острови, включващи сътрудничество в сферата на сигурността и правоприлагането. През май 2025 г. се проведе Третата среща между външните министри на Китай и 11 държави от Тихоокеанския регион. В този смисъл споразумението между САЩ и островите Кук е сериозна стъпка за утвърждаване на влиянието на САЩ в региона.
Затова споразумението за сътрудничество е важно да прерасне в дългосрочни действия. Дейвид Геренбек, шарже д’афер на Държавния департамент, спомена като възможни сфери на сътрудничество и развиването на общ бизнес, а също обща борба с международната организирана престъпност. Бреговата охрана на САЩ трябва да продължи сътрудничеството си с островите Кук при прилагането на морските закони, особено след като ексклузивната икономическа зона на островите Кук граничи с ексклузивната икономическа зона на Американска Самоа. Свободният съюз с Нова Зеландия ограничава възможното влияние на КНР върху островите Кук, но категоричната американска намеса ще бъде нова силна защита срещу машинациите на Пекин.
При ответния удар на нарастващото влияние от страна на Китай върху островите Кук, САЩ не бива да забравя и по-широката перспектива. Разработването на морското дъно може да стане печеливша индустрия в Тихоокеанския регион. След изпълнителната заповед на президента Тръмп Вашингтон би трябвало да се фокусира върху изграждането на партньорства и с останалите държави от Тихоокеанския регион. Кирибати, Тонга и Науру са възможни надеждни партньори. Америка следва проактивно да покаже интерес към държави от региона като Палау, които не харесват идеята за дълбокоподводно разработване на мини. Затова е добре, че в подписаното през август споразумение с островите Кук като основен принцип е включена „помощ за опазване на околната среда“.
И последно, за да защити партньорите си зад граница, Америка трябва да поработи и на вътрешния фронт. Разработването на американските минерални ресурси, както и възобновяването на американското корабостроене са важна част от политиките на САЩ, които ще и помогнат да запазят лидерството си в Тихоокеанския регион.
Общата декларация с островите Кук е подписана за 60-годишнината от самостоятелното управление на тихоокеанската държава. Това е доста повече от 28-те години сътрудничество с КНР. САЩ трябва да покажат, че истински уважават независимостта на своите партньори и че сътрудничеството с Америка ще доведе до добро бъдеще за държавите от Тихоокеанския регион.
Статията е мнение на Уайът Дж. Греко, докторант по обществена политика в Училището за обществена политика към Университета Пепърдайн. Той специализира Международни отношения и Национална сигурност, с фокус върху Тихоокеанските острови и Европа.
