Съпругът трябва да се отнася към съпругата си като истински джентълмен, гледайки на нея като „най-добрата дама в земята“, на която, повече от всички други земни същества, той дължи върховна преданост.
Домът
Домът е царството на жената и там е нейното господство. Да украси този дом, да направи щастлив живота на своя съпруг и близките, поверени на грижите ѝ, е почетната задача на съпругата. Възхвала получава тази, която така управлява това царство, че онези, които са отгледани под нейния покрив, „порастват, наричайки я благословена“.
След брака първото условие за щастлив живот е домът. Съпружеският живот не може да се осъществи в пансион или в хотел и не винаги под родителския покрив на съпруга или съпругата. Щастливият семеен живот ще бъде установен в къща или дори вила, далеч от непосредственото общуване с роднини или приятели, познати и непознати, където съпругът и съпругата могат да започнат в действителност този нов живот, за който са имали нежни мечти; и от собствените им действия трябва да зависи тяхното бъдещо благосъстояние.
Съжителство у дома
Съпругът и съпругата трябва да помнят, че когато започват своя нов брачен живот, те трябва да бъдат спътници в живота. Любовта, която са чувствали и изразявали преди брака, трябва да узрее в преданост към благополучието и щастието на другия през целия живот, ранната любов трябва да прерасне в най-близкото приятелство и всеки трябва да живее и работи за другия. Те трябва да се стремят да бъдат подходящи другари един за друг, така че всеки час, който прекарват заедно, да бъде взаимно приятен. Трябва да се стремят и да имат еднакви вкусове, така че това, което харесва единият, да бъде също толкова приятно и за другия, а това, което е неприятно за единия, да бъде не по-малко неприятно за другия. Всеки от тях трябва да отстъпва по въпроси, по които е правилно да отстъпва, и да бъде непоколебим само когато става дума за задълженията му. С твърдо доверие и упование един към друг всеки от тях трябва винаги да може да каже на света: „Имам човек, на чийто характер и сърце мога да се опра като на скала.“
Поведение на съпруг и съпруга
Нека никой от двамата никога не мами другия и не прави нищо, с което да разклати доверието му, защото веднъж измамено, сърцето никога не може да се довери напълно отново. Поправянето на грешки трябва да става само чрез нежна и мека критика, с любящи думи и мил поглед. Отнасяйте се с разбиране към слабостите на другия и в същото време се стремете взаимно да ги потискате. В името на взаимното усъвършенстване съпругът и съпругата трябва да се коригират взаимно по добронамерен начин и така те ще се подготвят за работата, която Бог възлага на родителите – да се научат да бъдат полезни – сега и занапред. Техният девиз трябва да бъде „верни до смърт във всичко“ и те трябва да проявяват търпение към особеностите на другия.
Нека и двамата да пазят строго езика си, за да не изрекат нищо грубо, презрително или жестоко. Нека наблюдават настроението си, за да не се разпалят, да не станат мрачни или унили в присъствието на другия. Те не трябва да очакват твърде много един от друг; ако някой изрече обида, другият трябва да прости, като не забравя, че никой не е безгрешен и че всички грешим.
Ако случайно, след като навлязат в суровата реалност на живота, открият, че са сбъркали, че не си подхождат, те трябва да приемат неизбежното и „за добро или лошо“ да издържат докрай. Само по този начин могат да намерят утеха за това, че твърде късно са открили, че не са подходящи за съжителство през целия живот. Един журналист е казал: „Никакви уроци, научени от опита, колкото и остро да са преподадени и мъчно получени, не могат да просветят притъпените сетива, които любовта е приспала с магическото си очарование; и нещата, които за другите са ясни като бял ден, за тези, които си позволяват да обичат, преди да се докажат, са тъмни като нощта и непостижими като морето.“
Задължения на съпругата към съпруга
Съпругата трябва да помни, че на нея в най-голяма степен се пада задължението да направи дома щастлив. Тя не бива да прави нищо, което да кара съпруга ѝ да се чувства неудобно, нито психически, нито физически, а трябва да се стреми да прави всичко, което би го зарадвало, като постоянно му показва, че любовта ѝ, обещана на олтара, остава непоклатима и че никакви превратности на съдбата не могат да я променят или намалят.
Тя никога не трябва да се поддава на пристъпи на избухливост, хистерия или други лоши навици, които, макар и в началото да са лесни за овладяване, нарастват и укрепват с отпускането, ако иска да запази съпруга си като любовник и най-скъп и близък приятел. Тя трябва да бъде също толкова чиста и спретната по отношение на облеклото и външния си вид у дома, колкото и когато се появява в обществото, а маниерите ѝ към съпруга ѝ трябва да бъдат също толкова мили и приятни, когато е сама с него, колкото и когато е в компания. Тя трябва да има предвид, че да запази доброто мнение на съпруга си струва много повече, отколкото да спечели доброто мнение на стотици почитатели от обществото, и че както притежава любовта и доверието на съпруга си, така ще получи уважението и почитта на всички негови приятели.
