От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Бог осигурява условията за човешкия живот и за всички същества на земята. Традиционните култури наблягат на благоприятната, симбиотична връзка между човека и природата. Както пише древнокитайският философ Дун Джуншу в „Разкошна роса“ от „Летописи на пролетта и есента“, „Всичко на земята е създадено за благото на човека“. [1] В същото време хората имат дълга да уважават природата, следвайки законите на небето и земята.
В традиционната китайска философия между всички явления съществува баланс, както и необходимост да се избягва нанасянето на вреда. Конфуцианската Доктрина за умереност гласи: „Моралните закони образуват една система със законите, чрез които небето и земята поддържат и задържат, засенчват и закриват всички неща. … Това е същата система от закони, благодарение на която всички сътворени неща се създават и развиват, всяко в своя ред и система, без да си вредят едно друго; а действията на природата протичат без конфликти и объркване.“ [2] По този начин древните китайци са ценели опазването на околната среда. Според легендарни сведения по времето на император Ю Велики, преди около четири хилядолетия, „през трите месеца на пролетта хората не отивали с брадви в гората, за да може тя да разцъфти; през трите месеца на лятото хората не поставяли мрежи в реките, за да могат рибите да се размножават“. [3] Дзън Дзъ, ученик на Конфуций, пише: „Дърветата трябва да се секат само в подходящите сезони, а животните да се колят само в подходящото време.“ [4]
Подобни цитати отразяват традиционните идеи, които се срещат не само в Китай, но и в древните култури по света, за практикуване на умереност във всичко и за ценене и опазване на природата.
След индустриалната революция обществото все повече осъзнава сериозните екологични щети, причинени от замърсяването. Започвайки от Запада, тези поражения са частично компенсирани от приемането на закони и разпоредби за опазване на околната среда. В страните от първия свят значението на опазването на околната среда е всеобщо признато.
По-малко разбираемо е как доминиращите в съвременното обществото екологични възгледи са били оформени и манипулирани от комунизма. Макар мисълта за опазване на околната среда да е основателна и много хора да имат искрено желание да подобрят състоянието на околната среда и да осигурят бъдещия просперитет на човечеството, комунистическите елементи са завладели голяма част от екологичното движение, за да развиват собствените си политически програми. Проникването на комунизма в екологията е в ход от самото начало на зеленото движение.
Науката за околната среда е сложна за изследване област, чиито проучвания все още са далеч от окончателни, по теми като изменението на климата. Въпреки това под влиянието на лявата идеология много „зелени“ активисти и организации опростяват и превръщат опазването на околната среда в силно политизирана борба, като често използват крайни методи и радикални твърдения – понякога до степен на ревностна религиозност. Вместо да следват древните учения за умереност и опазване на околната среда, радикалните леви природозащитници избягват морала и традициите в кръстоносния си поход срещу всичко, което смятат за „враг“ на екологията – от частния бизнес до размножаването. Смесвайки се с други радикални движения, зелената кауза се превръща в подвеждаща пропаганда и авторитарни политически мерки, което видоизменя екологията в подобие на „комунизъм в бяло“.
Съдържанието на тази глава е насочено към начина, по който зеленото движение се сраства с комунизма и бива манипулирано да обслужва интересите на комунистическата идеология.
1. Комунизмът и зеленото движение
След разпадането на Съветския съюз и източноевропейския комунистически блок, комунистите продължават да разпространяват влиянието си както в източните, така и в западните общества, като същевременно се стремят да установят строго контролирано световно правителство.
За да постигне това, комунизмът трябва да създаде или да използва „враг“, който да заплашва цялото човечество и да стряска обществеността по света, принуждавайки я да се откаже както от личната свобода, така и от държавния суверенитет. Създаването на глобална паника от предстоящи екологични и природни катастрофи е пътят към постигането на тези цели.
а. Трите етапа на зеленото движение
Формирането и развитието на зеленото движение е неразривно свързано с комунизма. Този процес може да бъде разделен на три етапа.
Първи етап
Първият етап е теоретичен или „гестационен“ (в утробата – бел.прев.) период, който може да се проследи в годините от публикуването на „Комунистическия манифест“ от Карл Маркс и Фридрих Енгелс през 1848 г. до първия Ден на Земята през 1970 г.
Маркс и неговите последователи не разглеждат опазването на околната среда като фокус на теоретичния си дискурс, но марксисткият атеизъм и материализъм естествено съответстват на основната тенденция на съвременното зелено движение. Маркс заявява, че капитализмът се противопоставя на природата (т.е. на околната среда). Марксистите измислят термина „екосистема“ и неусетно вливат екологията в различни обществени проблеми.
През последното десетилетие на този етап, от 1960 до 1970 г., две книги-бестселъри – „Мълчаливата пролет“ (1962 г.) и „Бомбата на населението“ (1968 г.) – извеждат темата за екологията на обществената сцена. Първата изразява основателна загриженост за вредите, които химическите пестициди нанасят на природната среда, а втората се застъпва за незабавен и повсеместен контрол на населението, като посява семената на античовешките течения в зеленното движение, повлияно от комунизма.
Втори етап
На макроравнище контракултурата от 60-те години функционира почти като военен парад на комунистическите елементи на Запад. Те завладяват сцената, като приобщават движенията за граждански права и антивоенните движения, след което бързо прерастват в други форми на борба срещу „системата“, включително феминисткото движение, сексуалната революция и опазването на околната среда. Това е коренът на възхода на зелената идеология и агитация.
Първият Ден на Земята, проведен през 1970 г., бележи началото на втория етап. Малко след това, през 1972 г., в Стокхолм се провежда първата конференция на ООН за околната среда. Бързо се създават множество организации и групи за мониторинг. В Съединените щати и Европа тези групи притискат правителствата, като използват протести, пропаганда, активизъм под прикритието на научни изследвания и т.н.
