В словото си към миряните патриархът призова за прошка, помирение и любов
На 1-ви февруари 2025 г., когато в България се навършват 80 години от деня на Народния съд, в църквата „Свети Седмочисленици“ софийският митрополит и български патриарх Даниил отслужи панихида в памет на убитите регенти – принц Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и на всички православни християни, станали жертва на комунистическия режим.
В панахидата съслужиха браницкият епископ Пахомий, ставрофорен иконом Николай Коцев – председател на храма, иконом Станко Дидов и йерей Димитър Събев от храмовото духовенство, иконом Николай Георгиев – ефимерий на параклиса „Св. цар Борис-Михаил“ (дворец „Врана“) и протойерей Димитър Кутлев. Молитвено участие взе Тивериополският епископ Тихон.
На панахидата присъстваха Цар Симеон Втори, княгиня Калина със съпруга Антонио Хосе Китин Муньос и синът им княз Симеон-Хасан, професор Огнян Герджиков – бивш министър-председател (2017) и бивш председател на Народното събрание (2001– 2005), близки на царското семейство, народни представители и общественици.
В памет на жертвите патриарх Даниил отбеляза:
„Днес, когато се навършват 80 години от присъдата на Народния съд над царските регенти, министри, депутати и царски съветници, може да се види какви са пораженията, които грехът нанася върху човека. Грехът внушава на човека да мисли себе си за прав дори когато действа в очевиден разрез с Божиите заповеди и човешките принципи на нравствеността. Когато това се разрасне в душата на човека до степен, че той вече се е поддал на омраза и е готов да извърши дори убийство, явно е, че такъв човек не само не е прав, но върши велики несправедливости.
През Септемврийското въстание и по-късно, с настъпването на комунистическия режим, често на противостоящите страни са заставали бащи и синове, близки и роднини. Противоборството, ненавистта и кръвопролитията до днес създават прегради и разделения в обществото. Причината за това човеците така лесно да се поддават на злобата и отрицанието е, че сме се отдалечили от вярата в Бога, забравили сме Христовите слова: без Мене не можете да вършите нищо [добро] (Йоан 15:5), доверили сме се на себе си, повярвали сме, че можем да създадем справедливо общество тогава, когато в нас живее несправедливостта.
Свидетелство на отдалечаването ни от Бога е повсеместната криза на ценностите в съвременния свят, ръководен от материалистични стремежи. Вървейки по този път, човеците не биха могли да намерят верния път към постигане на лично и обществено благо и кризата ще продължи да се задълбочава. Когато пренебрегваме и забравяме Законодателя, рано или късно стигаме до безпътица. Когато погледнем назад и видим през какви надежди и трудности сме преминали, не ще можем да си дадем отговор на въпроса „Защо беше всичко това?“
Нека, спомняйки си за царските регенти и за всички несправедливо осъдени и убити от комунистическия режим, да отправим молитви Бог да им прости прегрешенията, които те като човеци са извършили в своя живот. Нека обаче не допускаме неприязънта и гневът към хората, позволили злодеянията, да управляват нашите мисли и постъпки. Да чуем какво казва псалмопевецът: „Всички съгрешихме, станахме еднакво негодни“ (срв. Пс. 52:4) и самите ние да се обърнем към Бога и с това да дадем пример на останалите. Да положим начало на помирение в личния – а по този начин и в обществения, живот; да видим, че сме братя и сестри в Единия Бог, Който Сам пострада за нас и ни завеща да имаме не омраза, злоба и отмъщение, а любов помежду си. Бог да ни помага да преодоляваме разделението, да промисля за доброто бъдеще и добруване на народа и на нашето отечество България.“
