Хиперактивност и дефицит на вниманието: симптоми, диагностика и лечение

Getting your Trinity Audio player ready...

Една трета от децата с хиперактивност и дефицит на вниманието продължават да страдат и като възрастни

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е едно от най-често срещаните разстройства на невроразвитието в детска възраст. Характеризира се с постоянен модел на разсейване или хиперактивност и импулсивност, които нарушават и затрудняват функционирането и развитието.

Някои данни сочат, че СДВХ е по-разпространен в Съединените щати, отколкото в други развити страни. Националното проучване, проведено в САЩ през 2018/2019 г. установява, че 8,7% от децата на възраст от 3 до 17 години са диагностицирани със СДВХ и че около една трета от диагностицираните в детска възраст, запазват диагнозата си и в зрелостта.

Видовете СДВХ

Според петото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5) има три форми на СДВХ:

• Дефицит на вниманието като водещ симптом: Детето с този тип изпитва предимно затруднения в концентрацията и лесно се разсейва. Този подтип е по-често срещан сред момичетата.

• Импулсивност/хиперактивност като водещ симптом: Това е най-рядката форма на СДВХ. Детето с този тип е импулсивно и хиперактивно, но не изпитва затруднения с вниманието. То може да извършва прекомерни движения, неподходящи за обстановката, и да предприема прибързани действия, без да мисли. Освен това трудно организира или завършва задачи и може да му е трудно да следва инструкции или разговори. Възможно е да се суети или да говори прекомерно.

• Комбиниран: Това е най-разпространената форма на СДВХ. Детето с този тип е едновременно импулсивно и хиперактивно. Те също така трудно поддържат фокус и лесно се разсейват.

Ранните признаци на СДВХ

Симптомите на СДВХ обикновено се появяват в ранна детска възраст, когато много родители забелязват прекомерна двигателна активност при малките деца. Разграничаването на тези симптоми от типичните за този период импулсивност и активно поведение при деца под 4 години може да бъде трудно.

Симптоми при децата

Симптомите на СДВХ могат да се проявят още на възраст от 3 до 6 години.

Симптоми на дефицит на вниманието:

• Неумение да се обръща внимание на детайлите или допускане на грешки от невнимание в училище
• Трудно поддържане на фокуса по време на задачи или игра
• Демонстриране на несъответстващ на възрастта кратък период на внимание
• Не слушат, когато им се говори директно
• Неизпълнение на инструкциите и незаършване на училищната работа или домашните задължения
• Изпитва трудности при организирането на задачи и дейности
• Пренебрегване или пропускане на детайли
• Избягване на задачи, които изискват продължителни умствени усилия
• Проявява слаби за възрастта си организационни и учебни умения
• Често губи предмети, като например домашна работа и училищни пособия
• Лесно се разсейва
• Забравя
• Често преминават от една задача към друга, без да завършат някоя от тях

Симптоми на хиперактивност:

• Изглеждат постоянно в движение, без ясна цел, различна от движението
• Неспокойствие, суетене или въртене на мястото си
• Често напускат мястото си, когато от тях се очаква да останат седнали
• Тичане или катерене по неподходящ начин
• Трудности при игра или тиха работа
• Говори прекомерно

Симптоми на импулсивност:

• Прекъсване или изричане на отговори, преди въпросите да са завършени
• Трудно изчакване на реда си
• Често прекъсване или натрапване на другите в разговори или дейности
• Участие в рисково поведение, често без предварително обмисляне или съобразяване
• Лесно се разстройват

Много от тези поведения са типични за детското развитие. За да се диагностицира СДВХ, тези поведения трябва да надхвърлят нормалното за възрастта и етапа на развитие на детето.
Децата със СДВХ често се сблъскват с предизвикателства при постигането на самостоятелно функциониране и могат да проявяват поведение, което е незряло в сравнение с техните връстници. Освен това при много деца със СДВХ може да се наблюдава леко изоставане в езика, двигателните умения или социалното развитие, които често се появяват успоредно със СДВХ, но са отделни състояния.

