Двата най-големи западни поддръжника на Украйна – САЩ и Обединеното кралство – досега са отпуснали съответно 15,8 млрд. и 2,6 млрд. долара за подпомагане сигурността на Киев, а едно от първите изявления на Лиз Тръс като министър-председател беше, че Обединеното кралство ще допълни тази сума през 2023 г., така че тя не очаква войната да приключи скоро.
Основните медии представят конфликта в много черно-бели краски: „Лошият Путин нахлува в невинна страна – Западът трябва да направи нещо“. Въпреки че никой не може да бъде сигурен, че това „нещо“ няма да доведе в крайна сметка до термоядрена война.
Миналия месец министерството на отбраната на Обединеното кралство ме увери, че съществува гореща линия между Лондон и Москва, за да се предотврати ескалация на конфликта.
Те може и да вярват в това, но на 21 септември Владимир Путин нареди първата мобилизация в Русия след Втората световна война и предупреди Запада: „Ако териториалната цялост на нашата страна бъде застрашена, ние без съмнение ще използваме всички налични средства, за да защитим Русия и нашия народ – това не е блъф.“
Време за размисъл
Досега западните лидери се отнасяха към ситуацията в Украйна като към марионетна война, но това е много опасна грешка.
Такива войни се водеха в далечни страни като Корея, Виетнам, Афганистан, Ангола, Египет и Сирия, а свръхсилите се ангажираха с различните воюващи фракции, за да спечелят стратегическа територия и идеологическо влияние, както и за да поддържат в действие своите индустриални военни комплекси.
Който и да печели или губи, тези войни никога не са прераствали в ядрени и големите сили никога не са откривали огън една срещу друга. Този конфликт е точно на границата на Русия, което му придава още по-голяма тежест в Москва.
Друга грешка, която Западът прави, е да разглежда този конфликт като изолирано събитие, започнало на 24 февруари. За Москва обаче той наистина започва на 4 април 1949 г., когато възниква Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).
Съветският съюз се опасяваше, че организацията няма да ограничи политическите си стремежи само до Западна Европа, и това се оказа вярно, тъй като разширяването на НАТО на изток към Русия всъщност никога не е спирало.
Новият министър-председател на Обединеното кралство често говори неправилно за НАТО като за просто отбранителна сила, но въпреки че една от нейните роли беше да спре съветския експанзионизъм, тя имаше и политически цели.
Както признава уебсайтът на НАТО, другите две цели на организацията са „забрана на възраждането на националистическия милитаризъм в Европа чрез силно северноамериканско присъствие на континента и насърчаване на европейската политическа интеграция“.
Тези амбиции в крайна сметка ще доведат до създаването на Европейския съюз, чиято стратегия винаги е била да намали силата на националните държави, като предаде суверенната им власт на неизбираемата Европейска комисия.
Пример за това колко далеч се разпростира влиянието ѝ сега е ролята, която тя изигра в революцията на Майдана през 2014 г., когато избраният и проруски настроен украински президент Виктор Янукович беше свален с преврат и заменен от прозападния Петро Порошенко.
Мнозина обвиниха Европейския съюз, че има някакво участие в това кърваво въстание, което отговаряше и на настъплението на НАТО на изток.
Но това далеч не беше категорична победа и даде началото на продължаващата руско-украинска война, чието последно развитие е сегашната руска инвазия.
Изненадващо, един от най-острите критици на ЕС беше не кой да е, а Борис Джонсън. През 2016 г. той заяви: „Ако искате пример за правене на външна политика на ЕС на косъм и за претенциите на ЕС да води отбранителна политика, която е причинила истински проблеми, то погледнете какво се случи в Украйна.“
Това беше преди собственият му рейтинг да се срине след скандала „Партигейт“ и той да започне да гледа на намесата в Украйна като на свой последен шанс.
Слага ли НАТО примка около Русия?
