Как високопоставени американски служители изиграха ключова роля в дестабилизирането на Украйна и влошаването на руско-американските отношения
Анализ на новините
Докато войната в Украйна бушува след нахлуването на Русия, истинската ситуация е трудна за оценяване – смята се, че хиляди са убити, включително стотици цивилни, а до един милион са принудени да напуснат
домовете си.
Въпреки че руският президент Владимир Путин с право заслужава да бъде обвинен, през последното десетилетие висши американски служители изиграха значителна роля в критични събития, които подкопаха отношенията между САЩ и Русия, и доведоха до дестабилизирането на Украйна.
Влошаването на отношенията ни с Русия в много отношения започна с президента Джордж У. Буш, когато през 2008 г., по време на Букурещката декларация той обеща на Украйна членство в НАТО, подчертавайки: „Днес се съгласихме, че тези страни ще станат членове на НАТО“.
Обещанието за членство на Украйна в НАТО никога не беше прието от Русия, която твърдо поддържа позицията си срещу всяко разширяване на НАТО по посока на нейните граници.
През 1990 г. държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър и германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер обещават на Кремъл да не разширяват НАТО на изток в замяна на обединението на Германия. Въпреки това през следващите десетилетия, НАТО присъединява още 14 източноевропейски държави.
В книгата си The Back Channel, публикувана през 2020 г., настоящият директор на ЦРУ, Уилям Бърнс, изрично предупреждава за опасностите, които крие членството на Украйна в НАТО, позовавайки се на собствените си думи от 2008 г., отправени към тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс: „Влизането на Украйна в НАТО е най-ярката от всички червени линии за руския елит (не само за Путин).“
„След две години и половина разговори с ключови руски фигури – от най-влиятелните зад кулисите на Кремъл, до най-острите либерални критици на Путин – все още не съм открил някой, който да гледа на Украйна в НАТО като на нещо различно от директно предизвикателство срещу руските
интереси“ – пише той.
Дългогодишните политически проблеми на Украйна
Освен географското си значение като вековна буферна територия между Изтока и Запада, Украйна е страна, богата на ресурси с богат износ на селскостопанска продукция и големи запаси от минерали, желязна руда и въглища.
Въпреки това политическите сътресения и влиянието на влиятелни олигарси в Украйна са причините тя да бъде и една от най-бедните страни в Европа. Номиналният БВП на глава от населението в Украйна възлиза на около 3500 щатски долара, докато средният европейски БВП е 31 000 долара. Ширещата се корупция в
правителството само влошава тежкото положение.
Откакто получи независимост през 1991 г. Украйна преживя две значителни революции. Първата революция се случи през 2004 г., когато очевидният победител в президентските избори Виктор Янукович, кандидат, предпочитан от Русия, беше свален от власт. Янукович се завърна на политическата сцена през 2010 г., когато отново спечели президентските избори.
Въпреки това Янукович беше свален отново през февруари 2014 г., когато подкрепен от САЩ държавен преврат установи ново правителство в Украйна. Арсений Яценюк, кандидатът, издигнат от Съединените щати, е назначен за министър-председател на Украйна, но две години по-късно подава оставка заради обвинения в корупция.
Революцията на Майдана от 2014 г. беше представена като триумф на демокрацията над потисничеството, но тази характеристика пренебрегва факта, че извършеният преврат завърши с отстраняването на демократично избран лидер на Украйна.
Украйна, която се превърна във фокусна точка на новата студена война с Русия, накара много американски служители съзнателно да игнорират опасното нарастване на фашистките настроения и неонацистките движения в страната.
Андрий Парубий, съосновател на фашистката Социал-национална партия на Украйна (СНПУ), до скоро беше председател на украинския парламент (април 2016 г. – август 2019 г.). Идеологията на СНПУ на Парубий, която той основава през 1991 г. заедно с Олег Тягнибок – понастоящем лидер на
ултранационалистическата партия „Свобода“ – е радикален национализъм и неонацизъм.
Парубий беше „командир“ на Майданската революция, който ръководеше различните паравоенни отряди на Майдана, и неговите сили изиграха съществена роля в подкрепяния от САЩ преврат, довел до свалянето на
Янукович.
Разрастването на фашистко движение в страна, която служи като бойно поле за нова студена война между САЩ и Русия, би трябвало да предизвика много тревоги. Но вместо да се дистанцират от тези елементи, западните лидери изглежда ги прегърнаха.
Всъщност сенатор Джон Маккейн се срещна с ултранационалистическия лидер Тягнибок в навечерието на преврата от 2014 г., а вицепрезидентът Джо Байдън се срещна с Тягнибок малко след това – през април 2014 г. През юни 2017 г. Парубий по необясними причини беше поканен във Вашингтон, където се срещна с
редица американски политици, включително Маккейн и председателя на Камарата на представителите Пол Райън.
Вицепрезидентът Байдън става отговорник за Украйна
Именно по време на събитията около преврата през февруари 2014 г. Байдън, тогава вицепрезидент на Барак Обама, се изявява за първи път като посредник на властта в Украйна. В началото на 2014 г. Байдън е назначен от администрацията на Обама за отговорник за Украйна.