Приблизително 20 до 60 процента от децата със СДВХ изпитват затруднения в обучението, които засягат четенето, математиката или писмения език, което често води до академични трудности и слаби оценки. Около 60% от децата изпадат в гневни изблици, а повечето проявяват нисък фрустрационен толеранс. Тези трудности могат да допринесат за проблеми със самочувствието, депресия, тревожност или непокорство към авторитети от страна на подрастващите. Много юноши със СДВХ също така се сблъскват с предизвикателства във взаимоотношенията и могат да проявят антисоциално поведение.

Симптомите на СДВХ също могат да се променят с течение на времето и могат да се засилят при увеличаване на ежедневните изисквания, като по този начин се променят през годините.

Симптоми при възрастни

СДВХ обикновено се разпознава в детството, но може да не бъде диагностицирано до юношеството или зрелостта. Симптомите включват:

• Затруднена концентрация: Лицата със СДВХ често могат да се съсредоточат добре върху дейности, които намират за приятни; те обаче трудно поддържат вниманието си върху задачи, които се възприемат като обикновени, скучни или повтарящи се, независимо от усилията им.
• Хиперфокус: Хиперфокусът е склонност към дълбоко потапяне в стимулиращи и възнаграждаващи задачи до степен, при която човек не осъзнава заобикалящата го среда.
• Лошо функциониране на когнитивните функции.
• Постоянно закъсняване.
• Навик за отлагане.
• Безпокойство.
• Промени в настроението.
• Слаба самодисциплина; склонност към пристрастяване.
• Липса на търпение.
• Трудности при поддържането на взаимоотношения.
• Лесно изпадане в безпокойство и стрес.
• Ниска самооценка и чувство на несигурност или недостиг на резултати.
• Трудности при поддържането на мотивацията.
• Силна чувствителност към критика.

Жените често остават недиагностицирани или неправилно диагностицирани със СДВХ, тъй като техните симптоми, обикновено дефицит на вниманието, а не хиперактивност или импулсивност, се различават от тези при мъжете. Жените са склонни да прикриват по-добре тези симптоми, като използват механизми за справяне с лошата организация или умения за управление на времето, което усложнява диагностицирането. Жените често страдат от липса на организационни умения, съмнения в себе си, ниско самочувствие и липса на увереност. Освен това те са по-склонни към тревожност и депресия.

Какви са причините за СДВХ?

Изглежда, че причините за СДВХ са многобройни, включително генетични, мозъчни аномалии и фактори на околната среда. Тези фактори се комбинират, за да предизвикат състояние с широк спектър от симптоми.

1. Генетика
   Изследванията показват, че СДВХ е силно наследствено и се влияе от десетки гени, които са от решаващо значение за развитието на мозъка и функционирането на мозъчните химикали. Повечето хора със СДВХ имат много генни вариации, всяка от които има малък ефект. Тези генетични вариации, съчетани с рисковите фактори на околната среда, допринасят за общия риск на индивида да развие СДВХ. В редки случаи СДВХ се причинява от уникални генни мутации или хромозомни аномалии. Обикновено мутацията само в един ген е достатъчна, за да предизвика СДВХ при тези индивиди.
2. Мозъчни аномалии
   Ненаследствени неврологични фактори, които влияят върху развитието на мозъка, и мозъчни травми са свързани с развитието на СДВХ. Децата с това заболяване имат по-ниски нива на мозъчния химикал допамин, който играе решаваща роля в различни основни функции, включително познание, мотивация, поведение и контрол на движенията. Изследванията показват, че частите на мозъка на тези хора, отговарящи за вниманието, социалната преценка и движенията, също имат по-нисък метаболизъм.

Разлики са наблюдавани и в структурното развитие и активността на префронталната кора, базалните ганглии, предната цингуларна кора и малкия мозък. Състояния като мозъчно увреждане от липса на кислород, епилепсия и травматични мозъчни увреждания също могат да увеличат риска от развитие на СДВХ.

Като цяло мозъкът на дете със СДВХ се развива нормално, но процесът, особено във фронталния лоб, обикновено е по-бавен в сравнение с децата без него.

