Приет е актуализиран Национален план за въвеждане на еврото в България

Getting your Trinity Audio player ready...

Актуализацията касае промяна на индикативната дата за въвеждане на еврото на 1 януари 2025 г.

Министерски съвет на Република България с Решение № 797 от 13 ноември 2023 г. прие актуализиран Национален план за въвеждане на еврото в България (Плана). Първият вариант на Национален план е приет на 30.05.2022 г., като актуализацията се прави с оглед прецизиране на текстовете на Плана във връзка с промяната на индикативната дата за въвеждане на еврото на 1 януари 2025 г., както и отразяване на постигнатия досега напредък по техническата подготовка за въвеждане на еврото и привеждане в съответствие на оставащите подготвителни дейности към новата индикативна дата.

Kритерии за членство в еврозоната

България участва във Валутно-курсовия механизъм II (ВМ II) с режима си на паричен съвет (валутен борд) и фиксиран централен курс от 1.95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната и ще бъде потвърден с изменение на Регламент (EО) № 2866/98 относно валутните курсове към еврото на валутите на държавите членки, които приемат еврото.

Последващите ангажименти, които страната е поела да изпълнява след присъединяването си към ВМ II, са естествено продължение и надграждане на вече изпълнените мерки и реформи в областите: небанков финансов сектор, рамка за управление на държавните предприятия, рамка по несъстоятелността и рамка за борбата с „изпирането на пари“.

Изпълнението на последващите ангажименти е част от процеса по приемане на страната ни в еврозоната, което ще допринесе за устойчиво икономическо сближаване с държавите-членки на еврозоната. Постигането на номинална и устойчива конвергенция е условието за членство, съгласно Договора за ЕС, което страната ни трябва да изпълни. Постигането на такава конвергенция се определя от изпълнението на критериите за членство в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт, а именно:

• Критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация следва да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
• Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;
• Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;
• Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;
• Участие във Валутно-курсовия механизъм II (ВМ II) за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс.

Принципи на процеса на въвеждане на еврото

В Националния план за въвеждане на еврото в България са дефинирани принципите за ефективност, отговорност и прозрачност.

Наред с тях е заложен и принципът за превалутиране на левове в евро. Превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро, като не се допуска преизчисляване на суми, използвайки съкратената форма на фиксирания обменен курс, а трябва да се използва изцяло фиксираният курс за обмен, т.е. с всичките пет знака след десетичната точка и едва тогава полученият резултат може да бъде закръглен до втория знак.

Други заложени в Плана принципи са: защита на потребителите, сигурност на потребителя, специално внимание към най-уязвимите лица, недопускане на вреди за физическите и юридическите лица.

Последният заложен принцип – Продължаване на действието на съществуващите договори и автоматичното преобразуване на кредити, депозити и средства по сметки, заеми, финансови инструменти и ценни книжа – посочва, че въвеждането на еврото няма да изменя или отменя действието на съществуващите договори. Всички договори, включително за кредити, депозити, както и финансови инструменти в левове или с препратки към българския лев ще продължат действието си след присъединяването ни към еврозоната. Стойността на лева ще бъде равнозначна на стойността в евро, преобразувана чрез прилагане на фиксирания обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро.

Времеви периоди за приемане на еврото в Република България

Двойно обозначаване на цени

Един месец след като Съветът на ЕС вземе решение, че Република България отговаря на необходимите условия за въвеждане на еврото и потвърди фиксирания обменен курс за превалутиране на левове в евро, ще влезе в сила изискване за задължително обозначаване на цените едновременно в левове и евро. Това задължение ще продължи да бъде в сила 12 месеца от датата на приемане на еврото.

Двойно обръщение на лев и евро

През първия един месец от деня на въвеждането на единната европейска валута в Република България левът и еврото ще бъдат в обращение едновременно, като и двете валути ще бъдат със статут на законно платежно средство. Това означава, че ако страната ни се присъедини към еврозоната на 1 януари 2025 г., до 31 януари 2025 г. включително левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. След изтичането на този един месец, еврото ще остане единственото законно платежно средство в България.

Обмяна на банкноти и монети от левове в евро

През първите шест месеца от датата на въвеждане на еврото банките в България и „Български пощи“ ЕАД ще обменят безплатно на каса банкноти и монети от левове в евро, а през следващите шест месеца ще могат да налагат такса за тази услуга.

През първите шест месеца банките задължително ще обменят безплатно, в неограничено количество, банкноти и монети от левове в евро, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция кредитните институции обменят безплатно след предварителна заявка от 3 работни дни. Българската народна банка ще обменя без такса банкноти и монети от левове в евро от деня на приемане на еврото за неограничено време.

„Български пощи“ ЕАД1 ще предоставят услугата за обмен на банкноти и монети от левове в евро само в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция, като през първите шест месеца след датата на въвеждане на еврото в предварително обявени пощенски клонове в страната задължително ще обменя безплатно банкноти и монети от левове в евро, в размер до 10 000 лева на лице на ден, като за суми между 1000 лв. и 10 000 лв. на ден ще обменя безплатно след подадена предварителна заявка от 3 работни дни.

