Не е ясно дали на Калин Джорджеску, който се превърна във фаворит на отменените президентски избори в Румъния, ще бъде позволено да се кандидатира на нови избори
Европейският съд по правата на човека отхвърли във вторник жалбата за отмяна на неотдавнашното решение на румънски съд за анулиране на президентските избори, в които политически аутсайдер се беше очертал като лидер. В решението си съдът заяви, че жалбата, подадена от кандидата за президент Калин Джорджеску, не попада в неговата юрисдикция.
За някои в Европа това беше победа в това, което те смятат за дългогодишна битка за демокрация. Въпреки това, тъй като Румъния се подготвя за повторни избори през пролетта, някои наблюдатели твърдят, че решението на румънския съд е пример за това, което сега обикновено се нарича „борба с правото“.
През декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, на които Георгеску получи най-много гласове.
В обосновката на решението съдът се позовава на предполагаеми нарушения, докато румънските органи за сигурност обвиняват Русия, че се е намесила в изборния процес.
По това време румънският министър-председател Марсел Чолаку изрази подкрепа за този ход, като го нарече „единственото правилно решение“.
Франк Фуреди, изпълнителен директор на MCC Brussels, белгийски мозъчен тръст, който често критикува политиката на ЕС, заяви, че вижда в това „вътрешен преврат“.
„Това до голяма степен е израз на политизирането на съдебната система, при което съдилищата се използват като политическо оръжие за изолиране на опонентите“, каза Фуреди пред The Epoch Times.
Джем Карадели, турски политически анализатор и професор по международни отношения в Университета Уфук в Анкара, е съгласен с него.
„Румъния имаше много интересен популистки кандидат, който вероятно щеше да спечели изборите“, каза Карадели пред The Epoch Times. „Но след това видяхме, че той беше възпрепятстван от Върховния съд на страната“.
Други са на противоположното мнение, като подчертават конституционното задължение на съда да пази изборите от злонамерено чуждестранно влияние.
Пишейки за Атлантическия съвет на 6 декември миналата година, Анка Агачи, анализатор на политиката по отбраната в корпорацията RAND, описа решението на съда като „историческо и безпрецедентно“.
Тя заяви, че Конституционният съд „единодушно е взел решението на основание член 146, буква е) от Конституцията относно законността и правилността на президентския изборен процес“.
Според член 146 Конституционния съд е длъжен да защитава „спазването на процедурата за избор на президент на Румъния и да потвърждава резултатите от гласуването“.
Изборите са отменени
Често описван от западните медии като крайно десен, Джорджеску изненада европейския политически управляващ елит на 24 ноември, когато спечели 23% от гласовете на първия тур на президентските избори.
Резултатът противоречи на предишни проучвания на общественото мнение, според които подкрепата за него сред румънските избиратели беше по-малко от 10%.
Джорджеску се противопоставя на безусловната подкрепа на Запада за военните усилия на Украйна. Той критикува и НАТО, към която Румъния се присъедини през 2004 г., три години преди страната да се присъедини към Европейския съюз.
На първия тур на изборите Елена Ласкони от Съюза „Спасете Румъния“, проевропейска центристка политическа партия, се класира на второ място, получавайки 19% от гласовете.
Двамата лидери трябваше да се изправят срещу себе си на втория тур на изборите, насрочен за 8 декември, но до втори тур така и не се стигна.
Два дни преди насроченото гласуване Конституционният съд на Румъния безпрецедентно отмени всички избори и анулира резултатите от първия тур.
Позовавайки се на предполагаеми нарушения на изборния процес, румънските власти заявиха, че Русия се е намесила в изборния процес, като същевременно обвиниха кампанията на Калин Джорджеску в незаконно използване на цифрови технологии за увеличаване на популярността му.
В навечерието на изборите Джорджеску, който се кандидатира като независим, разчиташе в голяма степен на платформата за споделяне на видеоклипове TikTok.