Шест години след основаването на НАТО Съветският съюз създаде своя собствена версия – Договора за отбрана на Варшавския договор – в отговор на присъединяването на Западна Германия към западния военен съюз през 1955 г. Гърция и Турция вече го бяха предшествали през 1952 г., но Германия – старият враг – беше повратната точка.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Варшавският договор е разпуснат, но не и НАТО. През 1999 г. три бивши държави от Варшавския договор – Чехия, Унгария и Полша – дори се присъединиха към него.
Това беше същата година, когато Путин дойде на власт. По време на ранния му мандат България, Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва се присъединиха към западния алианс, но той постави границата с опитите на Грузия и Украйна през 2008 г.
Той започна петдневна инвазия в Грузия и изтегли войските си само при условие, че те забравят за членството си в НАТО и ЕС. Украйна също се съгласи с тези условия – поне публично.
Една година по-късно Хърватия и Албания успешно се присъединиха към НАТО, а през 2017 г. ги последва Черна гора. Сега и Швеция, и Финландия се стремят към пълноправно членство в НАТО.
Русия анексира Крим през 2014 г., шест години след като тогавашният президент на Украйна Виктор Юшченко заплаши, че ще спре Черноморския флот на Русия да действа от пристанището в Севастопол, което той наема и споделя с украинските военноморски сили от независимостта на страната през 1991 г. Това е единственото пристанище, което не замръзва през зимата и Русия има достъп до него.
Въпреки че в крайна сметка беше постигнато споразумение, революцията на Майдана през януари 2014 г. вероятно е убедила Путин, че трябва да действа, за да осигури морската отбрана на страната си. Два месеца по-късно той премести войските си тайно в Крим, без да се противопостави.
Що се отнася до инвазията на Путин в самата Украйна през 2022 г., това се случи само пет дни след като настоящият ѝ президент Володимир Зеленски изнесе подстрекателска реч на Мюнхенската конференция по сигурността на 19 февруари, обявявайки, че ще търси членство на страната си в НАТО.
Съвпадение ли е това? Много се съмнявам. Путин многократно е предупреждавал президентите на САЩ от Бил Клинтън насам, че Украйна е неговата абсолютна червена линия за членство в НАТО. Камала Харис очевидно не е прочела този меморандум или не се е интересувала, тъй като стоеше усмихната със Зеленски в Мюнхен.
Най-вероятно Путин не е преценил, че инвазията му ще повтори ситуацията в Грузия, където бяха загубени 850 души, а страната запази суверенитета си след пет дни, освен двете отцепнически държави Южна Осетия и Абхазия.
Паралели има и с проектите му за превземане на Донбас в Украйна, а не на цялата страна. Основната разлика с Грузия е, че сега Западът е въвлечен във военни действия, което води до експоненциално по-голям брой жертви и от двете страни.
Какво ще последва?
Смяташе се, че разработването на оръжия за масово унищожение е обезсмислило всякаква война между държавите, които ги притежават. Политиката на взаимно осигурено унищожение (MAD) поддържа относителния мир в Европа и по света повече от 70 години.
И все пак западните сили някак си са се убедили, че могат да използват конвенционални оръжия и обучените от тях войници, за да нападнат руските войски, без да си причиняват никакви разходи.
По ирония на съдбата, въпреки че демонизират Путин, те разчитат, че той няма да направи немислимото, и милиони животи сега зависят от това предположение. Но какво ще стане, ако един ден той стигне до заключението:“Склонни ли ще са да пожертват света, ако за да спасим страната си, бъде нужно да взривим едно или две ядрени оръжия?“
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Андрю Дейвис е видеопродуцент и писател от Обединеното кралство. Неговият награден видеоклип за сексуалните посегателства над непълнолетни помогна на детската благотворителна организация Barnardos да промени законодателството в Обединеното кралство, а документалният му филм „Палки, лъкове и натъртвания: История на Кралския филхармоничен оркестър“ е излъчван в продължение на шест години по канала Sky Arts.