Трети етап
Третият етап започва в навечерието на края на Студената война, когато комунизмът в Източна Европа е в политически колапс. По това време комунистите започват да превключват на друга скорост, като прокарват идеята за „спасяване на света“.
През 1988 г. Световната метеорологична организация и Програмата на ООН за околната среда създават Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) и концепцията за глобалното затопляне започва да навлиза в политическата сфера. През 1990 г., месеци преди разпадането на Съветския съюз, Москва е домакин на международна конференция по въпросите на околната среда. В речта си генералният секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз Михаил Горбачов се застъпва за създаването на международна система за мониторинг на околната среда и пакт за защита на „уникалните екологични зони“. Той също така изразява подкрепа за програмите на ООН за опазване на околната среда и за последваща конференция, която впоследствие се провежда през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. [5]
Мнозинството от западни природозащитници приема тези предложения и започва да разглежда глобалното причинено от човека изменение на климата, като основна заплаха за света. Пропагандата, използваща опазването на околната среда като оправдание за налагането на строги политики, внезапно се засилва, а придружаващите я закони и разпоредби бързо влизат в сила.
Разумната политика и научните изследвания са засенчени от пропагандата и шумотевицата, породени от политизирането на въпросите свръзани с екологията, както ще бъде разгледано по-нататък в тази глава.
б. Марксистките корени на зелените движения
Източната традиция разглежда човешките същества като душа на цялата материя и един от Трите таланта (небето, земята и хората), докато западните религии учат, че човекът е създаден от Бога по негов образ и подобие. По този начин човешкият живот е надарен с по-висока стойност, цел и достойнство. Природата съществува, за да подхранва човечеството, и хората са длъжни да ценят и да се грижат за природната среда.
В очите на атеистите и материалистите обаче човешкият живот няма такова специално качество. Енгелс пише в едно от своите есета: „Животът е начинът на съществуване на белтъчните тела“. [6] Според този възглед човешкият живот не е нищо повече от конфигурация от белтъци, която по нищо съществено не се различава от животните или растенията – следователно е съвсем логично хората да бъдат лишавани от свобода и дори от живота си заради предполагаемата кауза за защита на природата.
В актуализацията на книгата си по органична химия от 40-те години на XIX век немският химик Юстус фон Либиг критикува британските фермери, че използват вносно гуано като тор. Британското селско стопанство се е възползвало от птичия тор, който е ефикасен тор, и добивите на културите са се увеличили значително. Към средата на XIX в. британците разполагат с достатъчно източници на висококачествена храна. Фон Либиг изброява различни аргументи срещу прекомерната зависимост от вносните торове, сред които е въздействието, което събирането на гуано оказва върху популациите на птиците на острова, както и дългосрочната му неустойчивост. Той също така възразява срещу по-дългата продължителност на живота и по-големите семейства на добре храненото британско население, като твърди, че повече хора означават повече вреди за околната среда. [7]
Маркс внимателно изучава работата на фон Либиг, когато пише „Капиталът“, и използва неговите аргументи, за да атакува капиталистическата система. Маркс хвали труда на фон Либиг за това, че е „разработил от гледна точка на естествените науки отрицателната, т.е. разрушителната страна на модерното земеделие“. [8]
Маркс разглежда всяко усилие за създаване на богатство чрез използване на природни ресурси като порочен кръг, като стига до извода, че „рационалното земеделие е несъвместимо с капиталистическата система“.
След като Владимир Ленин и неговата болшевишка партия извършват преврат в Русия през 1917 г., те бързо обнародват Декрет за земята и Декрет за горите, за да национализират земята, горите, водата, минералните, животинските и растителните ресурси и да попречат на обществото да ги използва без разрешение.
В книгата си „Еко-тирания: как зелената програма на левицата ще разруши Америка“ от 2012 г. американският метеоролог и писател Брайън Съсман пише, че идеите на Маркс и Ленин са в основата на тези на днешните природозащитници. Според тях никой няма право да се възползва от природните ресурси. „Независимо дали става дума за спасяване на горите, китовете, охлювите или климата, всичко се свежда до дълбоко вкорененото убеждение, че стремежът към такава печалба е неморален и в крайна сметка ще унищожи планетата, ако не бъде спрян“, пише Съсман. [9]
В глобалното зелено движение се включват голям брой мислители, политици, учени, социални активисти и медийни личности. Този текст не разполага с достатъчно място, за да изброи в цялост техните мисли, изказвания и действия, но една фигура не може да бъде пренебрегната: Морис Стронг, основател и първи изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда.
Канадецът Стронг е и организатор на конференции към ООН, включително Конференцията за околната среда на човека през 1972 г. и Конференцията за околната среда и развитието през 1992 г. Той е силно повлиян от братовчедка си Анна Луиз Стронг, известна прокомунистическа журналистка, която е погребана в Китай. Той описва себе си като „социалист по идеология, капиталист по методология“. [10]
Стронг започва да заема важно място в световното движение за опазване на околната среда. Възгледите, изповядвани от ръководената от него агенция на ООН, изглеждат почти идентични с марксистката теория; преамбюлът на доклада от Световната конференция по населените места от 1976 г. гласи: „Частната собственост върху земята е основен инструмент за натрупване на богатство и следователно допринася за социалната несправедливост. Поради това общественият контрол върху използването на земята е задължителен.“ [11] След пенсионирането си Стронг живее в Пекин, но през 2015 г. умира в Канада.