Според румънските власти, Джорджеску е получил преференциално отношение за сметка на други кандидати от страна на притежаваната от Китай социална медийна платформа.
Той също така е обвинен, че е разчитал на недекларирани източници на парични средства за финансиране на предизборната си кампания.
Конституционният съд основава решението си на пет документа, разсекретени от Съвета за сигурност на Румъния, в които се твърди, че Русия се е намесила в гласуването.
След като разгледа поверителни данни, предоставени от румънската служба за външно разузнаване, парламентарната комисия заяви, че е съгласна, че кибер атаки и дезинформация са били използвани за насърчаване на определени кандидати.
„Дълъг е пътят от това да знаем, че опасността съществува, до намирането на конкретни доказателства за случилото се“, заяви в средата на декември Клаус Йоханис, отиващият си президент на Румъния.
„Не си представяйте, че тези атаки са подписани с „С любов, от Изтока“, каза той пред репортери в Брюксел. „Не, те са много трудни за документиране. Трябва да намерим конкретни инструменти, правилни процедури, за да можем да се защитим от тези атаки“.
Някои са скептични, тъй като досега не са оповестени никакви доказателства в подкрепа на твърденията срещу Калин Джорджеску или неговата кампания.
„Те не са успели да представят никакви доказателства. Никой не е твърдял, че е имало измама при гласуването или че хората са били принудени да гласуват по един или друг начин“, казва Фуреди. „Всички бяха много наясно за кого гласуват. Те гласуваха срещу [политическия] досегашен управляващ елит.“
Карадели също изрази скептицизъм по отношение на твърденията на румънските власти.
„Тези, които твърдят, че е имало [руска] намеса, са тези, върху които лежи тежестта на доказване. И аз не се чувствам удовлетворен от обяснението, което те предложиха“, каза той.
Москва отхвърля твърденията, че се е намесила в изборите, а TikTok по същия начин отхвърля твърденията, че алгоритмите ѝ са дали на Калин Джорджеску несправедливо предимство.
Според Агачи решението на съда да отмени изборите се основава на „бързо развиващата се информация относно държавно спонсорирана намеса в изборния процес и руски хибридни дейности, както и на обвиненията за нарушения на финансирането на кампанията“.
„Съдът взе решението си, като заяви, че … един кандидат е заобиколил закона в кампанията си и се е възползвал от несправедливо популяризиране“, каза Агачи.
Вашингтон се намесва
Малко преди касирането на изборите Вашингтон изрази своята загриженост във връзка с твърденията за руско участие в „злонамерена кибердейност, целяща да повлияе на целостта на румънския изборен процес“.
В изявление от 4 декември тогавашният говорител на Държавния департамент на САЩ Матю Милър заяви, че твърденията „трябва да бъдат напълно разследвани“ и че Вашингтон „цени приноса на Румъния като силен съюзник в НАТО и партньор в Европейския съюз“.
„Трудно извоюваният напредък на Румъния, която се закотви в трансатлантическата общност, не може да бъде върнат назад от чуждестранни участници, които се опитват да изместят външната политика на Румъния от западните ѝ съюзи“, каза Милър. „Всяка подобна промяна би имала сериозни негативни последици за сътрудничеството на САЩ с Румъния в областта на сигурността.“
Фуреди сравни ситуацията с изборната победа на президента на САЩ Доналд Тръмп за първи мандат през 2016 г., която беше помрачена от това, което той определи като „фантазия за руска намеса“ в изборния процес в САЩ.
Той заяви, че ситуацията е подобна на тази, когато мнозинството от британските гласоподаватели избраха да напуснат ЕС по-рано същата година.
„Когато хората гласуваха в полза на Брекзит, се заговори за чуждестранна намеса“, каза Фуреди.
Според Фуреди подобни въпроси са били повдигнати и в Грузия, след като управляващата партия в страната – обвинявана от критиците, че е проруска – е спечелила парламентарните избори през октомври миналата година.
