Международни изследователи заподозряха, че целта на визитата му е раздор между Европа и САЩ
Нелоялните търговски практики на Китай бяха една от основните теми по време на официалните срещи между Си Дзинпин и европейските лидери.
Субсидираните от държавата китайски продукти като електромобили и стомана „заливат европейския пазар“, но Пекин „продължава масово да подкрепя производствения си сектор“ в момент на слабо вътрешно търсене, заяви пред репортери председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след тристранна среща с френския президент Еманюел Макрон и Си Дзинпин на 6 май.
„Светът не може да поеме свръхпроизводството на Китай“ – отсече тя.
Срещата се проведе в момент на нарастващо напрежение между ЕС и Китай на различни нива – от подкрепата, която Пекин оказва на Русия във войната с Украйна, до разрастващото се производство в секторите на зелената енергия, електромобилите и техните батерии.
През ноември 2023 г. Урсула фон дер Лайен, като ясна демонстрация на ангажимента на ЕС към справедливата търговия, обяви, че Европейската комисия – изпълнителната власт на ЕС – официално е започнала проверка, за да установи дали електрическите превозни средства, произведени в Китай, се ползват от държавни субсидии.
През декември 2023 г. Брюксел започна антидъмпингово разследване на биодизел, внасян от Китай, след като производителите в блока изразиха загриженост за сериозните вреди, които китайският евтин внос нанася на индустрията.
В месеците преди посещението на Си ЕС разгледа някои сектори в Китай, като например производството на вятърни турбини и соларни панели, а съвсем наскоро – снабдяването на Китай с медицински изделия.
На брифинга на 6 май Фон дер Лайен заяви, че ЕС е готов да предприеме действия, за да защити бизнеса си от неравноправния достъп на Пекин до пазара.
„За да бъде търговията справедлива, достъпът до пазара на другата страна също трябва да бъде реципрочен“, каза тя. „Готови сме да използваме пълноценно нашите инструменти за търговска защита, ако това е необходимо.“
„Европа не може да приеме изкривяващи пазара практики, които биха могли да доведат до деиндустриализация тук, у дома“ – допълни Фон дер Лайен. Тя определи отношенията на Брюксел с Пекин като сложни, като подчерта, че европейските лидери подхождат към тях „с ясен поглед, конструктивно и отговорно“.
„В същото време Европа няма да се поколебае да вземе трудни решения, необходими за защита на своята икономика и сигурност“, каза тя.
Еманюел Макрон, след като няколко пъти се срещна със Си, заяви пред репортерите: „Днес ЕС има най-отворения пазар в света … но ние искаме да можем да го защитим.“
По-твърдата позиция на ЕС по отношение на търговията с Китай съвпада с подхода на Вашингтон. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън предупреди Китай, че Вашингтон няма да приеме новите индустрии да бъдат „унищожавани“ от китайския внос.
Според обобщение на срещата, публикувано от китайското външно министерство, Си е казал на европейските лидери, че са необходими диалози за „преодоляване на икономическите и търговските търкания“.
Ръководителят на ККП обаче отвърна на критиките за свръхкапацитет в промишлеността, като заяви, че този проблем „не съществува нито от гледна точка на сравнителните предимства, нито с оглед на глобалното търсене“.
Разпространение на пропаганда
Посещението на Си в Европа се състоя в момент, когато режимът се бори със забавяща се икономика, обременена от продължителна криза на имотния пазар, слабо бизнес доверие и нарастващи дългове на местните власти.
На фона на бавната икономика на ККП и ескалиращите политически борби в Китай, външни наблюдатели твърдят, че пътуването на Си в Европа, което включва и спирки в Унгария и Сърбия, предоставя отлична възможност за разпространение на пропаганда у дома.
„Унгария е най-благосклонната към ККП страна в Европейския съюз, докато Сърбия е най-благосклонната към нея страна извън ЕС в Европа“, заяви пред The Epoch Times Ченг Чин-мо, експерт по европейска сигурност и международни отношения в тайванския университет Тамканг.
„За Си е лесно да получи прием на високо равнище в двете страни и той да бъде използван за вътрешни пропагандни цели, за да се демонстрира т.нар. „голямо постижение“ на чуждестранното посещение на Си.“
Докато отношенията на ЕС с Китай се обтягат заради незачитането на човешките права, несправедливите търговски политики и други въпроси, Унгария поддържа тесни политически и икономически отношения с ККП.
