Нека погледнем истината в очите. Случилото се в Капитолия на 6 януари бе постановка, спретната от левичарските лидери. Кметството на града, което е в ръцете на неомарксистите, нарочно отслаби охраната на Капитолия. Много добре си спомням как по време на големите летни размирици във Вашингтон, организирани от BLM, охраната на Капитолия бе радикално засилена… А на 6 януари охраната бе обичайна, въпреки огромната маса от хора, за която се знаеше накъде може да се насочи. Подкрепление бе повикано с голямо закъснение. На всички левичарски щурмоваци от Антифа и BLM бе разпоредено да си стоят в къщи. Нито един от тях не се мяркаше. Чудно, нали! А същевременно сред привържениците на Тръмп бяха пуснати емисари, които да насъскват тълпата…
По същество това беше едно класическо „активно мероприятие“, организирано в познатия стил на тоталитарните леви структури. Целта бе да се представят „тръмпистите“ като варвари и „фашисти“, които искат да завземат властта в САЩ, да ликвидират демокрацията и да въведат диктатура – т.е. да се потвърди публично тезата на левичарите неомарксисти, с която месеци наред облъчваха обществото през своите медии. Да се вбие клин вътре в републиканската партия и между самите редови привърженици, като се дискредитира Тръмп и се стесни електоралната му база, както и влиянието му в партията. Същевременно да се очернят президентът и привържениците му в международен план и да се насърчат неомарксистките движения в Западния свят в борбата им срещу „крайната десница“ и „фашизма“. Всички да са шокирани и да се питат как е възможно това.
Всъщност това е в реда на нещата. Последните 100 г. от историята нагледно ни показват пълната безпомощност на десните демократични структури пред „активните мероприятия“ на тоталитарните режими. Да си спомним как Ленин, Хитлер и Сталин манипулираха западните интелектуалци (Ленин презрително ги наричаше „полезни идиоти“). Сталин успешно манипулираше няколко години наред лидерите на Съюзниците – самодоволният Рузвелт и старата лисица Чърчил… През това време съветските тайни служби организираха в САЩ и западните държави най-голямата шпионска мрежа на всички времена. Сталин внедри в Държавния департамент и в близкото обкръжение на Рузвелт повече от 200 агенти, най-вече чрез Комунистическата партия. За две години съветската агентура открадна пълната научна и технологична документация на най-пазената тайна – атомната бомба… Уви, всичко това отдавна е забравено, а освен това никога не е било известно в подробности на широката американска общественост. Разсекретяването на програмата „Венона“ през 90-те бе твърде късно и не предизвика особен интерес. Американците отдавна са забравили (а и никога не са го знаели напълно) на какво са способни комунистите, съответно марксистите. Това обяснява и странното поведение на привържениците на президента Тръмп. Те проспаха цяла година, през която левичарите неомарксисти, необезпокоявани, създадоха безупречна организация за изборни измами. Те знаеха много добре, че изборната система е беззащитна пред такива вмешателства по простата причина, че в САЩ много, много отдавна не е имало значителни случаи на изборни машинации. Тук огромна и решаваща финансова, технологична и логистична подкрепа оказаха глобалните корпорации и техните подразделения. Тези корпорации по всякакъв начин съдействаха на демократите за тяхната изборна победа, защото очакваха щедра възвръщаемост. Това се очаква да стане чрез отварянето отново на китайския пазар и на новите огромни (за трилиони долари и десетки години напред) „зелени“ пазари…
След като „решиха“ изборите, левичарите нанесоха и последния си удар – „активното мероприятие“ от 6 януари. Всъщност това събитие е знаменателно за Западната цивилизация. Символично беше обявена Войната. Войната между дясноконсервативните сили и левичарите неомарксисти в САЩ. Войната, която ще реши бъдещето не само на Западния свят, но и на Света, какъвто го познаваме. Ще реши дали в бъдещето ще живеем в Новия свят на неомарксистите. Светът на постхуманизма, на еднополовите и еднакви хора, които да прекарват живота си в забавления и игри, а всичко останало ще се осигурява от „машините“…
Александър Тацов е роден през 1950 г. в София. Работил в ТУ-София, катедра Съпромат, а от 1995 г. досега – предприемач в областта на технологиите. Има дългогодишни проучвания в областта на националната и световна военно-политическа и културна история.
Възгледите, изразени в тази статия, представляват мнението на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
