Свещите са един от най-емблематичните символи на Коледа – символ на светлината, която побеждава мрака в очакването на Спасителя.
Няма никоя друга светлина, (като на свещта) която да носи същото това вълшебство. Нежната им светлина носи усещане за топлина, тайнственост и празничност, което напомня за надежда, за светлината в тъмните зимни дни и за домашния комфорт, който всички търсим през декември. Пламъкът на свещта носи усещането, че светът е по-добър и по-топъл. Точно затова коледните свещи са толкова силен емоционален подарък.
Затова през декември свещите се появяват навсякъде – увити в тънка хартия, с малка картичка или просто така, подадени от ръка на ръка. Не се състезават с другите подаръци. Те не трябва да бъдат най-големите или най-скъпите. Те просто трябва да бъдат запалени. А когато пламъкът им угасне за последно, стъклото остава – чисто, готово да се напълни с нещо друго. Но споменът за светлината остава по-дълго. Защото в най-студеното време на годината ние всъщност не подаряваме восък и фитил.Подаряваме си малко топлина, която може да се побере в дланта.И това е достатъчно.
Една хубава коледна свещ (ръчно излята, с естествени масла, в красива стъклена или керамична чаша) е подходяща за майка ти, която никога не си купува нищо „за себе си“; за колежката, която искаш да зарадваш, без да е прекалено лично; за приятелката, която „има всичко“ – но свещите никога не са ѝ достатъчно. И най-важното: свещта е подарък, който се използва. В крайна сметка най-голямото чудо на коледните свещи е, че с един малък пламък успяват да осветят не само стаята, а и нечие сърце.
Свещта не иска много място – побира се на перваза, на масичката за кафе, до леглото. Не изисква инструкции, не се нуждае от зареждане. Просто чака онзи момент, когато човекът срещу нея реши, че сега е време за малко спокойствие.
И тогава се случва нещо просто и дълбоко: стаята се изпълва с топла, жива, трептяща светлина. Светлина, която носи аромат – понякога на смолата на зимна гора, понякога на печени ябълки и карамел, понякога само на чист восък и нищо повече. Но винаги носи усещането, че в този миг всичко е наред.
Да подариш свещ е като да кажеш: „Мисля за вечерите ти, когато навън е студено и тъмно. Искам да имаш светлина, която е само твоя.“
А да получиш свещ е различно усещане. Не е просто предмет. То е покана. Някой си е представил точно теб – как сядаш с книга, как си наливаш чай, как пускаш тиха музика или просто гледаш през прозореца снега. И е решил, че точно в този твой личен момент трябва да има мека светлина и хубав аромат.
Коледните свещи идват във всякакви форми – класически цилиндри, тънки и елегантни за празничната трапеза, скрити в стъклени бурканчета с ухание на цяла зима, или превърнати в малки фигурки: шишарки, елхички, Дядо Коледа, ангелчета, които сякаш са слезли от приказка.
А най-обичани напоследък са ръчно излетите – онези, в които всяко изсушено портокалово резенче, всяка канелена пръчица и борова клонка е поставена с ръка и носи личния почерк на човека, който ги е създал. Защото ръчно изработената свещ с естествени елементи не е просто подарък, тя е малко парче от душата на човека, който я е правил. Когато някой отдели часове, за да стопи восъка на ръка, да подбере сушени портокалови резени, канелени пръчици, борови шишарчици, звездички анасон или полски цветя, и да ги нареди една по една така, че да изглеждат сякаш винаги са били там, той не прави просто свещ. Той прави история. Всяка такава свещ носи почерка на своя създател.Когато подариш такава свещ, ти не подаряваш предмет. Подаряваш време, подаряваш внимание, подаряваш усещането, че някой те е видял – наистина те е видял – и е решил да остави отпечатък от себе си в нещо, което ще свети в твоя дом. А когато я запалиш, не гори просто восък. Гори нечие търпение, нечия нежност, нечия любов към хубавите неща.
Не е все едно и какъв восък гори в сърцето на свещта. Парафинът е класическият, достъпният – онзи, с който сме свикнали от детство. Соев восък избираме, когато искаме да сме по-близо до земята: гори бавно, чисто и раздава аромата си щедро и равномерно. Пчелният пък е истинско злато – топъл, меден, с леко сияние, сякаш в него е заключена част от лятото и бръмченето на кошера. Има и палмов, и кокосов – всеки със своя характер и дъх. Защото в крайна сметка не восъкът свети, а душата, която той носи в пламъка си.
Коледните свещи ни напомнят, че дори най-малката светлина може да внесе специална атмосфера и топлина в зимните дни. Те са малък жест, който превръща празника в истинско изживяване, изпълнено с настроение, красота и уют.
Весела Коледа!
Нека ви е светло!