3. Фактори на околната сред

• Пушенето на майката по време на бременността.
• Консумация на алкохол от майката по време на бременността.
• Преждевременно раждане.
• Ниско тегло при раждане.
• Излагане на алкохол, тютюн или наркотици преди раждането.
• Увреждане на мозъка.
• Лошо психично здраве на родителите: Мета-анализ от 2024 г. установява, че стресът, тревожността и депресията при майката, следродилната депресия и депресията при бащата са свързани със СДВХ при децата.
• Излагане на токсини: Примери за това са олово, органофосфатни пестициди и полихлорирани бифенили (ПХБ).
• Висококонфликтна домашна среда.
• Травма в ранна детска възраст: Повечето деца със СДВХ не са преживели травма в ранна възраст, но някои от тях са пострадали от насилие, злоупотреба или неглижиране.
• Недостиг на хранителни вещества: Проучване от 2004 г., обхванало 53 деца със СДВХ, показва, че ниските нива на желязо могат да допринесат за СДВХ. Съобщава се и за недостиг на цинк, магнезий и витамин D.

Кой е застрашен от СДВХ?

Следните фактори повишават риска от развитие на СДВХ:

• Пол: Според проучвания, проведени в САЩ диагнозата СДВХ е по-често срещана при момчетата, отколкото при момичетата. Сред юношите 13% от момчетата и 4,2% от момичетата са засегнати от нея. Сред възрастните са засегнати 5,4 процента от мъжете и 3,2 процента от жените.
• Раса: Сред възрастните групата на белите, които не са от испански произход, е с най-високо разпространение – 5,4 процента, в сравнение с всички останали расови и етнически групи. Сред юношите групата на нехристиянските чернокожи е с най-високо разпространение – 9,3 %.
• Семейна анамнеза: Много от родителите на деца със СДВХ са имали симптоми в детството си. Състоянието често се проявява и при братя и сестри. Проучване от 2017 г., в което участват над 1,6 милиона млади хора – сред които близо 32 000 са диагностицирани със СДВХ, установява, че вероятността братята и сестрите на хората със СДВХ да имат СДВХ е почти девет пъти по-голяма в сравнение с братята и сестрите на хората без това разстройство.
• Травматични мозъчни увреждания.
• Излагане на токсини преди раждането или в детството.
• Обструктивна сънна апнея (ОСА): Хората с ОСА често имат проблеми с вниманието, като до 95% от тях изпитват този проблем. Сред хората със СДВХ 20-30% имат и ОСА. Според преглед на шест интервенционални проучвания от 2011 г. ОСА може да влоши симптомите на СДВХ при някои хора, диагностицирани със СДВХ, а лечението на ОСА може да помогне за подобряване на симптомите на СДВХ.

Как се диагностицира СДВХ

СДВХ се диагностицира въз основа на клинична оценка, тъй като не съществуват специфични лабораторни тестове или резултати от образни изследвания, които могат да го потвърдят. В случай на дете, за което има съмнения, че страда от СДВХ, в процеса на оценка често участват родители и учители.

Някои състояния, като например разстройства на настроението, проблеми със съня и опозиционно предизвикателно разстройство, имат същите или сходни симптоми със СДВХ и могат да бъдат негови съпътстващи заболявания. При поставяне на диагнозата СДВХ лекарят трябва да изключи тези състояния.

Диагностика при деца

Диагностичните критерии за СДВХ по DSM-5 включват девет симптома на дефицит на вниманието и девет симптома на хиперактивност и импулсивност. Детето трябва да проявява поне шест симптома от едната или двете групи, за да бъде диагностицирано. Освен това симптомите трябва:

• да се проявяват често в продължение на поне шест месеца
• да са по-тежки от типичните за етапа на развитие на детето
• да се проявяват в поне две различни среди, като дома и училището
• да се проявяват преди 12-годишна възраст
• да пречат на функционирането у дома, в училище или на работното място

Диагностичната скала на Вандербилт (VADRS) е инструмент за здравните специалисти за оценка и диагностициране на СДВХ при деца и юноши. Тя събира информация от родителите и учителите за поведението и симптомите на детето, помага да се определи тежестта на СДВХ и проследява напредъка.

