Стоил Цицелков е космополит. Роден в София, в момента той прекарва времето си между Европа, село в Родопите и екзотични държави по цял свят, където в качеството си на изборен експерт наблюдава изборните процеси. Председател е на Обществения съвет към ЦИК, създаден през 2014 г. с подкрепата на Мая Манолова, тогава заместник-председател на парламента. Тя кани на изслушване в парламента гражданските организации, протестиращи пред парламента – всяка една от тях.
„Аз бях представител на Европейската асоциация за защита на човешките права в България, на която съм основател и съпредседател. С течението на времето много от организациите се отказаха, загубиха ентузиазма, разпаднаха се. Други влязоха в политиката. Към този момент сме 14 организации, членове на общественият съвет към ЦИК, като на последния управителен съвет бях избран за председател. Независим орган сме. За работата си не получаваме заплащане. Единственото изискване е организацията да има регистрирани наблюдатели за последните избори. Работата с толкова много и различно ориентирани организации води до една здравословна саморегулация. Въпреки че няма изискване да сме експерти, смело мога да кажа, че повечето сме такива.“
ЕТ: Каква е ролята на съвета към ЦИК?
Стоил Цицелков: Понякога има неразбирателства относно нашата връзка и даже наскоро имахме разговор по повод наш критичен доклад с препоръки. Там ясно казваме, че ЦИК няма капацитета да организира изборите адекватно, особено ще се отнася до техническата част. Те изготвят методически указания преди всеки кръг от избори, което затруднява членовете на СИК.
ЕТ: А ЦИК проявява ли разбиране всъщност към тази чисто човешка логика?
Стоил Цицелков: Проявяват. Членовете на ЦИК, повечето от които познавам лично, са съвсем добронамерени, адекватни. Проблемът с ЦИК, както и с цялата ни изборна администрация е, че те не представляват нас, а партиите, които ги назначават. Сменят ги партиите, отзовават ги партиите, а не гражданите. Това е основният проблем с ЦИК. При гласуването им аршинът често е двоен. Мога да дам конкретни примери – един нов кандидат беше санкциониран от ЦИК, за предизборна, нерегламентирана кампания, а друг кандидат, по-конкретно бивш премиер и лидер на партия не беше, поради мнозинството на гласовете което партията му има в ЦИК. Ставал съм свидетел как преди важни решения се взимат 15 минути почивка и който е там на живо като мен, може да се види как се звъни по телефона и буквално се пита: „Какво да правим?“
ЕТ: Откога са тези проблеми?
Стоил Цицелков: От 1991 г. Също както с наказателния кодекс, той е от 1968г. Това са морално остарели нормативни актове, те не работят добре за нашето общество.
ЕТ: Какво мислите за идеята хората в избирателните комисии да бъдат граждани доброволци? В Германия например е така.
Стоил Цицелков: Това е един вариант. Има и други. В Перу теглят жребий. В случай че избраните не могат да се явят или не желаят, те имат право да се „откупят“ със сума пари. Но хората го смятат по-скоро за чест, защото не им се случва често.
ЕТ: Имате ли надеждата, че тези избори, които идват сега и са ни трети нередовни поред, ще бъдат последните и след това ще има 4 години затишие?
Стоил Цицелков: Не, нямам, защото очакваме много ниска избирателна активност. Това ще доведе до изкривен резултат, много малка представителност на реалния гласоподавател и на нас като граждани, което винаги води до социално недоволство. Когато видят, че това представителство е изкривено, води до протести, води до неприемане на политиките на правителството, правителството ще падне и ето ни на нови избори, с нов назначен от президента кабинет, а не избран такъв.
ЕТ: А няма ли шанс хората, които бъдат избрани, все пак да осъзнаят, че е назрял моментът да мислят за народа си повече от колкото за партийните си централи и тесните интереси само на своите избиратели? И така да спечелят по-широко представителство?
