Поморийският полуостров има значима древна история, за която ви разказахме в първата част на настоящия материал. Неговата богата и уникална природа, свързана с Поморийското езеро и солници, остава траен спомен от преживяното удоволствие от контакта с нея.
Поморийските солници
Ако се питате защо точно тук се добива морска сол – отговорът е, че в Поморие има необходимите природо-климатични условия: равна площ, където да бъдат изградени басейни или резервоари за солодобив, съпътствани от много слънце и вятър. Статистиката показва, че на поморийския полуостров има най-много слънчеви дни от всички черноморски градове и малко дъждовни дни. Поморие е 3,5 км навътре в морето и се обветря от всички страни. Вятърът разбърква затоплената вода, което спомага за нейното изпаряване. Много важно условие е наличието на солена вода. Черно море, за разлика от други морета по света, е слабо солено – с 1,7 промила солево съдържание. За сравнение – Средиземно море има 3,6 промила, Червено море има 4,2 промила, а Мъртво море има 34 промила соленост. С такива ниски стойности на соленост е трудно да се добива сол от нашето море, затова най-голямото му преимущество е Поморийското езеро.
Поморийското езеро има естествен произход. Предполага се, че се е образувало в средните векове – около 8 в. от н.е. в следствие на природни катаклизми като земетресения. Дълбочината му в най-дълбоката част е 1,65 м. Вдясно на езерото има самоизградила се естествена пясъчна ивица, дълга 7 км. Тя служи като преграда между морето и езерото, като морската вода по естествен път се просмуква под пясъчната ивица. През летните месеци, когато водата се изпарява, солта в езерото достига 4 промила, което я прави двойно по-солена от морската. Точно тази вода се използва в самите солници. Колкото повече е солената вода, толкова по-голям е добивът на сол.
Езерната вода се насочва по канал към първия изкуствено създаден басейн, наречен тиган. Басейнът е плитък, а водата продължава да повишава стойностите си на соленост, достигайки до 10-12 промила. След това соларът (работник в солника) повдига дървен шлюз и солената вода преминава в следващия по-голям басейн, като отново повишава солевото си съдържание, достигайки 16-18 промила.
След като е преминала през двата басейна, пречистената по естествен път морска вода протича през малки канали към т.нар. кристализатори. Това е последният етап от процеса. Всяко едно басейнче – резервоар е с размер от около 80 кв.м. Дъното му е трамбовано с пясък, примесен с глина. В него се влива морската вода до ниво от 5-6 см и след 10 дни, когато времето е слънчево и сухо без валежи, солта кристализира в басейните. Кристализиралата сол оставя специфична течност, която е вторичен продукт, наречен поморийска луга. Тя е богата на магнезий и други соли. Различните морски микроорганизми, които се отлагат на дъното на езерото, с времето започват да загниват, оформяйки пласт лечебна кал, с дебелина само 1-2 мм за една година. Необходими са били векове, за да се натрупа това кално находище. Калта има мирис на сероводород, но за сметка на това е изключително полезен козметичен и лечебен продукт. Поморийската кал привлича хора от цял свят през лятото.
И така морската вода изминава този дълъг път преди да се превърне в сол. Цикълът се повтаря само през летните месеци – от юли до септември. Музеят на солта в град Поморие съхранява информация за древната традиция на солодобив.
Пернатите обитатели на Поморийското езеро
Освен с лечебните дарове, поморийската природа привлича и със своето биоразнообразие. Именно богатата на хранителни вещества среда е довела до голямата разновидност от птици, които са превърнали Поморийското езеро в свой дом. Те отглеждат своите малки или презимуват в благоприятните му условия. Най-характерните временни и постоянни пернати обитатели на езерото са няколко.
Корморанът е първият пернат жител. Дължината на тялото му е между 77 и 94 см, а размахът на крилата му достига от 120 до 148 см. Възрастните са с черно оперение и бели бузи, а младите – кафяво-черни с белезникави гърди и корем.
Корморанът се среща в три размера – голям, среден и малък. Този животински вид се изхранва предимно с лов на риба. Уловът му достига от 0,5 кг до към 0,75 кг. на ден. По-рядко в менюто му присъстват малки жаби или малки водни змийчета. Корморанът зимува по нашето Черноморие и може целогодишно да се види в Поморие, благодарение на Поморийското езеро. Птиците гнездят през месеците април и май – основно по дърветата, снасяйки по 3-4 яйца. Те отглеждат по едно поколение годишно. Корморанът е много добър плувец и гмуркач. След като е приключил с риболова, оперението му трябва да изсъхне извън водата, за да може да лети високо в небето. От време на време в горещите периоди кормораните загребват в клюна си вода, която носят на малките си рожби, за да ги облеят като душ, предпазвайки ги от горещините. Тези уникални птици са неотменна част от живота на Поморийското езеро.
Друг обитател на езерото е сабеклюнът. Когато чуете за първи път нежния му и звънтящ глас, няма как да не се впечатлите от песента му. Представителите на този животински вид приковават вниманието с изящната си форма, с височина от 43 см, размах на крилата – около 78 см и черно-бяло оперение. Клюнът им е дълъг и извит като сабя, от където идва и името им.