Комплексната скала за оценка на поведението на Конърс (Conners Comprehensive Behavior Rating Scales, Conners CBRS) е набор от стандартизирани инструменти, използвани за оценка на поведенчески, емоционални, социални и академични проблеми при деца и юноши. Тези скали помагат за идентифицирането и диагностицирането на различни състояния, включително СДВХ.

Диагностика при възрастни

При възрастните основните симптоми, наблюдавани при децата и юношите, може да отсъстват и вместо това да се проявяват проблеми като отлагане, нестабилност на настроението и ниско самочувствие. Възрастните е по-вероятно да проявят импулсивност или дефицит на вниманието, тъй като обикновено имат по-добър контрол върху симптомите на хиперактивност. Някои възрастни със СДВХ остават недиагностицирани.

Възрастните се диагностицират със СДВХ, ако:

• Са проявявали няколко симптома на СДВХ преди 12-годишна възраст
• Като възрастни изпитват поне пет постоянни симптома на СДВХ, изброени в съответствие с диагностичните критерии на DSM-5
• Симптомите на СДВХ се проявяват в две или повече среди и пречат на или намаляват качеството на социалното, училищното или работното им функциониране

Задълбочената оценка на СДВХ при възрастни включва и преглед на поведението в детството и на опита в училище. С разрешение здравните специалисти могат да интервюират членове на семейството, приятели и познати на потенциалния пациент. Те могат също така да използват стандартизирани скали за оценка на поведението (напр. скалата на Браун за разстройство с дефицит на вниманието) или контролни списъци със симптоми на СДВХ, за да преценят дали възрастният отговаря на диагностичните критерии. Могат да се назначат психологически тестове за оценка на оперативната памет, изпълнителските функции, зрителните и пространствените умения и способностите за разсъждаване, за да се открият или изключат нарушения в обучението.

Тежест на симптомите

DSM-5 изисква от специалистите, диагностициращи СДВХ, да посочат тежестта на разстройството, тъй като симптомите засягат хората в различна степен. Съществуват три нива на тежест, включително:

• Лека: Разстройството причинява незначителни нарушения в социалната, училищната или работната среда.
• Умерена: Симптомите или функционалните увреждания са между „леки“ и „тежки“.
• Тежка: Има многобройни симптоми на СДВХ, като някои от тях са особено тежки и водят до значителни увреждания в социалната, училищната или работната среда.

С напредването на възрастта симптомите на СДВХ могат да намалеят, да се развият или да се проявят по различен начин. Възрастни, които все още проявяват някои симптоми от детството, макар и не всички, могат да бъдат диагностицирани със СДВХ в частична ремисия.

Какви са възможните усложнения на СДВХ?

Възможните усложнения на СДВХ са следните:

• Конфликт между родителите и децата
• Други психични състояния, като депресия и тревожност
• Злоупотреба с наркотични вещества
• Лошо академично представяне
• Често сменяне на работата
• Проблеми със закона
• По-висок риск от самоубийство
• Трудности във взаимоотношенията, които водят до самота
• Увеличаване на броя на автомобилните катастрофи
• Слаби изпълнителни умения
• Ниска самооценка

Лечение на СДВХ

Въпреки че СДВХ не може да бъде излекувано, то може да бъде ефективно управлявано чрез няколко вида лечение. Обикновено лекарите препоръчват различни варианти на лечение в зависимост от възрастта на пациента, като например:

• Деца в предучилищна възраст: Препоръчва се родителите да преминат обучение за контрол на поведението, преди да се помисли за медикаментозно лечение.
• Деца на възраст 6 и повече години: Препоръчва се комбиниране на поведенческа терапия с медикаментозно лечение.
• Възрастни: Медикаментите са ключов компонент в лечението на възрастни със СДВХ.

Обикновено половината от пациентите „израстват“ от СДВХ с помощта на лечението, а други 25% вече не се нуждаят от лечение като възрастни.

