Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че двете страни подготвят нова размяна на затворници и че Киев е поискал връщането на депортирани деца
Делегациите от Украйна и Русия завършиха втория си кръг от преговори за прекратяване на огъня в Турция само след час.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 2 юни, че двете страни се подготвят за нова размяна на затворници, и украинската делегация е предала списък с депортирани украински деца в Русия, които Киев иска да бъдат върнати у дома.
Предишният кръг от директни преговори през май също доведе до размяна на затворници, като бяха разменени по 1000 души от двете страни.
Турският външен министър Хакан Фидан заяви преди началото на преговорите, че целта на срещата на 2 юни, втората от този вид, е да се оценят условията на двете страни за прекратяване на огъня, да се улеснят повече размени на затворници и да се обсъди възможна среща между руския и украинския президент.
„Очите на целия свят са насочени към контактите тук,“ каза Фидан.
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров ръководеше преговорите за Киев, а съветникът на руския президент Владимир Медински оглавяваше екипа на Кремъл.
Очакванията обаче бяха ниски преди преговорите.
„Настояваме за пълно и безусловно прекратяване на убийствата сега,“ заяви Умеров на пресконференция след преговорите.
Той отбеляза, че Украйна е предала условията си на Русия дни преди преговорите, но не е получила нищо от Русия до 2 юни.
Киев сега ще отдели седмица, за да разгледа исканията на Москва, според Умеров.
Той каза, че истинските мирни преговори могат да се проведат само на ниво национално ръководство и приветства участието на чуждестранни лидери в процеса, включително президента на Съединените щати.
„Тази война трябва да приключи и целият свят ни подкрепя в това,“ каза Умеров.
Кратките преговори в Истанбул се проведоха скоро след поредица от украински дронови атаки срещу руски авиобази, за които Киев твърди, че са унищожили или повредили значителна част от руския стратегически бомбардировъчен флот, нанасяйки удар по сърцето на способността на Москва да доставя ядрени товари.
Говорейки на 2 юни, Зеленски каза, че вярва, че Русия ще бъде по-склонна да преговаря, ако понесе повече такива загуби.
„Русия трябва да почувства какво означават нейните загуби. Това е, което ще я тласне към дипломация,“ каза той.
Широкообхватната атака удари цели в множество зони, включително авиобаза на повече от 2500 мили от Украйна, и използва контрабандни търговски дронове, изстреляни от камиони, паркирани близо до базите.
На 1 юни Русия отвърна на удара, като изстреля 472 дрона в украинска територия, включително по цивилни цели, в очевиден опит да претовари въздушната отбрана на Украйна.
Тази ескалация следва продължаващия отказ на Москва да се съгласи с исканията на президента на САЩ Доналд Тръмп за незабавно прекратяване на огъня, за да се проведат мирни преговори.
Докато Зеленски приема искането на Тръмп, руският президент Владимир Путин вместо това издава поредица от постоянно променящи се искания и отказва да се ангажира с прекратяване на огъня.
Сред тези искания е Украйна да предаде четири от източните си територии на Русия, въпреки че руските войски не са успели да завладеят територията сами след три години пълномащабна война.
Умишленото забавяне от страна на Москва на усилията на Вашингтон за прекратяване на огъня предизвика упреци от администрацията на Тръмп, като вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс каза на военните лидери в Европа миналия месец, че Путин „иска твърде много“.
Териториите, които Русия се стреми да контролира, включват Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, които Путин твърди, че е анексирал през 2022 г., но които Русия все още не контролира напълно.
Именно в регионите Донецк и Луганск подкрепяните от Русия сепаратисти първоначално се разбунтуваха срещу украинското правителство през 2014 г., след анексирането на Крим от Русия.
Това въстание постави началото на брутална партизанска война, която продължи до пълномащабното нахлуване на Москва през 2022 г.
Ванс заяви, че Вашингтон ще продължи да отправя искания към двете страни на всеки няколко седмици и ще очаква както Москва, така и Киев да се съобразят с тях.
Ако Вашингтон определи, че която и да е от страните действа изцяло недобросъвестно и не желае да участва в мирния процес, САЩ ще се оттегли от усилията за прекратяване на огъня и ще остави двете нации да се бият помежду си, посочи още Ванс.
Американските законодатели също предупредиха Русия, че може да се сблъска с нови американски санкции, ако не действа добросъвестно.
The Associated Press и Reuters допринесоха за този материал.
