Кървава война, 600 китайски офицери и една страна, която внимателно наблюдава, за да се подготви
В една стара китайска притча чапла кълве отворена мида на брега на плитък залив, за да достигне до месото ѝ. Изведнъж мидата се затваря и защипва дългия клюн на птицата. И двете се борят упорито, всяка вярвайки, че може да победи другата – докато един минаващ рибар без труд хвърля мрежата си и ги хваща и двете.
„Когато чаплата и мидата се борят, печели рибарят“ – гласи известна китайска поговорка.
Днес тази притча сякаш болезнено оживява в реалността: В Украйна бушува кървава война между Русия и Украйна, докато Пекин, далеч в другия край на Евразия, спокойно чака с мрежата.
Когато през пролетта на 2022 година Владимир Путин започна атаката си срещу Украйна, той разчиташе на бърза победа. Правителството в Киев трябваше да падне за няколко седмици, а Европа щеше да се примири с нова руска сфера на влияние. Украинската съпротива обаче, подкрепена от масирани доставки на оръжия от САЩ и Европа, превърна войната в дълга, безмилостна битка на изтощение – война, в която артилерията, прецизните ракети, електронната война и рояците дронове оформят лицето на съвременните сражения.
За Пекин тази война неочаквано се превърна в уникална „кървава класна стая“. Народноосвободителната армия на Китай не е водила широкомащабен военен конфликт с висока интензивност от кратката и скъпоструваща гранична война срещу Виетнам през 1979 година. Въпреки че е провеждала демонстрации на сила в Синдзян и Тибет, няма място за сравение с реалните условия на една съвременна, технологично сложна война.
Затова в Пекин решиха да се учат директно на място. Според вестник „Киев Пост“ (24 юни 2025 г.) Китай вече е изпратил около 600 офицери и военнослужещи в Русия, за да натрупат боен опит и да преминат обучение.
Тайванският анализатор по въпросите на отбраната д-р Шен Минг-ши от Института за изследване на националната отбрана и сигурност обяснява: „Тези 600 души не са обикновени войници. Вероятно идват от елитни части на сухопътните сили, военноморските сили, ракетните войски или електронната война и трябва да служат като основа за обучение у дома. Напълно възможно е това да е само първата вълна и Китай едновременно да изпраща инженери и разузнавачи, които да изучават най-новите военни технологии близо до фронта или в руски тренировъчни центрове.“
Потоци от разузнаване: китайски агенти в Русия
Този анализ съвпада с информацията от репортаж на „Ню Йорк Таймс“ от 9 юни 2025 г., според който вътрешни руски документи доказват, че от началото на войната множество китайски разузнавателни агенти са влезли в Русия под прикритието на стратегическото партньорство. Те използват специални разрешения, за да получат достъп до оръжейни складове, изследователски съоръжения и военни полигони.
Целта им е да наблюдават отблизо как Русия се справя със западни оръжия като HIMARS, танкове „Леопард“ или системи „Пейтриът“, къде допуска грешки и какви контрамерки разработват. Същевременно детайлно се документират слабостите в логистиката, командването на войските и електронната защита.
Русия е добре запозната с това. Въпреки това Москва е все по-зависима икономически и дипломатически от Пекин – дори само заради износа на нефт и газ и китайските технологии. Така че по необходимост се е съгласила на мълчаливо споразумение: предоставя на Пекин достъп до ценен боен опит, а в замяна Китай остава важен икономически и политически поддръжник. За Пекин това означава да анализира съвременната война в реални условия – без да пролива собствена кръв.
Сянката над Тайван и европейска заплаха
Всички тези усилия в крайна сметка са насочени към Тайван. Всеобхватните програми за модернизация на Народноосвободителната армия – от разширяването на амфибийните десантни части до интегрирането на рояци дронове, кибернетични и антисателитни оръжия – имат ясна цел: възможността да се подчини Тайван с военни средства, ако Пекин реши да го направи един ден.
В Европа обаче мнозина смятат, че забравят за тази заплаха. За повечето германци войната в Украйна е пряко предизвикателство за сигурността в Европа, докато Тайван се възприема като далечен азиатски проблем. Географията сякаш създава измамно усещане за неангажираност.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, бивш министър-председател на Нидерландия, отправи спешно предупреждение по този въпрос. Според доклад на „Дъ Индипендънт“ от 26 юни 2025 г. той подчерта, че военното разширение на Китай „значително увеличава вероятността Пекин един ден да потърси военно решение на тайванския въпрос“.
Рибарят, който тихо подготвя мрежата си
Пекин не настоява за краткосрочна конфронтация, а стъпка по стъпка укрепва военната си мощ, натрупва опит, оптимизира тактиката, тества дронове, ракети и електронни атаки. Изпратените 600 офицери са само видимият връх на айсберга. Под повърхността Пекин работи, за да научи всичко възможно от руско-украинската война – до психологическите операции и хибридните модели на атака.
Мрежата все още не е хвърлена, но рибарят я проверява, затяга възлите, закърпва пукнатините – и чака най-благоприятния момент.
Много европейци смятат, че Тайван е твърде далеч, за да представлява заплаха за тяхната сигурност. Но съвременните геополитически взаимозависимости свиват разстоянията. Всяка тактика, която Китай сега усвоява на руска земя, един ден може да бъде използвана срещу Тайван.