Натали Грант Врага, експерт по тактиката на дезинформация на Съветския съюз, в статия от 1998 г пише: „Защитата на околната среда се превърна в основен инструмент за атака срещу Запада и всичко, което той представлява. Защитата на околната среда може да се използва като претекст за приемане на редица мерки, предназначени да подкопаят индустриалната база на развитите държави. Тя може да послужи и за започване на криза чрез понижаване на жизнения стандарт и насаждане на комунистическите ценности.“ [12]
в. Марксизмът и екология
На границата между XIX и XX век британският учен Артър Тансли създава идеите за екология и екосистема. Тансли е първият председател на Британското екологично дружество и докато учи в Университетския колеж в Лондон, е силно повлиян от дарвинисткия зоолог Рей Ланкестър. [13] И двамата са фабиански социалисти. Ланкестър е бил чест гост и приятел на Маркс; веднъж той пише на Маркс, че изучава „Капиталът“ (текстът на Маркс от 1867 г.) „с най-голямо удоволствие и полза“. [14]
Изглежда, че връзките между екологичните идеи и марксизма се появяват в тези връзки между Тансли, Ланкестър и Маркс. Докато опазването на околната среда е идеология, свързана със защитата на околната среда от увреждане на природната среда като цяло, екологията се отнася до връзката между живите същества и тяхната среда и по този начин осигурява теоретичната основа за определяне на вредите, нанесени на околната среда. Екомарксизмът прави още една крачка напред в тези идеи, като добавя понятието за екологични кризи, за да допълни аргументите си за икономическия крах на капитализма. Той се опитва да разшири предполагаемия конфликт между буржоазията и пролетариата, като добавя присъщия конфликт между производството и околната среда. Това е теорията за двойната криза или двойния конфликт. В марксистката теория първичният конфликт на капитализма е между производителните сили и производствените отношения, докато вторичният конфликт се случва между производствената среда (екосистемата) и производителните сили (капитализма). Според марксисткия възглед първичният конфликт води до икономическа криза, докато вторичният конфликт води до екологична криза. [15]
Последният век доказа, че марксистката прогноза, че капитализмът ще срине сам себе си, е погрешна. Напротив, той продължава да процъфтява. За да продължат борбата срещу капитализма и частния бизнес, комунистите вливат марксистката теория в екологията, приемайки новия лозунг за „екологичен колапс“.
г. Социализмът и екологията
Екосоциализмът, както подсказва и името му, е идеология, съчетаваща екология и социализъм. Вмъкването на типични социалистически искания, например „социална справедливост“, заедно с екологичните проблеми е опит за развитие на социалистическата идеология по нов начин.
Добра илюстрация на екосоциализма е „Манифестът на екосоциализма“, написан през 2001 г. от Джоел Ковъл и Майкъл Льови. Ковъл е активист срещу войната във Виетнам, а по-късно професор по психиатрия, който през 2000 г. се кандидатира неуспешно за президентската номинация на Зелената партия. Льови, социолог, е член на троцкисткия Четвърти интернационал. В манифеста авторите решават да „изградят движение, което може да замени капитализма с общество, в което общата собственост върху средствата за производство замества капиталистическата собственост и в което опазването и възстановяването на екосистемите ще бъде основна част от цялата човешка дейност“. Те не разглеждат екосоциализма просто като клон на социализма, а по-скоро като новото име на социализма в една нова епоха. [16]
д. Зеленото като новото Червено
С навлизането на екологията в политиката се ражда зелената политика или екополитиката. Зелените партии, които днес са създадени в много страни, са резултат от зелената политика, която обикновено се простира отвъд защитата на околната среда и включва леви програми като социална справедливост, феминизъм, антивоенна дейност и пацифизъм. Global Greens например е международна организация, свързана със Зелената партия, а нейният устав от 2001 г. е силно повлиян от марксистката идеология. [17] След падането на комунистическите режими в Източна Европа много бивши членове на комунистическата партия и останали комунистически сили се присъединяват или основават зелени партии, което засилва левия характер на зелената политика.
Бившият съветски лидер Горбачов, който не успява да се върне в политиката, също се насочва към екологията и основава Международния зелен кръст. Горбачов често насърчава създаването на световно правителство, което да предотврати екологичната катастрофа. [18]
Много комунистически партии на Запад са пряко ангажирани в движения за защита на околната среда. Джак Мунди, профсъюзен активист и съосновател на австралийското движение за зелена забрана, е бил член на Комунистическата партия на Австралия. Съпругата му е национален председател на партията от 1979 до 1982 г. [19]
е. Манипулация на реториката за опазване на околната среда
Създаването на мащабни движения е една от стратегиите на комунизма за разпространяване на влиянието му сред народите и по света. Много екологични организации мобилизират голям брой хора, за да провеждат кампании за опазване на околната среда. Те лобират и превземат правителствени институции, за да формулират и налагат неразумни споразумения и разпоредби. Те също така са предизвикали инциденти с насилие, за да заглушат обществеността.
Както заявява радикалният левичар Сол Алински, необходимо е да се скрият истинските цели на едно движение и да се мобилизират хората в голям мащаб да действат в подкрепа на местни, временни, разумни и благородни цели. Когато хората свикнат с тези умерени форми на активизъм, е сравнително лесно да ги накараш да действат за по-радикални цели. „Запомнете: щом веднъж организирате хората около нещо толкова общоприето като замърсяването, значи организираният народ е в движение. Оттук до политическото замърсяване, до замърсяването на Пентагона е кратка и естествена стъпка“, пише Алински. [20]
Различни леви групи използват екологията като идеологическа опаковка за провеждане на улични акции, пропагандиращи революция. Например, ако в дадена страна има „народно движение за климата“, може да се заключи, че то е продукт на комунистическите партии. В Съединените щати организациите, които участват, включват Комунистическата партия на САЩ, Социалистическо действие, Маоистка революционна комунистическа партия на САЩ, Социалистическа работническа партия, Социалистическа алтернатива, Екологично общество на Америка, Демократични социалисти на Америка и т.н. Такива групи организират Народния климатичен марш, преминал с море от червени знамена през големите американски градове, включително столицата на страната. Сред лозунгите на тези събития са „Смяна на системата, а не на климата“, „Капитализмът ни убива“, „Капитализмът унищожава околната среда“, „Капитализмът убива планетата“ и „Борба за социалистическо бъдеще“. [21]
С все повече комунистически и социалистически елементи за укрепване на екологията, „зеленият мир“ прави пълен преход към червената революция.