Сабеклюнът се установява на Поморийското езеро предимно през месеците март и април. Мъжкият започва да токува – т.е. да изпълнява брачния си ритуал, привличайки женската с песни през периода на гнездене. Женската снася 3-4 яйца в охрена багра с черно-кафяви до сивкави петна, а гнездото е изградено в малка ямичка, покрита с трева и водни растения. Двете птици мътят заедно на смени в продължение на 22 – 24 дена. Новоизлюпените малки са пухкави и сиви на цвят, с леко бежови ивици и малък бежов клюн. Те се движат около майка си, докато опознават средата, в която живеят. Когато надвисне опасност, малките пиленца се сгушват под оперението в краката на родителите си, които от своя страна леко приклякат и по този начин напълно замаскират рожбите си. Сабеклюнът се храни предимно с безгръбначни, насекоми, мушици, ракообразни, мекотели и дребни рибки, като потапя клюна, главата и шията си за няколко секунди по тинестото, глинесто дъно на поморийските солници. Птиците прекарват цяло лято на полуострова заради благоприятните условия, които предлага езерото. През месец октомври те отлитат и се отправят да зимуват към топлите части на северна Африка.
Пеликанът също се е превърнал в част от живота на Поморийското езеро. Уникалната птица неминуемо приковава вниманието с дългия си, масивен клюн и големия месест джоб под него, който служи за съхранение на уловената риба. Пеликанът се откроява отдалече с оперението си, като краищата на перата му са тъмносиви. Видът се установява във водите на езерото през есента.
Пеликаните летят на ята, ловуват заедно и гнездят на колонии. Хранят се предимно с риба. Мъжките са по-големи от женските и имат по-дълги клюнове. Те свиват гнезда на земята, ако не намерят подходящо дърво. Мъжкият и женската си поделят поравно грижите за пиленцата. Новоизлюпените пеликанчета са розови на цвят. След 4-ия ден посивяват, а след 14-ия – се обвиват с бял пух. Птиците напускат полуострова през месец ноември.
Друг интересен птичи вид, който също обитава езерото е снежнобялата чапла. Тя има дълъг сив клюн и черни крака. Кожата около очите й е жълто-зелена, а ирисът – жълт. Дължината на тялото й стига до 1 м. Размахът на крилете й е около 140-190 см, а теглото между 0,700 до 1,600 кг. Лети с непрекъснати, бавни махове и сгъната шия. Чаплите летят на групи, като образуват специфична V–образна формация.
Чаплите са моногамни птици. Гнезденето им започва през месец март, като мъжкият донася материала за гнездото, а женската го строи. Яйцата са светлосини, около 6 см, между 2 и 7 на брой. Мътенето трае 24-25 дена и се споделя от двамата родители. Малките напускат гнездото на 6-месечна възраст. Щом поотрасналите пиленца са в състояние да летят, птиците започват да се приготвят за прелет и отлитат скоро след това.
В България бялата чапла гнезди в езерото Сребърна и Драгоманското блато, но през късната есен се среща и във водите на Поморийското езеро – през месеците октомври и ноември, а дори през декември и януари. Храни се предимно с риба, змии, мишки, земноводни, водни насекоми, останки от мъртви животни. Живее съвместно и с пеликани.
Птиците, които обитават водите на Поморийското езеро са над 264 вида. Но най-впечатляващият и изненадващ вид в последните три години е фламингото. Преди, за да зърнем фламинго трябваше да отидем до южна Гърция, но днес можем да се порадваме на тази невероятна птица и на Поморийския полуостров. Броят му нараства с всяка изминала година, като за периода 15 ноември – 15 декември 2021 г., е имало над 1000 индивида. Някои от птиците пристигат по-рано. Има и такива, които могат да се забележат през месец януари – малко на брой, на около 5 км навътре в езерото, в посока село Равда.
Фламингото е моногамна птица. Живее покрай солени езера и се храни с планктон, миди, скариди, ларви на насекоми и богати на каротиноиди храни, каквито има в Поморийското езеро. Влачи извитата си човка във водата, като прецежда и задържа микроорганизмите по плитките места.
Фламингото достига височина около 1,5 м и тегло около 4 кг. Размахът на крилата му е 1,7 метра. Цветовете на оперението му варират от бял до червен. Възрастните са с розово оперение, като крилата са червени, а маховите, летателни пера – черни. Розовият нюанс на оперението им избледнява през зимния сезон поради липсата на каротиноид, който птиците набавят чрез храната предимно през летния сезон. Най-младите, под 3 години, са в сив цвят, който преминава в бял. Въпреки, че на третата година са полово зрели, те започват да отглеждат малки едва към петата-шестата година, като снасят от едно до три яйца. Конусообразното им гнездо е изградено от кал и глина. Мътенето продължава 30 дена. Представителите на този вид живеят близо 32 години.
Природата на Поморийското езеро е уникална. През различни периоди от годината можете да се насладите на гледката на всички изброени птици, както и на много други. Дългата 7 км екопътека с естествен произход в посока село Равда, разделя Черно море от Поморийското езеро и е идеално място да се порадвате отблизо на целия разкош на тези красиви пернати обитатели.
Природата е ценност, която трябва да съхраним за поколенията, както са правили наште древни предци. Нейната естествена красота вълнува сърцето и докосва душата.
Ако следващата ви дестинация е Поморийското езеро, разходката край него със сигурност ще ви предложи едно прекрасно изживяване.
Настоящата статия е подготвена със съдействието на директора на Историческия музей на Поморие – Антон Карабашев. Той обяви, че по повод Международния ден на музеите – 18 май, се подготвят нови експонати, включително обновена експозиция за градската култура на Старо Поморие – Анхиало. Музеят ще покаже и експозиция на гостуващия Историческия музей – Хасково, представящ историята на коприната в своя регион и нейното приложение през годините. Наред с това, по повод тазгодишното честване на Международния ден на музеите, екипът на Исторически музей в Поморие планира да организира и две образователни игри за учениците в града.
