Въпреки че войната в Украйна все още е в разгара си, не е рано да се направят някои изводи за военните действия и да се види как „извлечените поуки“ могат да се приложат от НАТО и тихоокеанските партньори.
Налице са ясни доказателства, че далеч по-малобройната украинска армия успява на много места да се пребори с руснаците и да им нанесе значителни щети. Точни данни за унищожената руска техника все още не са известни, но е ясно, че Русия е загубила над 200 танка, системи за противовъздушна отбрана, включително БУК и Панцир-С1, както и изтребители като Су-34 и бойни хеликоптери. Освен това броят на загиналите руски военнослужещи в Украйна рязко се увеличава.
Украинците твърдят, че са убити повече от 15 000 руснаци; руснаците твърдят, че са много по-малко, но руски семейства започват да се жалват на Москва. Властите, които се опитват да цензурират социалните медии, не успяват да изключат мобилните телефони, по които вече широко се разпространяват телефонни разговори и видеоклипове от войната. Твърди се, че руснаците не връщат телата за погребение в Русия, за да скрият нарастващия брой на жертвите.
Междувременно няколко висши офицери от руската армия, включително двама генерали, са убити, вероятно от добре обучени украински снайперисти.
В Русия цари дълбоко разочарование, защото съвременната руска армия се представя зле и плаща висока за руския народ цена при атаката си в Украйна. Путин ли е виновен за това или руската армия, която имаше достатъчно време да се подготви за войната, а след това обърка операцията? В крайна сметка руската армия, която се радваше на голяма обществена подкрепа в Русия, сега е с насинено око, както и Путин.
Русия се провали на земята и във въздуха и дори успя да изгуби модерен патрулен кораб – „Василий Биков“ (2018 г.) – заради ракетен удар от брега. Няма информация за оцеляването на 60-членния екипаж. Това е същият кораб, който се прочу с обстрела на Змийския остров, близо до делтата на Дунав, където украинските войници на острова не се предадоха на руснаците, преди да бъдат взривени. Те оцеляха.
Първият урок започва с ролята на специалните части. Страните от НАТО и други, включително Израел, обучават специалните сили на Украйна от 2015 г. насам. Те са снабдени с техника за разузнаване, включително дронове, с пушки за снайперисти и противотанкови ракети, включително американските Javelin (Джавелин) и британско-шведските NLAW, вероятно и американските противовъздушни ракети Stinger (Стинджър) MANPADS, и са обучени да устройват засади на нахлуващите сили. Макар да разполагаме с малко факти, на които да се опрем, ясно е, че руските колони попадат в засади устроени от украинските специални части.
Джавелин в действие
Вторият урок е, че бойните дронове са много ефективни. Украинците използват турския дрон Bayraktar (Байрактар), който носи две смъртоносни ракети (наречени MAM-L), които може да изстрелва по цели. Bayraktar, както и израелски дронове Heron (Херон) с израелски боеприпаси като Harop (Хароп), опустошават арменските сили по време на войната в Нагорни Карабах. Израел произвежда редица други безпилотни летателни апарати, включително по-малки модели, които може би действат и в Украйна.
Песента за Bayraktar е украински хит
Третият урок е, че противовъздушната отбрана е много важна, ако се насочва правилно. Преди войната Украйна разполага с около 250 системи за противовъздушна отбрана С-300, 100 мобилни системи за противовъздушна отбрана ТОП и 72 системи БУК. По време на конфликта в Нагорни Карабах те стават мишена за бойни дронове, но няма информация руснаците да са използвали свои дронове срещу украинската отбрана. Украинците обаче използват своята противовъздушна отбрана срещу руски изтребители и изтребители-бомбардировачи. В същото време Русия има проблеми с въвеждането на собствените си системи за ПВО, защото при придвижването им в конвой те са поразявани или от Javelin и NLAW, или от въздуха от Bayraktar. Мобилните системи за ПВО са важни, но и силно уязвими, когато се вкарват в зоните на бойни действия в конвои.