1. Поведенческа терапия

Поведенческата терапия трябва да започне веднага след поставяне на диагнозата на детето или дори ако диагнозата не е ясна. Ранната намеса, преди да се развият лоши навици, е от полза. Могат да се използват много техники за подпомагане управлението на поведението, като например:

• Консултиране.
• Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ): може да включва поставяне на цели, моделиране и ролеви игри. Структурата и рутината са от решаващо значение.
• Управление на поведението в класната стая: Поведението в класната стая може да се подобри чрез контролиране на шума и визуалната стимулация, коригиране на продължителността на задачите, въвеждане на новости, предоставяне на напътствия и осигуряване на близост на учителя.
• Стимули и символични награди: Стимулите могат да засилят и подобрят управлението на поведението.
• Терапия за взаимодействие между родител и дете: Тази терапия включва както родителя, така и детето, като родителят научава стратегии за насърчаване на положителното поведение.
• Трениране на социални умения.

Ключовите моменти за управление на поведението включват поставяне на постижими цели на малки стъпки, поддържане на последователност, прилагане на поощрения и наказания веднага след поведението и последователно използване на поведенчески интервенции в дългосрочен план.

2. Медикаментозно лечение

Лекарствата за СДВХ могат да се използват самостоятелно или в комбинация. Лекарят ще определи подходящото лекарство въз основа на индивидуалните симптоми и нужди. Най-често използваните лекарства за СДВХ включват:

• Психостимуланти: Наричани още стимуланти, психостимулантите имат успокояващ ефект и често се използват за лечение на СДВХ. Те могат да помогнат на хората да се концентрират и да управляват импулсите си. Реакциите към тези лекарства варират, а дозите зависят от тежестта на поведението и индивидуалната поносимост. Примери за това са метилфенидат и декстроамфетамин.
• Селективни инхибитори на обратното захващане на норепинефрина (SNRI): Атомоксетинът е SNRI, за който е доказано, че е ефективен за подобряване на симптомите на СДВХ при възрастни. Друг пример е венлафаксин.
• Други: Когато стимулантите не действат добре или причиняват твърде много странични ефекти, лекарите понякога използват други видове лекарства, като алфа-2 агонисти (например клонидин и гуанфацин) и други психоактивни лекарства. Тези алтернативи обаче обикновено са по-малко ефективни и обикновено не са първи избор за лечение.

Съвети за родители

Съветите за родителите включват:

• Редовно общуване с учителя на детето.
• Установяване и спазване на последователен дневен режим за домашна работа, хранене и дейности и предварително уведомяване на детето за всякакви промени.
• Свеждане до минимум на разсейващите фактори на околната среда.
• Осигуряване на здравословна диета, богата на фибри и основни хранителни вещества, и изключване на преработени храни.
• Осигуряване на достатъчен сън.
• Подсилване на положителното поведение на детето с похвали и награди.
• Определяне на ясни и последователни правила за детето.
• Отбелязване на всеки успех, независимо дали е голям или малък.
• Разделяне на задачите на по-малки стъпки.
• Използване на визуални напомняния като списъци, таблици или бележки за графиците и задачите.
• Отделяне на време за изслушване на детето, тъй като децата със СДВХ могат да се затруднят да изразяват мислите и чувствата си.
• Провеждане на обучение на родителите за развиване на умения (напр. даване на положителна обратна връзка), които ще помогнат на детето.

Самопомощ за възрастни

По-долу са дадени съвети за справяне със СДВХ в зряла възраст:

• Упражнявайте се и се хранете здравословно: Ограничете сладките храни, за да стабилизирате промените в настроението.
• Осигурете си достатъчно сън.
• Практикувайте по-добро управление на времето: Поставяйте крайни срокове за всички задачи, включително и за малките, и редовно използвайте инструменти като будилник.
• Работете върху взаимоотношенията си.
• Създайте подкрепяща работна среда: За да повишите продуктивността, използвайте инструменти като списъци, цветно кодиране, напомняния, бележки и организирани файлове.

Как начинът на мислене влияе на СДВХ?

Начинът на мислене оказва значително влияние върху лечението на СДВХ, като повлиява различни аспекти от подхода на индивида към състоянието му и цялостното му благополучие.

Позитивното мислене насърчава самочувствието и увереността. То също така насърчава хората да вярват в способността си да се справят ефективно със СДВХ и да усвояват нови житейски умения. Тази вяра може да повиши самооценката и мотивацията, което води до активно участие в стратегиите за справяне със СДВХ и упоритост при преодоляване на трудностите.