Стоил Цицелков: Това всъщност няма значение, колкото и да е тъжно. Дори те да са с най-добрите намерения, трябва да бъдат приети от хората. А да бъдат приети от хората в момента е трудно, защото обществото ни е много разделено. Масовият избирател гледа на политиката, като футболен мач. В България няма ясни програми и дългосрочни политики. Ако имаше в България ясни предизборни програми, с които партиите се състезават със свои политики, това би било възможно. Тогава те могат да се обединят. В България няма такова нещо, в България има един огромен пазарлък.
ЕТ: Това всъщност повдига една много важна тема, липсата на сериозен обществен дебат. Защото политиката не е футболен мач Левски-ЦСКА, не е вкарване на голове, става дума за ценности.
Стоил Цицелков: Точно така. Не можеш да биеш на изборите. Трябва да се води диалог. Защото на първите избори спечели ГЕРБ, но после никой не ги подкрепи за коалиция. Има пример от Европа за партия, спечелила на изборите 4 процента, но все пак излъчила премиер. Защо? Защото лидерът е консенсусна личност. Неговите политики, неговата програма е най-консенсусна. Това се случва, когато имаш ясни политики. Това е дълъг път, който е добре да извървим. Това което искаме ние е изборите да бъдат честни, масови, да бъдат администрирани по предвидим начин, така че те да отразяват реалния вот на обществото. Основното нещо, за да се случи това е да се повиши активността. Никога няма да говорим за изборите в Турция, за колко хиляди наши сънародници гласуват в Лондон или в Измир, ако ние тук сме активни. Ако си вдигнем нашата активност в България, те биха били незначителни и няма да се отразят на крайния резултат. Но при тези безпрецедентно ниски нива на активност в България, всеки глас може да се отрази.
ЕТ: Как можем да вдигнем тази активност? От кого зависи активността за гласуване да се вдигне?
Стоил Цицелков: Големите партии могат да направят много по въпроса, но не желаят. Те са доволни изборите да се решават от твърдите ядра, тъй като те са по-лесно предвидими. В България според различни социологически изследвания около 1 милион души решават за кого да гласуват в последната седмица преди изборите. Аз лично, ако се занимавах с политика и с предизборни кампании, щях да се боря за тези хора.
ЕТ: Коментар за ролята на медиите в предизборната кампания?
Стоил Цицелков: Ние като обществен съвет твърдо искаме да се спрат медийните пакети, тези 40 хиляди лева на всеки участник в изборите е вид корупция. Масово журналисти се кандидатират за участие в изборите и целия медиен пакет се взема от медията, за която те работят. Всяка партия, която се регистрира за участие в изборите, трябва да събере 2500 подписа. Масово тези партии харчат по 40 000 хиляди лева, в една и съща медия, а на изборите не получават и половината от тези гласове.
ЕТ: Освен това, в медиите не тече сериозен, обществено значим дебат за важните обществени теми, като например конфликта Русия – Украйна в момента.
Стоил Цицелков: Това безспорно е така. Например в САЩ съществува традицията на „op-ed“. Точно до редакторската колонка във всяка авторитетна медия има мнение, противоположно (opposite) на редакторското (Editorial). Така читателите имат възможността да сравнят двете гледни точки и да си съставят собствено мнение. Това се практикува и до днес в издания като „The Washington post“ например.
ЕТ: Говорейки за демокрация, за коалиции, нека погледнем и обратния пример. В Русия вече 20 години една и съща партия е на върха.
Стоил Цицелков: В Русия имахме пример за изкривяване на изборния закон, в името на това Путин да остане на власт. Това се получава, когато не се позволи плуралистична демокрация. В Русия са скъсани фундаментите на правовата държава и на обществения договор. Получава се тоталитаризъм.
ЕТ: Има ли опасност това да се случи и в България? Ако ние за пореден път не успеем да излъчим работещ парламент? Да преминем към тази форма на авторитарно управление?