NLAW – противотанково оръжие
Системата за противовъздушна отбрана, която изглежда е доста ефективна, е „Стинджър“. Тя е доставена от САЩ за войната в Афганистан (1979 – 1989) и е много ефективна при свалянето на руски хеликоптери, изтребители и транспортни самолети. Съединените щати доставят „Стинджър“ на муджахидините от 1986 г., т.е. преди 36 години. Следователно руснаците са имали достатъчно време, за да разработят мерки за противодействие. Каквото и да са измислили, то явно не работи, както свидетелстват загубите на руски бойни хеликоптери в Украйна.
Руски хеликоптер, свален от украински „Стинджър“
Руски танкове и бронирани машини също са унищожени. Танкове като Т-72 (който е по-остарял модел) са дооборудвани с реактивна броня за защита. Но тя не е достатъчна, за да спре „Джавелин“ или NLAW. Израел пръв разработва система за активна защита на бронята, която засича идваща ракета или снаряд, прихваща ги и ги унищожава. Русия твърди, че е разработила собствена версия на израелската система, наречена Арена-М. Няма информация Арена-М да е била инсталирана на руските танкове по време на войната в Украйна. Или руснаците не са разполагали със средства, за да оборудват танковете си с Арена-M, или Арена-М не е отговаряла на изискванията на руската армия. Нагледен урок за Съединените щати, техните тихоокеански съюзници и НАТО е, че системите за активна защита на бронята са абсолютна необходимост. Точно както са ефективни „Джавелин“ и NLAW, руските противотанкови оръжия, като Корнет (9M133) и изстрелваната от хеликоптер Вихър-1 също представляват заплаха за съюзническите сили. Ето защо някои страни от НАТО и САЩ започват да инсталират израелската система за активна защита „Trophy“ на танкове като „Abrams M1“ и бойни машини на пехотата като „Bradley“.
9M133 Корнет – съвременната руска противотанкова направлявана ракета
Ако погледнем Южна Корея, където заплахата е от атаки на тежка бронетехника и артилерийски обстрел, е ясно, че южнокорейските сили се нуждаят от ефективни дронове, както и от системи за активна защита. Същото се отнася и за Япония. За Тайван е особено важно да разполага с добре обучени специални части и с оборудване подобно на това в Украйна. Ако Тайван бъде нападнат, ще трябва да отблъсне китайска ракетна, въздушна и морска атака, а след това вероятно ще трябва да се сражава срещу китайски парашутисти, които ще се опитат да проникнат зад бреговата отбрана. Ефективни специални части с подходящо оборудване могат да струват скъпо на Китай. Корпус на морската пехота и специалните части на САЩ тайно обучават тайванските сили.
Разбира се, въздушната отбрана остава важен приоритет. Съединените щати трябва да са доволни от представянето на „Стинджър“, но „Стинджър“ сами по себе си не са достатъчни, за да спрат ракетни атаки или да спрат изтребители-бомбардировачи, оборудвани с автономни оръжия. Затова са необходими модерни, усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана. САЩ и техните съюзници от НАТО изостават в изграждането на модерни системи за противовъздушна отбрана, което не е добре нито за НАТО, нито за отбраната в Тихоокеанския регион. Необходима е многостепенна и интегрирана мрежа за противовъздушна отбрана, която да може да се разгръща и да е достатъчно мобилна, за да затрудни противника. Технологията вече съществува, но все още липсват финансиране и воля за внедряване на такива системи.
Макар да е донякъде успокояващо, че руснаците не се справят добре с нападението срещу Украйна и голяма част от оборудването им се оказва уязвимо, в по-широк план това невинаги ще бъде така. През следващите няколко години Съединените щати, НАТО и съюзниците от Тихоокеанския регион трябва да укрепят бойните си способности и да извлекат поуки от руската инвазия в Украйна.
Д-р Стивън Брайън е смятан за експерт в областта на технологичната сигурност, като два пъти е награждаван с най-високото гражданско отличие на Министерството на отбраната на САЩ – медал за заслуги към обществото. Той е старши сътрудник в Центъра за политика на сигурност, а най-новата му книга е „Технологична сигурност и национална мощ: Победители и победени“.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно становището на The Epoch Times.
