Според шведски изследователи от Лундския университет, информационното РНК (иРНК) на COVID-19 ваксината на Pfizer може да влезе в човешките чернодробни клетки и да се преобразува в ДНК.
Учените са открили, че когато иРНК ваксината навлезе в човешките чернодробни клетки, тя задейства ДНК-то на клетката, което се намира вътре в ядрото, за да увеличи производството на LINE-1 генна експресия за създаване на иРНК.
След това иРНК-то напуска ядрото и навлиза в цитоплазмата на клетката, където се транслира в LINE-1 протеин. Сегмент от протеина, наречен отворена рамка за четене-1, или ORF-1, след това се връща в ядрото, където се прикрепя към иРНК-то на ваксината и обратно се транскрибира в шипово ДНК.
Обратна транскрипция е, когато ДНК-то се образува от РНК, докато нормалният процес на транскрипция включва част от ДНК-то, която служи като матрица за създаване на иРНК молекули вътре в ядрото.
„В това изследване представяме доказателства, че иРНК COVID-19 ваксината BNT162b2 е в състояние да влезе в човешката чернодробна клетъчната линия Huh7 ин витро“, пишат изследователите в проучването, публикувано в Current Issues of Molecular Biology. „BNT162b2 иРНК-то се транскрибира обратно (преобразува) вътреклетъчно в ДНК още 6 [часа] след експозиция (въздействието) на BNT162b2.“
BNT162b2 е друго име на ваксината Pfizer-BioNTech COVID-19, която се продава под търговската марка Comirnaty.
Целият процес протича бързо в рамките на шест часа. иРНК-то на ваксината, което се превръща в ДНК и се намира вътре в клетъчното ядро, е нещо, което според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) на САЩ няма да се случи.
„Генетичният материал, доставен от иРНК ваксините, никога не влиза в ядрото на вашите клетки“, пише CDC на своята интернет страница, в раздела „Митове и факти за COVID-19 ваксините“.
Това е първият път, когато учени демонстрират ин витро или в петриева паничка (блюдо на Петри) как иРНК ваксината се превръща в ДНК в клетъчна линия на човешки черен дроб – нещо, което здравни експерти и факт-чекъри твърдяха в продължение на повече от година, че не може да стане.
Според CDC „COVID-19 ваксините не променят и не взаимодействат с вашата ДНК по никакъв начин“. Те твърдят, че всички съставки както на иРНК, така и на вирусни векторни COVID-19 ваксини (прилагани в Съединените щати) се изхвърлят от тялото, след като се произведат антитела. Тези ваксини доставят генетичен материал, който инструктира клетките да започнат да произвеждат шипови протеини, открити на повърхността на SARS-CoV-2, които предизвикват имунен отговор към COVID-19.
От Pfizer не са направили коментар относно констатациите от шведското проучване и твърдят, че тяхната иРНК ваксина не променя човешкия геном.
„Нашата COVID-19 ваксина не променя ДНК последователността на човешката клетка“, пише говорител на Pfizer в имейл до англоезичния The Epoch Times. „Той само дава на тялото инструкции за изграждане на имунитет.“
Над 215 милиона (64,9 процента) от американците са напълно ваксинирани към 28 февруари 2022 г., като 94 милиона са получили бустерна доза.
Автоимунни заболявания
Шведското проучване също така е открило шипови протеини, експресирани на повърхността на чернодробните клетки, които според учените могат да бъдат атакувани от имунната система и потенциално да причинят автоимунен хепатит, тъй като „[има] данни за хора, които са развили автоимунен хепатит след ваксинация с BNT162b2.”
Авторите на първия докладван случай на здрава 35-годишна жена, която е развила автоимунен хепатит седмица след първата доза от COVID-19 ваксината на Pfizer заявяват, че има вероятност „индуцирани от ваксинация антитела, насочени към шипове, също да причинят автоимунни състояния при податливи индивиди“, тъй като е доказано, че „тежките случаи на SARS-CoV-2 инфекции се характеризират с автовъзпалителна дисрегулация, която допринася за увреждане на тъканите“, за което изглежда е отговорен шиповият протеин на вируса.
Шиповите протеини могат да циркулират в тялото след инфекция или инжектиране на COVID-19 ваксина. Предлолагаше се, че шиповият протеин на ваксината ще остане предимно на мястото на инжектиране и ще се съхрани за няколко седмици, подобно на други произвеждани в тялото протеини. Но изследванията показват, че това не е така.
Проучване на биоразпределението на ваксините на Pfizer от Японския регулаторен орган показва, че някои от иРНК-та мигрират от мястото на инжектиране чрез кръвния поток и са открити в различни органи на плъхове, като черен дроб, далак, надбъбречни жлези и яйчници – 48 часа след инжектирането.
В друго проучване, шипови протеини, произведени в тялото след получаване на COVID-19 ваксина на Pfizer, са открити върху малки мембранни везикули, наречени екзозоми. Те посредничат за комуникацията от клетка до клетка чрез прехвърляне на генетичен материал към други клетки в продължение на поне четири месеца след втората доза ваксина.
Задържането на шиповия протеин в тялото „увеличава вероятността от продължително възпаление и увреждане на органите, които експресират шиповия протеин“, е мнението на експерти от Doctors for COVID Ethics. Това е организация от лекари и учени, „които се стремят да поддържат медицинската етика, безопасността на пациентите и човешките права по отношение на COVID-19.”
„Докато шиповият протеин може да бъде открит върху мембранни везикули от клетъчен произход, имунната система ще атакува клетките, които освобождават тези везикули“, твърдят учените.
Д-р Питър Маккалоу, интернист, кардиолог и епидемиолог, написа в Twitter, че резултатите от шведското проучване имат „огромни последици от постоянни хромозомни промени и дългосрочен конститутивен синтез на шипове, които задвижват патогенезата на изцяло нов тип хронични заболявания“.
Не е известно дали резултатите от изследването ще се проявят в живи организми или дали ДНК-то, преобразувано от иРНК-то на ваксината, се интегрира с генома на клетката. Авторите посочват, че са необходими повече изследвания, включително в цялостни живи организми, като животни, за да се установят по-точно потенциалните ефекти на иРНК ваксината.
„На този етап не знаем дали обратната транскрипция на ДНК от BNT162b2, е интегрирана в клетъчния геном. Необходими са по-нататъшни проучвания, за да се демонстрира ефектът на BNT162b2 върху геномната цялост, включително секвениране на целия геном на клетките, изложени на BNT162b2, както и върху тъкани на хора, ваксинирани с BNT162b2“, уточняват авторите.
