Говорейки на Световния икономически форум в Давос, Анджей Дуда заяви, че тръбопроводите трябва да бъдат „демонтирани“ дори ако се постигне мир между Москва и Киев.
Полският президент Анджей Дуда заяви, че доставките на руски газ за Западна Европа никога не трябва да бъдат възстановявани.
Дуда казва, че континентът не трябва дори да обмисля повторното отваряне на тръбопроводите от изток, дори ако бъде постигнато мирно споразумение между Москва и Киев за прекратяване на войната в Украйна.
Говорейки на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, Дуда заяви, че двата тръбопровода „Северен поток“ трябва да бъдат „демонтирани“.
Той каза пред BBC: „Този тръбопровод създава много голяма заплаха за Украйна, за Полша, за Словакия, но също и за други централноевропейски страни.
„Това е заплаха от гледна точка на енергетиката, от военна гледна точка, но също така е и огромна икономическа заплаха, тъй като означава господство на Русия над Европа в икономически смисъл.“
Тръбопроводите „Северен поток“ бяха построени от „Газпром“, енергийният гигант, чийто мажоритарен собственик е Кремъл, и те се простират от Русия до северна Германия.
„Северен поток 1“ беше спрян през 2022 г., а „Северен поток 2“ никога не беше използван след като силите на Москва започнаха пълномащабна инвазия в Украйна.
И двата бяха повредени от експлозии през септември 2022 г. в спорен инцидент, за който първоначално беше обвинена Русия, но след разследвания, проведени от датските, германските и шведските власти, основният заподозрян се оказа украински гражданин.
Оттогава Германия значително намали вноса си на руски природен газ и сега има договори с Норвегия, най-големият производител на газ в Европа. Въпреки това, други страни от ЕС, като Унгария, остават зависими от горивото, идващо от Москва.
Коментарите на Дуда дойдоха преди изявленията на ръководителя на външната политика на Европейския съюз Кая Калас, която обяви, че блокът ще поднови санкциите си срещу Русия на 27 януари, след като Унгария сигнализира, че ще спре да блокира ходa в замяна на гаранции за своята енергийна сигурност.
„Европа не разочарова: Външните министри на ЕС току-що се съгласиха отново да удължат санкциите срещу Русия“, написа Калас в публикация в социалната платформа X.
„Това ще продължи да лишава Москва от приходи за финансиране на войната ѝ. Русия трябва да плати за щетите, които причинява.“
Представители на други страни членки на ЕС бяха предупредили, че евентуален неуспех да се продължат широкообхватните санкции срещу Кремъл би имал сериозни последици, като например размразяването на руски активи в Европа, които в момента се използват за подпомагане на правителството в Киев.
Печалбите от замразените активи се използват за финансиране на заем от 50 милиарда долара за Украйна, подкрепен от Г-7.
Санкциите, които предстои да бъдат удължени, включват всички секторни забрани за търговия и мерките, които замразиха активите на руската централна банка.
Юридически блокът трябва да гласува единодушно за подновяване на тези ограничения на всеки шест месеца. Крайният срок за подновяване е 31 януари.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан първо призова за консултации с правителството на САЩ преди да бъде взето решението за подновяване.
Въпреки това, администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп досега е показала, че желае да продължи натиска върху руския президент Владимир Путин да започне мирни преговори.
След това Орбан се позова на недоволството си от прекратяването от страна на Украйна на споразумение, което осигуряваш руски газ за Унгария.
Въпреки това, Будапеща – която поддържа по-близки политически връзки с Москва от останалата част от ЕС – посочи на 27 януари, че е готова да одобри продължаването на санкциите на срещата в Брюксел.
Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто заяви във Facebook: „Европейската комисия се ангажира със защитата на газопроводите и нефтопроводите, водещи към страните-членки на Европейския съюз.“
На среща на посланиците на ЕС сутринта на 27 януари комисията представи изявление, в което се заявява, че е „готова да продължи преговорите с Украйна относно доставките за Европа чрез газопроводната система в Украйна.“
В изявлението също така се казва, че комисията – изпълнителният орган на ЕС – е готова да включи Унгария и Словакия в процеса.
„Комисията ще се обърне към Украйна, за да поиска гаранции относно поддържането на трансфери на петрол по тръбопровода към ЕС“, се казва в изявлението.
Reuters допринесе за този материал.
