|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Китайският режим иска да контролира ключови водни пътища, за да наложи глобален контрол върху търговията и военно господство, в опит да предизвика Съединените щати
Режимът в Пекин се опитва да се намеси в предстоящата покупка на две стратегически пристанища на Панамския канал. Сделката беше обявена на 4 март и включва 43 пристанища в 23 страни. Вниманието обаче е насочено към два ключово важни обекта от пакета – пристанищата Балбоа и Кристобал, защото се намират в атлантическия и тихоокеанския край на Панамския канал и са двата основни морски входа.
Сделката за 22.8 млрд. щ. д. е между Hutchison Port Holdings – дъщерно дружество на хонконгската компания CK Hutchison и бизнес консорциум на американския BlackRock. Последният е най-големият управител на активи в света с портфейл от инвестиции, оценен на 11.5 трлн. щ.д.
BlackRock ще си партнира с базираната в Женева Terminal Investment Limited (TiL), за да управлява пристанищата съвместно с дъщерното дружество Global Infrastructure Partners (GIP) на BlackRock.
Продавачът, CK Hutchinson, е собственост на Ли Ka-шин, известен милиардер в Хонконг. В продължение на десетилетия жителите на острова величаят успеха му и го наричат „Супермен“. Но след новината за мултимилиардната сделка, 96-годишният магнат бе окачествен като предател, който е продал „страната и цялото китайско население“ и „безгръбначно е паднал на колене“ пред Съединените щати.
Между 13 и 19 март пропекинският хонконгски вестник Ta Kung Pao публикува над 10 уводни статии и коментари, в които нарече бизнесмена с горните епитети. Освен това статиите съветват всички бизнесмени да подкрепят Китайската комунистическа партия (ККП) по критични въпроси. В статия от 13 март се прогнозира, че сделката може да повлияе на външната търговия на Китай и на инициативата „Един пояс, един път“ (BRI), която е инвестиция на Пекин в геополитическа инфраструктура в размер на 1 трилион долара по целия свят.
Александър Ляо, китаист и сътрудник на The Epoch Times, коментира, че според негови вътрешни източници от ККП, китайският лидер Си Дзинпин е разгневен от сделката, която президентът Доналд Тръмп рекламира в речта си пред Конгреса на 4 март. В резултат на това, Дин Сюесян – член на Постоянния комитет на Политбюро на ККП и вицепремиер на Китай, е изпратил специален работен екип в Хонконг на 15 март, за да проучи сделката за Панамския канал.
Според политическия коментатор Хън Хъ, медията Та Кунг Пао отразява мнението на Пекин, че покупката на пристанищата е по-скоро политическа, а не бизнес транзакция на частна компания. Хън обаче смята, че щом ККП се притеснява, че Вашингтон може да използва Панамския канал срещу Пекин, след придобиване на правата върху пристанищата, това косвено доказва, че самата ККП иска да има опция да използва пристанищата по враждебен за САШ начин, чрез управлението и контрола на китайска компания.
Новата администрацията във Вашингтон открито изрази опасенията си от контролираната от Китай инфраструктура по глобалните търговски пътища. Президентът Доналд Тръмп многократно заяви загрижеността си за влиянието на Пекин в региона и намерението си САЩ да си върнат контрола над Панамския канал.
В публикация в социалните медии от декември 2024 г. той написа, че правителството на Панама е позволило на китайски войници незаконно да управляват Панамския канал. 47-ят президент заяви, че каналът трябва да се управлява само от Панама, а не от Китай и се възмути, че корабите на САЩ, които са най-големите потребители на водния път, биват „ограбвани“ с високи такси, което е потенциално нарушение на договора за справедливо отношение към всички нации.
Още със започването на втория си мандат през януари 2025 г., републиканецът отново напомни, че каналът се управлява от китайския режим и обеща да се намеси. „Китай управлява Панамския канал“, заяви Тръмп във встъпителната си реч. „Не го дадохме на Китай. Дадохме го на Панама и ще си го вземем обратно“.
Интересът на САЩ
Панамският канал е стратегически воден път, който играе решаваща роля във военните и икономически дейности на САЩ, тъй като е ключов проход за военни кораби и товари между Атлантическия и Тихия океан. Всяка година Панамският канал обработва товари на стойност 270 милиарда долара, което представлява 5% от световната морска търговия, като повече от 70% от тази търговия е свързана с пристанищата на САЩ.
Каналът беше под контрола на САЩ до 1999 г., когато суверенитетът му беше прехвърлен на Панама съгласно договор от 1977 г., подписан от президента Джими Картър.
CK Hutchison получи през 1997 г. правата да управлява за 25 години пристанищата Кристобал и Балбоа в двата края на Панамския канал. През 2021 г. споразумението бе подновено до 2047 г. При обявяването на най-новата сделка от 4 март, компанията заяви, че това е изцяло бизнес транзакция и не е свързана с последните политически новини около водния път.
По думите на Ляо, Панамският канал е периферен стратегически интерес за ККП, но „основен интерес за САЩ“.
Какво стои зад интереса на администрацията на Тръмп да преразгледа Договора за Панамския канал?
Въпреки че Панама технически притежава канала, Китай управлява пристанищата в двата му края. Това дава на Пекин възможност да милитаризира контрола си над него с инфраструктура с двойна употреба и потенциално да отказва достъп до критично важния воден път, особено на Съединените щати.
Днес Китай е вторият най-голям клиент на канала, след Съединените щати. Някои смятат, че влиянието на Пекин вече е довело до непропорционално по-високи транзитни разходи за Съединените щати и че нарушава политиката на неутралитет на Панама, договорена чрез споразумение със Съединените щати през 1978 г.