Стоил Цицелков: Не бива да допускаме това да ни се случва. Тези вафли сме ги яли вече 45 години. Напротив. На обществото дълго време му се казваше, че от него нищо не зависи и всъщност това, че имаме една поредица от избори, разбиването на двуполюсния модел е нещо добро. Защото мантрата на ГЕРБ дълго време беше тази: ако ние паднем, ще се върнат комунистите. Стана ясно, че не е така. Аз харесвам създаването на малките партии. Благодарение на тях всеки може да намери своя представителност и буквално да се преброим, защото това е идеята на изборите. Партиите всъщност са си самодостатъчни без избирателите. Имат си субсидии по 11 лева на глас, а след това изобщо не се и отчитат. Те нямат ясна програма, по която да се отчетат. Повечето стари демокрации имат тази традиции – в партийните програми ясно е записано какво ще се случи и в какъв срок. Същото, между другото, се отнася и за ЦИК. Нашият изборен закон е световен уникат – в него няма механизъм за отчитане дали свършеното е успешно, или не. Имаше един виц: как се отчита в Европа и в Русия дали една кола е добре изолирана. В Европа затварят котката в колата и на сутринта, ако е умряла от липса на кислород, значи колата е добре изолирана. В Русия, ако котката е в колата – значи колата е добре изолирана. При нас и да избяга котката, пак не е проблем. Няма наказания. Има даже решение на Конституционния съд, че не можем да глобим никого, защото възнагражденията са малки.
ЕТ: Имаме вече избирателен район Чужбина.
Стоил Цицелков: Да, създаде се такъв за последните избори, но няма избрани представители за там. Очакваше се това да се поправи, но резултатите от националното преброяването излизат в деня след изборите. Случайност? Не мисля. Данните на всяка община вече са качени, но от НСИ явно имат много работа и са много прецизни. Между другото, законът предполага изборните списъци да се актуализират след всяко национално преброяване.
ЕТ: Имаме ли нужда от постоянна Централна избирателна комисия?
Стоил Цицелков: Моето лично мнение е, че има нужда. Това беше и една от нашите препоръки при предишни състави на обществения съвет, който проведохме. Особено сега в тази изборна спирала.
ЕТ: Какъв е шансът да излезем от тази спирала?
Стоил Цицелков: Да, когато най-после се оформят нагласите на електората, ще се случи. Българският избирател е много емоционален – лесно се пали и лесно се разочарова. Показаха ни го и „Има такъв народ“, и „Продължаваме промяната“, падащият вот на БСП, вдигащият се вот на ГЕРБ. Има едно преориентиране спрямо реалностите в държавата. И пак казвам – ако има реални програми, това много ще улесни всички. Хората сега често се чувстват измамени, защото гласуват например за социална, или консервативна, или етническа партия, а пък се оказва, че подкрепят феодален модел. Пеевски беше най-яркият пример. След едни избори декларира стар Опел Омега и половин апартамент, след следващите декларира огромни активи и никой все още не му е потърсил сметка за това огромно разминаване. Или пък Деси Атанасова от ГЕРБ, която си е купила 1300 метра застроена площ в Рибарица за 70 хиляди лева. Това в цял свят води до конфискация и до затвор. Просто нашето общество има търпимост към подобни практики. Както виждате, ГЕРБ води в социологическите проучвания, въпреки че този факт е известен на обществеността.
ЕТ: Какво бихте казал на колебаещите се избиратели – на тези един милион, за които споменахте?
Стоил Цицелков: Да направим минималното усилие да видим какво ни се предлага и да не допускаме да ни управляват хора, които са по-малко интелигенти от самите нас. Българинът толкова внимава каква храна ще сложи на масата си. Същото е и с гласуването. Това е една лична хигиена, изразяване на отношение към самите нас, както и към децата ни. Един колега беше сметнал, че всеки един от нас чрез гласа си разпределя няколкостотин хиляди лева държавни пари. Трябва да започнем да мислим така: че става дума за пари, на кого доверяваме собствените си пари.