Будапеща е държава-членка на платформата 16+1 на Пекин – инициатива, която ККП използва за укрепване на връзките с държавите от Централна и Източна Европа в широки области, включително инфраструктура, икономика и технологии.
След като през 2013 г. Си започна подписаната от него инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), Унгария беше сред първите членове на ЕС, които се присъединиха към инфраструктурния проект на стойност няколко милиарда долара. През ноември 2023 г. Виктор Орбан беше единственият лидер на ЕС, който присъства на форума в Пекин посветен на 10-годишнината на BRI.
В знак на задълбочаване на влиянието на ККП в Будапеща на китайските полицаи е разрешено да извършват съвместни патрули на няколко места в Унгария като част от споразуменията за сигурност, които правителството на Орбан подписа с ККП, което предизвика загриженост за сигурността в Брюксел.
Що се отнася до Сърбия, кандидат за членство в Европейския съюз, Китай е инвестирал милиарди долари в балканската страна, най-вече под формата на облекчени заеми за инфраструктурни и енергийни проекти, като част от инициативата си „Един пояс, един път“ за отваряне на външнотърговските връзки.
По повод посещението на Си, в Сърбия бяха извършени превантивни арести за 24 часа на сръбски граждани, последователи на духовната практика Фалун Гонг, която от 25 години е потискана и преследвана в Китай.
Междувременно Си описва Сърбия като „железен приятел“ на режима.
Мисия за разделяне на Европа
Визитата на Си през май е първото му посещение в Европа от пет години насам. Външни наблюдатели предположиха, че то цели раздор между Брюксел и Вашингтон, тъй като в момента двете страни са единни в подхода си към справянето със заплахите, които ККП отправя.
„Си иска да попречи на Брюксел да създаде единен фронт с Вашингтон“, заяви Ченг Чин-мо и нарече това „най-важната цел“ на пътуването на лидера на ККП.
Пътуването на Си идва на фона на засиленото търговско напрежение между Китай и Европейския съюз, тъй като ЕС провежда разследване на държавните субсидии на ККП за китайските компании при подбиването на цените на европейските конкуренти.
„[ККП] иска да създаде т.нар. липса на сътрудничество и разединение сред европейските държави и дори иска да предизвика раздор между Европа и САЩ“, заяви пред The Epoch Times тайванският изследовател Лай Жунвей. „След това ще използва това, за да наруши ограниченията на Китай от страна на Съединените щати.“
Той каза, че Си „възнамерява отново да прибегне до стария си трик – икономическата принуда [за постигане на целта си]“.
Съединените щати са показвали публична подкрепа за страните, уязвими от икономическата принуда на ККП. През последните години Държавният департамент на САЩ увеличи усилията си да съветва страните да разработят стратегии как да намалят зависимостта си от Китай и как да отговорят на заплахите на ККП, особено след ответните мерки на режима срещу Литва заради подкрепата ѝ за суверенитета на Тайван през 2020 г.
Тази година Съединените щати помогнаха на Филипините да разширят своя експортен пазар и да потърсят други ресурси в подкрепа на селскостопанското си производство, за да намалят икономическата си зависимост от Китай, тъй като напрежението с Пекин ескалира заради спора в Южнокитайско море.
Лай Жунвей заяви, че САЩ могат да помогнат, ако някоя държава е подложена на икономическа принуда от страна на ККП.
„Това е на много високо стратегическо ниво, за да се помогне на съюзниците да попречат на [ККП] да прави неща, които подкопават статуквото в регионалния мир“, каза той.
„От тази поредица от действия става ясно, че Съединените щати и европейските държави действително са забелязали, че [ККП] използва икономически средства, за да създава потисничество. В Европа има само няколко държави, които са икономически слаби [и] се нуждаят от икономическия обмен с Китай“.
Уан Гуо-чен, асистент изследовател в Института за икономически изследвания Чун-Хуа в Тайван, заяви пред The Epoch Times: „Цялостната картина е много ясна, т.е. от първоначалната едностранна конфронтация между Съединените щати и Китай, сега тя бавно се разширява до ЕС и Япония, за да се противопоставят съвместно на икономическата принуда [на ККП], от традиционните тарифни войни до технологичната забрана и до нивото на икономическата сигурност.“
Джан Хун и Луо Я допринесоха за този материал