Прихванат телефонен разговор между тогавашния помощник-секретар по европейските и евразийските въпроси в Държавния департамент на Обама Виктория Нюланд и тогавашния посланик на САЩ в Украйна Джефри Пайът разкрива, че Държавният департамент на САЩ активно преследва отстраняването на Янукович и назначаването на опозиционния лидер Яценюк за министър-председател. Не е известно кога точно се е състоял техният разговор, но е ясно, че е преди 7 февруари 2014 г., когато разговорът изтече в медиите.
По време на разговора Нюланд отбеляза, че Джейк Съливан, тогавашният съветник по националната сигурност на вицепрезидента Байдън, я е информирал, че за успешното инсталиране на Яценюк „ще има нужда от Байдън“, а Нюланд завършва, като казва на Пайът, че „Байдън е в готовност“. В момента Съливан е съветник по националната сигурност на президента Байдън.
Само две седмици по-късно, на 22 февруари 2014 г., Янукович е отстранен от поста президент на Украйна, а три дни по-късно Яценюк, предпочитаният от Нюланд кандидат, е назначен за министър-председател на Украйна.
Правителството на САЩ на практика оказа ефективно съдействие за отстраняването на демократично избрания лидер, който беше приятелски настроен към Русия, и инсталирането на лидер, избран от САЩ.
Наблюдавайки развоя на тези събития, Кремъл не закъсня да реагира и анексира Крим няколко дни по-късно.
Прокурор, разследващ украински олигарх, е уволнен
Един от членовете на правителството на Янукович, който губи поста си в резултат на преврата, е Николай Злочевски, собственик на „Буризма Енерджи“.
Първоначално той заема поста министър на екологията и природните ресурси, а след това е заместник-министър на икономиката и социалната сигурност. Докато е на власт в правителството, компаниите на
Злочевски получават необичайно голям брой разрешителни за добив на нефт и газ.
През април 2014 г. прокурори от Обединеното кралство запорират активи на стойност 23,5 млн. долара, собственост на Злочевски, които се съхраняват в лондонска банка с твърдения, че Злочевски е участвал в престъпни дейности в Украйна.
След внезапната загуба на правителствения пост на Злочевски, „Буризма Енерджи“ назначава сина на Байдън, Хънтър, в борда на директорите си. В допълнение към Хънтър, Буризма назначава и Девон Арчър, сътрудник на Хънтър Байдън, който наскоро беше вкаран в затвора в Ню Йорк за участие в схема за измама на местно Американско племе с 60 милиона долара.
И Хънтър Байдън, и Арчър са наети през април 2014 г., приблизително по времето, когато средствата на Злочевски са запорирани в Лондон. Въпреки че назначаването на Хънтър не е обявено до 12 май 2014 г., на 17 април 2014 г. „Буризма“ публикува на уебсайта си снимка на Арчър и Джо Байдън. Снимката е направена ден по-рано в Белия дом.
Твърди се, че през първата година на Хънтър в „Буризма“ компанията е платила подкуп в размер на 7 млн. долара на главната прокуратура на Украйна, за да спре разследването на Злочевски във Великобритания,
според имейл на Държавния департамент. Впоследствие украинската прокуратура изпраща писмо до колегите си от Обединеното кралство, в което се посочва, че вече няма активно дело срещу Злочевски. Така прокурорите в Обединеното кралство са принудени да освободят запорираните по-рано средства на Злочевски.
Забележително е, че по времето, когато е бил платен предполагаемият подкуп в края на 2014 г., Хънтър Байдън е бил посочен от Буризма като ръководител на правния отдел на компанията. Главният прокурор, Виталий Ярема, преди това е бил първи вицепремиер на Украйна след ръководения от САЩ преврат през 2014 г. Ярема внезапно подава оставка през февруари 2015 г. – само два месеца по-късно. Заместникът на Ярема, Виктор Шокин, е изведен от пенсия и става главен прокурор на Украйна.
Първоначално назначаването на Шокин беше приветствано от американските служители, но в края на 2015 г. той внезапно изпадна в немилост пред САЩ – приблизително по същото време, когато ръководителят на борда на директорите на „Буризма“ Вадим Пожарски изпрати имейл на Хънтър Байдън на 2 ноември 2015 г. В имейла Пожарски настоява Хънтър Байдън да представи „резултати“, като заявява, че „крайната цел“ е да се „закрият всички дела или преследвания“ срещу собственика на „Буризма“ Злочевски в Украйна.
По-малко от три седмици по-късно Джо Байдън започва да настоява за отстраняването на Шокин, който по това време вече е възобновил разследването срещу Злочевски и също така успешно е поискал от украинските съдилища заповед за запор на активите му. По-малко от седем седмици след запорирането на
активите на Злочевски, на 29 март 2016 г., Шокин е уволнен. По-късно Байдън се похвали, че е привлякъл 1 млрд. долара под формата на американски държавни гаранции за заеми, за да наложи отстраняването на Шокин. До днес Шокин никога не е бил обвиняван в каквито и да било неправомерни действия.
