Ричард Брансън: „Призракът на тоталитаризма отново надига грозната си глава“

Много официални лица и известни личности вече споделиха своята гледна точка и опасенията си относно военния конфликт в Русия и изразиха съпричастността си към народа на Украйна. Представяме Ви коментара на британския бизнесмен и филантроп сър Ричард Брансън.

Ричард Брансън е собственик на консорциума от самолетни компании Virgin, а най-новото му начинание е „Върджин галактик“ – компания, която предлага космически пътешествия на цена от около 200 000 щатски долара. Личното състоянието на бизнесмена е оценено на 4,4 милиарда британски лири.

Коментарът на Ричард Брансън е публикуван на 24.02.2022 г. в блога му на сайта virgin.com. Споделяме го без редакторска намеса:

Мислите ми относно войната в Украйна

С нахлуването на руските войски в суверенна и мирна Украйна и с нападението на граничните пунктове и военните обекти в цялата страна войната в Европа се завърна.

С първите съобщения за жертви разбрахме, както и през 2014 г., че вече не става дума за дипломатически демонстрации и словесни заплахи. В момента умират украинци и руснаци – братя и сестри, синове и дъщери, майки и бащи. Те плащат цената за амбициите на един авторитарен владетел, който е безсърдечен и пренебрежителен към щетите, които нанася на Украйна, но който изглежда и крайно неосъзнат за последствията, които постъпките му ще имат върху Русия и руския народ. Той и близкото му обкръжение трябва да знаят, че тази инвазия няма да затвърди руския контрол над Украйна. Тя дори може да отслаби властта на Путин.

За да бъдем напълно ясни, тази война е война на Путин и е само негов собствен избор. Това е едностранен, непровокиран акт на агресия, който трябва не само да бъде осъден в най-строгия смисъл, но и да бъде посрещнат с най-силните ответни действия. Трябва да бъдат наложени пълен набор от санкции, а Украйна да получи пълната подкрепа на световната общност.

Много е писано за Меморандума от Будапеща от 1994 г., който накара Украйна да се откаже от своя ядрен арсенал от съветската епоха, за да получи в замяна гаранцията на Русия за териториална цялост и суверенитет. Пренебрежението и незачитането на Меморандума от страна на Путин е ясно видимо. Но ако международните споразумения имат някакво значение, ако си заслужава да се стремим към всеобщо върховенство на закона, всички ние трябва да се изправим и да се противопоставим на тази заплаха. Мирът и просперитетът не могат да съществуват без сътрудничество и отговорности. Алтернативата е свят на Путин – корумпирана антиутопия, облагодетелстваща малцина, изградена върху принудителен контрол, постоянен страх и несправедливост.

Съчувствам на милионите украинци, които сега живеят под постоянната заплахата от нападения. Съчувствам на онези, които вече са загубили близките си в първите часове на тази инвазия. Само преди два дни разговарях с украинския президент Зеленски за ситуацията в страната му и той повдигна идеята за мирно споразумение, което да изгради мостове и да обедини хората. Вместо това той и страната му са подложени на нападение.

Освен това се чудя как обикновените руснаци, млади и стари хора, които се опитват да се справят и да живеят живота си в мир и достойнство, се чувстват в ситуацията, в която ги е поставил Путин. От Калининград до Владивосток, от Москва до Омск, хората са принудени да наблюдават развитието на тази криза със смесица от тревога и страх. Те не очакват да спечелят нищо от агресията на Путин, но са изложени на реален риск да загубят дори повече от това, което са загубили, когато богатствата на страната им са били отнети от хората на власт.

На хората не им е нужно много, за да разберат, че са били подведени, и когато руските жертви започнат да се увеличават, когато унищожителните санкции засегнат руската икономика, прекрасният и издръжлив руски народ може да разбере, че заслужава нещо по-добро, ако вече не го е разбрал. Путин обаче не може да бъде победен само със санкции. Това може да бъде постигнато само от хората.

Както мнозина отбелязаха, Западът, разбира се, вече има своя история на неоправдани войни. Но сега не е моментът за разсъждения. Две нередни неща не се равняват на едно правилно. Това е моментът, в който всички ние трябва да призовем да се сложи край на агресията и кръвопролитията и да се застъпим за свободата и самоопределянето, за суверенитета и независимостта и срещу призрака на тоталитаризма, който отново надига грозната си глава над Европа и света.