Възпитаването на нагласа за растеж може да ви тласне напред. Този тип нагласа ви дава възможност да учите и да се развивате като личност. Подходът контрастира с фиксираната нагласа, при която убеждението, че СДВХ е непроменим, може да ограничи усилията за търсене на решения. Някои хора със СДВХ са склонни да възприемат нагласата „всичко или нищо“, когато се справят със социални ситуации или задачи, което е вредно за техните взаимоотношения.

Конструктивната нагласа подобрява междуличностните умения и взаимоотношенията на човека, като разглежда социалните предизвикателства като възможности за развитие. Управлението на поведението също се влияе от начина на мислене. Проактивният подход включва активно търсене и прилагане на техники за управление на поведението с цел смекчаване на симптомите на СДВХ.

Естествените подходи към СДВХ

Съществуват няколко естествени метода за лечение на СДВХ, но научните доказателства за тяхната ефективност често са ограничени. Затова е важно да се консултирате с вашия лекар, преди да опитате някой от тези подходи.

1. Лечебни билки

• Пасифлора (Passiflora incarnata): Пасифлората произхожда от югоизточната част на Съединените щати и Централна и Южна Америка. В някои части на света се използва за лечение на тревожност и безсъние. Учените смятат, че действа, като повишава нивата на гама-аминомаслената киселина (GABA) в мозъка, което намалява активността на някои мозъчни клетки и спомага за релаксацията. Проучване от 2005 г. установява, че осемседмично изпитване с таблетки от пасифлора дава резултати, подобни на лечението с метилфенидат, като не са регистрирани сериозни странични ефекти.
• Кора от френски морски бор (Pinus pinaster): Пикногенолът е екстракт от кората на френския морски бор и съдържа фенолни киселини, катехин, таксифолин и процианидини. Проведено през 2006 г. рандомизирано контролирано проучване с участието на 61 деца със СДВХ показва, че четириседмичното приемане на пикногенол значително намалява хиперактивността и подобрява вниманието, зрително-моторната координация и концентрацията на участниците. Друго проучване от 2006 г. установява, че едномесечно лечение с пикногенол подобрява вниманието при деца със СДВХ, намалява окислителното увреждане на ДНК и нормализира нивата на антиоксидантите.
• Женшен (Panax ginseng): Женшенът има невропротективни свойства и е установено, че подобрява симптомите на СДВХ. Резултатите от проучване, проведено през 2014 г., показват, че екстрактът от корейски червен женшен може да бъде ефективно и безопасно алтернативно лечение за деца със СДВХ.
• Шафран (Crocus sativus): Проучване от 2021 г. установява, че комбинирането на метилфенидат с шафран е по-ефективно при лечението на пациенти със СДВХ, отколкото използването само на метилфенидат.
• Сладък бадем (Prunus dulcis): Резултатите от проучване от 2019 г. показват, че както лечението с метилфенидат, така и със сироп от сладък бадем са еднакво ефективни за намаляване на симптомите при деца със СДВХ.
• Бакопа (Bacopa monnieri): Проучване, публикувано през 2014 г., показва, че бакопа, аюрведично лекарство, понякога наричано и брахми, може значително да подобри симптомите на СДВХ.

2. Хранителни добавки

• L-теанин: Проучване от 2011 г. установява, че аминокиселината L-теанин е безопасна и ефективна за подобряване на някои аспекти на качеството на съня при момчета, диагностицирани с СДВХ. Проучване от 2019 г. с участието на пет деца със СДВХ установява, че комбинацията от L-теанин и кофеин може да подобри вниманието и да намали лутането на ума.
• Хранителни вещества: Някои пациенти със СДВХ страдат от недостиг на основни хранителни вещества, като витамини от група В, витамин D, магнезий, цинк и желязо. При тези пациенти добавянето на тези хранителни вещества може да подобри симптомите на СДВХ. Например проучване от 2006 г. установява, че приемът на магнезий и витамин В6 значително подобрява симптомите на СДВХ при 40 деца. Мета-анализ от 2021 г. установява, че приемът на цинк може да доведе до значително намаляване на симптомите на СДВХ. Установено е, че добавките с желязо също са ефективни сред пациентите със СДВХ с недостиг на желязо, но не и при децата без него.
• Гама-аминомаслена киселина (ГАМК): Доказателствата също така сочат, че сред пациентите със СДВХ може да има проблем със способността на мозъка да се саморегулира правилно поради недостиг на успокояващата аминокиселина ГАМК. Установено е, че дългосрочната употреба на една добавка с ГАМК намалява хиперактивността и подобрява вниманието при възрастни с гранични до леки интелектуални затруднения и съпътстващо СДВХ.

