Европейският съд по правата на човека отхвърли жалбата на Валери Жаблянов за нарушаване принципа за свобода на изразяването
С решение от 27 юни 2023 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург отхвърли жалбата на Валери Жаблянов, бивш депутат от БСП, който се опита да осъди България, след като през 2018 г. беше отстранен от поста заместник-председател на 44-ото Народно събрание.
Позовавайки се на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, касаещ свободата на изразяване, Жаблянов подава жалба в Страсбург на 25 юли 2018 г. относно лишаването му от това право във връзка с отстраняването му от поста заместник-председател на Народното събрание в резултат на направени от него изявления.
Неговото изявление, представяйки позиция на БСП, че „Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“ е основният аргумент за отстраняването му.
Припомняме, че наскоро бе иницииран и колективен иск срещу журналиста Петър Волгин заради публична подкрепа на „Народния съд“.
Така нареченият „Народен съд“ е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и „Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България”. Народният съд функционира в периода декември 1944 г. – април 1945 г., като в резултат на дейността му е елиминиран държавният, политическият и военен елит на страната.
Съдът в Страсбург посочва детайли на основанието за отстраняването на Жаблянов, а именно, че на 1 февруари – денят за почит на жертвите на комунизма в България – той прекъсва минутата мълчание в парламента за възпоменание, като иска мълчанието да отразява и почит на жертвите на фашизма, „партизаните, войниците в Отечествената война“. В решението на Европейски съд по правата на човека се посочва също, че това става след реч, в която той прави препратка към Йосиф Сталин, пренебрегвайки осъдените от „Народния съд“ и възхвалявайки политическото насилие, упражнявано от Българската социалистическа (преди това комунистическа) партия.
През 2018 г. БСП опита да оспори решението за отстраняването на Жаблянов пред Конституционния съд на България, но съдът прие, че поведението на депутата противоречи на Конституцията и на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, с който се осъжда „безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“. Впоследствие казусът беше отнесен до Страсбург, Европейският съд цитира сред аргументите за отхвърляне на жалбата на ищеца именно решение на Конституционния съд на България, в което се обяснява, че „народният съд“ не е бил съд, а „извънреден трибунал, чийто членове са били хора без правна квалификация“ и който е действал съгласно „обвинения, повдигнати дори срещу хора, които вече са починали“. За Конституционния съд решенията на този трибунал „не могат да се характеризират като съдебни решения“, тъй като те не са отговаряли на изискванията за справедлив процес.
Европейската конвенция за правата на човека регламентира във въпросния член 10, че упражняването на свободата на изразяване на мнение, „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието“.
Европейският съд посочва, че в България „Народния съд“ се свързва с репресиите, извършвани от комунистическия режим, от което следва, че всяко категорично и цялостно оправдание на този съд може да се разглежда като противоречащо на основните ценности на Конвенцията за правата на човека. По отношение на въпроса дали отстраняването на Жаблянов от поста му представлява намеса в правото му на свобода на изразяване съдът посочва, че отстраняването като цяло е било „необходимо в едно демократично общество“.
Съдът подчертава, че предвид близката им история държавите, които са преживели комунистически репресии и жестокости, имат особена морална отговорност да се дистанцират от тях, като тази отговорност е още по-неотложна с оглед липсата на подходящо разследване на тези репресии и жестокости, както и сравнително слаба информираност на обществото за тях.
Съдът също така отбелязва, че решението за прекратяване на мандата на г-н Жаблянов като заместник-председател на парламента е имало малък ефект върху него и е било предимно символично. Изявлението на депутатът от БСП е направено от името на политическа партия, чийто предшественик е носил значителна отговорност за функционирането на „Народния съд“. То представлява категорично оправдаване на този съд, без да се признава, че този съд е работил в нарушение на основните изисквания за справедлив съдебен процес и е постановил хиляди произволни присъди и наказания на политически опоненти, много от които са довели до незабавни екзекуции.
В решението Европейският съд по правата на човека в Страсбург се казва, че е изключително важно за политиците, когато се изразяват публично, да избягват коментари, които биха могли да насърчат нетолерантност, и да бъдат особено внимателни в защитата на демокрацията и нейните принципи.