ж. Екотероризмът
Поради левите си влияния екологията е доста радикална от самото начало. Съществуват много подразделения, включително дълбока екология, екофеминизъм, социална екология и биорегионализъм, като някои от тях са изключително радикални. Сред най-известните са групи като „Земята на първо място!“ („Earth First!“) и „Фронт за освобождение на Земята“, които използват преки действия – често разрушителни актове, известни като екотероризъм – за да спират дейности, които смятат за вредни за околната среда.
„Earth First!“ е създадена през 1979 г. и нейният лозунг е „Без компромиси в защита на майката Земя!“. Групата се насочва към дърводобив, строителство на язовири и други проекти, като използва преки действия и „творческо гражданско неподчинение“. Една от добре познатите тактики на групата се нарича „седене на дърво“, при която членовете седят под или се катерят по дървета, за да предотвратят изсичането им. Тези операции привличат много левичари, анархисти и други хора, които искат да се противопоставят на обществените порядки.
През 1992 г. някои от по-радикалните членове основават клон, наречен „Фронт за освобождение на Земята“ (ФОЗ). Те заемат името си от групата „Environmental Life Force“, която е разпусната през 1978 г., като възприемат и нейните партизански тактики, особено палежите. През декември 2000 г. ФОЗ извършва серия от престъпления в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Радикалите разбиват стотици прозорци и изписват със спрей графити в жилищна кооперация и в корпоративните офиси на „Макдоналдс“ и подпалват шестнадесет апартамента в жилищна кооперация, както и поне четири луксозни къщи. Основното оправдание за подпалването е, че жилищата са „бъдещите свърталища на богатия елит“ и се строят върху гори и влажни зони. Докато извършват тези преки действия, ФОЗ използват лозунга „Ако вие го построите, ние ще го изгорим“. [22]
През 2005 г. ФБР обявява, че ФОЗ и други екстремистки организации представляват сериозна терористична заплаха за САЩ, като от 1990 г. насам са заявили участие в над 1200 криминални инцидента, причинили материални щети за десетки милиони долари. [23] Действията на организацията отдавна са надхвърлили границите на нормалния политически протест или различията във възгледите. Комунистическата идеология използва омразата, за да превърне някои природозащитници в терористи.
з. „Грийнпийс“: Една не толкова мирна история
„Грийнпийс“ е създадена през 1971 г. и е най-голямата екологична организация в света, с офиси в повече от петдесет държави и годишни приходи от над 350 милиона долара. Тя е и една от най-радикалните екологични организации.
Съоснователят на „Грийнпийс“ Пол Уотсън, който напуска организацията през 1977 г., казва: Тайната на успеха на Дейвид Мактагарт е тайната на успеха на „Грийнпийс“: Не е важно какво е вярно, важно е само какво хората вярват, че е вярно. … Вие сте това, което медиите казват че сте. [Грийнпийс] се превърна в мит и в машина за генериране на митове.“ [24]
Патрик Мур, друг съосновател, ангажиран с опазването на околната среда, напуска организацията след 15 години, като заявява, че тя е направила „рязък завой наляво в политиката“. Тя се е превърнала в екстремистка организация, проявяваща враждебност към цялото индустриално производство и отразяваща програма, основана повече на политиката, отколкото на фактите в науката. [25]
През 2007 г. шестима членове на „Грийнпийс“ нахлуват в британска въглищна електроцентрала и впоследствие са съдени за причиняване на щети на стойност около 30 000 британски лири. Те признават, че са се опитали да затворят електроцентралата, но твърдят, че са го направили, за да предотвратят още по-големи щети (екологична криза, дължаща се на парниковите газове). Съдът оневинява шестимата за извършените нарушения. Преди това „Грийнпийс“ има няколко съдебни победи за действия като повреждане на изтребител и оборудване на ядрена подводница и окупиране на най-големия британски инсинератор за отпадъци. [26]
Стратегията на радикални екологични организации като „Грийнпийс“ е да използват всички необходими средства за постигане на целите си. По този въпрос радикалният екологизъм до голяма степен съответства на комунизма. Традиционният марксизъм-ленинизъм използва обещанието за евентуална утопия, за да оправдае убийствата, палежите и грабежите. По подобен начин под знамето на екологията комунистите разиграват екологични кризи, за да легитимират насилствени и незаконни тактики.
В горния пример адвокатите на шестимата членове на „Грийнпийс“ успешно убеждават съдебните заседатели да приемат престъпното им поведение за легитимно, което показва, че обществото може да бъде подведено да приеме неверни и необосновани аргументи. Всичко това е част от изоставянето на универсалните ценности и е показател за моралното падение на обществото.
2. Климатичните промени
Изменението на климата е гореща тема в днешното общество, по която се изказват знаменитости, медийни личности, политици и представители на широката общественост. Най-често срещаното твърдение е, че отделянето на парникови газове от хората е причинило глобално затопляне, което ще доведе до климатични катастрофи.
Защитниците твърдят, че до това заключение се е стигнало чрез научен консенсус и че науката е категорична. За някои природозащитници хората, които отхвърлят този извод, са нстроени не само против науката, но и против човечеството. Гласовете на тези, които се противопоставят на преобладаващото мнение, се заглушават, рядко се появяват в медиите или в академичните списания, за да се поддържа представата за консенсус.