3. Премахване на определи храни

Диетите при пациенти със СДВХ включват премахване на определени храни или групи храни, за да се намалят потенциалните причинители на симптомите. Тези отключващи фактори могат да бъдат потенциални алергени и изкуствени съставки в храните. Проучванията показват, че макар елиминационната диета да не действа при всяко дете със СДВХ, при някои от тях може да настъпи значително подобрение.

4. Йога и медитация

Обучението по осъзнатост може да бъде полезно допълнение към стандартното лечение на СДВХ. Мета-анализ от 2018 г. установи, че терапиите, базирани на медитация (включително йога), водят до значително намаляване на комбинирания подтип на основните симптоми на СДВХ. Изследователите обаче изразяват загриженост относно методологиите, използвани в тези проучвания. Систематичен преглед от 2023 г. установява, че йога и медитацията имат положително въздействие върху много симптоми на СДВХ.

5. Интерактивен метроном

Интерактивният метроном (ИМ) е програма за мозъчно обучение, предназначена за подобряване на времето, вниманието, контрола на импулсите, координацията и саморегулацията. Проучване от 2017 г. установява, че тя ефективно подобрява времето, вниманието, работната памет и скоростта на обработка при деца със СДВХ.

6. Неврофийдбек

Неврофийдбек, известен също като ЕЕГ биофийдбек, наблюдава електрическата активност на мозъчната кора, за да покаже мозъчната дейност в реално време. След това пациентите работят за контролиране на мозъчните си вълни, за да пренастроят функциите на мозъка си. Изследователите на мета-анализ от 2009 г. стигат до заключението, че лечението с неврофийдбек при СДВХ е ефективно и целенасочено, като показва значително въздействие върху намаляването на невниманието и импулсивността и умерено въздействие върху намаляването на хиперактивността.

7. Дейности на открито

Децата със СДВХ, които често играят в зелена, естествена среда, имат по-леки симптоми от тези, които играят в изградена среда. Проучване от 2004 г. установява, че зелената среда на открито изглежда намалява симптомите на СДВХ при децата, независимо от техните индивидуални особености, жилищни условия или характеристики на случая, въпреки че проучването е критикувано заради методологични ограничения.

8. Ограничаване на устройствата

Според кохортно проучване, публикувано през 2019 г., децата, които прекарват повече от два часа на ден пред екраните, са изложени на 7,7 пъти по-висок риск да покрият критериите за СДВХ. Следователно намаляването на времето, прекарано пред екрана, може да бъде полезно за децата със СДВХ и евентуално за предотвратяването му.

Как мога да предотвратя СДВХ?

Поради неясната причина за появата на СДВХ специалистите все още не знаят как да го предотвратят. Въпреки това ранното откриване и лечение може да намали симптомите на детето и да подпомогне нормалното му развитие. Няколко стратегии могат да сведат до минимум риска от развитие на СДВХ.

Ако сте бременна, от съществено значение е да се уверите, че избягвате токсините, алкохола и тютюнопушенето и получавате пренатални грижи.

Други начини за намаляване на риска от СДВХ или за справяне със симптомите включват:

• Спазване на балансирана диета с пълноценни храни.
• Редовен и достатъчен сън.
• Редовни физически упражнения.
• Избягване на преработени храни: Някои хранителни оцветители и добавки са свързани със СДВХ.
• Създаване на структурирана среда и постоянни навици.
• Намаляване на разсейващите фактори и безпорядъка.
• Избягване на излагането на токсини.
• Насърчаване на любяща и подкрепяща домашна среда за децата (ако имате такива).
• Лечение на медицински състояния, които могат да причинят СДВХ (напр. недостиг на желязо).