Байдън е бил предупреден насаме от Амос Хохщайн, специален пратеник на САЩ, за връзката на Хънтър с корумпиран олигарх. Твърди се, че Байдън е пренебрегнал предупрежденията.
Измамата „Русиягейт“ на кампанията на Клинтън допълнително влоши отношенията с Русия
Именно в тази политическа обстановка, при дестабилизирана Украйна и разгневена Русия от подкрепения от САЩ преврат, президентската кампания на Хилъри Клинтън взе съдбоносното решение да обвини Русия с твърденията, че се е намесила в президентските избори през 2016 г. с цел да помогне на тогавашния кандидат Доналд Тръмп. Политически мотивираните обвинения на Клинтън и нейната кампания допълнително влошиха и без това обтегнатите отношения между САЩ и Русия, а последиците от нейните действия се усещат и до днес.
Използването на Русия за атаката срещу Тръмп беше двупосочно. Първо, кампанията на Клинтън нае британския бивш шпионин Кристофър Стийл, за да напише изфабрикувано досие, което представяше Тръмп като компрометирана марионетка на Кремъл. За да осигурят подкрепа за твърденията в досието, оперативните работници създадоха фалшива следа от данни, която уж показваше комуникациите между Тръмп и Кремъл. По този начин оперативните работници от кампанията на Клинтън изфабрикуваха фалшиви доказателства за заговор между кандидата за президент и Кремъл. Тези действия продължиха и след като Тръмп стана президент, за което свидетелства посещението на адвокат от кампанията на Клинтън в ЦРУ, за да предаде още данни от същите оперативни работници през февруари 2017 г., както е разкрито в съдебно дело на специалния адвокат Джон Дърам.
Но не само политическата кампания на Клинтън отправяше тези обвинения. Разузнавателната общност, действайки в опасна геополитическа игра, подпомагаше кампанията на Клинтън, като подкрепяше твърденията ѝ, че Русия оказва намеса в нашите избори, за да помогне на Тръмп.
Създаденият от кампанията на Клинтън фалшиви заговор между Тръмп и Русия, който завърши с включването на фиктивното досие на Стийл в официалната оценка на разузнавателната общност, на практика върза ръцете на Тръмп за на по-нататъшните отношения с Русия,
предизвиквайки сериозни последици за националната сигурност.
Произтичащото от това късогледо фокусиране върху Русия също така отклони вниманието на нашата нация от един много по-опасен противник – Китайската комунистическа партия.
Фалшиви твърдения за заговор за руски лаптоп
Четири години по-късно, по време на президентските избори през 2020 г., кампанията на Байдън представи свои собствени твърдения, че Русия се е намесила в изборите, отново с цел да помогне на Тръмп.
Когато изоставеният твърд диск на Хънтър Байдън се появи в месеците преди изборите, той съдържаше множество компрометиращи имейли и друга уличаваща информация за семейство Байдън, включително имейла от 2 ноември 2015 г. от ръководителя на управителния съвет на „Буризма“, в който се изисква Хънтър Байдън да прекрати разследванията срещу собственика на „Буризма“. Лаптопът съдържаше и друга компрометираща информация, включително преплитания на по-младия Байдън с Китайската
комунистическа партия.
Въпреки че корпоративните медии и големите платформи за социални медии веднага ограничиха – а в някои случаи категорично забраниха – споделянето на статии, свързани с историята с лаптопа, Тръмп публично повдигна въпроса по време на втория президентски дебат на 22 октомври 2020 г. В отговор Байдън
избра да обвини Русия за появата на твърдия диск на сина му.
Твърдението на Байдън беше свързано с подобни изказвания от най-високите нива на нашата разузнавателна общност, включително бившия директор на ЦРУ Джон Бренан, който в съвместно изявление заяви, че лаптопът на Хънтър Байдън „има всички класически белези на руска информационна операция“.
Както се оказа по-късно, имейлите на Хънтър са автентични и не са руски заговор.
В допълнение към и без това напрегнатата геополитическа ситуация Байдън държеше на членството на Украйна в НАТО още през декември, както и държавният му секретар Антъни Блинкен. Министърът на отбраната Лойд Остин стигна дори още по-далеч, като заяви по време на пътуване в Украйна през октомври 2021 г., че вратата е отворена за членство на Украйна в НАТО. Тези обещания, които със сигурност щяха да
провокират Русия, бяха в рязък контраст с предупрежденията на директора на ЦРУ на Байдън, който преди това беше заявил, че членството на Украйна в НАТО е „най-ярката от всички червени линии“ за Русия.
Главната цел на националната сигурност на Съединените щати трябваше да се съсредоточи върху това да се попречи на Русия и Китай да създават нови съюзи. Оклеветяването на Русия, продиктувано отчасти от користните действия на висши американски служители като Клинтън и Байдън, сериозно подкопа тази цел.
С избухването на войната в Украйна и последвалата пълна изолация на Русия от Запада тази цел вече не е постижима.
Вероятният изход е, че Русия и Китай ще се сближат още повече.
Джеф Карлсън и Ханс Манке работиха по този материал. Джеф и Ханс са ководещи в предаването „Истината над новините“ по телевизия EpochTV.