Тя трябва да внимава да не доверява на други хора малките недоразумения или дребните кавги между нея и съпруга, ако такива възникнат. Това е най-сигурният метод за задълбочаване на всяко нарушение на хармонията, което може да възникне между съпруга и съпругата, тъй като колкото повече се говори за такива недоразумения и колкото повече съвети получава от своите довереници, толкова по-малка е вероятността хармоничните отношения да бъдат бързо възобновени.
Жената е помощник
Съпругата трябва да действа открито и почтено по отношение на паричните въпроси, като води точна сметка за разходите си и внимателно се пази от всякакви разхищения; и докато съпругът ѝ е усърдно на работа, тя трябва да се стреми да го насърчава чрез собствената си пестеливост да бъде икономичен, пестелив, предприемчив и проспериращ в бизнеса си, за да може с годините и семейните грижи, които притискат все повече всеки от тях, да си осигури всички удобства и може би някои от луксозните придобивки на един щастлив дом.
Семейството няма да изпадне в безнадеждно състояние, ако съпругата притежава твърдост, решителност и икономичност, както и не може да просперира, ако в къщата цари леност, глупост и разточителството. Тя трябва да се съобразява с нагласите и вкусовете на съпруга си и да се старае да го насочва към високи и благородни мисли, възвишени цели и временен комфорт; да бъде винаги готова да го посрещне у дома и в компанията си да отклони мислите му от работата и да го насочи към наслада от домашния уют и щастие. Влиянието на добрата съпруга върху съпруга ѝ може да бъде много голямо, ако тя го упражнява в правилната посока. Преди всичко тя трябва да се стреми да опознае характера на съпруга си и ако случайно се окаже, че се е свързала с човек с разпален и буен характер, от нея се изисква максимална разсъдливост, както и пълно спокойствие, тъй като тя трябва да владее себе си дотолкова, че да успокои разстроеното му настроение.
Задълженията на съпруга
Не бива да се смята, че само на съпругата се пада отговорността да направи семейния живот и дома щастливи. Тя трябва да бъде подкрепяна в благородните си усилия от онзи, който я е взел от родителското огнище и добрите приятели, за да бъде негова спътница в житейския път. Той я е настанил в нов дом, снабден с удобствата, които позволяват средствата му, и целият живот на двамата се е променил. Неговият постоянен дълг към съпругата му е да бъде винаги мил и внимателен, да я обича, както обича себе си, дори да жертва личния си комфорт за нейното щастие. От обичта му към нея трябва да израсне приятелство и общение, каквито не притежава към никой друг човек. Неговите вечери и свободни мигове трябва да бъдат посветени на нея и те да бъдат използвани за тяхното интелектуално, морално и социално развитие.
Грижите и тревогите на бизнеса не бива да изключват вниманието към съпругата и семейството, като той трябва внимателно да я информира за състоянието на своите бизнес дела. Много съпруги са способни да дадат на мъжа си важни съвети за различни детайли от бизнеса му и ако знаят състоянието на финансовите му дела, ще могат да управляват разходите си по подходящ начин.
Задължение на съпруга е да се присъедини към съпругата си във всичките ѝ усилия да възпитава децата им, да се съобразява с нея по всички въпроси, свързани с тяхната дисциплина, и да подкрепя нейните изисквания в това отношение. В домашните дела съпругата има доминиращо положение и той никога не бива да се намесва в нейната власт и управление в тази сфера. Негов дълг и удоволствие е да я придружава в църквата, на светски събирания, на лекции и на такива места за забавление, които и двамата харесват и ценят. Всъщност той не бива да посещава светски събития, ако не е придружен от съпругата си, нито да ходи на вечерни забавления без нея. Ако това място не е подходящо за съпругата му, то не е подходящо и за него.
Докато той трябва да показва на съпругата си своята пълна увереност в нейната вярност, доверявайки се безрезервно на нейната чест по всяко време и на всяко място, той също трябва да остане верен и постоянен към нея и да не ѝ дава повод за оплакване. Той трябва да подминава незабелязано всички неприятни особености и грешки, като се грижи в подходящия момент и без да я обижда, да ѝ напомня за тях с идеята да ги поправи. Никога не бива да се опитва да я освободи от неприятни навици или особености, които може да притежава, като ги осмива. Той трябва да я насърчава във всички нейни планове за повишаване на благосъстоянието на домакинството или в усилията ѝ да направи другите щастливи, като се ангажира с такива дела на добротворство и благотворителност, каквито домашните ѝ задължения ѝ позволяват да извършва.
Всъщност съпругът трябва да се отнася към жена си като съвършен джентълмен, смятайки я за „най-добрата дама на земята“, на която той дължи първостепенна преданост. Ако се стреми да действа по този начин, неговият здрав разум и преценка ще му подскажат многото малки любезности, които ѝ се полагат и които всяка добра съпруга не може да не оцени.
В никоя друга обстановка и при никакви други обстоятелства не е по-важно да се спазват правилата на вежливостта, отколкото в домашния кръг – между съпруга и съпругата, родители и деца.
Горният текст е откъс от „Нашето поведение“ – кодекс на маниерите за изискано общество от Джон Х. Йънг, А.М., публикуван в САЩ през 1881 г. Предлагаме го с надеждата да насърчим изисканото поведение сред мъжете и жените – млади и по-възрастни – в днешния често неуравновесен свят.
