|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Серията атаки дойде само ден преди двете страни да се срещнат лице в лице за преговори, договорени от правителството на САЩ.
Украйна извърши масирана атака с дронове на 1 юни, удряйки множество руски авиобази, според руското Министерство на отбраната. Украинската служба за сигурност, СБУ, също потвърди, че е ударила руските летища.
Това е първата украинска атака на повече от 4300 километра от фронтовата линия.
„7 милиарда щатски долара. Това е предполагаемата стойност на стратегическата авиация на врага, която беше ударена днес в резултат на специалната операция на СБУ“, написаха от СБУ в публикация в социалната платформа X.
„34% от стратегическите носители на крилати ракети на основните летища на Руската федерация бяха ударени.“
Украинските дронове удариха летища в регионите Мурманск, Иркутск, Иваново, Рязан и Амур, потвърди руското Министерство на отбраната в Телеграм.
„В регионите Мурманск и Иркутск, в резултат на изстрелването на FPV дронове от територията, разположена в непосредствена близост до летищата, няколко самолета се запалиха“, се казва в изявлението на министерството.
На 1 юни Русия също извърши най-голямата си атака с дронове срещу Украйна от началото на инвазията през февруари 2022 г., изпращайки 472 дрона над украинска територия, според украинските военновъздушни сили. Юрий Игнат, ръководител на комуникациите на военновъздушните сили, заяви, че руските сили са изстреляли и седем ракети заедно с рояка от дронове.
Атаките убиха най-малко 12 украински войници, според писмото за оставка на Михайло Драпати, вече бивш командир на сухопътните войски на въоръжените сили на Украйна.
Серията от атаки се случи само ден преди срещата, организирана от правителството на САЩ. Двете страни трябваше да седнат на преки преговори за прекратяване на войната, която е убила и ранила поне 1,2 милиона души.
Експлозии на мостове
По-рано на 1 юни два моста в различни руски региони, граничещи с Украйна, бяха взривени, убивайки най-малко седем души и ранявайки 69, според руски официални лица.
Според руски следователи вечерта на 31 май, около 22:50 ч. местно време, пътен мост в Брянска област е бил ударен, точно когато пътнически влак с 388 пътници, пътуващ за Москва, е преминавал отдолу. Те заявиха, че само четири часа по-късно е бил ударен железопътен мост над магистрала в Курска област. Експлозията е причинила падане на части от товарен влак върху пътя отдолу.
Инцидентите бяха свързани и потвърдени като две експлозии на мостове, според руския Следствен комитет, който разследва сериозни престъпления.
Снимки и видео кадри в социалните мрежи показват пътници, опитващи се да се измъкнат от повредени вагони в тъмнината. Части от смачкан пътнически влак можеха да се видят под разрушен пътен мост, а повредени вагони бяха разпръснати около железопътните линии.
Александър Богомаз, губернаторът на региона, заяви по руската телевизия: „Мостът беше взривен, докато влакът Климово-Москва минаваше с 388 пътници на борда.“
От руската инвазия през 2022 г. насам, нейните региони, граничещи с Украйна, често са били атакувани, като всяка страна обвинява другата в нападане на цивилни. И двете страни отричат тези обвинения.
Украйна не предостави незабавен коментар за инцидентите.
Украинската военна разузнавателна служба потвърди на 1 юни, че взрив е дерайлирал руски военен влак, превозващ камиони-цистерни за гориво и товари близо до селището Якимивка, което се намира в контролирана от Русия част от Запорожката област на Украйна. Въпреки това агенцията не пое отговорност за експлозията, нито обвини някого за нея.
В миналото Украйна е поемала отговорност за удари дълбоко в руска територия.
Руски политици веднага обвиниха Украйна за атаките, изказвайки предположения, че те имат за цел да попречат на мирните преговори.
„Това определено е работа на украинските специални служби“, заяви Андрей Картаполов, председател на комисията по отбрана на долната камара на руския парламент, пред Телеграм канала SHOT.
„Всичко това е насочено към затрудняване на позицията на Руската федерация и разпалване на агресия преди преговорите. А също и да сплашат хората. Но те няма да успеят.“
Кремъл заяви, че Федералната служба за сигурност и Министерството на извънредните ситуации са информирали руския президент Владимир Путин за експлозиите на мостовете през нощта. Путин също така се е свързал с Богомаз.
Преговори
Мирните преговори между Русия и Украйна бяха насърчени от президента на САЩ Доналд Тръмп, който заплаши да се откаже от посредничество, ако те не се състоят.
На 28 май Тръмп предупреди Путин, че има две седмици да прояви истинска ангажираност за прекратяване на войната и заплаши да наложи допълнителни санкции на Москва.
„Много съм разочарован“, каза Тръмп пред репортери в Овалния кабинет на 28 май.
Въпреки призивите за прекратяване на огъня между двете нации, войната между Русия и Украйна ескалира наскоро, като и двете страни изстрелват рояци от дронове, а руските войски навлизат в критични точки близо до фронта в Източна Украйна.
Украйна не беше потвърдила преди това дали ще присъства на мирните преговори в Турция, намеквайки, че предпочита първо да види какво предлага Русия.
Въпреки това, на 1 юни украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че министърът на отбраната Рустем Умеров ще присъства на втория кръг от преки мирни преговори с руски представители в Истанбул на 2 юни.
Американски законодатели предупредиха Русия, че може да се изправи пред нови санкции от САЩ, ако не действа добросъвестно.
Том Озимек и Reuters допринесоха за този репортаж.