Гореспоменатите членове на „Грийнпийс“, които повреждат електроцентралата, са оправдани отчасти защото известен експерт и поддръжник на този предполагаем консенсус свидетелства в тяхна полза. Той твърди, че количеството въглероден диоксид, изпускано от електроцентралата всеки ден, би довело до изчезването на до четиристотин животински вида.
Въпреки това много членове на научната общност, като пенсионирания професор по метеорология от Масачузетския технологичен институт Ричард Линдзен и бившия заместник-министър на енергетиката на САЩ Стивън Кунин, пишат, че науката за климата всъщност не може да е съвсем точна и че ни липсват познания, необходими за провеждането на разумна политика в областта на климата. [27] [28]
а. Потискане на противоположните мнения
В една от статиите си Кунин пише:
Обществеността до голяма степен не е наясно с интензивните дебати в науката за климата. На неотдавнашна среща на национални лаборатории наблюдавах как повече от 100 активни изследователи от правителствени и университетски среди спорят един с друг, докато се опитват да отделят човешкото въздействие от естествената променливост на климата. Не ставаше дума за нюанси, а за фундаментални аспекти на нашето разбиране, като например очевидното – и неочаквано – забавяне на покачването на световното морско равнище през последните две десетилетия. [29]
Въпросите, които горещо се обсъждат от учените, включват: дали затоплянето на околната среда се дължи предимно на човешката дейност или на природни фактори; колко топъл ще бъде светът до края на XXI век; дали хората изобщо имат възможност да предвидят как ще се промени климатът в бъдеще; и дали е налице предстояща екологична катастрофа.
През 2007 г. физикът Майкъл Грифин, бивш администратор на НАСА, в интервю за NPR заявява:
„Нямам никакво съмнение, че … съществува тенденция към глобално затопляне. Не съм сигурен, че е справедливо да се каже, че това е проблем, с който трябва да се преборим. Да приемем, че това е проблем, означава да приемем, че днешното състояние на климата на Земята е оптималният климат, най-добрият климат, който бихме могли да имаме или някога сме имали, и че трябва да предприемем мерки, за да сме сигурни, че той няма да се промени. Първо, не мисля, че е по силите на човешките същества да гарантират, че климатът няма да се промени, както показват милионите години история, и второ, предполагам, че бих попитал на кои човешки същества – къде и кога – трябва да се предостави привилегията да решават, че този конкретен климат, който имаме тук и сега, е най-добрият климат за всички останали човешки същества. Мисля, че това е доста арогантна позиция от страна на хората.“ [30]
Въпреки че Грифин изразява смирението, което учените би трябвало да имат, той веднага се сблъсква с остра критика от страна на медиите и някои климатолози, които наричат забележките му невежи. На следващата седмица, на закрито заседание в Лабораторията за реактивно движение в Пасадена, Калифорния, Грифин се извинява на служителите на НАСА за това, че е предизвикал полемика. [31]
Няколко месеца по-късно, в интервю за публикация на НАСА, Грифин заявява: „Лично аз смятам, че хората са прекалили с обсъждането на изменението на климата до степен, в която е станало почти нелегитимно да се гледа на него като на техническа тема. Тя придоби почти религиозен статут, което намирам достойно за съжаление.“
Ако вземем предвид забележката на Грифин, използването на всички средства за потушаване на научния дебат само по себе си нарушава духа на науката, тъй като самият научен прогрес е резултат от дебати. „Вие развивате теориите си, публикувате данните си, развивате концепцията си, а други я оборват или се опитват да я оборят. По този начин се развива научният консенсус“, казва той. [32]
В опит, подобен на този на Грифин, шведският метеоролог Ленарт Бенгтсон получава незабавна и силна реакция от колегите си по света, когато е поканен да се присъедини към борда на Фондацията за политика на глобалното затопляне (GWPF) – мозъчен тръст, който оспорва теориите за глобалното затопляне. Натискът е толкова силен, че той подава оставката си от фондацията само след две седмици.
В писмото си за оставка Бенгтсон пише:
„През последните дни бях подложен на такъв огромен групов натиск от цял свят, който стана почти непоносим за мен. Ако това продължи, няма да мога да изпълнявам нормалната си работа и дори ще започна да се притеснявам за здравето и безопасността си. Ето защо не виждам друг изход, освен да подам оставка от GWPF. Не съм очаквал такъв огромен световен натиск, оказван върху мен от общност, с която съм бил близък през целия си активен живот. Колеги оттеглят подкрепата си, други колеги се отказват от съвместно авторство и т.н.
Не виждам граница и край на това, което ще се случи. Това е ситуация, която ми напомня за времето на Маккарти. Никога не бих очаквал подобно нещо в такава изначално мирна общност като метеорологията. Очевидно през последните години тя се е трансформирала.“ [33]
Трансформацията, която Бенгтсон наблюдава, е резултат от превземането на науката за околната среда от комунистическата идеология и тактиката на борба.
Предполагаемият научен консенсус по отношение на изменението на климата е превърнал теорията за изменението на климата в догма. Изменението на климата е ключов принцип на днешната екология, който се третира като свещен и неприкосновен. Учените, медиите и активистите за опазване на околната среда, които приемат този принцип, работят заедно, за да разпространяват убеждението за предстояща екологична катастрофа. Това се е превърнало във важен инструмент, използван от екологичното движение за сплашване на хората, за да приемат леви политически програми, включително увеличаване на данъците и поемане на властта от голямото правителство, с цел „спасение“ от гибел. В процеса на създаване и утвърждаване на тази догма се проявяват всички техники на политическата борба в комунистически стил – включително измама, мафиотизиране, публично опозоряване и открит конфликт.
