Патриарх Даниил отслужи тържествен водосвет и призова да помним
Тържествен водосвет отслужи вчера българският патриарх Даниил по повод връщането в храма на възстановените паметни плочи, поставени при освещаването му. Плочите са премахнати от комунистическата власт през 1950 г. и са скрити в подземията на патриаршеската катедрала. Заменени са с други, политически коректни спрямо новата власт. През 90-те години за оригиналите научава г-жа Мълвина Господинова, историк по професия и призвание. Тя е и основен инициатор на връщането им в храма.
„Слава Богу, благодарение на благословението на Св. Синод, на Негово Величество, който много подкрепи инициативата и ето днес ги виждаме възстановени в истинския им блясък“, каза тя по време на водосвета. В съслужение с българския патриарх във водосвета участват Великотърновският митрополит Григорий и Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод и председател на църковното настоятелство при катедралата, както и ставрофорен иконом Костадин Гаврилов, протодякон Иван Петков и дякон Кръстан Стойчев. Молитвено участие във водосвета вземат Русенският митрополит Наум, цар Симеон II, княз Борис Търновски, спомоществователи, политици и общественици.
„Днес възстановихме една историческа правда“, каза пред медиите патриарх Даниил. „Ако отричаме онези, които са били преди нас, ние нямаме бъдеще. Можем да махаме от себе си само греховните дела, но не и приноса на онези, от които сме произлезли. Тях трябва да ги помним. На тях трябва да благодарим. Те са част от нас и с тях трябва да се научим да живеем. Да живеем в мир с това, което е било част от нашата история. За да знаем кои сме. Иначе винаги живеем с една изкуствена представа за себе си. Това ни прави податливи на внушения, които и в днешно време се опитват да объркат човеците и от това никой няма полза. Като възстановим тази памет, ние участваме и влизаме в техния огромен труд, вдигнал патриаршеския храм – това е начинът да вървим напред. С отрицание нищо добро не се постига.“
Надписите на паметните плочи, поставени в началото на миналия век, са изготвени от проф. Беньо Цонев, академик Васил Златарски и от директора на Археологическия музей проф. Богдан Филов. С тях се отдава почит на решението на Първото народно събрание в Търново през 1879 г., в София да бъде построен храм с името на св. Александър Невски по повод Освобождението на България. Те ще бъдат поставени на стойки до южната част на олтара на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, а до тях ще бъде положен паметният дарителски надпис.
Надписи на възстановените плочи
Първа плоча (1879 – Освобождението, император Александър II)
ЛЮБОРОДНЫМЬ НАЧИНАНIЕМЬ ПРЪВАГО СЪБРАНIЯ НАРОДНАГО ВЪ СТАРОПРЕСТОЛЬНЬIМЬ ГРАДЬI ТРЪНОВЪ 13 АПРИЛIА ЛѢТО 1879. ВЪ ДНИ ПРЪВАГО КНЯЗА БОЛГАРОМЬ ЕГО ВЫСОЧЕСТВА АЛЕКСАНДРА. ТОГОЖДЕ УСЕРДНЫМЬ НАСТОЯТАНIЕМЬ ПОЛОЖЕНЬI БЫСТЬ НА МѢСТѢ СЕМЬ 19 ФЕВРАЛIА ЛѢТО 1882 КАМЕНЬ ОСНОВАНIЯ СЕГО ХРАМА ИМЕНIИ СВЯТАГО АЛЕКСАНДРА НЕВСКАГО.
ПАМЯТИ ЖЕ ОСВОБОДЕНIЯ РОДА БОЛГАРСКАГО ЕЖЕ БЫСТЬ ЛѢТО 1878 ВСЕМИЛОСТИВЫМЬ БЛАГОВѢРНОЙШИМЬ ИМПЕРАТОРОМЬ ВСЕРОССIЙСКАГО АЛЕКСАНДРА II, КРѢПКИМЬ ЖЕМЧУГОМЬ ЦЕНЬ БРАТСКАГО НАРОДА РУССКАГО.
Превод: С родолюбивото начинание на Първото народно събрание в старопрестолния град Търново на 13 април 1879 година, в дните на първия български княз Негово Височество Александър, и с усърдното настояване тогава бе положен на това място на 19 февруари 1882 година основният камък на този храм на името на Свети Александър Невски.
Той е в памет на Освобождението на българския народ, станало през 1878 година от всемилостивия и благоверен император на Всерусийския престол Александър II, като скъпоценна перла в съкровището на братския руски народ.
Втора плоча (1908 – Независимостта, цар Фердинанд)
ВСЕУСЕРДНЫМЬ НАСТОЯНIЕМЬ ЕГО ВЕЛИЧЕСТВА ЦАРЯ ВСЕБОЛГАРОМЬ ФЕРДИНАНДА.И СЪ УСЕРДIЕМЬ И ПОДВИГОМЬ ВСЕГО НАРОДА БОЛГАРСКАГО
ВОЗДВИЖЕНЬI БЫСТЬ БЛАГОЛЕПНЫЙ И ВЕЛИЧЕСТВЕННЫЙ СЕЙ СОБОРНЫЙ ХРАМЪ ИМЕНIИ СВЯТАГО АЛЕКСАНДРА НЕВСКАГО СЪ ПРЕСТОЛЫ СВЯТЫХЪ
РАВНОАПОСТОЛОВЪ СЛАВЯНСКИХЪ КИРИЛЛА И МЕФОДIЯ И СВЯТАГО ЦАРЯ БОРИСА.
ВЪ ПАМЯТЬ ОБНОВЛЕНIЯ ДЕРЖАВЫ БОЛГАРСКIЯ ПРИ ЦАРСТВѢ ЕГО ВЕЛИЧЕСТВА ФЕРДИНАНДА ВЪ 1908 ГОДУ И ВЪ УВѢКОВѢЧЕНIЕ СЕГО ЛЮБОРОДНАГО ДѢЛА. СТРОЕНIЕ НАЧАТО 1904 И ОКОНЧЕНО 1912 ГОДА. ОСВЯЩЕНIЕ ЖЕ ХРАМА БЫСТЬ ВЪ ЛѢТО 1924 МѢСЯЦА СЕНТЯБРIА ВЪ ДНИ 12–14.
Превод: С всеусърдното настояване на Негово Величество цар Фердинанд и с усърдието и подвига на целия български народ бе въздигнат този благолепен и величествен съборен храм на името на Свети Александър Невски, с престоли на светите славянски равноапостоли Кирил и Методий и на Свети цар Борис, в памет на обновлението на българската държава при царуването на Негово Величество Фердинанд през 1908 година и за увековечаване на това родолюбиво дело.
Строежът започна през 1904 и бе завършен през 1912 година. Освещението на храма стана през 1924 година, месец септември, в дните 12–14.
В статията е използвана информация от сайта на Българската патриаршия и от Съюза на православните журналисти в България.
