Коментар
Навършиха се 50 години, откакто Клаус Мартин Шваб, машинен инженер и основател на Световния икономически форум (СИФ), представи първия по рода си Манифест от Давос – призив към лидерите да си представят един по-добър свят, в който всички хора, богати и бедни, живеят в пълна хармония. Въпреки това, както много читатели знаят, всички утопии всъщност са дистопии. Пет десетилетия напред, а Шваб, който вече е мултимилионер, има намерение да превърне своята антиутопична визия в глобална реалност.
Въпреки че Шваб е спечелил много от капитализма, неговата организация СИФ изглежда се отвращава от икономическата и политическата система. Капитализмът е тясно свързан с равните възможности. Но за Шваб и неговите колеги равенството на възможностите просто не е достатъчно. Едно по-справедливо общество, настояват елитите в Давос, трябва да бъде изградено върху равенство на резултатите. За да се случи това, капитализмът трябва да бъде „преосмислен“, а индивидуалните свободи – отхвърлени. Нашата свобода, разбира се. Не и тяхната.
Заповядайте в капитализма на заинтересованите страни. Според 85-годишния Шваб единственият начин да се поправи „счупената“ световна икономическа система е да се издигнат потиснатите. Това звучи чудесно, докато не осъзнаете един доста брутален факт: за да се издигнат едни хора, трябва да се свлече цялото общество надолу. СИФ настоява, че обществото се нуждае от цялостна промяна на мисленето – от Голямо нулиране, ако щете. Ние, хората, трябва да преминем „от краткосрочно към дългосрочно мислене“, от „капитализъм на акционери към отговорност на заинтересованите страни“. За да стане това, екологичното, социалното и „доброто управление“ трябва да станат „измерима част от корпоративната и правителствената отчетност“. Не се заблуждавайте от неясния жаргон; съществуват зловещи мотиви.
Някои смятат, че този подход е чисто и просто социализъм. Това не е така. Това е швабизъм или социализъм с характеристики, типични за Шваб. За разлика от социализма, който е пропит от философиите на 18-ти и 19-ти век, швабизмът е пропит от философиите на 21-ви век. Социализмът е формулиран около идеята за паноптикума. Според теорията на Паноптикума хората могат да бъдат контролирани, ако вярват, че са под постоянно наблюдение, дори ако никой не ги наблюдава. В този постпаноптичен свят швабизмът е изграден върху основата на инвазивни технологии, мобилни или вградени в тялото устройства и биометрично наблюдение. Социализмът е лош, но швабизмът е многократно по-лош.
Първата, втората и третата индустриална революция са тясно свързани с капитализма и социализма. Четвъртата индустриална революция, поредното хрумване на Шваб, ще се определя от изкуствения интелект, интелигентните (тоест наблюдаваните) градове, самоуправляващите се автомобили, мозъчните модернизации, генетичното модифициране и нещо, наречено цифрово здраве.
В неотдавнашна публикация Шиам Бишен, „ръководител на отдела за формиране на бъдещето на здравеопазването“ на СИФ, пише за многото начини, по които автоматизацията с изкуствен интелект (Artificial Intelligence) и „редица други интелигентни технологии“ ще направят революция в „предоставянето на здравни услуги и здравни грижи“ – всичко това в името на равенство, разбира се (да не се бърка с равноправието). Революцията в здравеопазването, казва явно развълнуваният Бишен на читателите, ще бъде „подкрепена от големите данни“ (събирането на личната ни информация)“.
„В перспектива“ – пише той – „моделите на големите данни, телемедицината (медицински услуги от разстояние), сензори, които човек носи и богатството от нови платформи и приложения могат да ни помогнат да преосмислим начина, по който светът осигурява, получава достъп и управлява здравеопазването.“ Ключовата дума тук е „управлява“. Кой точно ще управлява тези данни? Със сигурност не ние.
Елитът в Давос влиза в ролите на луди учени, които да провеждат експерименти върху нормални, обикновени хора, много от които са обречени да се превърнат в лабораторни плъхове, които да бъдат подтиквани, изследвани и тласкани до техните психологически граници.
На читателите, които реагират на тук изложеното с недоверие, ще напомня, че до края на десетилетието няма да притежаваме нищо и няма да имаме личен живот. Но, обещава СИФ, ще станем по-здрави и по-щастливи хора.
Разбира се, Шваб няма да живее вечно. Но неговият мрачен план за човечеството вероятно ще продължи да се изпълнява дълго след като тялото му издъхне. Всяка година, в опит да поддържа машината в Давос, СИФ избира млади хора от цял свят. Избраниците обикновено са изявени в области като политиката, изкуствения интелект, журналистиката, бизнеса и борбата с климатичните промени. Тези лидери на утрешния ден, които са обучени да повтарят като папагали одобрените от Шваб наративи, ще поддържат пламъка на Давос през следващите десетилетия.
Иска ми се да завърша този материал на по-обнадеждаваща нотка. Единственият начин да се преборим със заплахата обаче е да я разпознаем. Бързо се превръщаме в 8 милиарда жаби в тенджера, които постепенно се сваряват живи. Бъдете нащрек за пълзящото нашествие. Те идват. Въпросът не е дали, а кога.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