б. „Консенсус“ в науката за климата
През 1988 г. e създаден Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) към ООН, който да оцени и обобщи научните данни, свързани с изменението на климата. Една от целите му е да оценява съществуващите научни изследвания за изменението на климата и да публикува авторитетен доклад на всеки няколко години. Тези доклади имат за цел да осигурят научна основа за правителствата при изготвянето на техните политики. Те се изготвят от стотици учени и се преглеждат от хиляди други. Поради това заключенията в докладите често се описват като консенсус на хиляди от най-добрите учени в света.
През 1992 г. Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) заяви, че целта ѝ е да стабилизира концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което да предотврати опасна антропогенна (предизвикана от човека) намеса в климатичната система. Тя започва с твърдението, че изменението на климата е причинено от човека и е опасно. [34] Следователно UNFCCC трябва да работи с предположението, че хората са виновниците за опасните климатични промени, тъй като това е необходимо за съществуването и оцеляването на организацията. Това допускане също така ограничава фокуса и обхвата на разследването на Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC). [35]
Премахване на изявленията за несигурност от докладите на IPCC
Фредерик Зайц получава копие от един такъв доклад. По-късно Зайц открива, че окончателният доклад не е същата версия, която учените, участвали в него, са одобрили. Всички изявления, изразяващи несигурност относно въздействието на човешката дейност върху изменението на климата, са заличени.
В статията на Зайц в „The Wall Street Journal“ се казва: „През моите повече от 60 години като член на американската научна общност, включително и като президент на Националната академия на науките и на Американското физическо дружество, никога не съм бил свидетел на по-тревожно опорочаване на процеса на рецензиране от събитията, довели до този доклад на IPCC.“ [36]
Изтритите изявления са:
„Нито едно от цитираните по-горе изследвания не е показало ясни доказателства, че можем да припишем наблюдаваните [климатични] промени на конкретната причина за увеличаването на парниковите газове.“
„Нито едно проучване до момента не е приписало със сигурност всички или част от [наблюдаваните до момента] климатични промени на антропогенни [причинени от човека] причини.“
„Всякакви твърдения за откриване на значителни климатични промени вероятно ще останат спорни, докато не се намали несигурността в общата естествена променливост на климатичната система.“ [37]
IPCC твърди, че всички изменения са били одобрени от авторите, но промените разкриват как докладите на IPCC са повлияни от политиката. Докладът в по-голямата си част обобщава съществуващи проучвания, без да добавя оригинални изследвания. Тъй като съществуващите изследвания съдържат толкова много различни гледни точки, постигането на консенсус означава, че IPCC просто се е освободило от противоречивите гледни точки.
През април 2000 г. в първата чернова на Третия доклад за оценка на IPCC се казва: „Налице е забележимо човешко влияние върху глобалния климат“. Втората чернова през октомври гласи: „Вероятно е нарастващите концентрации на антропогенни парникови газове да са допринесли значително за наблюдаваното затопляне през последните 50 години“. В окончателното, официално заключение твърдението e още по-силно: „По-голямата част от наблюдаваното затопляне през последните 50 години вероятно се дължи на увеличаването на емисиите от парникови газове.“
Когато говорителят на Програмата на ООН за околната среда Тим Хайъм е попитан за научната основа на промяната, той заявява пред „New Scientist“: „Няма нови научни данни, но учените искаха да представят ясно и силно послание на политиците.“ [38] Казано по друг начин, UNFCCC дава домашна задача на IPCC, като прави ясен отговора, който иска. Впоследствие IPCC предоставя изисканото.
Преувеличаване на „консенсуса за бедствията“ в доклада на IPCC
Пол Райтер, професор по медицинска ентомология в Института „Пастьор“ във Франция, е водещ експерт по малария и други болести, пренасяни от насекоми. Той не е съгласен с доклада на IPCC и се налага да заплашва със съдебни действия, за да бъде премахнато името му от списъка с две хиляди водещи учени, за които се твърди, че са го одобрили. Той казва, че IPCC „създава впечатление, че всички водещи учени са съгласни, но това не е вярно“. [39]
В показанията си по време на изслушването в Сената на САЩ на 26 април 2006 г. Райтер казва: „Не съм съгласен с това. Смущаващ аспект на дебата е, че тази фалшива „наука“ се одобрява в публичния форум от влиятелни групи от „експерти“. Имам предвид по-специално Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC). На всеки пет години тази организация към ООН, публикува „консенсус на най-добрите световни учени“ по всички аспекти на изменението на климата. Освен съмнителния процес, по който се избират тези учени, този консенсус е дело на политиката, а не на науката.“ [40]
Така например природозащитниците популяризират теорията, че при затоплянето на климата болестите, пренасяни от насекоми, като маларията, ще предизвикат хаос. „Глобалното затопляне ще изложи милиони хора на риск от малария и треска денга, според доклад на ООН, който призовава за спешно преразглеждане на опасностите за здравето, породени от изменението на климата“, се посочва в статия на Блумбърг от 27 ноември 2007 г. [41]
Но Райтер не е съгласен с тази проста корелация, като посочва, че маларията не се ограничава само до тропическите райони. На територията на Руската империя и Съветския съюз в края на XIX и началото на XX век от болестта годишно умират до пет милиона души. [42] Проучване от 2011 г., публикувано в Biology Letters, установява, че противно на преобладаващото предположение, повишаването на температурата намалява заразността на комарите и предаването на малария се забавя. [43]
Друг учен, който се оттегля от IPCC, обвинява организацията, че използва т.нар. „консенсус за бедствия“ като политическо оръжие. Метеорологът Кристофър Ландси, бивш изследовател на ураганите в Националната океанска и атмосферна администрация и водещ автор на четвъртия доклад за оценка на IPCC, се оттегля през януари 2005 г. В отворено писмо той заявява: „Лично аз не мога добросъвестно да продължа да допринасям за процес, който според мен е мотивиран от преднамерени цели и е научно необоснован.“ Той призовава IPCC да потвърди, че докладът ще се придържа към науката, а не към сензацията. [44]
Ландси критикува водещия автор на главата от доклада на IPCC, посветена на активността на ураганите, за това, че пренебрегва научните изследвания, които не могат да докажат, че повишената активност на ураганите е свързана с глобалното затопляне, причинено от човека. Вместо това водещият автор на доклада участва в пресконференция на много високо ниво и казва, че глобалното затопляне „вероятно ще продължи да стимулира повече изблици на интензивна ураганна активност“. Той дава и няколко интервюта преди публикуването на доклада, в които представя същото мнение.