В периода след изтичането на една година от въвеждането на еврото банките и „Български пощи“ ЕАД по своя преценка ще предоставят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро, като могат да въвеждат такса за тази услуга.

Превалутиране на банкови и други сметки в евро

От датата на присъединяването на България към еврозоната всички разплащателни сметки, депозитни сметки, текущи бюджетни сметки, спестовни сметки, набирателни сметки, ликвидационни сметки и други сметки в местни банки, както и платежни сметки при други доставчици на платежни услуги (платежни институции и дружества за електронни пари), ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро. За тези сметки няма да действа преходен период. Това означава, че още от първия ден на приемане на еврото титулярите на сметки ще могат да теглят от левовите си сметки само евро, независимо дали тегленето ще става чрез терминално устройство АТМ (банкомат)/ПОС или в офис на доставчика на платежни услуги (банка, платежна институция или дружество за електронни пари). От първия ден на въвеждането на еврото безкасовите плащания ще се извършват изключително в евро.

Координация на процеса на подготовка за въвеждане на еврото

Националният план за въвеждане на еврото в България е документът, въз основа на който се реализира оперативната работа за замяна на лева с еврото. Планът е разработен от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който се председателства съвместно от управителя на Българската народна банка и министъра на финансите. Министърът на финансите национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната, а членовете на Съвета са:

• Заместник-министър на външните работи;
• Заместник-министър на правосъдието;
• Заместник-министър на електронното управление;
• Заместник-министър на вътрешните работи;
• Председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“;
• Заместник-министър на транспорта и съобщенията;
• Ръководителите на работните групи и подгрупи, които експертно подпомагат работата на Съвета и чийто обхват на дейност е описан в Плана, като същите са
  • Работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“ (водеща институция: Министерство на финансите);
  • Работна група „Публична администрация“ (водеща е Администрацията на Министерския съвет)
  • Работна група „Небанков финансов сектор“ (водеща институция: Комисия за финансов надзор)
  • Работна група „Пари, платежна инфраструктура и кредитни институции“ (водеща институция: БНБ)
  • Работна група „Нефинансов сектор“ (председателствана от заместник-министър на икономиката и индустрията);
  • Работна група „Защита на потребителите“ (водена от Министерството на икономиката и индустрията и Комисията за защита на потребителите)
  • Работна група „Комуникации“ (водена от Министерството на финансите и БНБ).

Подготовката за приемане на еврото по области е описана подробно в Плана, като областите са:

• Публична администрация и публични финанси;
• Пари, платежна инфраструктура и кредитни институции;
• Небанков финансов сектор;
• Частен нефинансов сектор;
• Права и защита на потребителите;
• Комуникация.

Конкретните мерки, които се извършват в процеса на подготовка за членство в еврозоната, с конкретните срокове, отговорните за изпълнението работни групи и водещи институции, както и степента на изпълнението им, са детайлно разписани в План за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, изпълнението на който се наблюдава ежемесечно.

Национално проучване за обществени нагласи за въвеждане на еврото в България

Проведеното точно преди една година (през ноември 2022 г.) национално представително проучване и проучване сред бизнеса за обществените нагласи за въвеждане на еврото в България показа следното.

В българското общество са налице значителна доза притеснения и страхове от присъединяването на страната ни към еврозоната. Тези опасения водят до поляризирано отношение към въвеждането на еврото. Една трета от пълнолетните граждани (от които 15% – категорично, а 18% – по-скоро) одобряват преминаването към единната европейска валута. На противоположната позиция е всеки втори – 23% изразяват по-скоро неодобрение, а  27%  – са изцяло против.

За разлика от широката общественост, нагласите сред бизнеса бяха позитивни, като две трети от него  (47% напълно и 18% по-скоро) одобряват присъединяването на страната към еврозоната. Очакванията на предприемачите за ефектите от въвеждането на еврото кореспондират с тези нагласи – 59% очакват позитивен ефект върху икономиката на страната, а 61% – върху собствената им фирма. От два до три пъти по-ниски са песимистичните нагласи. 28% са скептични за последствията върху националната икономика, а 18% – за ефектите върху компанията им.

Най-широко разпространените страхове сред анкетираните в националното проучване са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките (69%), риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци (57%), увеличаване на инфлацията (55%).

Отказ от референдум

На 7 юли 2023 г. парламентът отхвърли предложението на партия „Възраждане“ за провеждане на референдум, въпреки събраните за 3 месеца 400 000 подписа в подкрепа на провеждането му, като въпросът за референдума беше формулиран по следния начин: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“.

От 2009 г., откакто влиза в сила Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, уреждащ условията за провеждане на референдум, са правени над 20 опита за това, като до сега нито веднъж не е провеждан референдум в България.