Карадели заяви, че Централна Европа и регионът на Кавказ, в който се намира Грузия, в момента са разкъсвани от това, което той определи като „политическа дихотомия“.
„От една страна,“ каза той, „има глобалистичен елемент, който възприема глобален подход към икономиката и политиката, като например премахване на националните граници.“
„От друга страна, имаме популистки кандидати, които са против всички тези неща. Това, което се случи в Румъния, е пример за конкуренцията между тези две сили“.
Планирано е повторно гласуване въпреки протестите
Междувременно управляващата коалиция в Румъния обяви плановете си за провеждане на нови избори на първи тур на 4 май. Ако никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство, ще последва втори тур две седмици по-късно.
Все още не е ясно дали 62-годишният Джорджеску ще бъде допуснат до участие в новия тур на изборите.
Дотогава Йоханис, чийто мандат официално изтече преди един месец, ще остане на поста си.
След като резултатите от първия тур бяха анулирани миналия месец, Йоханис заяви в публикация в социалните мрежи, че е повдигнал въпроса пред председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Съгласихме се, че трябва да засилим сигурността на социалните медии, след изборите в нашата страна“, написа Йоханис в социалната медийна платформа Х.
На 16 януари управляващата коалиция в Румъния затегна ограниченията за провеждане на кампании, отнасящи се до големите социални медийни платформи, включително TikTok.
Съгласно новите разпоредби тези платформи ще трябва да премахват всяко съдържание, за което се счита, че е в нарушение на изборните правила, в рамките на пет часа, ако това бъде поискано от румънските изборни служители.
Миналата седмица десетки хиляди хора излязоха по улиците на Букурещ, за да протестират срещу отменените избори и да поискат възстановяване на резултатите от първия тур.
„Настояваме за връщане към демокрацията чрез възобновяване на изборите, като се започне от [отменения] втори тур“, заяви пред репортери на протеста на 12 януари Джордж Симион, лидер на дясноориентирания Алианс за единство на румънците.
Наричайки решението на съда държавен преврат, Симион, чиято партия организира демонстрацията, заяви: „Съжаляваме, че толкова късно открихме, че сме живели в лъжа и че сме били водени от хора, които твърдят, че са демократи, но изобщо не са такива.“
Фуреди заяви, че възможността съдът да промени решението си е малка.
„Не виждам съдилищата да се върнат към това [решение], защото това би представлявало признание за това, което са направили“, каза той. „Това би създало криза, която те не са готови да приемат.“
Наближаващите избори в Германия
По-рано този месец Тиери Бретон, бивш отговорник за цифровата политика на ЕС, предупреди за потенциална чуждестранна намеса във федералните избори в Германия, насрочени за следващия месец.
„Нека запазим спокойствие и да приложим нашите закони [за цифровите и социалните медии] в Европа, когато има риск те да бъдат заобиколени“, каза той в коментар по време на медийно излъчване. „Направихме го в Румъния и очевидно ще го направим, ако е необходимо, и в Германия.“
Някои наблюдатели видяха в забележките на Бретон заплаха, че ЕС може да анулира изборите в Германия, ако те бъдат спечелени от дясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD).
„Това е изрично потвърждение на факта, че можете да очаквате правовата борба да се използва много по-активно“, каза Фуреди. „Те ще направят всичко възможно, за да предотвратят колебанието вдясно [в Европа], което те наричат „популистки партии“.
Запитан дали Съединените щати ще подкрепят подобни тактики при Тръмп, който се завърна в Белия дом на 20 януари, Фуреди каза: „Мисля, че Тръмп има по-суверенистична политическа ориентация. Това не означава, че той няма да води външна политика по начини, които противоречат на тези на други държави, но Тръмп разбира важността на отстояването на основния принцип на националния и народния суверенитет.“
Reuters и Assiciated Press допринесоха за този мaтериал.