Дейвид Деминг, геолог и геофизик от Университета на Оклахома, проучва 150-годишните исторически данни за температурата в Северна Америка чрез изучаване на ледени ядра и написва статия за своите изследвания, която е публикувана в „Science“. По време на изслушване в Сената на САЩ през 2006 г. Деминг казва, че „след публикацията голям изследовател в областта на климатичните промени“ му изпраща имейл, в който пише: „Трябва да се отървем от Средновековния топъл период“. Средновековният топъл период се отнася до период на необичайно топло време, започнал около 1000 г. от н.е. и продължил до студения период през XIV в., известен като „малък ледников период“.
В продължение на 20 години повече от 780 учени от 462 институции в 40 държави са допринесли за документи, в които се твърди, че е съществувал средновековен топъл период – свидетелства Деминг. Изтриването на този период от историческата крива на климатичните промени обаче засилва твърдението, че всяко затопляне днес е безпрецедентно. [45]
Въпреки че стотици научни трудове опровергават предполагаемия консенсус на IPCC, техните твърдения са маргинализирани в настоящата академична и медийна среда.
Препратки
1. Dong Zhongshu 董仲舒, Chunqiu fan lu, di shisi 春秋繁露 [Luxuriant Dew of the Spring and Autumn Annals], fu zhi xiang 服制象 [“Images for the Regulation of Dress”], 14, https://ctext.org/chun-qiu-fan-lu/fu-zhi-xiang/zh. The line in question appears both as “天之生物也，以养人” and “天地之生萬物也以養人.” [In Chinese]
2. Confucius, The Universal Order or Conduct of Life, a Confucian Catechism (Being a Translation of One of the Four Confucian Books, Hitherto Known as the Doctrine of the Mean), (Shanghai: Shanghai Evening Post & Mercury Limited, 1906), 68, https://bit.ly/2T74Dsb.
3. Yi Zhou shu 逸周書 [Lost Book of Zhou], “Da Jujie” 大聚解, https://ctext.org/lost-book-of-zhou/da-ju/zh. [In Chinese]
4. Zengzi, цитиран от Li Ji 禮記 [The Classic of Rights], “Zhai Yi” 祭儀，https://ctext.org/text.pl?node=61379&if=gb&show=parallel. [In Chinese]
5. Wes Vernon, “The Marxist Roots of the Global Warming Scare,” Renew America, June 16, 2008, https://web.archive.org/web/20100724052619/http://www.renewamerica.com:80/columns/vernon/080616.
6. Friedrich Engels, “Notes and Fragments,” in Dialectics of Nature, trans. Clemens Dutt (Moscow: Progress Publishers, 1883), 295–311, accessed via Marxists Internet Archive on April 30, 2020, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1883/don/ch07g.htm.
7. Brian Sussman, Eco-Tyranny: How the Left’s Green Agenda Will Dismantle America (Washington, DC: WND Books, 2012), 8–9.
8. Karl Marx, цитиран от Sussman, Eco-Tyranny, 10.
9. Ibid., 11–15.
10. Maurice Strong, цитиран от Grace Baumgarten, Cannot Be Silenced (Grand Rapids, MI: WestBow Press, 2016).
11. Sussman, Eco-Tyranny, 35.
12. Natalie Grant Wraga, цитирана от Vernon, “The Marxist Roots.”
13. John Bellamy Foster, “Marx’s Ecology in Historical Perspective,” International Socialism Journal 96 (Winter 2002), http://pubs.socialistreviewindex.org.uk/isj96/foster.htm.
14. Ray Lankester, цитиран от Lewis S. Feuer, “The Friendship of Edwin Ray Lankester and Karl Marx: The Last Episode in Marx’s Intellectual Evolution,” Journal of the History of Ideas 40, no. 4: 633–648.
15. James O’Connor, Natural Causes: Essays in Ecological Marxism (New York: The Guilford Press, 1997).
16. Joel Kovel and Michael Löwy, “The First Ecosocialist Manifesto,” September 2001, accessed April 30, 2020, http://green.left.sweb.cz/frame/Manifesto.html.
17. Bob Brown and Peter Singer, The Greens (Melbourne: Text Publishing Company, 1996), 55.
18. Mikhail Gorbachev, “We Have a Real Emergency,” The New York Times, December 9, 2009, http://www.nytimes.com/2009/12/10/opinion/10iht-edgorbachev.html.
19. “Jack Mundey,” Sydney’s Aldermen, accessed April 30, 2020, http://www.sydneyaldermen.com.au/alderman/jack-mundey.
20. Saul Alinsky, “Tactics,” in Rules for Radicals: A Practical Primer for Realistic Radicals (New York: Vintage Books, 1971).
21. Zombie, “Climate Movement Drops Mask, Admits Communist Agenda,” PJ Media, September 23, 2014, https://pjmedia.com/zombie/2014/9/23/climate-movement-drops-mask-admits-communist-agenda.
22. Dan Barry and Al Baker, “For ‘Eco-Terrorism’ Group, a Hidden Structure and Public Messages,” The New York Times, January 8, 2001, https://www.nytimes.com/2001/01/08/nyregion/for-eco-terrorism-group-a-hidden-structure-and-public-messages.html.