ЕТ: За съжаление сякаш репликата на Бай Ганьо „И едните, и другите са маскари“ все още е силно закотвена в съзнанието на много българи.
Стоил Цицелков: И е съзнателно търсен ефект. Не само в България, но и по целия свят. Политическата класа иска да обезкуражи хората, че техният глас има значение. А той има значение. България е парламентарна република. Наша отговорност е кои са тези 240 души в парламента. И мисля, че е крайно време те да спрат да гласуват блоково и да започнат да гласуват по съвест. Когато самият аз гласувам, аз гласувам за личност, за експерт, за професионалист. И не желая той да гласува за решението на партийния лидер. Но на практика в България се случва така. Лесно се прави сметка дали един закон ще мине, или не – просто човек се договаря лидера на дадена партия и после може да разчита на всички гласове на тази партия. А в Обединеното кралство например не така. Та може да си консерватор и все пак да подкрепиш лейбъристите, ако си от общност със силно развито минно дело например. Иначе следващия път няма да бъдеш избран. Избирателната система там е такава, че парламентаристът е пряко отговорен пред хората. От всеки регион влиза по един човек. А в България не е така. Макар и тук медиите да твърдят например, че „в 25-ти МИР Ицо Хазарта се изправя срещу Бойко Борисов“, реално и двамата могат да влязат. Няма единоборство.
ЕТ: Вариант ли е президентската република?
Стоил Цицелков: Не, разбира се. Защото в България на този етап бихме си избрали или Слави Трифонов, или Бойко Борисов. Още нямаме демократичната култура за това. За президентска република трябва да има работеща съдебна система, независими медии, активно гражданско общество.
ЕТ: Вие самият решил ли сте за кого ще гласувате на тези избори?
Стоил Цицелков: Не, и аз съм от единия милион. Но имам щастието да познавам лично много от кандидатите. Така че ще гласувам за някой от хората, които познавам лично. Не се ръководя от партийни пристрастия. На изборите, които бяха две в едно – за европарламент и местни, гласувах за три различни партии – районен кмет от една, столичен – от друга, депутат – от трета. За мен личностите са ключови.
ЕТ: Честни ли ще бъдат изборите?
Стоил Цицелков: Да, вероятно. Ние правим добре избори, имаме работещи институции. Последните избори, които проведохме, бяха най-честните, които сме имали някога, според всички наблюдатели. Затова и бяха приети от всички. Вярвам, че ЦИК и сега ще се справи добре със задачата си. Макар че с тези правила (които не ги измисля ЦИК) и с това представителство в ЦИК малките партии, разбира се, са ощетени спрямо големите. Например някой от малка партия ще бъде глобен за нещо, за което някой от голяма партия няма да бъде глобен…Исканията на ДПС за стотици мобилни избирателни секции в техни райони ще бъдат одобрени…
ЕТ: Има ли значение дали гласуваме с хартиен бюлетини, или машинно? За честността на изборите имам предвид.
Стоил Цицелков: От хората зависи. С какво те се чувстват комфортно. А никой не ги е питал. И всъщност на една последна среща в парламента с ЦИК, точно в деня, в който се разпадна правителството, разговаряхме по тези теми, и те дори поеха ангажимент, че ще направят проучване за нагласите на хората. Наблюдавал съм машини на три континента и много ги харесвам. ЦИК нямат задължение да разбират от процесите, свързани с машините. Ние сме изцяло зависими от „Сиела Норма“, която е частна фирма. Имаме контакт с тях и вярвам, че ще си свършат работата както трябва. Не съм сигурен обаче какво ще направят от „Информационно обслужване“ АД, защото там се раздават мандатите. А там няма наблюдение, нито сертификация. Тоест, не е проблемът в машините, а че по веригата има процеси, които остават неосветени. И именно там има потенциална възможност нещо да се случи не както трябва.
