И как датата се оказва повратна за живота на 100 милиона китайски граждани
На 25 април преди двадесет и пет години около 10 000 последователи на духовната практика Фалун Гонг се събират пред службата за обжалвания в близост до централния комитет на комунистическата партия в Пекин. Подредени в спретнати редици по тротоарите, те молят властите да им бъде разрешено да практикуват своите убеждения без страх. Не викат, не носят банери и плакати. Вместо това тихо изпълняват медитативните си упражнения.
Причината за апела е, че наскоро национално списание е оклеветило практиката. Десетки Фалун Гонг практикуващи са били арестувани и изпратени в затвор в близкия град Тиендзин, заради настояването им пред правителствения офис статията да бъде коригирана. Вместо това от офиса забраняват публикуването и разпространениеето на всички книги на Фалун Гонг.
Отправяйки се към Джонанхай за апела в онази мрачна сутрин, 49-годишната банкерка от Пекин Кун Уейдзин не знаела какво да очаква. Това била най-голямата демонстрация в континентален Китай след клането на студенти на площад „Тиенанмън“ през юни 1989 г.
Споменът за танковете, настъпващи към площад „Тиенанмън“, и за убитите стотици и хиляди невинни, искащи демокрация, бил все още жив в съзнанието на китайските граждани.
„Всичко можеше да се случи – спомня си тя, – но почувствах, че е мой личен дълг да се присъединя към апела. Не можех да не кажа нищо, когато името на Дафа беше опетнено, особено когато съм изпитала добрия ѝ ефект върху себе си.“ Спомняйки си, че мирният протест на студенти десетилетие по-рано, бил окачествен като „бунт“, Кун сложила банкерската си униформа и взела личните си документи.
„Вярвах, че правителството ще постъпи правилно, когато научи фактите“ – добави тя.
Фалун Гонг или Фалун Дафа е традиционна китайска духовна школа, която се състои от бавни медитативни упражнения и морални наставления, базирани на принципите истинност, доброта и търпение. Представена за пръв път пред обществото през 1992 г., практиката бързо набира популярност в цял Китай до 1999 г.
Кун и стотиците хиляди Фалун Гонг прктикуващи не си представяли, че през юли 1999 г. китайският режим ще предприеме кампания срещу тях, преследвайки и затвряйки ги в центрове за задържане, лагери за принудителен труд и центрове за промиване на съзнанието чрез системни изтезания.
Кун споделя, че апелът от 25 април бил тих и спокоен. По-късно китайският режим го описал като „обсада“ на централното правителство, за да оправдае организираното национално преследване.
На тротоара на улица Фуйоу, водеща към комитета, тя видяла студенти, учители, фермери и работници в сякаш безкрайна редица. Майка носела дъщеричката си на ръце. Баща бутал бебешка количка. Те оформяли дълги редици, подпрени на стените, четящи книги или правейки медитативните упражнения на Фалун Гонг. Доброволци се редували да събират отпадъците. Оставено било и достатъчно място за преминаващите велосипеди.
Тогавашният премиер Джу Жундзи, който се застъпвал за икономическа реформа, излязъл да се срещне с практикуващите. Кун била една от малцината, които Джу посочил на случаен принцип и поканил да влязат вътре, за да предадат исканията на групата. Кун заявила исканията – освобождаване на практикуващите от Тиендзин и вдигане на забраната за издаване на Дафа материали – и подарила на служителите на партийния централен офис джобен формат на „Джуан Фалун“ – основната книга на учението.
След няколко часа практикуващите в Тиендзин били освободени. Преди 21:00 часа същата вечер апелиращите били уведомени, че режимът е съгласен с техните искания. Тогава Кун и всички останали си тръгнали.
След по-малко от три месеца обаче, на 20 юли 1999 г., режимът инициира своето кърваво преследване на практиката. То започва с масова пропаганда на държавния телевизионен оператор CCTV, излъчващ непрекъснати анти-Фалун Гонг програми на хиляди и милиони зрители в продължение на месеци.
Не след дълго от работното място на Кун замразяват пенсионния ѝ фонд и започват да принуждават нея и други да се откажат от убежденията си.
Кун бяга в други части на страната и в продължение на почти десетилетие не се завръща у дома. Помага в домакинството на свои познати, в замяна на подслон, като понякога остава на дадено място само за няколко дни.
През юни 2000 г., за да опровергае новинарските репортажи, че практиката е премахната, Кун отива на площад „Тиенанмън“, за да прави медитативните упражнения, надявайки се да покаже на всички, че практикуващите са непоклатими и не се поддават на репресиите. Веднага е арестувана и е задържана за повече от 10 дни. Отказва да каже името си и започва гладна стачка. Надзиратели поставят тръба в гърлото ѝ, за да я хранят насилствено.
„Имаме начини да разберем името ти. Можем и да сложим хартия в носа ти и да се задушиш до смърт“ – тези заплахи Кун помни и до днес.
Обезпокоен за благосъстоянието на сина им, през 2000 г. съпругът ѝ подава иск за развод. Така преследването срещу семейството ѝ е преустановено, но полицията продължава да издирва нейното местонахождение.
„Той мислеше, че ще можем да се оженим повторно след като преследването приключи – казва Кун. – Когато му казах, че съжалявам, задето не мога да му дам семейство и уют, той ми отговори да не се притеснявам… и да продължа да практикувам.“
Сега, живеейки вече в Съединените щати, Кун твърди, че режимът не е променил измамната си природа, както се вижда от продемократичните протести в Хонконг миналата година и прикриването на ККП вируса.
„Мой колега и приятел ми заяви, че когато режимът говори с неодобрение по даден въпрос, значи става дума за нещо добро“ – споделя тя.
Базираната в САЩ медия Minghui.org, посветена на докуменитирането на преследването в Китай, което продължава и до днес, е повърдила смъртта на 4582 практикуващи. Там се посочва, че данните са само „върхът на айсберга“, поради масовата цензура и трудността в получаването на информация за Китай.
През миналата година близо 10 000 практикуващи в 291 китайски града са били арестувани или измъчвани, посочва „Минхуей“. Наложените глоби са на стойност над 1 млн. долара.
След много години на странстване, през 2015 г. Кун отива в Съединените щати на посещение при сина си, който работи в Ню Йорк и там тя успява да намери убежище.
„Едва тук наистина изпитах достойнството да си човешко същество“ – добавя тя.
С какво е различен „Епок Таймс“ от другите медии?
Ние сме различни от другите медийни организации, защото не сме под влиянието на нито едно правителство, корпорация или политическа сила. Нашата единствена цел е да предоставим на читателите си вярна информация и да бъдем отговорни пред обществото. Не следваме нездравия пример в днешните медийни среди, водени от темите на деня, а вместо това се базираме на водещите ни принципи Истинност и Традиция.