23. Noel Moand, “A Spark That Ignited a Flame: The Evolution of the Earth Liberation Front,” in Igniting a Revolution: Voices in Defense of the Earth, eds. Steven Best and Anthony J. Nocella, II (Oakland, CA: AK Press, 2006), 47.
24. Paul Watson, as quoted in Leslie Spencer, Jan Bollwerk, and Richard C. Morais, “The Not So Peaceful World of Greenpeace,” Forbes, November 1991, accessed via the Heartland Institute, https://www.heartland.org/_template-assets/documents/publications/the_not_so_peaceful_world_of_greenpeace.pdf.
25. Ted Thornhill, “Humans Are NOT to Blame for Global Warming, Says Greenpeace Co-founder, as He Insists There Is ‘No Scientific Proof’ Climate Change Is Manmade,” Daily Mail, February 27, 2014, http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2569215/Humans-not-blame-global-warming-says-Greenpeace-founder-Patrick-Moore.html#ixzz2vgo2btWJ.
26. John Vidal, “Not Guilty: The Greenpeace Activists Who Used Climate Change as a Legal Defence,” The Guardian, Sept 10, 2008, https://www.theguardian.com/environment/2008/sep/11/activists.kingsnorthclimatecamp.
27. Richard Lindzen, “The Climate Science Isn’t Settled,” The Wall Street Journal, last updated November 30, 2009, https://www.wsj.com/articles/SB10001424052748703939404574567423917025400.
28. Steven E. Koonin, “Climate Science Is Not Settled,” The Wall Street Journal, September 19, 2014, https://www.wsj.com/articles/climate-science-is-not-settled-1411143565.
29. Steven E. Koonin, “A ‘Red Team’ Exercise Would Strengthen Climate Science,” The Wall Street Journal, April 20, 2017, https://www.wsj.com/articles/a-red-team-exercise-would-strengthen-climate-science-1492728579.
30. Michael Griffin, “NASA Chief Questions Urgency of Global Warming,” interview by Steve Inskeep, National Public Radio, May 31, 2007, https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=10571499.
31. Alicia Chang, “NASA Chief Regrets Remarks on Global Warming,” NBC News, June 5, 2007, http://www.nbcnews.com/id/19058588/ns/us_news-environment/t/nasa-chief-regrets-remarks-global-warming.
32. Michael Griffin, as quoted in Rebecca Wright, Sandra Johnson, and Steven J. Dick, eds., NASA at 50: Interviews With NASA’s Senior Leadership (Washington, DC: National Aeronautics and Space Administration, 2009), 18, https://www.nasa.gov/sites/default/files/716218main_nasa_at_50-ebook.pdf.
33. Lennart Bengtsson, as quoted in “Lennart Bengtsson Resigns: GWPF Voices Shock and Concern at the Extent of Intolerance Within the Climate Science Community,” The Global Warming Policy Foundation, May 5, 2014, http://www.thegwpf.org/lennart-bengtsson-resigns-gwpf-voices-shock-and-concern-at-the-extent-of-intolerance-within-the-climate-science-community.
34. US Congress, House, Committee on Science, Space and Technology of the United States House of Representatives, Hearing on Climate Science: Assumptions, Policy Implications and the Scientific Method, 115th Cong., 1st sess., March 29, 2017, https://docs.house.gov/meetings/SY/SY00/20170329/105796/HHRG-115-SY00-Wstate-CurryJ-20170329.pdf.
35. Ibid.
36. Frederick Seitz, “Major Deception on Global Warming,” The Wall Street Journal, June 12, 1996, https://www.wsj.com/articles/SB834512411338954000.
37. Ibid.
38. Tim Higham, as quoted in Larry Bell, “The New York Times’ Global Warming Hysteria Ignores 17 Years of Flat Global Temperatures,” Forbes, August 21, 2013, https://www.forbes.com/sites/larrybell/2013/08/21/the-new-york-times-global-warming-hysteria-ignores-17-years-of-flat-global-temperatures.
39. Paul Reiter, as quoted in Christopher C. Horner, Red Hot Lies: How Global Warming Alarmists Use Threats, Fraud, and Deception to Keep You Misinformed (Washington, DC: Regnery Publishing, 2008), 319.
40. US Congress, Senate, Committee on Commerce, Science, and Transportation, Projected and Past Effects of Climate Change: A Focus on Marine and Terrestrial Systems, 109th Cong., 2nd sess., April 26, 2006.
41. Bloomberg, as quoted in James Taylor, “Mosquitoes Ignore Global Warming Predictions,” Forbes, October 5, 2011, https://www.forbes.com/sites/jamestaylor/2011/10/05/mosquitoes-ignore-global-warming-predictions/#20938da66c1b.
42. Leonard J. Bruce-Chwatt, “Malaria Research and Eradication in the USSR,” World Health Organization Bulletin, 1959, accessed via National Institutes of Health on April 30, 2020, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2537933/pdf/bullwho00505-0074.pdf.
43. Zoë Corbyn, “Global Warming Wilts Malaria,” Nature, December 21, 2011, https://www.nature.com/news/global-warming-wilts-malaria-1.9695.
44. Christopher Landsea, as quoted in James Taylor, “Climate Scientist Quits IPCC, Blasts Politicized ‘Preconceived Agendas,’” The Heartland Institute, April 1, 2005, https://www.heartland.org/news-opinion/news/climate-scientist-quits-ipcc-blasts-politicized-preconceived-agendas?source=policybot.
45. US Congress, Senate, Committee on Environment and Public Works, Full Committee Hearing on Climate Change and the Media, 109th Cong., 2nd sess., December 6, 2006, https://www.epw.senate.gov/public/index.cfm/hearings?ID=BFE4D91D-802A-23AD-4306-B4121BF7ECED.