За администрацията на Тръмп договорът вече е нарушен, затова действията на САЩ са оправдани. Тя също така счита, че фактическият контрол на Пекин върху Панамския канал представлява пряка заплаха за икономическите, военните и геополитическите интереси на САЩ в региона и света.
„Панамската стратегия“ става глобална
В по-широк аспект ККП вече е задълбочила присъствието и влиянието си в Латинска Америка, както и в много стратегически зони по света, чрез своята инициатива „Един пояс, един път“. Това е глобална инфраструктурна и инвестиционна схема за внедряване на китайски пари, влияние и персонал в държави по целия свят чрез изграждане на необходима инфраструктура като пътища, железопътни линии, пристанища и енергийни тръбопроводи.
Участието в „Един пояс, един път“ обикновено отслабва чуждестранните правителства, като ги оставя затънали в дългове към Пекин, водещи до известна степен на загуба на суверенитет или контрол над пристанища и друга стратегическа инфраструктура, построена от Китай.
Отказването на Панама от икономическия контрол върху канала в полза на Пекин е отличен пример за всеобхватната стратегия на ККП. Нейната „Панамска стратегия“ е систематичен начин за придобиване на контрол над стратегическите водни пътища, корабоплавателни маршрути и пристанища в света.
Основните елементи на тази стратегия включват установяване на глобално военноморско присъствие, разширяване на влиянието чрез сделки от „Един пояс, един път“ и изграждане на военни обекти и изкуствени острови на ключови места по света. Целта е да се разшири властта на китайския режим, за да се преобърне ръководената от САЩ глобална търговска система и нейната политика на отворени корабоплавателни маршрути. Панамският канал не е първият, а е един от многото стратегически водни пътища, които Китай контролира чрез инфраструктурни инвестиции или военно присъствие чрез „Един пояс, един път“ или и с двете.
През февруари Панама реши да не поднови участието си в китайската инициатива „Един пояс, един път“, като стана първата страна от Латинска Америка, излязла от инициативата.
Голямата стратегическа игра на Пекин
За Пекин най-критичната зона е Южнокитайско море. С търговия на стойност около 3 трилиона долара щ. д. (една трета от глобалното корабоплаване), преминаваща през него годишно, Китай е изградил изкуствени острови и военни съоръжения в региона, за да утвърди своето господство. Това представлява пряко предизвикателство към гаранциите за сигурност, предоставени от САЩ на държавите в региона – от Тайван до Южна Корея и Япония. То доведе до нарастващо напрежение със съседните страни и световните сили, особено със САЩ и Тайван.
Малакският проток е друг важен обект за глобалната търговия със силно китайско военноморско търговско присъствие, установено чрез „Един пояс, един път“. С преминаващи през пролива 60% от вноса и 80% от вноса на петрол от Близкия изток, това е стратегическа уязвимост за Пекин.
ККП упражнява значително влияние и в Икономическата зона на Суецкия канал. Египет е участник в „Един пояс, един път“. Този критично важен проход, свързващ Средиземно море с началото на Червено море, позволява на Китай да наблюдава и потенциално да контролира търговията между Европа, Азия и Африка.
Китай участва активно в няколко ключови водни пътища чрез „Един пояс, един път“ и разполага с военни съоръжения близо до или на тях. Те включват Ормузкия пролив, основен петролен възел, свързващ Персийския залив с Арабско море и света, където Китай има стратегическо партньорство с Иран, който контролира пролива. Пекин също има стратегическо военно присъствие близо до Джибути, първата му отвъдморска военна база, от която да предостави военна мощ към Червено море и Аденския залив.
Прелюдия към световна конфронтация между САЩ и Китай
Китайски компании също са се свързали със CK Hutchinson, за да купят правата за експлоатация на двете пристанища в Панама. Което означава, че партньорите и мащабът на сделката може да се променят.
Датата 2 април е повратната точка, когато CK Hutchinson и американският консорциум, ръководен от BlackRock, ще подпишат окончателното споразумение.
Според Александър Ляо шансът китайска компания да стане купувач е малък, а съществува и възможност Тръмп да притисне Панама да направи пристанищните права недостъпни за частния бизнес. Ако това стане, собственикът на CK Hutchinson, Ли Ка-шин, вече няма да може да продаде правата. Ако правата се отнемат след сделката, китайският купувач ще остане с празни ръце.
Стратегията на Китай за морско надмощие датира още от 2013 г., когато китайският лидер Си Дзинпин пое властта. Превземането на ключови водни пътища отразява по-широката амбиция на китайския лидер да наложи контрол и да създаде поток от стоки, енергия и военна мощ през критичните глобални контролни точки.
Планът е да се осигури издигането на Китай до статут на глобален хегемон, базирано на четири стратегически области: икономическо господство, безпрецедентна стратегическа военна мощ и присъствие, неконтролирано геополитическо влияние във всички глобални търговски региони и енергийна сигурност.
За да успее планът на ККП, САЩ трябва да се провалят. „Китайската мечта“ за глобална хегемония зависи от способността на Китай да свали САЩ от престола на върховна глобална сила във всяка от тези области. Това са истинските амбиции на Си и ККП.
Ляо е на мнение, че Съединените щати не могат да си позволят ККП да спечели борбата за власт над Панамския канал, защото ако това се случи, Вашингтон ще загуби влиянието си в света – което противоречи на програмата на Тръмп „Да направим Америка отново велика“. Следователно, единственото, което ККП може да постигне, е да спре други китайски бизнесмени да сключат сделки, като тази на Ли Ка-шин.
„Сделката за Панамския канал е само прелюдия към конфронтацията между Съединените щати и Китайската комунистическа партия“, разсъждава експертът. „В бъдеще много важни стратегически активи по света ще бъдат обект на подобни битки. Тогава официално ще започне ерата на сблъсъци.“
